№ 28338
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20221110138591 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
втори март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 38591/2022 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „СВ“
ЕАД срещу Н. П. С..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 38591/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
С Определение от 14.11.2022 г., съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал като
длъжници по делото на мястото на починалия Н. П. С., неговите наследници по закон – К.
И. Х.-С. и П. Н. Т..
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени
писмени доказателства – представено платежно нареждане за плащане на претендираната
сума от 2657,39 лева.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е посочил, че
претендираните суми са платени, освен деловодните разноски за които иска издаването на
изпълнителен лист.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е посочил, че
претендираните суми са платени, освен деловодните разноски за които иска издаването на
изпълнителен лист.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 38591/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е
издадена за : сумата от 2597,48 лева, представляващи цена на ВиК услуги по доставка и
отвеждане на питейна вода по договор при общи условия за периода 22.12.2020 г. до
24.02.2022 г. за гр. ..................., аб. № **********, ведно със законната лихва от 18.07.2022 г.,
както и сумата от 59,91 лева - мораторна лихва за периода от 22.01.2021 г. до 24.02.2022 г.,
както и деловодни разноски: сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 53,15 лева - дължима държавна такса.
От представеното платежно нареждане (л. 27 в кориците на делото) се изяснява, че
длъжниците са погасили изцяло дължимите суми за главницата и мораторната лихва – в общ
размер на сумата от 2657,39 лева, което обстоятелство се признава и от заявителя в
изразеното становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за
изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4,
изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта
за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК,
съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на
претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза,
когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването
на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко
претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени
писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на
заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи
подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и
заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг.
чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да
бъде отхвърлено в частта за претендираната сума от 2597,48 лева, представляващи цена на
ВиК услуги по доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи условия за
периода 22.12.2020 г. до 24.02.2022 г. за гр. ..................., аб. № **********, ведно със
законната лихва от 18.07.2022 г., както и сумата от 59,91 лева - мораторна лихва за периода
2
от 22.01.2021 г. до 24.02.2022 г.
По отношение на сторените деловодни разноски, настоящият съдебен състав намира,
че следва да се приложи mutatis mutandis хипотезата на т. 10в от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК , според което „Ако кредиторът
е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника
плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане
на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта
за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение
е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до
влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен
лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК съда в
заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за
изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.“. В случая, съответното приложение е
необходимо с оглед обективното законодателно изменение с въвеждането на възражението
по чл. 414а ГПК, което обаче не обезсмисля постановките на посоченото тълкувателно
решение. Следователно, доколкото е налице искане за издаване на изпълнителен лист за
разноските в настоящото производство, а липсват доказателства за тяхното плащане, то
такъв следва да бъде издаден.
За пълнота трябва да се изясни, че може да се вземе предвид довода на длъжниците,
че не били станали причина за производството. В случая заповедта за изпълнение е издадена
срещу техния наследодател, които е починал след издаването й, поради което същият е
станал причина за производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което се дължат
деловодни разноски. При конституирането на наследниците на починало лице по реда на чл.
227 ГПК, независимо от процесуалното им поведение, същите са в процесуалното
положение на лицето, което е починало и предвид наследствената сукцесия, за съда
възниква задължението за конституирането на правоприемниците по реда на чл. 227 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК, обективирано в молба с вх. №
270073/06.12.2022 г., подадено от К. И. Х.-С., ЕГН: ********** и П. Н. Т., ЕГН: **********
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч.
гр. д. № 38591/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „СВ“ АД, ЕИК: ................ за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 38591/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в
частта за сума от 2597,48 лева, представляващи цена на ВиК услуги по доставка и отвеждане
на питейна вода по договор при общи условия за периода 22.12.2020 г. до 24.02.2022 г. за гр.
..................., аб. № **********, ведно със законната лихва от 18.07.2022 г., както и сумата от
59,91 лева - мораторна лихва за периода от 22.01.2021 г. до 24.02.2022 г.
ДА СЕ издаде изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично
3
задължение Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г.
по ч. гр. д. № 38591/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без
уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба
пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за
ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4