Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248/16.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и първи март две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1641 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочените задължения"
ООД
срещу М.А.М..
Ищецът твърди, че на 31.05.2017 г. „Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател и ответника като заемател сключили договор за паричен заем № 2822369, по силата на който му бил предоставен
паричен заем в размер
на 600,00 лева, който бил усвоен веднага след сключване
на процесния договор, с което заемодателят бил изпълнил задължението си. Ответникът се задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 661,30 лв., ведно с договорната лихва на 5 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 132,26 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем ответникът извършвал плащания в общ размер на 213,00 лв., като към настоящия момент дължимата главница била в размер на 487,74 лв., а начислената договорна лихва била в
размер на 41,30 лв. за периода от 30.06.2018 г. - датата на първата вноска до 28.10.2017 г. - датата на
настъпване на падежа на договора. Освен това, ответникът се
задължал в 3-дневен срок от
усвояване на сумата, да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора,
като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, дължал неустойка. Неустойката
се начислявала еднократно, след 3 дни,
от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
настоящия момент дължимата неустойка била в
размер на 283,26
лв. Разпоредбите на договора предвиждали и че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер
от 45 лв. Той трябвало да изплати
целия заем на 28.10.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били
изтекли, поради което същият дължал и обезщетение за забава върху непогасената
главница, в размер на 18,84 лв. от 29.10.2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 21.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. На 01.01.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищецът
сключили Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., като с Приложение № 1 към него от 01.01.2018 г. гореописаните вземания му били прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се и че за
заплащането им подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр.
д. № 562/2018 г. По него била издадена исканата заповед
за изпълнение, но тя била връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се
иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на
вземания на ищеца спрямо него, както следва: сумата 487,74 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем № 2822369 от 31.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и М.А.М., 41,30 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 30.06.2018 г. до 28.10.2017 г., 45,00 лева, представляваща разходи и
такси по извънсъдебно събиране на просроченото задължение и
283,26 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, прехвърлени с Приложение № 1 от 01.01.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочените задължения" ООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 562/2018 г. по описа на РС
–Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се
и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради ги оспорва изцяло по основание и по размер. Твърди се, че ответникът не бил получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението за извършената цесия, а и не бил уведомен надлежно за нея по какъвто и да било друг начин, поради което
тя не била породила действие спрямо него и ищецът
не разполагал с активна материална
легитимация. Сочи се още, че на
основание чл. 146 ЗЗП клаузите от договора за заем относно ГЛП /чл. 2, т. 6/, ГПР /чл. 2, т. 8/, неустойката /чл. 4, ал. 2/ и таксите /чл. 16, ал. 2/ били
нищожни, тъй като били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9 и т.
18 ЗЗП, вр. с чл. 24 ЗПК, защото потребителят нямал възможност да се
запознае с тях преди сключване на договора и не бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването му. Клаузите относно ГЛП и ГПР били част
от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, който бил възмезден и тяхната нищожност влечала нищожност на целия
договор /арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД/. Тези клаузи били прекомерни и
надвишавали многократно размера на
законната лихва, което водело до нееквивалентност на насрещните престации и съответно до
нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД/. Сочи се още, че в
договора не била посочена „общата сума, дължима от
потребителя" по
смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК,
която съставлявала сбора от предоставената
сума по договора за кредит и всички разходи по кредита - в това число лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всякакви други
разходи, известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В
договора било посочено, че ГЛП е
40%, ГПР е 49,01%, а общата дължима сума е 661,30 лв. От изложеното не ставало ясно какъв бил размерът на
възнаградителната лихва и ГПР, както и от къде произтичала разликата от 9,01% между ГПР и ГЛП, поради
което не било спазено изискването
за задължителното съдържание на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, да бъде посочена общата дължима сума по него. Липсвал и погасителен план към
договора съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В чл. 2, т. 2, т. 4 и т. 5 от договора се съдържала информация относно броя на погасителните вноски, падежите им и техния размер, но липсвала информация относно разпределението на вноските между дължимите суми
по договора, т.е. каква част от главницата и лихвата се погасявали с тях. Освен това в посочените разпоредби на договора не били включени вноските по неустойката, предвидена в чл. 4, ал. 2 от
договора. Клаузите относно ГЛП, ГПР
и „общата сума, дължима от потребителя", както и условията за издължаване
на кредита били изброени като част от
задължителното съдържание на договора /чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК/, съответно при тяхната липса или нищожност, договорът се
явявал недействителен на основание чл. 22 ЗПК, и бил нищожен. Ответникът оспорва като нищожна и клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, тъй като противоречала на добрите нрави,
доколкото била прекомерна и създавала предпоставки за неоснователното обогатяване на заемодателя, като
надхвърляла присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поради това
претенцията за неустойка в размер на 283,26 лв. била неоснователна на самостоятелно основание. Оспорват се като недължими претендираната
такса в размер на 45 лв., тъй като противоречала на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и размерът на претендираната
възнаградителна лихва, като недоказан и необоснован. Оспорва се дължимостта на всички претендирани суми по договора за заем поради погасяването им чрез
извършени плащания от ответника. Предвид изложеното се
иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2017 г. в гр. Свиленград ответникът и „Изи
Асет Мениджмънт" АД са сключили договор за паричен заем № 2822369, който наред с Предложението за сключване на договор
за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С рамков договор за прехвърляне
на парични
задължения от 30.01.2017 г. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД
е прехвърлило
на ищцовото
дружество свои вземания,
подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД
е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило Агенция за контрол на
просрочените задължения"
ООД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
е уведомил ответника за извършената цесия, като по делото няма данни за
неговото изпращане и получаване.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 562/2018 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 4210/02.03.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 250/06.03.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 487,74 лева, представляващи неиздължена главница по договор № 2822369 от 31.05.2017 г., 41,30 лева - договорна лихва от
30.06.2017 г. до 28.10.2017 г., 283,26 лева - неустойка за неизпълнение, 45 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 18,84 лева - законната лихва от
29.10.2017 г. до 21.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 01.03.2018 г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски – 25 лева за д.т., 50 лева - юрк.възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 10.05.2018 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от ответника, като той е внесъл по него сумата
от 213,00 лв., а размерите на останалите дължими суми са: 487,74 лв. за главница; 41,30 лв. – договорна лихва от 30.06.2017 г. до 28.10.2017 г., 283,26
лв. – неустойка, 45,00 лв. – такса за събиране на просрочени задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които
са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен валиден договор за потребителски
кредит. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за паричен заем № 2822369/31.05.2017 г., предложението за сключването му и Тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Тези документи
са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се
приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 600,00
лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и
размери. На следващо място, няма спор, а и от неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение на вещото лице К.Р. се установява, че ответникът
не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното, както и размерът
на непогасения остатък на дължимите от него вноски. По делото не се твърди, а и
не са ангажирани доказателства за изплащането им. От приетия и неоспорен рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него се установява,
че процесните
вземания са прехвърлени валидно
на ищеца. Направеното от
особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е било получено от ответника-длъжник. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на
вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото
и в двете
производства то е извършено при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за връчено
с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но следва да се
има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите
на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението
за цесията съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде
доведено до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е
стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът
е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата
молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни на правновалидно
уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на
представителството и обема на правомощията. В този смисъл
е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, което обуславя извод, че цесията
не е произвела действие спрямо него. При това положение е безпредметно
да се
обсъждат останалите доводи на страните във връзка с действителността на клаузите по договора за заем.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу М.А.М., ЕГН ********** ***, искове с
правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
по отношение на М.А.М. съществуването на вземания на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД спрямо него за сумите от: 487,74 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2822369
от 31.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и М.А.М.,
41,30 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 30.06.2018 г.
до 28.10.2017 г., 45,00 лева, представляваща разходи и такси по извънсъдебно
събиране на просроченото задължение и 283,26 лева,
представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, прехвърлени с Приложение № 1 от 01.01.2018 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочените
задължения" ООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
562/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: