№ 364
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000375 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на М. С. В. – Р. от
гр.Варна срещу решение № 260034 от 21.04.2022г., постановено по търг.дело
№ 2041/19г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е признато за
установено, че дължи на „Обединена българска банка“ АД сумата от 15
338.76 евро, представляваща част от просрочена главница в размер на 164
209.57 евро, по договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и допълнителни
споразумения към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.07.2019г. до окончателното погасяване на вземането, за които вземания
по ч.гр.д.№ 984/19г. по описа на РС-Силистра, е издадена заповед № 2711 от
26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, на основание чл.422 ал.1 във вр. чл.415 от ГПК вр. чл.430 от
ТЗ.
Въззивницата излага доводи за неправилност и недопустимост на
обжалваното решение. Счита, че съдът неправилно е разгледал спора като
търговски вместо граждански. Намира, че процесната сума е предоставена от
банката в нарушение на договорените цел и условия на кредитния договор.
Излага доводи за неприложимост на разпоредбите на чл.298 ал.1 и ал.4 от
1
ГПК. Оспорва извода на съда за неприложимост на ЗЗП по отношение на нея.
Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдяното й качество на
потребител в процесното материално правоотношение. Счита, че неправилно
съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК по отношение
на всички клаузи от договора за кредитна линия и трите допълнителни
споразумения. За погрешен смята и извода на съда, че по отношение на нея е
неприложима разпоредбата на чл.147 от ЗЗД. Не са обсъдени достатъчно
доказателствата, установяващи пълния размер на сумата, част от която се
претендира в настоящото производство. Не са взети предвид всички
относими доказателства, свидетелстващи за продължения срок на кредитното
правоотношение, като сочи, че от справка в Централен кредитен регистър се
установяват различни от твърдените по делото данни.
Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати
производството, а в условие на евентуалност да го отмени да постанови
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Обединена Българска Банка“ АД със седалище
гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение, претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск след заповедно производство от
„Обединена Българска Банка“ АД срещу М. С. В. - Р., с който да се приеме за
установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на
банката от М. С. В. - Р., по договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и
допълнителни споразумения към него, ведно със законна лихва, за които има
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.
В настоящето производство е предявен иск за сумата 15 338.76 евро,
2
претендирана като част от просрочена главница, цялата в претендиран размер
на 164 209.57 евро. Не е спорно че между страните е водено търг.дело №
175/2018г., по описа на ОС – Силистра, приключило с влязло в сила решение,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че М. С. В. –
Р. дължи на банката на основание договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и
допълнителни споразумения към него: № 1 от 26.08.2014г., № 2 от
20.08.2015г. и № 3 от 31.08.2016г. сумата от 35 790.43 евро - главница, част от
цялата просрочена главница в размер на 200 000 евро, ведно със законна
лихва върху претендираната част от главницата, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 2137 от 07.09.2018г- по ч.гр.дело №
1240/18г. по описа на РС – Силистра.
Съобразно разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно решение №
3/2016г. от 22.04.2019г., решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.
Предвид на това и с оглед влязлото в сила решение по частичния иск,
съставът на въззивния съд намира, че е налице сила на присъдено нещо за
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти: съществуването на договорно правоотношение между страните по
договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и допълнителни споразумения към
него – № 1 от 26.08.2014г., № 2 от 20.08.2015г. и № 3 от 31.08.2016г. и
изискуемост на вземането на банката за главница, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
материално право. Формираната сила на присъдено нещо относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Или в настоящия
случай това са правоизключващите възражения на ответницата, поддържани
и във въззивната жалба за нищожност на договорни клаузи като
неравноправни както и възраженията срещу изискуемостта на вземанията на
банката.
3
Допустими за разглеждане в настоящето производство са само
възраженията срещу размера на претенцията, предявена в настоящето
производство или възражението че процесната сума не е предоставена от
банката, и евентуални възражения за погасяване на задължението, каквито
обаче няма направени.
По размера на предоставения кредит:
Между банката и трето неучастващо в производството лице – ЕТ
„Компас ЕСОЕС – Лъчезар Ваников“ като кредитополучател на 02.09.2013г. е
сключен договор за кредитна линия, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства в
размер на 300 000 евро и срок за ползване на сумата до 31.08.2014г. Не е
спорно че въззивницата В. е съдъжник по договор, изрично записано в раздел
втори чл.3 от него. Със сключени допълнителни споразумения към договора е
променян срока, като съобразно уговорките в допълнително споразумение №
3 от 31.08.2016г. е намален размера на кредитна линия на 200 000 евро със
срок до 31.07.2017г. и на 150 000 евро до 31.08.2017г.
От представените по делото извлечение от движението на сметка,
обслужваща договора за кредитна линия се установява по хронология кога и
в какъв размер са усвоявани суми от кредитополучателя и как и кога са
извършвани погасяванията на задълженията по договора. Усвояването е
започнало на 04.09.2013г. и е продължило до 06.10.2016г., като в периода от
отпускането на кредита средствата от кредитната линия са усвоявани
многократно в рамките на договорения кредитен лимит. От заключението на
приетата по делото от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза,
която въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно дадена,
въззивният съд приема за установено че за периода от 04.09.2013г. до
06.10.2016г. общият размер на усвоения кредит е 1 589 525 евро, като е
съблюдавано да няма надвишаване на определения с договора и
допълнителните споразумения към него кредитен лимит. През периода от
отпускане на кредита до 07.07.2019г. /преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение/ кредитополучателят е
извършил погасявания по задълженията по отпуснатия кредит в общ размер
на сумата 1 389 525 евро. Погасена е и сумата 35 790.43 евро чрез
принудително изпълнение по предходно издадена заповед за незабавно
4
изпълнение. Общият размер на погасената главница към 07.07.2019г. е в
размер на сумата 1 425 315.43 евро. От експерта е дадено заключение, че
дължимата към 08.07.2019г. просрочена главница е в размер на сумата
164 209.57 евро.
Съставът на въззивния съд изцяло кредитира заключението на приетата
експертиза. Същото е изготвено от експерта на база приети по делото
документи, както и след проверка на кредитното и счетоводно досие на
кредитополучателя, водено в банката, като е извършена проверка на банкови
документи издадени в процесния период относно усвояването и погасяването
на кредитните средства, включително и съставените вътрешнобанкови
електронни документи „Промяна на усвояване при ангажимент“. Уточнено е
в съдебно заседание при изслушване че е работило с първични счетоводни
документи и със счетоводни регистри. Съобразно извършената от вещото
лице проверка е дадено заключение в експертизата, че при воденето на
счетоводните записвания на банката, отнасящи се до обслужването на
кредитната линия са спазвани основните счетоводни принципи и
счетоводството е редовно водено. Поради което и с оглед нормата на чл.55 от
ТЗ и предвид търговския характер на процения договор за кредитна линия,
записванията в редовно водените търговски книги, могат да бъдат приети
като доказателства за установяване на търговски сделки.
Процесният договор за кредитна линия е сключен с конкретно посочена
в раздел първи чл.1 ал.2 от договора цел за финансиране на фактуриран износ
на селскостопанска продукция и друг вид стоки с отсрочено плащане по
предложение за сключване на застрахователни полици, издадени от БАЕЗ за
застраховане на плащанията. Изрично е разписан редът за усвояване на
сумите по кредита срещу представяне на стоково разпоредителни документи,
удостоверяващи осъществен износ и след одобрение от сектор „Търговско
финансиране“. Независимо от това обаче, съдът намира че при установените
по делото редовно водени счетоводни книги, удостверяващи извършвани
усвоявания на суми по договор за кредитна линия, допълнителна проверка на
документите, представени от кредитополучателя на банката за одобрение за
усвояване е ирелевантна по делото.
С оглед на така изложеното и предвид установения по делото размер на
непогасена главница, предявеният частичен иск за сумата 15 338.76 евро е
5
доказан и основателен и следва да бъде уважен. Поради което и решението на
първоинстнационния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 300лв., определен от съда
съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034 от 21.04.2022г., постановено по
търг.дело № 2041/19г. по описа на Варненския окръжен съд, търговско
отделение.
ОСЪЖДА М. С. В. – Р. от гр.Варна, ул.“Д.Б.“ № 53, ет.3, ап.8, ЕГН
**********, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД със седалище
гр.София, ЕИК *********, сумата 400лв. /триста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6