Р Е Ш
Е Н И Е № 15
гр. Хасково 31.01.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесет и втори януари .………………………….………...................................
през две хиляди и
деветнадесета ………………………………...........................година в състав :
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря Женя Григорова. …………………......................................
в присъствието на
прокурора ..........................................…......……………….......като
разгледа докладваното от
.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВАНД №
387……..........
по описа
за 2018 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 10/28.06.2018 г., постановена по АНД № 32/2018 г. Районен съд-И. е признал обвиняемия А.П.А. *** за виновен в това, че на 23.05.2018 г. на кръгово кръстовище от Републиканската пътна мрежа, в посока изход от кръстовището на път III 597 от РПМ управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „П. Ж5“ с номер на рама *****************, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл.345 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.78а от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му наложил наказание „глоба в размер на 1 000 лева“.
Недоволен от съдебния акт е защитникът на обвиняемия, който в срок го атакува с доводи за неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се поддържа, че съдът извършил неточна оценка на доказателствата по делото, което опорочило и извода за съставомерност на инкриминираното поведение. В тази връзка не било взето предвид, че автомобилът, в който обвиняемият се намирал, бил теглен на твърда връзка от друго превозно средство, от което следвало фактическото заключение, че последният нямал качеството на водач, тъй като не бил в състояние да участва нито в определянето на посоката на движение, нито в избирането на скоростта. Като приел противното, съдът недопустимо изтълкувал закона разширително и именно въз основа на този незаконосъобразен подход постановил осъдителния си акт. Искането на защитника е за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която обвиняемият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
Обвиняемият поддържа жалбата и изложените в нея доводи, както и искането за отмяна и постановяване на оправдателен съдебен акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково не взема становище по жалбата.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалвания акт по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същия, констатира следното:
При провеждането на съдебното производство по диференцираните правила на глава 28 от НПК не са били допуснати съществени нарушения, накърняващи правото на защита. Доказателствените способи са приложени съобразно законовата регламентация, а оценъчната дейност е базирана на надлежно събрани доказателства и валидни доказателствени средства. Все пак следва да се посочи, че съдът се е произнесъл със съдебен акт, различен от указания в разпоредбата на чл.378 ал.4 от НПК, според която в производството по глава 28 от НПК съдът постановява решение след обсъждане на въпросите относно извършването на деянието, авторството, вината, приложимото право и наказанието, което следва да бъде наложено. В случая съдът е постановил съдебен акт, който е озаглавил „присъда“, дължима от съда, ако делото беше образувано по внесен от прокурора обвинителен акт, какъвто разглежданият случай очевидно не е, след като производството е било образувано въз основа на постановление по чл.375 от НПК. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, доколкото постановения акт изпълнява стандарта, указан в разпоредбата на чл.378 ал.4 от НПК и отговоря на всички въпроси, които съдът е бил длъжен да разреши в заключителната фаза на първоинстанционното съдебно производство. Констатираха се на следващо място и известни отклонения от изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, доколкото изложените от съда мотиви са твърде лаконични, макар и не в степен, застрашаваща възможността на страните да разберат въз основа на кои доказателствени и правни съображения е бил постановен съдебният акт, заради което и съдът не установи основания за отмяна, базирана на този процесуален недостатък. Както вече се посочи, доказателсвената дейност е била проведена в съответствие с процесуалните правила и тя е установила следната фактическа обстановка: На 23.05.2018 година свидетелят Й. помолил обвиняемия да му помогне при закупуването и транспортирането на стар товарен автомобил. Обвиняемият приел предложението и обещал да управлява автомобила от гр.И., където покупката следвало да се извърши, до с.Ц.п., Община Х. В изпълнение на взетото решение свидетелят Й. и А. пристигнали в с.М.б., община И.. Там Й. постигнал уговорка със свидетеля А. да закупи от него товарен автомобил марка „П. Ж5“, бял на цвят, с номер на рама *****************. Автомобилът се намирал в с.М., към което тримата, както и свидетелят П. се отправили с управляван от Й. товарен автомобил – син на цвят, марка „Ф.“, снабден с товарен колесник. На последния Й. натоварил бракувано от А. превозно средство, различно от това, което било предмет на предварителното договаряне. След като постигнали окончателната договорка за закупуване на предварително набелязания бракуван автомобил, Й. и А., както и обвиняемият пристигнали на мястото, където автомобилът бил паркиран, уредили финансово сделката, а продавачът поставил акумулираща батерия в превозното средство, което било преведено в работен режим. Й. и обвиняемият напуснали населеното място, като първият управлявал синия автомобил с колесник, а вторият – белият на цвят автомобил, който нямал регистрационни номера. Когато пристигнали в гр.И., А. паркирал автомобила без регистрационни номера и се качил в управлявания от Й., с който потеглили в района на града, за да проверяват за намиращи се наблизо полицейски патрули. След като забелязали такива, решили да изчакат края на деня и да продължат в тъмната част на денонощието. Изчакали в близка местност и след като се стъмнило, двамата мъже са върнали до паркирания автомобил без регистрационни номера, който закачили с твърда връзка към управлявания от Й. син на цвят микробус и се отправили към изхода на гр.И.. Когато стигнали до кръгово кръстовище извън рамките на града, те били спрени за проверка от полицейските служители Т. Ч. и Н. А.. Последните констатирали, че автомобилът, чийто водач бил А., е без поставени регистрационни табели, както и че двигателят му е горещ, а акумулаторната батерия в изправност. Извършената проверка установила, че този автомобил е с прекратена регистрация от 11.05.2018 г. и бракуван от лицето, регистрирано като собственик – С.Н.А., от когото свидетелят А. го бил закупил.
Тази фактическа обстановка не е била оспорена от обвиняемия и неговия защитник. В кратките обяснения, които А. е дал, са били признати изложените от прокурора факти, като признанието не е декларативно, а свързано с изложените в прокурорския акт обстоятелства и най-вече със съществените към предмета на доказване. Така А. е потвърдил както управлението на автомобила по маршрута с.М.-гр.И., така и управлението от вътрешността на града до кръговото кръстовище, намиращо се извън неговите граници, до момента на извършената полицейска проверка. Дадените от обвиняемия обяснения изцяло са кореспондирали с представеното в показанията на свидетелите Ч. и А., както и с тези на свидетеля Й., които на свой ред са потвърдили изложената в постановлението фактология, без да установяват несъвместими с нея фактически положения. Както вече се посочи, възприетата от обвинението и от първоинстанционния съд фактическа картина не са оспорва от защитата и не тя е предмет на въззивната жалба. С последната се атакуват направените от съда фактически и правни изводи, като се заявява, че инкриминираното поведение неправилно е било квалифицирано като „управление“ на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство. Без да се възразява срещу отсъствието на надлежна регистрация /която освен това е безспорно установена по делото/, защитникът поддържа, че А. всъщност не е бил водач на превозното средство, след като то е било теглено от друго превозно средство посредством твърда връзка, която изключвала необходимостта тегленият автомобил да бъде управляван. Защитната позиция е несъстоятелна. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, понятието „управление“ на моторно превозно средство е дефинирано по тълкувателен път в ППВС № 1/83 г., съгласно което управлението включва всички действия или бездействия с приборите и механизмите на превозното средство, т.е. използването на който и да е от тези механизми изпълва критерия за управление. От друга страна, правилата за теглене на превозни средства се съдържат в разпоредбите на чл.146 и сл. от ППЗДвП и те изискват задължително използване на кормилната и спирачна уредба от водача на тегления автомобил. Всъщност разпоредбата на чл.148 от ППЗДвП изрично определя управляващият тегления автомобил като „водач“ на същия, поради което становището на защитата, че обвиняемият не е притежавал такова качество очевидно и в противоречие със законовия норматив. Задължителното използване на кормилния и спирачен механизъм от последния /което в случая очевидно не се отрича от обвиняемия/ е достатъчно, за да се счита, че този водач борави с някой от технологичните елементи на автомобила, а от тук и че управлява същия. В този смисъл изводът на съда, че обвиняемият е реализирал изпълнителната дейност по чл.345 ал.2 от НК е правилен и съответен на установената по делото фактология. Обстоятелството дали автомобилът е бил със задействан двигател е ирелевантно, а възражението на защитата срещу наличието на съставомерен изпълнителен акт – неоснователно.
Доказана по делото е и субективната страна на извършеното, която съгласно наказателната норма следва да бъде под формата на пряк умисъл. По повод провеждано от обвиняемия лечение в ЦПЗ-гр.Х. в периода на въззивното производство, пред настоящия съд служебно беше поставен въпроса за психичните годности на А., както към момента на извършване на деянието, така и по време на наказателното производство. В тази връзка по делото беше назначена съдебно-медицинска експертиза, която да изследва психичното здраве на лицето и да отговори на въпроса- компрометирана ли е била възможността му да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ръководи същите към 23.05.2018 година, както и възможно ли е да участва пълноценно в провеждания против него наказателния процес. Заключението на експерта-лекар, което съдът прецени като компетентно, обективно и изцяло отговарящо на поставените въпроси е следното: Психичното здраве на обвиняемия било увредено от 1992 година, когато за първи път били констатирани симптоми на параноя. През 1993 година А. бил хоспитализиран, а след болничния престой било предписано домашно лечение. Манийно състояние с агресивни прояви наложило повторна хоспитализация през 2004 година, когато била поставена диагноза „Биполярно афективно разстройство“. През периода 2008-2012 година последвали нови хоспитализации, при които била установена афективна и депресивна симптоматика. Последният документиран болничен престой бил през 2015 година. Той потвърдил установената вече болестна форма, както и поставената отпреди диагноза, и завършил с препоръки за лечение при амбулаторни условия. Извършеният от експерта преглед на А. и снетата анамнеза установили непровеждане на предписаното лечение, както и обективни находки за болестта „Биполярно афективно разстройство“, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на хипоманийни или депресивни състояния, които започвали внезапно и продължавали с месеци. Честотата на епизодите и ремисиите били променливи, но по правило първите зачестявали с времето и имали по-голяма продължителност. Заключението на експерта е, че при прегледания е установена личностнова промяна от психоподобен тип в резултат на „Биполярно афективно разстройство“. Заболяването имало периодичен характер, промяната на личността се отразила на емоционално-волевите особености, което в голяма степен улеснило извършването на деянието. На следващо място, се сочи в заключението, че А. не е бил способен в достатъчна степен да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието, поради невъзможността на оцени правните последици на извършеното и установената импулсивност и безкритичност при вземане на решенията. Отбелязва се още, че обвиняемият може да участва в съдебното заседание, поради отсъствието на данни за маниен епизод към момента на прегледа. Според експерта на въпроса - какво е било конкретното състояние на лицето към момента на извършване на деянието, категоричен отговор не можело да бъде даден, тъй като липсвали документи, които да насочват към определена симптоматика или други данни, които да обосновават категоричен извод. В устния си доклад лекарят потвърждава наличието на ясни спомени у обвиняемия за инкриминираната дейност, като счита, че дадените обяснения сочат на хипоманийно състояние, изразено в недооценка на ситуацията и отсъствието на критичност към собственото поведение. От друга страна се отчита липсата на ярко проявена симптоматика /изводима от анализа на установеното общуване/, от което се прави заключението, че вероятно А. се е намирал в слабо изразен маниен епизод, който би повлиял мисленето, а и волевия момент най-малко в степен, улесняваща извършването на деянието. Вещото лице пояснява, че принципно болестта „Биполярно афективно разстройство“ не води до качествено изменение на съзнанието /съгласно възприето в медицината становище/, а само затруднява мисловните и волеви процеси, а при отсъствието на маниен епизод то не повлиява мисленето, макар заради настъпилата промяна на личността и фона на безкритичност и недооценка, извършването на престъплението ще бъде улеснено.
Заключението на експерта следва да бъде обсъдено в съвкупност и с останалите доказателства по делото – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Й., Ч. и А.. Обясненото от А., макар и лаконично, не сочи несъзнаване на извършеното, нито неспособност за участие в съдебното заседание. Изложението му както пред първоинстанционния, така и пред настоящия съд, е подредено, ясно, без фрагментарност и без признаци на неспособност за възпроизвеждане на собствените възприятия. Най-същественото в случая е, че казаното от А. илюстрира съзнаване на противоправния характер на извършеното и то без съмнения за манипулираност на тази позиция или формирането й на фона на манийна овладяност или друга болестна симптоматика. Свидетелите- полицейски служители, констатирали деянието, също не съобщават за поведение извън обичайния стандарт към момента, в който са извършили проверката на двамата водачи, т.е. към момента, в който е била реализирана изпълнителната дейност. Свидетелят Й., който се е намирал в непосредствен контакт с обвиняемия на инкриминираната дата, също не сочи данни за състояние с болестни, нетипични, афективни или депресивни белези, влияещи върху мисловните или волеви годности на последния, а фактът, че самият свидетел е възложил на А. управлението на превозното средство за пореден път изключва наличието на изразена симптоматика, поставяща съмнения в интелектуалните и волеви способности на същия. При това положение резервата в заключението на експерта относно наличието на маниен елемент, повлияващ съзнанието на А. към момента на деянието предвид липсата на документираност на състоянието, съдът намира за преодоляна, а преценката на гласните доказателствени средства в съвкупност с експертния доклад /според който манийните епизоди имат периодичен, а не постоянен характер/ обосновават извода, че към 23.05.2018 година обвиняемият не се е намирал в такава фаза на заболяването, която да променя качествено както мисловните му, така и волеви процеси. От друга страна, следва да се приеме, че макар болестта „Биполярно афективно разстройство“ да е свързана с налудни идеи и хипоманийни състояния, то епизодично пораждащият се болестен непреодолим импулс не е свързан с конкретната проява, доколкото описаните от експерта параноидни изяви имат генезис, стоящ извън характера на предприетата противоправна дейност, въпреки че настъпилата промяна в личността е формирала безкритичност към кое и да е собствено поведение. В случая тази промяна безспорно е улеснила вземането на решение /както счита експерта/, но без съзнателната дейност, довела до това решение, да е била нарушена и без да е констатиран такъв дефицит в интелектуалния ресурс, който да елиминира възможността за правилно възприемане на обективните дадености и способността за избор на поведение, както и за оценка на неговата значимост. Касае се следователно единствено до количествени изменения в психичните способности на обвиняемия, които се намират в рамките на вменяемостта и по тази причина не изключват наказателната отговорност, възможността за участие в наказателното производство и понасяне на наказание. Ето защо, съдът прие, че деянието е извършено от вменяемо лице. Формата на вина, изводима от обективните характеристики на извършеното – знание за липсата на регистрационни номера върху автомобила, действията по избягване на полицейска проверка, следва да се квалифицира като пряк умисъл, защото тези доказателства установяват съзнаване на общественоопасния характер на извършеното.
Наличието на предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност е безспорно установено по делото, а наложеното наказание в размер на предвидения от закона минимум изключва възможността за неговото ревизиране.
Изложеното аргументира извод за правилност на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените в хода на въззивното производство разноски /възнаграждение на експерта/ в размер на 287,02 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда/Решение/ № 10 от
28.06.2018 г., постановена по АНД № 32/2018г.
по описа на Районен съд-И..
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметката на Окръжен съд-Хасково направените
по делото разноски в размер на 287,02 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.