Решение по дело №26/2019 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20193510100026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е   Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 125                10.01.2020 година град Омуртаг

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд Омуртаг

на десети декември          две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА Петрова

Секретар Диянка Константинова  

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 26 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: 1/ установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 4 601,12 лева 2/ установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 104,16 лева и 3/ установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 446,91 лева, като в условията на евентуално съединяване спрямо установителните искове, в случай на отхвърляне на последните, са предявени следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1/ иск по чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 4 601,12 лева 2/ иск по чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 104,16 лева и 3/ иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 813.15 лева.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. “ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. ***, офис 4, със законни представители изпълнителните директори Н. Т.  С.  и М. Д.  Д., действащи чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт И.Н., твърди в исковата молба, че по силата на подписано на 14.03.2018 г. Приложение 1 към Р.  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсьнъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15162766 от 14.08.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсьнъл Файненс“ ЕАД и А.А.А., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Поради направени неуспешни опити за връчване на уведомление за направената цесия и на уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита ищецът моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за двете обстоятелства в деня на връчване на преписите от настоящата искова молба и приложенията й, сред които е и копие на уведомлението. В случай на уведомяване на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК ищецът настоява съдът да приеме за ирелевантно по отношение основателността на предявените установителни искове обстоятелството дали ответникът лично е получил уведомлението за цесията след като се установи по делото, че вземането не е погасено чрез изпълнение от негова страна към цедента или цесионера. Същевременно моли да се приеме, че още с констатацията на съда за редовно уведомяване на ответника по чл. 47 ГПК е прието, че същият е уведомен и за цесията, и за настъпилата предсрочна изискуемост, което предхожда по време назначаването на особения представител на ответника. Относно възникване на вземането ищецът сочи, че на 14.08.2017 г. между „Б.“ ЕАД, като кредитор и А.А.А. като кредитополучател бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-15162766 при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“, който представлявал сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 3 860.00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 741.12 лв. Общият размер на кредита бил 4 601.12 лв. и включвал в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“, която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 24 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 5 705.28 лв., част от която била и уговорената договорна лихва по кредита в размер на 1 104.16 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2019 г. на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 237.72 лв., при първа погасителна вноска с падеж на 20.09.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на 20.08.2019 г. /дата на последна погасителна вноска/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски. В конкретния случай, поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017 г., която дата представлявала падежът на втора погасителна вноска. Досежно задължението за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост ищецът настоява да се направи разграничение между небанкова финансова институция/каквото било ищцовото дружество/, попадащо в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, от една страна, и кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник – от друга. В този смисъл счита за недопустимо прилагането по аналогия на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (банките), към други правни субекти. Намира за неприложимо в случая и тълкуването по т. 18 от ТР № 4/2014 г. по г. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с неизпълненото договорно задължение на ответника на основание чл. 410 ГПК ищецът заявил и получил заповед за изпълнение срещу него, но поради наличие на предпоставката на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се е наложило установяване на вземанията по исков ред. Ето защо ищецът с предявените искове претендира установяване на следните вземания срещу ответника:   4 601.12 лева - главница за периода от 20.09.2017 г. до 20.08.2019 г., по отношение на които на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017 г.; 1 104.16 лева - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.08.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.10.2017 г.; 446.91 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявените установителни искове, се предявяват и осъдителни искове за същите суми, които са предмет и на всеки от установителните искове. Претендира се осъждане на ответника да заплати деловодните разноски, направени по настоящото дело, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. С обявения окончателен доклад по делото е прието направеното от ищеца изменение на евентуално предявения осъдителен иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 446,91 лева като същият е увеличен в размер на 813.15 лева – обезщетение за забава за времето от 21.10.2017 г. до датата на подаване на ИМ в съда. С допълнително подадено преди с. з. становище моли за прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК в съответствие с указанията по т. 9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС като съобрази всички падежирали вноски по кредита до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явявали нововъзникнали факти от значение за спорното право. Счита, че с връчването на преписите от ИМ и приложенията към нея на назначения от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника последният следва да се счита за редовно уведомен както за цесията, така и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Претендира се осъждане на ответника да заплати деловодните разноски, направени по настоящото дело и по заповедното производство съобразно депозиран списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който отделните разходи са посочени само като вид и основание, но не и като отделен или общ размер.

Ответникът А.А.А. с постоянен адрес: ***, е приет за редовно уведомен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и на същия е назначен особен представител – адв. Д.П. от ТАК, която в отговора си оспорва исковете като неоснователни като застъпва мотива за ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Изтъква, че въпреки признатата от съдебната практика възможност за обявяване чрез връчване на преписи от исковата молба и приложенията й, това не важало за особения представител на ответника, който бил не законен или договорен представител, а назначен с акт на съда, поради което и не можел да получава адресирани до ответника материалноправни изявления. Предвид това, че цесията не е породила своето действие спрямо ответника, особеният представител твърди, че ответникът не дължи изпълнение към ищцовото дружество, поради което моли за отхвърляне на предявените искове. В с. з. поддържа становището в отговора и моли съда при решаване на делото да съобрази разпоредбите на ЗПК.

По допустимостта на исковете - предявените искове са положителни установителни, като предпоставка за тяхната допустимост е наличието на реализирано заповедно производство с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 388/2018 г. на ОмРС въз основа на подадено на 01.10.2018 г. заявление от ищеца. Поради наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на кредитора да предяви установителни искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед № 963 от 03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 388/2018 г. на ОмРС, е разпоредено ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца по същото следните суми: сумата 4 601,12 лева, представляваща главница за периода от 20.09.2017 г. до 20.08.2019г, по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.10.2017 г.; сумата за договорна лихва в размер на 1 104,16 лева за периода от 20.09.2017 г. до 20.08.2019 г. върху вноските, по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.10.2017 г.; сумата 446,91 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението до съда - 01.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението до съда, до окончателното заплащане на сумата; както и сумата от 123.04 лева, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, и сумата в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

По делото като доказателство е приет оригинала на сключения на 14.08.2017 г. между „Б.“ ЕАД като кредитор и А.А.А. като кредитополучател договор за потребителски кредит CREX-15162766. По силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4 601.12 лева за покупка на стоки/матрак и спален комплект/на обща стойност 3860 лева, като в отпуснатата като кредит сума е включена и сумата от 741.12 лева, представляваща финансирана услуга - застрахователна премия по сключен към договора за кредит застрахователен договор по сертификат CREX-15162766 към групова полица № 5/2008. Посочени са лихвения процент, уговорен по договора – 21.20%, и ГПР – 23.39%. В договора за потребителски кредит е инкорпориран и погасителния план, в който подлежащата на плащане сума по кредита е разделена на 24 месечни вноски с посочени падежни дати и фиксиран размер на месечната вноска от 237.72 лева, с падеж на първа погасителна вноска на 20.09.2017 г. и падеж на последна погасителна вноска на 20.08.2019 г. Договорът е подписан на всяка страница от съдържанието му от двете страни по същия. В инкорпорираните в този договор условия са посочени предпоставките за възникване на задължение на кредитополучателя за плащане на обезщетение за забава и начина за определяне размера на същото/чл. 3/, условията за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит/чл. 3/, поредността на погасяване на вземанията за разноски, лихви и главница/чл. 4/, даденото съгласие от кредитополучателя всички изпратени до посочения от него по договора адрес и други средства за комуникация координати да се считат получени и узнати/чл. 7/, правото на кредитора по всяко време на действие на договора да прехвърли правата си по този договор/чл. 13/. Към договора за потребителски кредит е приложен и сертификат № CREX-15162766, подписан двустранно на 14.08.2017 г. от ответника като застрахован и от застрахователя „Cardif Assurances Vie SA, France“ чрез клона му „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и застрахователя „Cardif Assurances Risques Divers SA, France“ чрез клона му „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“. В договора за потребителски кредит е записано, че общата стойност на плащанията/с първоначалната вноска/е в размер на 5 705.28 лева и същата включва покупната цена на стоките 3860 лева, застрахователната премия от 741.12 лева и уговорената от страните договорна лихва, която в договора е фиксирана процентно - 21.20%, и съставлява общата сума от 1 104.16 лева. По делото е представено заверено копие на фактура № **********/14.08.2017 г., от която се установява, че стоките (спалня - комплект и матрак) на обща стойност 3860 лева са закупени на 14.08.2017 г. от „Антар“ ООД с ЕИК *********, а като купувач е вписан ответника по делото. Като начин на плащане във фактурата е записано „с преводно нареждане“. Съгласно подписано на 14.03.2018 г. Приложение № 1 към Р.  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключени между „БНП Париба Пърсьнъл Файненс“ ЕАД като продавач/цедент/и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач/цесионер/, на основание чл. 99 от ЗЗД вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15162766 от 14.08.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсьнъл Файненс“ ЕАД и А.А.А., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, неустойки, такси и разноски. Процесното цедирано вземане е описано в Приложение № 1 като отпусната главница без включена застраховка в размер на 3860 лева, с остатък на главницата към 14.03.2018 г. в размер на 4 601.12 лева, с остатък на договорната лихва към 14.03.2018 г. в размер на 1 104.16 лева, с остатък на лихва за просрочие към 14.03.2018 г. в размер на 179.65 лева, или общ размер на задължението към датата на цесията от 14.03.2018 г. 5 884.93 лева. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 25.01.2018 г. законният представител на цедента е упълномощил дружеството – цесионер да представлява цедента в действията по уведомяване съгласно чл. 99 предл. ІІІ ЗЗД на всички длъжници, вземанията към които са цедирани, за сключения рамков договор за цесия и приложенията към него, като извършва всички необходими за целта правни и фактически действия по уведомяването им, като може да преупълномощава трети лица с правата по това пълномощно. Налице е издадено писмено потвърждение от дружеството – продавач/цедент/за извършената цесия на вземанията, описани в Приложение № 1 от 14.03.2018 г., за получаването на договорената покупна цена по договора за цесия за тези вземания и за това, че събираните суми по тези цедирани вземания следва да бъдат превеждани по посочената от дружеството – цесионер банкова сметка. ***есия, подписано приложение към същия и пълномощно, ищецът по настоящото дело е изпратил до ответника уведомително писмо от 19.03.2018 г. за извършената цесия и същият е поканен да заплати цялото цедирано вземане от 5 884.93 лева по посочена банкова сметка ***. Разписката за връчване на писмото чрез „Български пощи“ е върната с дата 13.04.2018 г. и с отбелязване, че пратката не е потърсена. Следва второ уведомително писмо от 21.09.2018 г. до длъжника, в което е посочен дължимата към 21.09.2018 г. сума от 6 299.23 лева. Отново чрез куриерските услуги на „Български пощи“ писмото не е връчено, а във върната на 10.10.2018 г. разписка е отразено, че адресатът е непознат. Изпратено до длъжника е и трето уведомително писмо от 02.01.2019 г., в което посочената като дължима сума към тази дата е в размер на 6 609.34 лева. Писмото е изпратено чрез куриер Лео Експрес като в разписката е отразено, че на 03.01.2019 г. не е открит никой на адреса и е оставен стикер на вратата. Първите две писма са били адресирани до адрес гр. О., ул. ***, който видно от направената служебна справка по настоящото дело е надлежно регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника от 2001 г., а третото писмо е било изпратено до адрес в град О., ул. ***, който адрес е посочения такъв на ответника в сключения договор за потребителски кредит. И трите уведомителни писма са приложени към исковата молба по настоящото дело още с подаването й и са връчени не на ответника, а на назначения му за нуждите на настоящото производство по реда на чл. 47 ГПК особен представител. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се приема от съда като мотивирано и компетентно изготвено. В същото вещото лице е съобразило договореното в сключения договор за потребителски кредит относно усвояването му, а именно да бъде изплатен пряко от кредитора на упълномощените търговски партньори, като за покупната цена на стоките това е „Антар“ ООД, а за застрахователната сума са посочените две застрахователни дружества. Вещото лице е посочило, че за експертизата не са били предоставени платежните документи, удостоверяващи извършеното преводно нареждане към търговеца и застрахователя от страна на „Б.“ ЕАД, въпреки поискването им с писмо от експерта. При изпълнение на задачата да определи размера на неплатените главница и възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.08.2019 г. вещото лице е събрало информация от ищеца за направено на 19.02.2019 г. след датата на цесията – 14.03.2018 г., плащане от страна на ответника на сумата от 3 642.76 лева. Разпределяйки платената сума за погасяване на задължението в уговорената поредност: разноски, лихва, главница, вещото лице е изчислило, че към 20.08.2019 г. /падежната дата на последната погасителна вноска/цялото задължение на ответника по договора за кредит е в размер на 2 815.52 лева и включва 2 679.31 лева главница и 136.21 лева дължима лихва за забава за периода от 19.02.2019 г. /след предявяване на настоящия иск/ до 20.08.2019 г. В случая дължимия остатък от главницата е формиран от останалата след плащането от 19.02.2019 г. дължима главница за времето от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г. /вкл./ в размер на 321.62 лева и дължимата главница за времето от 20.10.2018 г. до последната падежна дата 20.08.2019 г. в размер на 2 357.69 лева. Вещото лице е установило, че след разпределение на внесената от ответника сума същият изцяло е погасил задължението си за плащане на договорената лихва за срока на договора, както и задължението си за лихви за забава, начислени върху главницата до момента на направеното плащане -19.02.2019 г. С оглед съответствие на сключения договор за потребителски кредит с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдът допусна съдебно – техническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и е прието от съда като компетентно изготвено. В същото след изследване на оригинала на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-15162766 от 14.08.2017 г. експертът е установил, че цялото съдържание на документа е написано с шрифт с размер 12 pt, като заглавието на документа и наименованията на отделните таблици са отпечатани с шрифт Garamond, получер/Bold/, съдържанието на таблиците също е написано на шрифт Garamond, таблицата с имената и подписите на страните на последната страница била написана с текст на шрифт Times New Roman. Експертният извод показва, че договорът за кредит е сключен според изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Въз основа на установените факти съдът прави следните правни изводи:

Първият спорен по настоящото дело въпрос касае активната материално-правна легитимация на ищеца по предявените искове и същият е дали ответникът длъжник следва да се приеме за надлежно уведомен за цесията на вземането към него, извършена по силата на Приложение № 1 към Р.  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключени между „БНП Париба Пърсьнъл Файненс“ ЕАД като продавач/цедент/и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач/цесионер/. В настоящия случай е налице изрично пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведомява съгласно чл. 99 предл. ІІІ ЗЗД от негово име всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени, за извършената цесия. Въз основа на дадените пълномощия цесионерът – ищец по настоящото дело се е опитал три пъти безуспешно да връчи на ответника уведомителни писма за извършената продажба на вземането срещу него, като в същите е посочил, че действа в качеството на пълномощник на цедента. Прилагането на тези уведомителни писма към исковата молба по настоящото дело и връчването им на ответната страна е изцяло съобразено с постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, съгласно която цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, и този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК – в т. см. са Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В настоящия случай тези приложения към ИМ са връчени на назначения по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника, а не лично на последния, във връзка с която особеност е и релевираното от този представител възражение. Понастоящем съдебната практика е противоречива по този въпрос. Ето защо при решаването му в рамките на настоящия казус съдът ще съобрази конкретни факти по същия. Смисълът на уведомяването на длъжника за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е последният да разполага с актуална информация за надлежния кредитор по задължението му, за да може да изпълни точно на този кредитор. От събраните посредством заключението по извършената ССЕкспертиза данни става ясно, че след извършване на цесията и въпреки липсата на данни за уведомяване на ответника за същата към този момент, на 19.02.2019 г. последният е изпълнил част от процесното задължение към новия кредитор – ищцовото дружество, което показва, че е бил наясно за извършената продажба на вземането срещу него. При тази данни съдът намира за относимо към настоящия казус едното от застъпваните от съдилищата становища по спорния въпрос, а именно, че връчването на копия от уведомителните писма за извършената цесия като приложения към ИМ на назначения особен представител на ответника представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник. В подкрепа на това тълкуване е приложимото по аналогия Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в мотивите на което се обсъжда значението на извършено връчване на книжа на особения представител по чл. 47 ГПК, независимо, че процесният казус касае връчване на съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост. В решението се сочи, че: „На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство“. Следователно, при положение, че извършеното чрез нотариус с нотариална покана и прилагане на процедурата по чл. 47 ГПК уведомяване се приема за редовно, то на още по-силно основание следва да се приеме за надлежно уведомяването посредством назначен на конкретния длъжник особен представител, чиято задача в процеса е да защитава интересите на представлявания. При тези съждения съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия на 29.05.2019 г., когато са връчени преписи от ИМ и приложенията на особения представител, макар и по делото да има ясни индикации, че същият е знаел за тази цесия и в по-ранен момент – към 19.02.2019 г., когато е изпълнил частично на надлежния кредитор/цесионера/.

Относно изискуемостта на претендираните вземания – в подаденото преди настъпване на крайния падеж на кредита заявление по чл. 410 ГПК кредиторът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, за която е твърдял, че ответникът е бил уведомен. От представените по настоящото дело доказателства не може да се приеме, че ответникът е бил надлежно уведомен за обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, доколкото нито едно от трите изпратени уведомителни писма не му е било връчено. Съдът не споделя доводите на ищеца за неотносимост към небанковите финансови институции на тълкуването по т. 18 от ТР № 4/2014 г., което изисква задължително уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т. 9 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК, защото в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че на 20.08.2019 г. е настъпила пълната изискуемост на цялото цедирано вземане по процесния договор, като това е станало преди приключване на съдебното дирене по настоящото дело на 10.12.2019 г. При това положение не следва да бъде обсъждан въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на това вземане и нейното обявяване на ответника. С направеното плащане на практика ответникът е признал съществуването и основанието на задължението си към кредитора. В подкрепа на горецитираното задължително тълкуване е и даденото впоследствие задължително тълкуване по т. 1 от ТР № 8/2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на това тълкувателно решение ВКС сочи, че присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск, защото основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право, докато предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика съдът взе предвид установеното от вещото лице в ССЕкспертиза, че след направеното от ответника надлежно плащане по договора за кредит същият дължи към края на срока по договора – падежа на последната погасителна вноска – 20.08.2019 г., главница в размер на 2 679.31 лева, която е формирана от останалата след плащането дължима главница за периода от 20.09.2017 г. /първа падежна дата/до 20.09.2018 г. /дата на последна падежирала вноска преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 01.10.2018 г. /сума в размер на 321.62 лева, и от сумата, дължима за периода от 20.10.2018 г. /дата на първа падежирала вноска след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 01.10.2018 г. /до 20.08.2019 г. /дата на последната погасителна вноска/, в размер на 2 357.69 лева. Тази сума за главница е дължима от ответника спрямо ищеца към датата на приключване на съдебното дирене, поради което и предявеният установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 4 601,12 лева следва да бъде уважен до размера от 2 679.31 лева и да бъде отхвърлен за разликата над този размер до претендирания такъв. Претендираната законна лихва върху главницата следва да бъде определена диференцирано, като върху частта от главницата в размер на 321.62 лева се дължи законна лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане, тъй като тази част от главницата е била падежирала до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а върху частта от главницата в размер на 2 357.69 лева се дължи законната лихва от 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

Относно предявения установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 104,16 лева, представляваща договорна лихва за целия срок на договора за кредит от 20.09.2017 г. до 20.08.2019 г. съдът се основава на гореизложените правни съждения и взима предвид заключението по приетата ССЕкспертиза, според което след направеното на 19.02.2019 г. плащане от ответника същият е погасил изцяло задължението си за начислената по договора възнаградителна лихва в общ размер 1 104,16 лева. Ето защо поради престираното изпълнение, което съдът съобразява съгласно императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исковата претенция се явява неоснователна изцяло и като такава подлежи на отхвърляне.

Относно предявения установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 446,91 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, съдът съобрази заключението по приетата ССЕкспертиза, според което за процесния период начислената върху главницата мораторна лихва е в размер на 442.25 лева. Съдът възприема втория вариант по задача пета от заключението, при който обезщетението за забава е изчислено върху частта от погасителните вноски, обхващаща само главницата, а не и инкорпорираната в тези вноски договорна лихва. Възприемането на първия вариант би означавало начисляване на лихва върху лихва/анатоцизъм/, което не е допустимо предвид липсата на разписани в този смисъл правила от БНБ на основание чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Претенцията по този установителен иск се основава на чл. 3 от условията на договор за потребителски кредит CREX-15162766 от 14.08.2017 г., съгласно който при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При преглед на погасителния план, инкорпориран в договора за кредит, става ясно, че всяка месечна погасителна вноска включва като свои компоненти съответната част от главницата и уговорената в размер на 21.20% възнаградителна лихва. При изчисляване на предвиденото в чл. 3 от договора обезщетение за забава върху всяка от фиксираните погасителни вноски се стига до начисляването на мораторна лихва върху възнаградителна лихва, т. е. до преобразуването на договорната лихва в главница/анатоцизъм/, което е недопустимо по закон и съответно води до извода за нищожност на тази част от клаузата на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с ал. 1 предл. І във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В подобен смисъл е и Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Н.. Ето защо след игнориране на тази нищожна част от клаузата на чл. 3 от договора, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 4 601.12 лева за периода от 21.10.2017 г. /падеж на втора погасителна вноска съгласно условието за начисляване на мораторна лихва по чл. 3 от договора/до 01.10.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, каквато е исковата претенция/е в размер на 442.25 лева. Според експертното заключение тази сума е изцяло погасена от ответника с направеното от него на 19.02.2019 г. плащане, поради което и към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е дължима. Ето защо и този установителен иск следва да бъде отхвърлен.

По предявените от ищеца в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми и за периодите: 1/ иск по чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 4 601,12 лева 2/ иск по чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 104,16 лева и 3/ иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 813,15 лева - обезщетение за забава за времето от 21.10.2017 г. до датата на подаване на ИМ в съда. Предмет на всеки един от установителните искове съдът излага следните съображения: трите евентуално предявени осъдителни иска се базират на същите фактически основания за възникване на претендираните вземания, поради което и тяхната правна квалификация е идентична с тази на главните с разликата, че последните са установителни, като третият осъдителен иск е предявен за по-голяма сума и за по-дълъг период в сравнение със съответстващия му по основание установителен иск. Независимо от избраната форма на защита – установителна или осъдителна искова защита, основанието на направените претенции е абсолютно едно и също – сключения между страните договор, от който произтичат техните права и задължения. Дори и да бе прието, че вземането по договора за кредит е станало изискуемо изцяло след надлежно обявена предсрочна изискуемост, това няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, и позоваването на същата не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В този смисъл е даденото задължително тълкуване в т. 1.1 от ТР № 8/2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо в конкретния случай основанията за предявяване на установителните и евентуалните осъдителни искове са напълно идентични. Само въвеждането на друго основание за възникване на вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, а когато заявеният спорен предмет е един и същ, налице е недопустимо съединяване на исковете – в т. см. е Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС. Наред с това частичното уважаване на установителния иск за главницата е процесуална пречка за разглеждане на осъдителния иск със същото основание, която би довела до недопустимост на постановеното решение/в т. см. са Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС, Решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. ІV г. о. на ВКС, Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о./. Ето защо въпреки отхвърлянето на предявените установителни искове съдът не намира за налични процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуално предявените осъдителни искове и същите следва да се оставят без разглеждане. Изменението на евентуално предявения осъдителен иск за обезщетението за забава чрез увеличение на размера и на периода, за който се претендира, не променя идентичността на основанието му с това на предявения установителен иск за това обезщетение. Както се посочи в мотивите за третия установителен иск с направеното от ответника плащане на 19.02.2019 г. същият е погасил и цялото начислено върху главницата от 4 601.12 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. /денят, следващ втора падежна дата/до датата на предявяване на настоящите искове -18.01.2019 г.

С оглед частичното уважаване на първия установителен иск и отхвърлянето на другите два установителни иска при разглеждане на направената от ищеца претенция за разноски съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която заплатените от ищеца деловодни разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая претендираният общ интерес при трите обективно съединени иска е в размер на 6 152.19 лева, а уважената част от този интерес е в размер на 2 679.31 лева, което представлява 44% уважена част от предявените искове. В заповедното производство по ЧГД № 388/2018 г. на ОмРС са направени разноски за плащане на държавна такса от 123.04 лева и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По исковото производство доплатената по установителните искове държавна такса е в размер на 161 лева, ищецът е понесъл и разходите за назначаване на особен представител на ответника в размер на 800 лева, платил е изплатения по-късно депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева, както и депозит в размер на 150.64 лева за съдебно-техническа експертиза. Същият претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 350 лева. При преценка на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП, които препращат към чл. 25 НЗПП, съдът прецени фактическата и правна сложност на делото, положения от юрисконсулта на ищеца труд, изразяващ се в изготвяне и подаване на ИМ и последвалите становища, които са обстойно мотивирани, и намира за адекватен размер на юрисконсултското възнаграждение сумата от 250 лева. Следователно общият размер на направените от ищеца разходи в заповедното производство е 273.04 лева, а в исковото производство е 1 561.64 лева. Ето защо съобразно изхода от разглеждането и решаването на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 120.14 лева, направени разноски в заповедното производство, и сумата от 687.12 лева – съразмерно присъдени разноски в исковото производство. Предвид направените в съдебно заседание разноски от бюджета на съда за плащане на сумата от 10 лева, представляваща дневни разходи за явяване на вещо лице, която е извън рамките на внесения и изплатен депозит, следва с оглед отхвърлянето на по-голямата част от исковете ищецът да бъде осъден да заплати тази сума по сметка на ОмРС.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД вземането на предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. “ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. ***, офис 4, със законни представители изпълнителните директори Н. Т.  С.  и М. Д.  Д., действащи чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт И.Н., против А.А.А. с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, за сумата в размер на 2 679.31/две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 31 ст. / лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CREX-15162766, сключен на 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху частта от главницата в размер на 321.62 лева, считано от 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане, и законната лихва върху частта от главницата в размер на 2 357.69 лева, считано от 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за разликата над сумата от 2 679.31 лева до пълния претендиран размер от 4 601.12 лева като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. “ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. ***, офис 4, със законни представители изпълнителните директори Н. Т.  С.  и М. Д.  Д., действащи чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт И.Н., против А.А.А. с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, установителен иск по по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 104,16 лева, представляваща договорна лихва за периода от от 20.09.2017 г. до 20.08.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от БНП „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. “ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. ***, офис 4, със законни представители изпълнителните директори Н. Т.  С.  и М. Д.  Д., действащи чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт И.Н., против А.А.А. с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за сумата от 446.91 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда/01.10.2018 г. /.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.А.А. с постоянен адрес: ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. “ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. ***, офис 4, със законни представители изпълнителните директори Н. Т.  С.  и М. Д.  Д., сумата в размер на 120.14/сто и двадесет лева и 14 ст. /лева, представляваща съразмерно присъдени разноски, направени в заповедното производство, и сумата от 687.12/шестстотин осемдесет и седем лева и 12 ст. /лева – съразмерно присъдени разноски, направени в исковото производство.

           ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д. “ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. ***, офис 4, със законни представители изпълнителните директори Н. Т.  С.  и М. Д.  Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата от 10/десет/ лева, представляваща направени разходи за явяване на вещо лице по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова