Р Е Ш
Е Н И Е № 204
град
Самоков 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 236 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А.И.А.,
ЕГН **********. С исковата молба се твърди, че на 16.06.2016 г. А.И.А. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, Кредитодателят
предоставил на ответника 650,00 лева, уговорили договорна лихва в размер на
128,22 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита
е в размер на 778,22 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 12,97 лв. Първата погасителна вноска е
платима на 23.06.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 12.08.2017
г. ответникът е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно
досие, която е в размер на 32,50 лв., включена в седмичните погасителни вноски с
цел улеснение на Кредитополучателя. Кредитодателят се е задължил да предоставя
на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома“. За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 554,43 лв.,
страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни
вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у
дома“ е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,24 лв., които са
платими на падежните дати на погасителните вноски. Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1365,15 лв., която включва: главница в размер
на 650,00 лв., договорна лихва в размер на 128,22 лв., такса за оценка на досие
в размер на 32,50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 554,43
лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 22,75 лева, като в
размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 12,97 лв.,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,54 лв. и вноска по такса за
услуга „Кредит у дома“ в размер на 9,24 лв. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 12.08.2017 г. /дата на последна погасителна
вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са
обявявани за предсрочно изискуеми. На 19.05.2017 г. е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България“
ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, по
силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД срещу А.И.А.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/16.06.2016 г., е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Цесията е съобщена на ответника. На
Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания“, в
качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на
договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер
на което е 112,16 лв. Кредитополучателят не е извършил плащане по дължимия
паричен заем към Дружеството. Ищецът предявил вземането си по реда на
заповедното производство, по образуваното ч. гр. д. № 1306/2018 год., по описа
на Районен съд - Самоков, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предявява се
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
признаване за установено вземането на ищеца срещу ответника по издадената
заповед за изпълнение и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане
на вземането както и за осъждане на ответника да заплати разноските по
настоящото и по заповедното производство.
От особения представител на
ответника е постъпил отговор с който иска се оспорва.
Самоковският районен съд, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установи се от събраните по
делото доказателства че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за кредит. Установи се, че ответникът не е погасил
към кредитодателя задължение в размер на 650 лева главница, 121,28 лева
договорна лихва за периода от 23.06.2016 г. до 12.08.2017 г. 19,97 лева такса
за оценка на досие за периода от 23.06.2016 г. до 12.08.2017 г. 379,38 лева
такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 23.06.2016 г. до 12.08.2017 г.,
дължими по договора за кредит. Установи се, че На 19.05.2017 г. е сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД
срещу А.И.А., произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/16.06.2016 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Не се доказа твърдението на
ищеца, че цесията е съобщена на длъжника. От събраната по делото
съдебно-почеркова ескпертиза се установи, че соченото като удостоверяващо
твърдяното съобщаване на цесия известие-обратна разписка, не е подписано за
получател от сочения получател и ответник по делото. От заключението
категорично се установява, че ръкописния текст „А. Ивайло А.“ не е написан от А.
Ивайло А..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Доказа се, че между страните по
делото е съществувало облигационно правоотношение, по което кредиторът е имал
вземане към ищеца. Това вземане кредиторът е прехвърлил с договор за цесия на
ищеца. Същата цесия обаче не е съобщена на ответника. Цесията обаче не е породила
своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както
предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция / Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./, за да породи извършената цесия действие
по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на
досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.99 ЗЗД е императивна и
представлява изискване договорът за цесия да обвърже валидно ответника,
респективно в отношенията между страните по делото ищецът да е носител на
спорното право. При неизпълнението й не е осъществен докрай фактическият състав
на цесията и същата не може да обвърже валидно ответника в отношенията му с
ищеца (в този смисъл и Решение № 74 от 27.07.2017 г. постановено по в.т.д.№
154/2017 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на Първо т.о. ВКС).
Същото задължение за кредитодателя – цедент е въведно и с изричната разпоредба
на чл.26, ал.4 от Закона за потребителския кредит, в приложимата в процесния
случай редакция. В чл.26, ал.1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, а
разпоредбата на ал.4 предвижда, че кредиторът информира потребителя за
прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато първоначалният кредитор по
споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение
на потребителя. Цитираната разпоредба на ЗПК също е императивна по своя
характер, с оглед преследваната от нея цел и тази на всички разпоредби на ЗПК
за защита на потребителя. Не са представени каквито и да било доказателства за
връчване на съобщението по чл.99 на длъжника, поради което да се приеме, че е
положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи
недобросъвестно поведение на длъжника. Не може да бъде прието, че съобщаване на
цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство, с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, не е налице надлежно
съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея
на назначения особен представител на ответника. Последният не представлява
упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника.
Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално
представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на
интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването
на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това,
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов, не може да произведе ефект. Връчването на особен представител
не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност
за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които
да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат,
който би могъл да извърши тези фактически действия. В основата на назначаването
на особен представител е липсата на връзка с ответника, поради което изначално
е известно, че особеният представител не би могъл да доведе до знанието на
страната съобщението за цесията и същата да породи действие за длъжника.
Ето защо съдът следва да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Воден
от гореизложеното Самоковският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А.И.А., ЕГН ********** за
признаване за установено на дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1306/2018 год., по описа на Районен съд – Самоков, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: