МОТИВИ към ПРИСЪДА № 57
от 15.05.2018г. по НОХД № 391/2018г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу И.М.А. *** за
престъпление по чл.343, ал.3 предл. последно, б.“а“ предл.2 вр. ал.1 вр. чл.342,
ал.1 от НК, извършено на 03.11.2017г. в
гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия, тъй като намира
същото за безспорно установено от събраните по делото доказателства. Предлага
при определяне на наказанието съдът да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК и да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца с отлагане на изпълнението за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК моли на подсъдимия да бъде наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 11 месеца.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, както и дадената правна
квалификация на деянието. Моли съдът да наложи на И.А. наказание при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 3 месеца „лишаване от свобода“ с 3-годишен
изпитателен срок, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Сочи, че подсъдимия бил с чисто съдебно минало, съдействал изцяло на
разследващите органи, имал добри характеристични данни и досега не бил лишаван
от право да управлява МПС.
Подсъдимият И.М.А. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда за минимално
наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.М.А. е роден на ***г***,
български гражданин, женен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.*** подсъдимият И.А.
управлявал лек автомобил
марка „Опел Корса“ с рег.№ № К 3784 АР. Той се движел по бул.Беломорски и
навлязъл в кръгово движение пред автогара „21 век“ с намерение да продължи по
същия булевард, в посока гр.Момчилград. В този район движението било регулирано
съответно с пътни знаци „Т12“-„Кръгово движение“ и „Б1“-„Пропусни движещите се
по пътя с предимство“. На изхода на кръговото движение, по продължението на
бул.Беломорски, на пътното платно била очертана напречна маркировка „Пешеходна
пътека“-М8. Непосредствено до напречната маркировка бил поставен и пътен знак „Д17“-„Пешеходна
пътека“. При излизане от кръговото подсъдимият продължил движението си по
бул.Беломорски, не намалил скоростта на автомобила и не спрял, при което
блъснал движещата се на пешеходната пътека св.В., която в същия момент
пресичала булеварда от ляво на дясно спрямо положението на водача. Пешеходката
била ударена с предната дясна броня на автомобила в областта на десния й крак.
От постъпателното движение на автомобила тялото на пострадалата било качено
върху предния капак, след което тя била отхвърлена и паднала пред колата.
Според обясненията на подсъдимия, той се движел много бавно, поради
задръстването и не видял пострадалата, тъй като отляво на него, на лявата
лента, имало друг автомобил. Установено било, че И.А. се е движел със скорост
23,12 км/ч.
В резултат на гореописания удар,
на св.Ж.В. била нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на предната кръстна връзка
и на вътрешната надлъжна връзка на дясната колянна става, довело до трайно
затрудняване на движението на десния крак.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на
досъдебното производство показания на свидетелите Ж.В., В.Д., М.В. и П.П., кредитирани като логични, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, на които съдът също дава вяра; Протокол
от 03.11.2017г. за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, ведно с
приложен фотоалбум; Заключение по изготвена на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 101/2017г.; Заключение по авто-техническа
експертиза; Справка за
нарушител/водач на подсъдимия; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
03.11.2017г.; План-схема на ПТП от 03.11.2017г.; Протокол за химическо или
химико-токсикологично изследване № 335/06.11.2017г.; Талон за медицинско
изследване бл.№ 0048140; Копия на свидетелство за управление на МПС и Контролен
талон; Характеристична справка на подсъдимия; Справка за съдимост на
подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия; Заповед за задържане на лице от 03.11.2017г., както и другите
приети и приобщени по делото писмени доказателства. Установените обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият И.М.А. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.343, ал.3
предл. последно, б.“а“ предл.2 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй
като на 03.11.2017г. в гр.Кърджали при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег.№ № К 3784 АР,
нарушил правилата за движение, а именно чл.119, ал.1 от ЗДвП - при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил на Ж.А. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на предната кръстна връзка и
на надлъжната връзка на дясната колянна става, довело до трайно затрудняване на
движението на десния крак, като деянието е извършено на пешеходна пътека. От обективна страна с действията си подсъдимия е нарушил правилото за
движение, регламентирано в чл.119,
ал.1 от ЗДвП, който гласи следното: при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Налице са основните признаци на изпълнителното деяние, а именно
управление на моторно превозно средство, като управлението
му от страна на И.А. в нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП е в причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат - настъпилото произшествие и причиненото на пострадалата Ж.В. увреждане,
характеризирано като средна телесна повреда. Всичко това се подкрепя безусловно
от гласните доказателства по делото и заключението на
авто-техническата експертиза, която установява механизма на пътно-транспортното
произшествие. Полученото от св.В. увреждане е било именно в резултат на
настъпилото пътно-транспортното произшествие, като вида и характера на това
увреждане е установено от съдебно-медицинската
експертиза. Няма спор, че ПТП е нестъпило на пешеходна пътека, по която е пресичала
пострадалата, което квалифицира извършеното от подсъдимия деяние по по-тежкия
текст на чл.343, ал.3 предл. последно, б.“а“ предл.2 от НК. От субективна
страна деецът е действал при несъзнавана непредпазливост -
той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия И.А., съдът се ръководи от разпоредбата на
чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на
постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373, ал.2 от НПК,
съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание
с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55,
ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, съдът отчете
степента на обществена опасност на деянието - типича за този вид престъпления;
степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид липсата на предходни
осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на
дееца, добрите му характеристични данни и направеното още на досъдебното
производство самопризнание /извън одобреното от съда в рамките на съкратеното
съдебно следствие/; липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. В случая съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно
тежко и приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Затова на подсъдимия бе наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5
месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй
като дееца не е осъждан, а срока на наложеното му наказание „лишаване от
свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите по
чл.36 от НК и по-специално за поправянето на подсъдимия не е наложително същият
да изтърпи реално наказанието, поради което отложи същото с изпитателен срок от
3 години съгласно чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.343г
вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК и съобразявайки обуславящите
отговорността обстоятелства, коментирани по-горе, съдът постанови И.А. да изтърпи и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца. Така определените наказания ще изпълнят целите по чл.36 от НК и ще спомогнат
както за превъзпитаването на подсъдимия, така и ще подействат възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият И.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кърджали
сумата от 40 лв., представляваща направени в съдебното производство разноски. Подсъдимият бе осъден да заплати и сумата от 596.23 лв., представляваща направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: