Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр.Бургас, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4861 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.К.Х. с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен
адрес ***-партер, адв. *от БАК, против Наказателно
постановление № */ 04.09.2017 г., издадено от Началник група Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва липса на съставомерно
поведение.
В последно открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, като не се явява и негов представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 17.10.2019 г., а жалбата е
депозирана на 24.10.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.06.2017 г., около 11.20
часа, жалбоподателката П.Х. управлявала личния си
л.а. марка „Мерцедес СЛК 200“ с рег. * в гр. Бургас. По надлез „Т.Александров“
от ул. „Одрин“ в посока ПВ „Юг“ от дясната страна започнал да я изпреварва
неустановен автомобил, който не оставил достатъчно дистанция между двете МПС и
допуснал ПТП с автомобила на жалбоподателката.
Водачът на неустановения автомобил не спрял, а жалбоподателката
също продължила да се движи. След няколко часа тя уведомила органите на МВР за
настъпилото ПТП.
За констатираното св. Р.Д.- мл. автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
съставил АУАН с бл. № 686233 за извършено нарушение по ЗДвП- по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал, като посочил,
че се е обадил в 15.00 часа, а не в 17.00 часа.
Въз основа на АУАН, на 04.09.2017г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. На практика и самият
жалбоподател не спори по установените факти.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, а
АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните
работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Независимо от това, съставът намира, че наказателното
постановление не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В постановлението следва да се съдържа обвинение от
фактическа и юридическа страна. Обвинението от фактическа страна представлява
установената фактическа обстановка от АНО, където следва да е посочено какво се
е случило, какво са били конкретните действия на наказаното лице, както и други
значими обстоятелства. След това тези факти се обобщават, като им се дава
юридическо описание (субсумиране) съобразно приетата
за нарушена правна норма, като се посочва и цифрово самата тази норма
(юридическо обвинение). За да е гарантирано правото на защита на наказаното
лице и в частност правото му да разбере в какво е обвинено, следва да има
съответствие между фактическото и юридическото обвинение, тъй като те определят
и предмета на доказване.
Съгласно словесното описание в АУАН и НП водачите „напускат
мястото без да уведомят контролните органи“. След това обаче, като обобщение е
посочено, че „е извършил: 1) не оказва съдействие за установяване вредите от
ПТП.“ и е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДВП. В
посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
липсва описано задължение за уведомяване на органите на МВР. Подобно задължение
е описано в б. „в” на т. 3. Видно е, че АНО цитира две различни задължения на
водача, като не става ясно какво е прието за извършено. В случая е налице неясно и неточно фактическо
описание, съпоставено с посочената за нарушена разпоредба. Посоченото нарушение
е съществено, тъй като поставя както нарушителя, така и съда в невъзможност да
се разбере какво е извършеното нарушение според наказващия орган и води до
отмяна на обжалваното постановление.
Независимо от горното, съставът намира, че дори и да се
приеме, че липсва нарушение, то деянието на жалбоподателката
следва да се квалифицира като маловажен случай съобразно разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Видно от справката за водача на л. 12, към датата, посочена в НП,
същата не е имала допуснати нарушения по ЗДвП. Също така са налице данни, че
другият участник, който не е издирен е причинил ПТП с нейния автомобил. Накрая
следва да се отбележи, че макар и по-късно, жалбоподателката
е сигнализирала контролните органи. Всичко това сочи, че поведението й се
характеризира с по-малка степен на обществена опасност от обичайното, поради
което случаят следва да се приеме за маловажен.
Поради изложеното, наказателното постановление следва да
бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/ 04.09.2017 г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на П.К.Х. с ЕГН: **********,
адрес: ***, съдебен адрес ***-партер, адв. *от БАК,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.