М О
Т И В
И към Присъда № 19/26.02.2020 година, постановена по
НОХД № 365/2018г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано против И.С.М. ***, по обвинение
в извършване на престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за това, че на 02.03.2018 година около 07.32 часа, в село Маломирово, общ.Елхово, област
Ямбол, по ул.“Шипка“, без свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство, управлявал лек автомобил марка „Ланд Ровър Дискавъри“ с рег.№ ***в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление - наказан
с влязло в сила Наказателно постановление № 17-0813-000969 от 22.11.2017г., в
законна сила от 01.03.2018г., на Началника на сектор „Пътна полиция" при
ОД МВР – Ямбол.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово, поддържа повдигнатото против подсъдимия И.С.М. обвинение по чл.343в ал.2 от НК, като излага доводите си, поради които счита, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
така вмененото му от РП-Елхово /преди структурната промяна, а към момента с оглед на
териториално преструктуриране - РП-Ямбол-ТО-Елхово/ престъпление.
Според представителя на обвинението инкриминираното деяние и авторството му, е
напълно доказано от събраните по делото доказателства. Поради тези си съображения прокурорът предлага подс.И.М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като предлага да му
бъде наложено наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което предполага
определянето му при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, без да обосновава наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, както и начин на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият И.С.М. участва в производството лично и
с упълномощен защитник от фазата на ДП – адв.П.М. ***. В дадените от подсъдимия
М. в хода на съдебното следствие обяснения, същият отрича да е извършил
вмененото му престъпление. Излагайки случилото се на инкриминираната дата,
време и място, подсъдимият признава, че е управлявал соченият в обвинителния
акт л.автомобил без свидетелство за управление, поради това, че същото му е
било отнето като адм.санкция за срок от 10 месеца още през 2016г. за извършено
адм.нарушение по чл.174 ал.1 от ЗДвП /управление след употреба на алкохол/ и
макар да е било изтекло това наказание СУ на МПС не му е било върнато през
2018г. поради това, че е имал да заплаща неплатени глоби. Твърди, че не е
загубвал правоспособността си като водач на МПС с придобити категории – В, ТКТ,
АМ. Обяснява, че причината поради която е управлявал на инкриминираната дата и
време процесното МПС е, че е искал да
откара малкия си син до спирката в селото, за да хване училищния автобус, тъй
като е било много студено и хлъзгаво.
В хода на предоставеното му право на лична защита и последна дума подс.М.
заявява, че поддържа направеното от защитника му искане за постановяване на
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия, адв.М. в пледоарията си по делото излага
доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и
категоричен начин подзащитният му да е извършил както от обективна,
така и от субективана страна вмененото му престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Според
защитата обвинителната теза особено се разколебава от приложените по делото
документи, изискани от сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР-Ямбол, от които е
видно, че на инкриминираната дата подс.М. не е бил в качеството на лице, което
както да изтърпява наказание лишаване от право да управлява МПС, така и не е
бил неправоспособен водач. Адв.М. изтъква, че фактът, че подзащитният му има
издадени поредица адм.актове, с които СУМПС е било задържано от сектор «ПП» не
обосновава извод, че М. е бил неправоспособен водач на МПС. С оглед на тези
си съображения и аргументи, защитата прави искане за постановяване на
оправдателна присъда като подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното и поддържано от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинение по чл.343в ал.2 от НК.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на снетата по делото самоличност се установи,
че подсъдимият И.С.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, неженен, работещ на частно във ферма, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.С.М. е придобил през м.май 2008г.
правоспособност на водач категория В след успешно положен изпит съгласно
Протокол №504 от 20.05.2008г. на изпитна комисия, като му е издадено на
26.05.2009г. СУМПС № ********* валидно до 23.05.2018г. Впоследствие през м.юни
2009г. същият е придобил правоспособност на водач и от категория ТКТ съгласно
Протокол №391 от 30.06.2009г. на изпитна комисия като му е издадено на
07.07.2009г. СУМПС №********* валидно до 01.07.2019г.
Видно от приложената по делото /както в материалите по
ДП, така и в материалите по настоящото НОХД/ справка за нарушител, се
установява, че на подс.М. на два пъти преди инкриминираното деяние по административен
ред за констатирани с АУАН и с влезли в сила НП, е било отнето СУМПС – първият
път - с АУАН № Т 270578/19.02.2014г. въз основа на който е издадено НП
№14-0261-000169/25.02.2014. на Началник РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, влязло в
сила като необжалвано на 30.04.2014г. за констатирано нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание – 6 месеца лишаване от право да управлява МПС /изтърпяно за
времето от 19.02.2014г. до 19.08.2014г./ и глоба в размер на 500 лева и вторият
път - с АУАН №Т394667/09.12.2016г., въз основа на който е издадено НП №16-0261-000654/20.12.2016г.
на Началник РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, влязло в сила като необжалвано на 20.01.2017г.
за констатирани две адм. нарушения, първото от които е по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП му е наложено адм.наказание – 10
месеца лишаване от право да управлява МПС /изтърпяно за времето от 09.12.2016г.
до 09.10.2017г. съгласно приложена на л.52 от делото справка на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Ямбол/ и глоба в размер на 1 000 лева. При първото отнемане
на СУМПС същото е било възстановено на 13.05.2016г., а при второто отнемане
СУМПС е било върнато на 25.09.2018г.
На 18.09.2017г. на подс.М. бил съставен АУАН №Д98187 от
18.09.2017г. за това, че на същата дата в 21.10 часа в гр.Ямбол на ул.“Граф
Игнатиев“ до Технически колеж управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 155“ с
рег.№У 2563 АВ, собственост на Стоян И. Тодоров, като му е отнето СУМПС и
иззето по административен ред на 23.01.2017г., неправоспособен водач –
нарушение квалифицирано по чл.150 от ЗДвП. Въз основа на този АУАН било
издадено НП №17-0813-000969 от 22.11.2017г. на Началник Група към ОДМВР-Ямбол
Сектор „Пътна полиция“, с което за констатираното адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП, на подсъдимия е било наложено адм.наказание на основание чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП глоба в размер на 180 лева. Подсъдимият не се е възползвал от правото
си да обжалва това НП по съответния ред и същото като необжалвано е влязло в
сила на 01.03.2018г. /дата на връчване на нарушителя – 21.02.2018г./.
На следващия ден след влизане в
сила на цитираното по-горе процесно НП, посочено в диспозитива на обв.акт, т.е.
на 02.03.2018г. сутринта около 07.00 часа в с.Маломирово, общ.Елхово
подсъдимият М. поради падналия сняг и заледяването решил да управлява моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ланд Ровър Дискавъри“ с рег.№ ***, собственост на
Б. П. И. от гр.Ямбол,
тъй като искал да откара сина си до спирката на училищния автобус, находяща се в
центъра в селото. Подсъдимият и синът му се качили на горепосочения автомобил и
потеглили към спирката. След като оставил сина си на автобусната спирка, подс.М.
забелязал, че отдолу по главната улица на селото приближава полицейски
автомобил. С управляваният от него автомобил подсъдимият поел в противоположната
посока /нагоре/ по същата главна улица към дома си.
Междувременно на същата дата - 02.03.2018г.
сутринта разпитаните по делото свидетели – Г.П.В. и П.П.И., всеки един от
двамата изпълняващ функциите на „младши автоконтрольор“ при РУ-Елхово били на
смяна, назначени по график полицейски автопатрул. Около 7.30-7.35 часа двамата
полицейски служители със служебния автомобил изпълнявали служебните си
задължения като патрулирали в центъра на с.Маломирово, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Същата сутрин, около 07.32 часа, двамата
свидетели възприели движението на лек автомобил марка „Ланд Ровър
Дискавъри“ с рег.№ ***, който
предприел маневра завой надясно. Тъй като полицаите се усъмнили, че водачът на
л.автомобил с извършената маневра, е целял да избегне полицейска проверка, със
служебния автомобил го последвали и подали звуков и светлинен сигнал за спиране.
Въпреки това л.автомобил не спрял, поради което полицаите продължили да го
следват. На ул.“Шипка“ пред дом №8 л.автомобил спрял, при което полицейският
автомобил също спрял до него. Двамата свидетели – В. и И. излезли от служебния
автомобил. В това време от спрения л.автомобил излязъл водачът му. След като му се представили, полицаите поискали документите
на водача и на управляваното от него МПС. В хода на извършената документална
проверка, въз основа на представените от водача документи – лична карта и
свидетелство за регистрация на МПС, свидетелите В. и И. установили, че водач на
проверяваното МПС е подсъдимият И.С.М.. Същият не е представил свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ като заявил
на проверяващите го полицаи, че му е било отнето. Поради това свидетелите В. и И.
извършили справка с ОДЧ при РУ-Елхово, при която действително се установило, че
водача на автомобила –подсъдимият М. е с отнето по административен ред СУМПС.
Поради това на място, в
присъствието на свидетеля Г.В. /свидетел по установяване на нарушението и по
съставяне на акта/ и на подс.И.М., автоконтрольорът – св.П.И. е съставил против
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение серия Д № 158773 от 02.03.2018 година
/приложен на л.7 от ДП/, за това, че на 02.03.2018г. в 07.32 часа в
с.Маломирово на ул.“Шипка“ пред дом №8, посока центъра на селото, управлява лек
автомобил марка „Ланд Ровър Дискавъри“ с рег.№ ***, собственост на Б. П. И.от гр.Ямбол,
след като е лишен от това право по административен ред с НП №16-0261-000654 от
20.12.2016г. и НП №17-0813-000969 от 22.11.2017г., което е установено след
извършена справка с ОДЧ-РУ-Елхово, СУМПС отнет/иззет, както и не спира при
подаден светлинен и звуков сигнал по образец от контролен орган и не е заплатил
в срок наложените си глоби с влезли в сила НП – нарушения, квалифицирани
съответно - по чл.150А ал.1 от ЗДвП, по чл.103 от ЗДвП и по чл.186 ал.7 от ЗДвП.
От изисканите от съда от сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол справки
от 17.04.2019г. и от 09.09.2019г. ведно с приложени към тях справки за
нарушител респ. водач, е видно, че се сочи, че към датата на деянието –
02.03.2018г. подс.М. не е бил правоспособен водач, поради това, че СУМПС му е
отнето на 09.12.2016г. и е върнато на 25.09.2018г. В същото време е отразено и
се установява и от приложените справки за нарушител/водач от АИС на
КАТ, че на подсъдимият не са му били отнети всички контролни точки и няма
издавана ЗППАМ по чл.157 ал.4 от ЗДвП, както и че към датата – 02.03.2018г. не
е изтърпявал наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по адм.ред като
наложеното му наказание по НП №16-0261-000654/20.12.2016г. от 10 месеца
лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно за времето от 09.12.2016г. до
09.10.2017г.
От
приложената по делото справка за съдимост, с рег.№ 56 от 15.01.2020г., издадена от БС
при РС-Елхово, се установи, че подсъдимият И.С.М., е осъждан преди инкриминираното деяние с четири влезли в сила съдебни акта –
1. с Определение №205/16.05.2016г. за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство, постановено по НОХД №84/2016г. по
описа на РС-Елхово, влязло в законна сила от 16.05.2016г., е осъден за
извършено на 15.06.2015г. престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години; 2.
с Определение №183 от 05.07.2018г. за одобряване на споразумение за прекратяване
на наказателно производство, постановено по НОХД № 7/2018г. по описа на
РС-Елхово, влязло в законна сила от 05.07.2018г., за извършено на 08.08.2016г.
престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1 от НК, М. е осъден на
пробация при следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.3 от НК:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и
подписване пред съответния пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години; 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 3. Ограничение
в свободното придвижване, изразяващо се в забрана осъденият И.С.М. да напуска
жилището, което обитава за времето от 23.00 часа до 06.00 часа, за срок от две
години; 3. с Определение № 189/12.07.2018г. за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство, постановено по НОХД № 158/2018г. по
описа на РС-Елхово, влязло в законна сила от 12.07.2018г., за извършено на
09.12.2017г. престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК, М. е осъден на
пробация при следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.3 от НК:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и
подписване пред съответния пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години и шест месеца; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и
шест месеца и 3. Ограничение в свободното придвижване, изразяващо се в забрана
осъденият И.С.М. да напуска жилището, кето обитава за времето от 23.00 часа до
06.00 часа, за срок от две години и шест месеца и 4. с Присъда № 15 от
22.03.2019 година, влязла в сила на 16.08.2019 година, постановена по НОХД №
297/2018 година на РС Елхово, е осъден за извършено в периода от м. септември
2017г. до месец февруари 2018 година престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като
му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. С Определение №
281 от 18.10.2019г., постановено по ЧНД № 328/19г. на ЕРС е определено общо
наказание на И.М. между наказанията по НОХД № 7/ 2018г., НОХД № 158/2018г. и по
НОХД №297/2018г., и трите по описа на РС-Елхово, а именно: ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на явяване и подписване пред съответния пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години и
шест месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
две години и шест месеца и 3. Ограничение в свободното придвижване, изразяващо
се в забрана осъденият И.С.М. да напуска жилището, което обитава за времето от
23.00 часа до 06.00 часа, за срок от две години и шест месеца. Приспаднато е на
основание чл. 25, ал.2 от НК изтърпяната част от наказанието пробация, определено
като общо наказание с Определение № 257 от 08.10.2018г. по ЧНД № 293/2018г. по
описа на ЕРС, влязло в сила на 24.10.2018г., по влезлите в сила съдебни акта по
НОХД № 7/2018г. и НОХД № 158/2018г., двете по описа на РС Елхово, считано от
23.07.2018година до влизане в сила и привеждане в изпълнение на Определение
№281/18.10.2019г.
Описаната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на
събраните гласни доказателства – показанията на посочените от обвинението свидетели – Г.П.В. и П.П.И. и обясненията на подсъдимия И.С.М., дадени в хода на съдебното следствие, които кореспондират помежду си
относно изложената фактология по случилото се на инкриминираната дата, време и
място, както и въз основа на писмените доказателства, приложени по ДП № 132/2018г. по описа на
РУ-Елхово и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, коментирани по-горе – копие от АУАН с-я Д № 158773/02.03.2018г., справка
за нарушител/водач от 09.03.2018г., НП № 17-0813-000969/22.11.2017г., справка
за лице, от изисканата от съда в
хода на съдебното следствие справка за съдимост от 15.01.2020 г. – л.74 от делото, представеното от защитата
надлежно заверено копие от НП № 18-0261-000126 от 03.04.2018г. на РУ-Елхово и
изисканите в хода на съдебното следствие от РУ – Елхово надлежно заверени копия
от НП, изд. на 03.04.2018г., АУАН с-я Д
№ 158773 от 02.03.2018г. и справка за нарушител респ. водач към 17.04.2019г.,
както и изисканата от сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол справка от 17.04.2019г.
ведно с приложена към нея справка за нарушител респ. водач към дата
26.02.2019г., справка от ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ от
09.09.2019г. с приложена към нея справка картон на водача И.С.М.. Посочените писмени
доказателства, приложени по ДП №132/2018г. по описа на РУ-Елхово, както и тези представени в хода на съдебното следствие и приобщени към
доказателствената съвкупност по настоящото НОХД, се прецениха
за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с гласните доказателствени средства по делото и неоспорени
от страните, се кредитират от съда.
Съдът
изцяло даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели - Г.П.В. и П.П.И., които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
както и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите,
изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация
помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по
какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други. Тази преценка се
позовава и на извършеното съпоставяне с обясненията на подсъдимия М., дадени в
хода на съдебното следствие, който потвърждава възпроизведената от двамата
свидетели – полицейски служители фактическа обстановка, съпътсваща деянието и
поведението на М. като водач на процесното МПС преди спирането му и след това. И
двамата разпитани по делото свидетели – полицейски служители, възпроизвеждат
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено, същевременно
липсват и индиции за тяхната предубеденост или заинтересованост от
изхода на делото, поради което не са налице основания за критика на показанията
им, като достоверен източник на информация. По своя доказателествен
ефект, същите са пряко относими и допринасят за изясняването на фактите от
предмета на доказване, свързани с извършването на деянието, времето и мястото
на осъществяването му, неговият механизъм и предмета на същото.
Свидетелите В. и И. като очевидци изясняват обстоятелствата по извършената от
тях по реда на ЗАНН и на ЗДвП проверка на водача на автомобила марка „Ланд Ровър Дискавъри“ на
02.03.2018г. пред дом №8 на ул.“Шипка“ в с.Маломирово. Бъз съмнение те са
установили, че водач на автомобила е подсъдимият М.. Самият той признал, че е
бил лишен по административен ред от право да управлява МПС и че СУМПС му е било
отнето, както и това свидетелите установили след извършена служебна справка. В
съответствие с показанията на двамата свидетели В. и И. са и обстоятелствата,
отразени и в писменото доказателство - АУАН с-я Д № 158773/02.03.2018г.,
съставен против подс.М. при описание съгласно нормата на чл.42 от ЗАНН на извършеното
нарушение,квалифицирано от актосъставителя по чл.150А от ЗДвП.
Обясненията на
подсъдимия И.М., дадени в хода на съдебното следствие следва да се преценяват
внимателно от гледна точка на двояката им функция – на доказателствено средство
и като израз на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Те се кредитират от съда при постановяване на крайния съдебен акт по
настоящото НОХД. Същият признава, че на 02.03.2018г. е управлявал процесното
МПС – л.автомобил марка „Ланд Ровър
Дискавъри“ – наложило му се е поради влошената зимна обстановка – натрупан
сняг, студ и заледяване, да откара синът си, който бил ученик в 1-ви клас до
автобусната спирка в селото, за да може малолетния да се качи на училищния
автобус. Изложеното от подсъдимия, че е правоспособен водач от 2007г. с
придобити категории В, Ткт и АМ и че не е губил към датата на деянието правоспособността
си като водач, се потвърждава от приобщените по делото справки за нарушител и
изисканите в хода на съдебното следствие справки от Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Ямбол. От същите тези писмени източници се потвърждава и заявеното от
подс.М., че СУМПС ме е било отнето през 2016г. по силата на постановено по
административен ред наказание – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
10 месеца, което е изтърпял за времето от 09.12.2016г. до 09.10.2017г., както и
че СУМПС му е било върнато едва на 25.09.2018г., посочвайки, че това е станало след
като си е заплатил глобите, които са му налагани по адм.ред за нарушения по
ЗДвП.
От така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Повдигнатото от Елховска районна
прокуратура /преди териториалното преструктуриране и преминаването й като ТО към
РП-Ямбол/ и поддържано обвинение против подсъдимия И.С.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, неженен, работещ на частно във ферма, осъждан, с ЕГН **********, в извършване на
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за това, че на 02.03.2018 година около 07.32 часа, в село Маломирово, общ.Елхово, област
Ямбол, по ул.“Шипка“, без свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство,
управлявал лек автомобил марка „Ланд Ровър Дискавъри“ с рег.№ ***в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление - наказан
с влязло в сила Наказателно постановление № 17-0813-000969 от 22.11.2017г., в
законна сила от 01.03.2018г., на Началника на сектор „Пътна полиция" при
ОД МВР – Ямбол, съдът прие за несъставомерно
от обективна страна, поради следните съображения:
Съгласно чл.343в, ал.2 от НК, който в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши
такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева. Или за да е налице съставомерност
по посочения престъпен състав, е необходимо да се установи, че деецът е
поначало неправоспособен, защото никога не му е било издавано свидетелство за
правоуправление от съответната категория, при загубена правоспособност /какъвто
е случая при отнемане на всички контролни точки на правоспособен водач/ или
защото то му е отнето на някакво основание. Когато дадено лице не е провело
обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава чл.150 от ЗДвП. Приравнено
на него са и случаите - при които правоспособен водач, който съгласно чл.157
ал.4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност“ заради отнети всички контролни
точки, в който случай следва да проведе ново обучение и да се яви на
проверовъчен изпит, така и случая на отнемане на СУМПС на законово основание. Ако
въпреки своята неправоспособност лицето управлява МПС, той върши нарушение по
чл.150 от ЗДвП, за което носи административно-наказателна отговорност по чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП. Когато след наказването му по административен ред продължава
да управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок
на това административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на
чл.343в ал.2 от НК.
За съставомерността на
престъплението по чл.343в ал.2 от НК е необходимо да са налице следните два
обективни признака: - на първо място – следва деецът да е санкциониран с влязло
в сила НП за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, т.е. по
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и на второ място – преди изтичане на едногодишния срок
от наказването му по административен ред деецът да управлява МПС, за което не
му е издадено съответно СУМПС или същото му е отнето на някакво основание. В
конкретният случай е налице първият обективен признак на деянието по чл.343в
ал.2 от НК – наложено е на подс.М. с НП №17-0813-000969/22.11.2017г. административно наказание за управление на МПС
без съответно СУМПС, т.е. по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В случая от приложеното, сочено в
обв.акт НП №17-0813-000969/22.11.2017г. на Началник Група към ОДМВР-Ямбол Сектор „Пътна
полиция“, е видно, че в обстоятелствената
част на постановлението е отразено текстово описание на адм.деяние, което
изпълва състава на адм.нарушение по чл.150А от ЗДвП, наказуемо по чл.177 ал.1
т.1 от ЗДвП, каквито са и наличните по делото данни, а именно: - към датата на
деянието по това НП – 18.09.2017г. подс.М. е бил лишен от право да управлява
МПС по адм.ред за срок от 10 месеца и
поради това му е било отнето още със съставянето на АУАН № Т 394667/09.12.2016г. СУМПС, считано
от 09.12.2016г. Но с НП, на което се позовава обвинението като обективен
елемент от състава на вмененото на подс.М. деяние, нарушението е било квалифицирано
от АНО като адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач от съответната категория или притежаваното от него СУМПС
е с изтекъл срок на валидност. В санкционната част на това НП подсъдимият е
наказан по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 180 лева. Фактът, че към датата - 18.09.2017г. подс.М. е
управлявал МПС в срока на лишаването му
от право да управлява МПС по адм.ред и
обстоятелството, че в текстовата част на
НП е описано нарушение, изпълващо състава
на адм.нарушение по чл.150а от ЗДвП, по никакъв начин не променя извода, че
посоченото от обвинението в обв.акт НП е именно относимото към инкриминираното
деяние, тъй като изискването на чл.343в ал.2 от НК е санкционирането на
нарушението, а не неговото констатиране. След като в случая подс.М. с
разглежданото процесно НП е санкциониран по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, то е
налице първият изискуем обективен признак от състава на вмененото му
престъпление по чл.343б ал.2 от НК. В този смисъл е и практиката на ВКС –
напр.Решение №44/19.02.2013г. по н.д.№2161/2012г., първо н.о. Допуснатата в НП
от АНО грешка в правната квалификация и от там и в санкциониращата норма, по
никакъв начин не би могла да бъде отстранена в настоящото производство, тъй
като НП е влязло в законна сила като необжалвано и има сила на присъдено нещо.
Влязлото в сила НП не би могло да бъде тълкувано относно санкционната си част,
наказанието следва да бъде прието така, както е наложено за конкретно
посоченото и квалифицирано адм.нарушение. Законосъобразността, обосноваността и
правилността на НП №17-0813-000969/22.11.2017г. не може да се оспорва в настоящото производство, тъй като за
обстоятелствата по чл.102 от НПК е меродавно единствено несъмненото наказване
на дееца по адм.ред за същото деяние, влизането в сила на този акт и знанието
на дееца за него съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г.
на ОСНК на ВКС – факти, които както бе посочено по-горе се установиха в
настоящия процес по несъмнен и категоричен начин с методите и средствата,
предвидени в НПК.
Съдът прие въз основа на
възприетата фактология и приобщените доказателствени източници, че не е налице
в случая вторият обективен съставомерен признак - преди изтичане на
едногодишния срок от наказването му по административен ред деецът да е управлявал
МПС без съответното СУМПС при наличието на една от следните три хипотези - не
му е издадено съответно СУМПС, при загубена правоспособност или СУМПС му е
отнето на някакво законово основание. По
делото безспорно се установи, че подс.М. е
правоспособен водач на МПС с придобити категории В, ТКТ и АМ, като за
релевантната категория В му е било издадено на 26.05.2009г. СУМПС № ********* валидно до 23.05.2018г.
В случая на 02.03.2018г. на подсъдимия М. е била извършена проверка от патрулни
автоконтрольори, на които той не е представил СУМПС. Видно от
приложените справки за нарушител и изисканите по делото от сектор „ПП” при ОД
на МВР–Ямбол справки от 17.04.2019г. и от
09.09.2019г. се установи, че СУМПС на
подс.М. е отнето на 09.12.2016г. с АУАН №
Т 394667/09.12.2016г. и е върнато едва на 25.09.2018г. след като по твърдения
на подс.М. е изплатил наложените му глоби за други нарушения по ЗДвП. От същите
справки е видно, че към инкриминираната дата не са му били отнети всички
контролни точки /39 к.т./ и няма издавана ЗППАМ по чл.157 ал.4 от ЗДвП, т.е. не
е губил правоспособността си поради отнемане на всичките му контролни точки.
Същият не е изтърпявал по адм.ред и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. Фактът, че СУМПС не е било върнато при условията на чл.24 ал.1 т.1 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, след
изтичане на 09.10.2017г. на срока на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, наложено с НП №16-0261-000654/20.12.2016г., а е било задържано
без каквото и да е посочено от контролния орган основание за това /обобщени са
в чл.24 ал.1 от Наредбата във вр.с различни текстове на ЗДвП/ и фактически не
се е намирало у водача, не прави М. неправоспособен водач. Последователна е
практиката на ВКС, че ако към момента на деянието подсъдимият фактически не
притежава документ, удостоверяващ неговата правоспособност за управление на
МПС, но тя му е била призната и не е била изгубена по предвидения в закона ред,
то той не следва да носи отговорност по чл.343в ал.2 от НК. В този смисъл са
Решение №40 от 22.04.2015г. по н.д. №1784/2014г. на трето наказателно отделение
на ВКС, Решение № 44 от 19.02.2013г. по н.д.№2161/2012г. на първо наказателно
отделение на ВКС, Решение №211 от 28.10.2016г. по н.д.№724/2016г. на второ
наказателно отделение на ВКС и др. Или в случая обстоятелството, че към момента
на деянието подсъдимият физически не е притежавал документ, удостоверяващ
правото му да управлява МПС, може да ангажира административната му отговорност
по чл.183 т.1 от ЗДвП, но не и отговорността по чл.343в ал.2 от НК, защото той
не е загубил придобитото си право да управлява МПС на основанията, посочени в
закона.
Съдът прие, че в случая вмененото на подс.М. е
несъставомерно и от субективна страна, тъй като от обясненията му, дадени в
хода на съдебното следствие е видно, че същият е направил опит да възстанови
СУМПС, но това му било отказано от служител на КАТ-Ямбол, тъй като имал
неплатени глоби, като в същото време не се установи отнетото му на 09.12.2016г.
СУМПС след изтърпяване на 09.10.2017г. на наказанието 10 месеца „лишаване от
право да управлява МПС“, наложено с НП №16-0261-000654/20.12.2016г., да е било
отнето/иззето на някакво основание било и с издаването на ЗППАМ на основание чл.171 ал.1 б.“д“ от ЗДвП вр.с
чл.24 ал.1 т. 2 Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване
на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Или в конкретния случай
подс.М. не е действал с пряк умисъл, поради което не е налице и субективната
страна на чл.343 ал.2 от НК.
За прецизност настоящият съдебен
състав намира, че следва да отбележи, че в конкретния случай неприложима е и
разпоредбата на чл.343в ал.1 от НК, тъй като от една страна липсва такова
обвинение, по което подсъдимият да е имал възможността да се защитава. Освен
това от данните по делото, същият е заловен да управлява МПС без свидетелство
за правоуправление, а не в срока на лишаване от правоуправление, както и не е
бил санкциониран преди това по адм.ред в едногодишен срок за също такова
нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, т.е. не са налице обективните признаци и
на чл.343в ал.1 от НК. Следователно е
недопустимо да бъде изменена правната квалификация на извършеното от
подс.М. деяние, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление.
При събраните, приобщени и
анализирани доказателствени източници настоящият съдебен състав, в изпълнение
на задължението си по чл.304 от НПК прие, че подс.М. следва да бъде оправдан по
повдигнатото му и поддържано от прокурора обвинение по чл.343в ал.2 от НК
поради несъставомерност – липса на един от обективните елементи на
престъплението, а именно лицето да е управлявало на инкриминираната дата, време
и място процесното МПС без да притежава съответното свидетелство за
правоуправление, при загубена правоспособност или при отнемане на СУМПС на
някакво законово основание, както и при несъставомерност от субективна страна -
липса на пряк умисъл.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
Председател на състав:
/М. Кирова/