Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При
секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2696 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за отмяна на
констативен нотариален акт, с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
Ищците Р.Т.П. и П.З.П. твърдят, че са
съсобственици по наследство от П.З.П., а вторият от тях и ответника и от баща
си З. П.З., и по давностно владение, при права: 9/12 ид.ч. за ищцата и 1/12
ид.ч. за ищеца или общо 6/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.С., по ул.„А.С.“
70, представляващ дворно място с площ 666 кв.м., имот № 2369 в кв.30 по плана
на гр.С., за който е отреден УПИ ХII, при
граници: УПИ ХIII-138, УПИ ХI-общ. и от двете страни улица, ведно с построените в
него: жилищна сграда със застроена площ 252 кв.м., гараж със застроена площ 45
кв.м., гараж със застроена площ 25 кв.м. и второстепенна постройка с площ 42
кв.м. До смъртта на наследодателя П.П.
/настъпила на 11.06.1993 г./, имотът бил съпружеска имуществена общност между
него и съпругата му - ищцата Р.П.. След това последната, заедно със семейството
на сина си З. П., продължили да владеят и ползват имота. В началото на
настоящата година ищците узнали, че на 10.04.2017 г. ответникът се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху същия този имот. Заявяват, че никога
той не е демонстрирал нито пред тях, нито пред трети лица собственически
намерения, нито е владял самостоятелно имота за себе си и не ги е гонил от
него. От своя страна те не са се отказали от правото на собственост върху
имота, като Р.П. продължава и понастоящем да живее в него. Претендират да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че ищцата е
собственик на 9/12 ид.ч. от процесния имот, а ищецът на 1/12 ид.ч., както и да
бъде отменен констативен нотариален акт № 89/10.04.17 г. по описа на нотариус
Адриана Филчева по отношение на 10/12 ид.ч. от собствеността върху спорния
имот. Претендират направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът Р.З.П. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Позовава се на
скица на имота от 15.03.2017 г., приложена към нотариалното дело по изготвяне
на констативния нотариален акт, като твърди, че имотът е бил собственост на
неговия баща и останал в наследство от него, а ищцата не е негов наследник и за
нея липсвал правен интерес от водене на настоящия установителен иск за
собственост. Позовава се и на квитанции от 1998 г. за платени данъци, ел.
енергия и водоснабдяване от неговия баща З. З.. Твърди, че ищецът П.П. никога
през този период не е владял реално имота, не е пребивавал в него, а владее
имот в друго населено място. Същият до момента не е предявявал претенции по
отношение владеенето и ползването на дворното място и на постройките в него. Твърди
още, че повече от 10 години е заплащал разходи, свързани с имота, поддържал го
е и го е облагородявал с намерението на собственик.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Страните по спора са наследници по закон на П.З.П.,***,
починал на 11.06.1993 г., като ищцата е негова преживяла съпруга, а ищецът и
ответникът са негови внуци, деца на починалия му на 24.12.2016 г. син З. П.З..
На 10.04.2017 г. ответникът Р.З.П. се снабдява с
нотариален акт за собственост върху спорния недвижим имот, придобит по давност.
Към нотариалната преписка е приложена скица на имота, издадена от Община Ветово
на 15.03.2017 г., в която е посочено, че имот № 501.2369, за който е образуван
УПИ ХII в кв.30 по кадастралния и регулационен план на гр.С.,
с площ 666 кв.м., е записан на наследниците на З. П.З., но без да е посочен
документът, въз основа на който е станало това записване.
Разпитаната по делото свидетелка И.П. – братовчедка на
покойния П.З.П., изнася данни, че П. и съпругата му живяли в с.К. до 1976-1977
г., когато си купили спорното дворно място. По същото време построили там
къщата и останалите постройки. До смъртта си през 1993 г. дядо П. живял в този
имот, в който продължавала да живее досега и съпругата му Р.П., заедно със
снаха си Д. и внука си Р., а внукът й П. ***. От баба Р. свидетелката миналата
година узнала, че ищцата и снаха й се разправяли, че гонили възрастната жена от
къщата, че нямала ток и вода и ходела в комшиите да гледа телевизия.
Свид.Н.О.-П. – съпруга на ищеца от своя страна твърди,
че къщата била на бабата и дядото на съпруга й, строена от тях през 1976-77 г.
Дядо П. работил в ТКЗС-С. и от там купил мястото. Дядото на съпруга й ръководел
35 работника и с помощта на бригадата вдигнали къщата. Баба Р. също работела
като магазинер, плетяла, шиела и работела по нивите. По време на строежа синът
им З. работел в ДАП-С., но живеели в К и само минавал по главната улица, без да
се отбива в строящия се имот. Едва когато къщата била готова, всички се нанесли
в нея, но З. още не бил женен. И двамата му сина били родени и израсли в тази
къща. Свидетелката заявява още, че м.11.2018 г., плачейки й се обадила баба Р. и
казала, че снаха й Дешка я е изгонила от къщата, като й дала срок да си изнесе
багажа. В имота със съпруга си ходили последно през 2014 г., когато станало
скарване между роднините и от тогава семейството на ищеца не поддържа контакти
с ответника и майка му, а само с ищцата. По данни на последната, й
преустановяват подаването на ток и вода и не й разрешават да ползва банята.
През 2010 г. съпругът на свидетелката помагал на баща си да направят ремонт на
зимната кухня, като я измазали и сложили ламинат, направили и баня, за която
отишли да искат пари от баба Р..
Свид.Л.А. – семейна приятелка на семейството на З. и Д.
първоначално си спомня, че къщата била строена от бащата на Р., когато помагал
и съпругът на свидетелката. След това заявява, че спорното дворно място е било
общинско, но не знае кой го е купувал. Основната жилищна сграда била строена от
бригада, като З. и баща му също били там. Л.А. живеела в гр.С. от 1978 г., след
като имотът бил вече построен. По-късно тя заявява, че не може да каже от кого
е строена къщата. Тогава З. е бил шофьор, на 20 и няколко години и не е сигурна
дали по същото време вече е бил семеен. Твърди, че гаражите в имота били
построени от З. след като баща му бил вече починал. Баба Р. и дядо П. не са
напускали къщата. След 2000 г. Р. правил подобрения в имота – беседка, смяна на
теракоти в кухнята, коридор, баня и тоалетна. В края на показанията си свидетелката
заявява, че до 1980 г. всичко било построено, с изключение на големия гараж,
който бил правен от З. и съпругата му. Същата знае, че имотът е на Р., но не
знае как е бил придобит.
Свид.Д.С. излага твърдения, че със З. били големи
приятели и първо той го е наемал преди около 15 години да върши ремонтни
дейности по къщата – баня, кухня, подмазване на прозорци, боядисване на стаи,
поставяне на теракот. По-късно е наеман и му е плащано от Р. и майка му.
Към отговора на исковата молба са представени
приходните квитанции за заплащан данък сгради и такса смет, за платец по които
е вписан З. П.З.,*** или посредник е съпругата му Д. Т. З. През 2001 г. са
издадени 2 бр. фактури на името на З. З. за извършени водопроводни услуги,
демонтаж и монтаж на водомер. Абонатният номер на имота в гр.С., ул.“А.С.“70,
във „ВиК“ООД също се води на З. З.,***. След 2018 г. партидата е прехвърлена на
ответника.
Приложени са и стокови/складови разписки за закупени
през 2010 и 2011 г. стоки и строителни материали, за които няма данни от кой е
купувачът и къде са били вложени. Представена е и фактура от 11.07.1994 г. за
закупен цимент от Д. Т..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищците по делото се легитимират като съсобственици на спорния
недвижим имот, заедно с ответника, чрез наследяване от П.З.П., а ищцата и по
давностно владение.
Ответникът от своя страна се легитимира като едноличен
собственик на имота на оригинерно основание – по давност, като се е снабдил с
констативен нот.акт за собственост № 89/10.04.2017 г. по описа на нотариус Адриана
Филчева.
Според ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1/2012 г.,
ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога.
Поначало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Последващо манифестиране промяна в намерението не е
необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал
владелец на идеалните части на останалите.
В конкретния случай, от анализа на ангажираните по
делото доказателства съдът приема за установено, че процесният имот в гр.С. е
закупен като празно дворно място от ищцата и съпруга й П.З.П. през 1976-1978 г.
Това обстоятелство се установява от свидетелите И.П. и Н.О.-П., като свид.Л.А.
също потвърждава приблизителната година на закупуване, но не може да отговори
от кого е закупено мястото. Липсват доказателства за твърдението на ответника,
че имотът е бил собственост само на баща му З. П.З., който към 1977 г. е бил
едва на 22 години и току-що е започнал работа. Свидетелските показания
установяват и това, че жилищната сграда и останалите постройки в имота са
строени горе-долу по същото време. Ето защо съдът достига до извода, че спорният
имот до смъртта на П.П. през 2003 г. е придобит по давност в режим на
съпружеска имуществена общност между него и съпругата му – ищцата Р.П.. След
това, съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН, собствеността е разделена между двамата
наследници на П.П. при права: ¾ ид.части за преживялата му съпруга и
¼ ид.части за сина му З. П.З.. По правилата на наследяването, след
смъртта на последния през 2016 г., притежаваната от него идеална част е
наследена от преживялата му съпруга Д.З. и синовете му П.П. и Р.П. при равни
права – по 1/12 ид.част.
Съобразно постановеното в цитираното тълкувателно
решение, за да се легитимира като единствен собственик на целия имот, ищецът
следва да установи, че в периода 10.04.2007 г. – 10.04.2017 г. е владял целия
имот изключително за себе си. Същият в съдебно заседание заявява, че от 2007 г.
е демонстрирал спрямо баба си и баща си, че само той е собственик на имота,
като поел поддръжката и ремонтите по къщата.
Установено е по безспорен начин, че до смъртта си З. З.
е живял в процесния имот, в който понастоящем продължава да живее ищцата,
заедно с ответника и неговата майка. Освен липсата на еднолично владение на
имота, по делото не се доказа твърдението на ответника, че до смъртта на баща
си и след това той е станал владелец на идеалните части първоначално на баба си
и баща си, а след това и на придобитите такива от своите майка и брат. По
никакъв начин Р.П. до м.11.2018 г. не е демонстрирал спрямо своята баба и брат си, че е владелец и на техните идеални
части. Ищцата продължава да живее в имота, а ищецът е посещавал бащината си
къща до 2014 г., когато се скарват с родителите си и брат си.
Относно извършваните ремонти и подобрения по имота,
свидетелите установяват, че такива са правени през 2010 г. от З. З., с помощта
на синовете и съпругата си, като пари за ремонта са искани и от ищцата.
Приложените писмени доказателства сочат единствено, че
след смъртта на наследодателя П.П. всички партиди на имота в Община Ветово, в
„Енерго-Про Продажби“ и „ВиК“ са водени на името на сина му З. З.. Не е за
пренебрегване и обстоятелството, че съпругата му Дешка Златева фигурира в почти
всички документи, издадени от Община Ветово, като неин служител – получил
сумите за данък сгради и такса смет. Този факт обяснява и защо в скицата,
издадена за имота за нотариалното производство по снабдяването на ответника с
констативен нот.акт, като собственици, но без вписан документ, фигурират наследниците
на З. П.З..
Относно закупуването на строителни материали и стоки
през 2010 и 2011 г., съгласно приложените складови и стокови разписки, както
беше посочено и по-горе, не става ясно от кого са закупени и къде са били
вложени те. Освен че липсват безспорни данни какви точно подобрения и кога са
правени в имота само от ответника, те по никакъв начин не установяват начало на
еднолично владение от страна на последния. По правилата на чл.30, ал.3 от ЗС,
като владелец на своята ид.част и държател на ид.части на останалите
съсобственици, ответникът е участвал в ползите и тежестите на имота, още
повече, че дребните поправки са за сметка на ползвателя на имота, а подобренията
са направени с оглед неговото по-голямо удобство. В случая може да се касае единствено
за неуредени облигационни отношения между съсобствениците, но не и до наличие
на владение на целия имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Т.е., не се доказа да е
осъществено завладяване частите на останалите съсобственици и тази промяна да е
манифестирана пред тях, нито да са осъществи действия, отблъскващи владението на
ищците и установяващи своене. Поради това в полза на ответника не е осъществен
уреденият в чл.
79, ал. 1 ЗС оригинерен придобивен способ по отношение идеалните части от
съсобствеността на ищците.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявеният
положителен иск за собственост се явява основателен и като такъв следва да се
уважи.
Поради уважаване на главния иск с правно основание
чл.124 ГПК следва да се уважи и акцесорната претенция по чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на констативния нот.акт, с който се е снабдил ответника, досежно 10/12
ид.части от правото на собственост върху наследствения имот.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищците деловодни разноски в общ размер 906.36 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.З.П., с
ЕГН **********, че собственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., по ул.„А.С.“
70, представляващ дворно място с площ 666 кв.м. - поземлен имот № 2369 в кв.30
по плана на гр.С., общ.Ветово, обл.Русе, за който е образуван УПИ ХII, при граници: УПИ ХIII-138, УПИ ХI-общ. и
от двете страни улица, ведно с построените в него: жилищна сграда със застроена
площ 252 кв.м., втора жилищна сграда с площ 45 кв.м., гараж с площ 25 кв.м. и
второстепенна постройка с площ 42 кв.м., са Р.Т.П., ЕГН **********, с права 10/12
ид.части и П.З.П., ЕГН **********, с права 1/12 ид.части и ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност, № 89, т.III, н.д.№ 264/10.04.2017 г. по описа на нотариус Адриана
Филчева, по отношение на 10/12 ид.части от правото на собственост върху същия
недвижим имот.
ОСЪЖДА Р.З.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********
и П.З.П., ЕГН **********, 906.36 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: