№ 427
гр. Плевен , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20204430104567 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.В., против
Л. И. Л., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 343,93 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,01,2018 г. – 30,04,2020 г., и 24,99 лева лихва за забава за периода 02,03,2018 г. –
18,06,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, е образувано ч.гр.д. №2616/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се,
че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №20423. В с.з. проц.представител на ищеца
моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител – адв.Б.Д. от ПАК, в който са наведени доводи, че липсват
доказателства за реално потребена топлоенергия. Твърди се, че не са представени
доказателства кой е топлинния счетоводител, има ли сключен договор с него и с ЕС.
Твърди се, че сумата за дялово разпределение се дължи на топлинния счетоводител, а
се претендира от ищеца. В писмени бележки, особения представител на ответника
ангажира съображения, идентични с изложените в отговора на ИМ.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК
след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№2616/2020 г. по
описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната общо за имота сума за главница, 164,30 лева са начислени за отопление
с ИРУ, 213,87 лева са начислени за отопление без ИРУ, 235,11 лева са начислени за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 65,85 лева са за услуга дялово
разпределение и има корекции 8,74 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №20423 с
титуляр Л. И. Л., че през процесния период е била начислена сума в общ размер на
687,87 лева главница и 49,98 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и
начисленията за отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт №147, том 4, рег.№3723, дело №465/2008 г. на
нотариус ***, се установява, че ответникът и *** са закупили процесния топлоснабден
имот в ***.
От представената справка от трето, неучастващо по делото лице – *** се
установяват начисленията за топлоенергия за процесния период по пера.
От представените с допълнителна молба от ищеца Констативни протоколи от
19,03,2019 г. и от 14,03,2018 г. за аб.станция №878 /намираща се на адреса на
процесния апартамент/ се установява, че същите са подменени в срок и са преминали
метрологична проверка. Към протоколите са приложени и Свидетелства за проверка
№71076/2017 г. и №00497/14,03,2019 г.
От представеното копие на договор №48/10,10,2011 г. се установява сключването
на споразумение за начина на отчитане на ТЕ между ищеца и собствениците на
етажната собственост на адрес ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено
понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази
разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе
копие на нот.акт може да се направи извода, че собственици на процесния имот са
ответника и ***, при равни квоти. Отношенията между лицата в съсобствеността, във
връзка с ползите и тежестите на общата вещ, следва да се уреждат по друг ред и в
друго производство. Ето защо съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по иска.
2
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната
енергия. До колкото ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че
същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен
извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника.
Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е съсобственик на
апартамент №19 във вход“В“ в сградата и поради това има качество на потребител по
смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е
разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по
нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно /а в случая е ползвана
такава енергия/, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в
частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП
на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е
потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи
заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на
потребител на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 343,93 лева /1/2 част от общо начислените
за имота суми/ съгласно приложените справки от третото неучастващо по делото лице.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която
предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл.
за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
3
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да
са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е
необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната
връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия,
следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от 24,99 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на
ос.представител на ответника защо сумата за дялово разпределение се претендира от
ищеца, а не от топлинния счетоводител, тъй като в ОУ – чл.51, ал.5, е уговорено че
именно на Продавача се заплаща такса за услугата дялово разпределение по цени,
обявени от Продавача преди отоплителния сезон.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за
ДТ в размер на 75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен
представител и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, от които отвеникът му дължи сумата от 37,50 лева с
оглед изхода на спора.
Следва на адв.Б.Д. да се изплати възнаграждение за особено представителство в
размер на внесения за това депозит от 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Л. И. Л., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 343,93 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,01,2018 г. – 30,04,2020 г., и 24,99 лева лихва за забава за периода
4
02,03,2018 г. – 18,06,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 29,06,2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, които суми представляват част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2616/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л. И. Л., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л. И. Л., ЕГН **********, от ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на
37,50 лева съразмерно с частта от вземането, която се установи, че съществува.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Б.Д. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 200,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5