Решение по дело №2897/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

27.03.2018г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми март през 2018  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                  мл.с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 2897 по описа  за 2018  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ жалба вх.№ 00542/23.02.2018 г. от „З.А.“ АД чрез пълномощник юрк.Р.Л., срещу разпореждане на ЧСИ Д.от 19.02.2018 г. за отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнението, както и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.

С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление на ЧСИ Д., тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, няма други извършвани от пълномощника на взискателя други правни или фактически действия по изпълнителното дело, а посочването на изпълителен способ в молбата е елемент от нейното законоизискуемо съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК. Ето защо намира, че адвокатското възнаграждение подлежали Моли да се отмени обжалваното постановление за сумата над 200лв., претендира и разноските по жалбата за такси, както и за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв.

С писмен отговор взискателят по зипълнението Т.А.К. чрез пълномощник адв.М.Г., оспорва жалбата с възражението, че при образуване на изпълнителното дело и упълномощаване на адвокат за това, е невъзможно да се предвиди какви действия ще бъдат извършвани от упълномощения адвокат и възнаграждението се дължи независимо дали и какви действия са извършени от адвоката, не са налице в случая изключенията по чл.79, ал.1 от ГПК за освобождаване на длъжника от разноски, в случая уговореното адвокатско възнаграждение не е над минималните размери и не може да се говори за неговата прекомерност.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Ал.Д.счита жалбата на длъжника за неоснователна, тъй като уговореното адвокатсто възнаграждение от 1600лв. било под минималния размер, определен  по чл.10, т.1.  на 200лв. и по чл.10, т.4, вр. чл.7, ал.2, т.4 от от Наредба № 1/2004г. на 1713,45лв. съобразно материалния интерес по изпълнителния лист, или общо 1913,45лв.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ А.Д.и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20188530400083 на ЧСИ А.Д.с рег.№ 853 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 14.02.2018 г. по молба на взискателя Т.А.К. чрез пълномощник адв.М.Г. от САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.01.2018 г. по гр.д.№ 3538/2017 г. по описа на САС, 4 с-в, за осъждане на „З.А.“ АД да заплати на Т.А.К. на основание чл.45 ЗЗД сумата 70 000лв. и още 4722,38лв. обезщетение, ведно със законната лихва върху тези суми от посочени дати до плащането им. С молбата е посочен изпълнителен способ запор върху банкови сметки на длъжника като се изка изпълнението да обхване и разноските по изп.дело. С молбата е представено пълномощно с  договор за правна защита и съдействие между взискателя и адв. М.Г. за образуване и действия по събиране на парично вземане по изпълнително дело, при договорено възнаграждение в размер на 1600 лв., платено в брой при подписване на договора, съгласно удостовереното в него.

На длъжника „З.А.“ АД е връчена на 15.02.2018 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея са вписани освен сумите по изп.лист, и изтеклите лихви върху тях, също и дължимите от дължника суми за разноски 1600лв. за адвокатско възнаграждение, 66 лв. авансова такса, и дължима такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ 6175,83лв., общо 104 404,89лв.

С възражение вх. № от 19.02.2018 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът „З.А.“ АД чрез пълномощник юрк.Р.Л., прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане то да се намали до 200лв. само за образуване на изпълнителното производство, доколкото няма предприети други действия по изпълнението, при което намира че не се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г., и съответно да се намали и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалвания протокол от 19.02.2018 г. ЧСИ Д.е отказал да намалил адвокатското възнаграждение, като е приел, че то е под минимума, определен по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. –който се определя на 1913,45лв., поради което не подлежи на намаляване.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, освен подаване на молбата за образуване на изп.дело с изискуемото съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК (вкл. посочване на изпълн.способ), предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата за кумулиране на възнагражденията. При това положение, взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата.

Жалбата в частта по определения по изп.дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и искане той да бъде изменен, няма предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане. Следва да се има предвид, че тази такса се определя от събраните суми по изпълнението, не само от тези за разноските, вкл. и от събраните лихви за забава до деня на погасяване на задълженията, поради което СГС не може да я определи на база само определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение. ЧСИ е този, който при съобразяване с определеното от съда по настоящата жалба адв.възнаграждение, и другите събрани суми, ще определи и оокончателния размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Предвид изхода по жалбата, която се уважава и направеното в нея искане за разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят и разноските за съдебното производство по обжалване акта на ЧСИ по разноските,  които се определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, и наличието или липсата на възражение от другата страна е без значение при определянето на този размер от съда. Същият СГС определя по чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена в изпълнение на чл.37 от ЗПП, в минималния размер от 50лв., съобразно и липсата на фактическата и правна сложност на спора пред съда. Или общо дължимите по съдебното производство от ответната страна по жалбата са 50лв. и още 25лв. за държавна такса по жалбата.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 00542/23.02.2018 г. на длъжника „З.А.“ АД чрез пълномощник юрк.Р.Л., постановление по протокол от 19.02.2018 г. по изпълнително дело № 20188530400083 на ЧСИ А.Д.с рег.№ 853 на КЧСИ, ВМЕСТО КОЕТО  ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя Т.А.К. по горепосоченото изпълнително дело, от 1600лв. на 200лв.

ОСЪЖДА Т.А.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „З.А.“ АД ЕИК *******седалище и адрес на управление ***, сумата 75лв. разноски по настоящето съдебно производство.

Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника „З.А.“ АД В ЧАСТТА Й по искането за намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.