Номер 6016.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Сливен
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Галина Х. Нейчева
Анна К. Димитрова
Секретар:Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Х. Нейчева Въззивно
административно наказателно дело № 20202200600427 по описа за 2020
година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С решение № 266/22.07.2020г. постановено по АНД № 758/2020г. по описа на Районен съд
– Сливен обв. К. Р. Р. на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за това,
че на 20.12.2019г. в района на бензиностанция „Енерджи Ойл“ гр. Твърдица, общ. Твърдица, обл.
Сливен, при управление на МПС- товарен автомобил „Мерцедес“, мод. „316 НГТ Спринтер КА
36“ с рег. № СН 3227 АМ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“, чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП: „По време на движението се назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил
две средни телесни повреди на М.К.М. от гр. Твърдица, изразяващи се в контузия на гръдния кош с
клинични и рентгенологични данни за счупване на IV, V и VI ребра по предна аксиларна
/предмишнична/ линия, без разместване на костните фрагменти, довело до „Трайно затрудняване
движенията на снагата“ и контузия на десния крак, изразяваща се в клинични и рентгенологични
данни за счупване на тялото на малкия пищял /fibula/ на подбедрицата му на границата между
горна и средна трета, без дислокация на костните фрагменти, довело до „Трайно затрудняване
движението на десния долен крайник“ като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв. в полза на държавата. На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343Г от НК на обв. Р.
е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от осем месеца. Обв. Р. е
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен сумата 1 138 лв. -
1
направени по делото разноски.
Против така постановената присъда в частта относно наложеното на основание чл. 78а, ал.
4, вр. чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца е
подадена въззивна жалба от обв. Р. чрез защитника му. В жалбата се твърди, че обв. Р. работел
като шофьор и не можел да продължи да работи във фирмата на друго място. Семейството му
било четиричленно, а съпругата му от 01.07.2020г. за първи път започнала работа на минимална
работна заплата. Децата му следвало да бъдат подготвени за училище, за което били необходими
финансови средства . Той щял да остане без работа, тъй като едва ли някоя фирма щяла да го
наеме на работа за осем месеца. Искането е въззивният съд да постанови решение, с което да
измени решението на районния съд и на основание чл. 78а, ал. 4 от НК да не налага на обвиняемия
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на обвиняемия поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването й.
Представителят на ОП – Сливен предлага решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият моли да не му бъде налагано наказанието лишаване от право да управлява
МПС, тъй като след отнемането на свидетелството му за правоуправление, трябвало да бъда
освободен от работа и нямало да може да изхранва семейството си и да възстановява сумите,
които бил осъден да плаща.
Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл. 319, ал. 1 от НПК от процесуално
легитимирано лице, поради което е допустима.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в
съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваното решение изцяло, направи
извода, че въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и изпълнявайки
задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу
фактическа обстановка по спора, която като цяло съвпада с изнесената в обстоятелствената част на
постановлението по чл. 375 от НПК и възприета от първата инстанция и не обосновава различни
правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализирайки
задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи
следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:
Обв. К. Р. Р. е на 42 години, български гражданин, със средно образование, женен, има две
деца – на 14г. и на 5г., неосъждан /реабилитиран по право/. Работи като шофьор на товарен
автомобил в „Кале”ООД – гр. София. Притежава свидетелство за управление на МПС кат. „С”, „В,
„М”, „АМ” и „ТКТ”. Видно от справката за нарушител, през 2016г. СУМПС му е било отнето
поради изчерпване на всички контролни точки и след това е подновено през 2018г.
На 20.12.2019г. около 13:00-13:10 часа, обв. Р. отишъл до бензиностанция „Енерджи ойл“
2
в гр. Твърдица за да достави петролни продукти от фирма „Кале“, към която работел. Управлявал
лек автомобил „Мерцедес“, модел „316 НГТ Спринтер КА 36“, с peг. № СН 3227 АМ, собственост
на „Кале“ ЕООД - гр. София Паркирал автомобила на около 2 метра от плъзгащата се врата на
бензиностанцията и разтоварил продуктите. Около 13:20 часа приключил с доставката и
оформянето на документите и се качил в моторното превозно средство за да тръгне. Предприел
маневра за движение на заден ход като при потегляне от място скоростта му на движение
достигнала до около 13 км/час. Опасната му зона за спиране при тази скорост била около 4,7
метра. При извършване на маневрата водачът не наблюдавал непрекъснато цялата зона зад
автомобила и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност.
В същото време зад автомобила в покой и с гръб към моторното превозно средство, се
намирал пешеходецът свид. М.К.М.. Той навлязъл в площадката и се задържал върху нея. В
момента на потегляне на лекия автомобил „Мерцедес“ свид. М. бил на около 8,8 метра от мястото
на удара. Водачът на лекия автомобил не възприел намиращия се зад него пешеходец. С оглед
техническото оборудване на микробуса обвиняемият нямал техническа възможност да наблюдава
зоната непосредствено зад автомобила. При предприетата маневра обв. Р. ударил свид. М. със
задния челен габарит на моторното превозно средство около областта на задната лява врата,
съответно в зоната на задната повърхност на тялото. При удара пострадалият паднал върху терена
с лице към земята, а тялото му останало между колелата на автомобила. Водачът усетил удара, но
не разбрал какво се случва. Първоначално помислил, че са се разместили предмети в багажното
отделение на автомобила, но в този момент видял работник от бензиностанцията - свид. С.И. да му
маха с ръце и чул да му вика, че е ударил човек. Обв. Р. предприел незабавно спиране и
придвижване на автомобила напред.
Слизайки от моторното превозно средство той видял свид. М. да лежи по очи на земята. От
устата и носа му течала кръв. Обв. Р. дал на свид. М. кърпички, за да спре кръвотечението,
донесъл му вода да пие. Заедно със свид. С.И. го пренесли на безопасно място и го поставили да
седне. Свидетел на инцидента станала свид. Н.К., която подала сигнал за помощ. На място
пристигнал екип на ЦСМП - гр. Твърдица, който оказал спешна медицинска помощ на
пострадалия. Обвиняемият, който бил чул свид. М. да се оплаква от болка в крака предложил на
медицинските специалисти да го шинират и те взели под внимание предложението му. Той
помогнал свид. М. да бъде качен в линейката. Заедно с екипа на ЦСМП – гр. Твърдица на
местопроизшествието пристигнали личният лекар на свид. М. - доктор Д. и стоматологът доктор
Г., които познавали свид. М. и като медицински фелдшер. Свид. Г. установила счупване на зъби.
Впоследствие, след изписване на пострадалия от болница тя извършила обстоен преглед и
констатирала фрактура на страничен резец горе вдясно; фрактура на кучешки зъб горе вдясно;
коса фрактура на централен резец горе вляво и фрактура на страничен резец горе вляво. След
произшествието пострадалият бил откаран в МБАЛ „Д- р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен,
където бил хоспитализиран в състояние на травматичен шок.
Извършен бил оглед на местопроизшествие, а обвиняемият бил тестван за алкохол, като
уредът отчел отрицателен резултат.
От заключението на изготвената по досъдебното производство колективна съдебно -
медицинска експертиза от специалисти в областта на съдебната медицина и лицево- челюстната
хирургия е видно, че в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие пострадалият М.
3
е получил съчетана травма със засягане на главата, лицето, гръдния кош, таза и долните крайници,
протекла в началото с клинична картина на травматичен шок; контузия на главата в областта на
лицето с наличие на множество охлузвания и кръвонасядания на кожата и разкъсно- контузна рана
в областта на челото с данни за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно
състояние; контузия в областта на носа с охлузване на кожата по гърба му с клинични и
рентгенологични данни за счупване на носните костици и наличие на кръв в двата максиларни
синуса; контузия в областта на устата с наличие на разкъсно - контузна рана на долната устна и
фрактура на короните на 21 и 22 зъби като липсват около 1/3 от короните на зъбите и фрактурните
линии са в границите на емайла, без засягане на пулпата; контузия на гръдния кош с клинични и
рентгенологични данни за счупване на IV, V и VI ребра по предна аксиларна (подмишнична)
линия, без разместване на костните фрагменти и данни за наличие на хемо - пневмоторакс (кръв
и/или въздух в гръдната кухина); контузия на десния крак с клинични и рентгенологични данни за
счупване на тялото на малкия пищял на подбедрицата му, на границата между горна и средна
трета, без дислокация на костните фрагменти. Получените увреждания имат травматична генеза,
дължат се на действието на твърди тъпи, тъпоръбести и с широка грапава повърхност предмети и
добре отговарят да са получени в резултат на пътно транспортното произшествие, настъпило на
20.12.2019г. на бензиностанция „Енерджи ойл“ в гр. Твърдица. Счупването на малкия пищял от
подбедрицата на десния крак се дължи на директен удар в мястото на фрактурата, най-вероятно на
контакт с изпъкналата част на купето на автомобила. Останалите увреждания са получени при
падането на пострадалия върху терена от собствен ръст в резултат на удара от лекотоварния бус.
Локализацията на уврежданията сочи, че пострадалият е паднал върху терена напред с лице към
него. Травматичният шок, лекостепенното сътресение на мозъка, разкъсно - контузната рана в
областта на челото, счупването на носните костици, без тяхната дислокация и счупването на
зъбите са довели до четири леки телесни повреди на пострадалия, изразяващи се във „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Контузията на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупване на IV, V и VI
ребра по предна аксиларна (подмишнична) линия, без разместване на костните фрагменти са
довели до „Трайно затрудняване движенията на снагата“ на пострадалия.
Контузията на десния крак, изразяваща се в счупване на тялото на малкия пищял на
подбедрицата му на границата между горна и средна трета, без дислокация на костните фрагменти
е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“.
По делото е изготвена съдебно - автотехническа експертиза, от заключението на която е
видно, че водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да наблюдава непрекъснато
зоната непосредствено зад автомобила. Той е имал техническа възможност да предотврати пътно
транспортното произшествие в случай, че осигури човек, който да регулира извършената маневра.
Техническите причини, довели до настъпване на пътно транспортното произшествие са
предприетата маневра за движение на заден ход от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, без да
наблюдава непрекъснато платното зад автомобила, както и навлизането на пешеходеца на
площадката за движение на автомобили като е останал прекалено дълго върху нея, както и в
коридора на движение на маневриращия автомобил. Технически правилно е било водачът на лекия
автомобил да наблюдава непрекъснато платното зад автомобила, а при невъзможност за това да
осигури човек, който да контролира непрекъснато предприетата маневра. Технически правилно за
4
пешеходеца е било да използва наличните тротоари и да бъде особено предпазлив при пресичане
на площадката.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на
задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното производство.
Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите
на първоинстанционното решение. Тя се установява по несъмнен начин от:
-гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели М. М., К.П., С.И., Н.К., С. Г. и В. Д., както и обясненията на обв. Р.;
-писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие;
-писмените доказателства – справка за съдимост на обв. Р.; справка за нарушител/водач на
обвиняемия; Удостоверение за техническа изправност на ППС; свидетелство за регистрация на
товарен автомобил „„Мерцедес“, модел „316 НГТ Спринтер КА 36“, с peг. № СН 3227 АМ; копие
от медицинска документация на пострадалия М.; декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на обвиняемия; характеристична справка.
-веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по време на огледа на
местопроизшествие.
Въззивният съд също кредитира заключенията на изготвените колективна съдебно-
медицинска експеретиза и съдебно- автотехническа експертиза. Заключенията на изготвените
експертизи не са оспорени от страните, изготвени са от експерти, в чиято добросъвестност и
компетентност съдът няма основание да се съмнява.
Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин
релевантните за решаване на делото факти – времето, мястото, механизма на настъпилото ПТП,
получените от пострадалия телесни увреждания при ПТП и причинната връзка на последните с
поведението на обвиняемия.
Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено
доказано извършителство на разгледаното престъпление от обвиняемия. Всестранният, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници, категорично
подкрепя приетите за установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства и налага
извод за обоснованост на първоинстанционното решение.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се
присъединява и въззивният – обв. Р. с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 343а, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като на 20.12.2019г. в района на бензиностанция „Енерджи Ойл“ гр.
Твърдица, общ. Твърдица, обл. Сливен, при управление на МПС- товарен автомобил
„Мерцедес“, мод. „316 НГТ Спринтер КА 36“ с рег. № СН 3227 АМ нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад,
5
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“, чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП:
„По време на движението се назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на
М.К.М. от гр. Твърдица, изразяващи се в контузия на гръдния кош с клинични и
рентгенологични данни за счупване на IV, V и VI ребра по предна аксиларна /предмишнична/
линия, без разместване на костните фрагменти, довело до „Трайно затрудняване движенията на
снагата“ и контузия на десния крак, изразяваща се в клинични и рентгенологични данни за
счупване на тялото на малкия пищял /fibula/ на подбедрицата му на границата между горна и
средна трета, без дислокация на костните фрагменти, довело до „Трайно затрудняване
движението на десния долен крайник“ като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
При безпротиворечиво установените и напълно изяснени фактически констатации,
изложени по-горе, логично следва заключението, че между допуснатите от обвиняемия
нарушения на правилата за движение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП и
настъпилия вредоносен резултат съществува пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка. Именно вследствие на разгледаното ПТП, настъпило по вина на обв. Р., на пострадалия
М. са причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК довели до
„Трайно затрудняване движенията на снагата“ и до „Трайно затрудняване движението на десния
долен крайник“.
Първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният елемент на
престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК – непредпазливост. Поведението на обвиняемия е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на
престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати. Обвиняемият не е имал
техническа възможност да наблюдава непрекъснато зоната непосредствено зад товарния
автомобил, но е имал техническа възможност да предотврати ПТП като осигури човек, който да
регулира извършената маневра, т.е. разполагал е с обективната възможност да предотврати ПТП
и настъпването на съставомерния резултат.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че атакуваната присъда е постановена в
пълно съответствие с разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП. Изпълнени са
предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на обв. Р. за
коментираното престъпление по транспорта с цитираната правна характеристика.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
първостепенният съд правилно е съобразил подбудите и причините за извършване на
престъплението, състоящи се в ниската правна култура на обвиняемия и незачитането на
императивните разпоредби на ЗДвП. При определяне на наказанието първоинстанционният съд
правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК и е освободил обв. Р. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал.
6
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до две години или пробация. Както беше посочено по – горе,
престъплението е извършено по непредпазливост. От деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІI от НК. Наложеното административно
наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона - 1 000 лв. е справедливо и
законосъобразно, защото е определено в рамките на предвиденото в закона и е съобразено с
всички обстоятелства относно деянието и личността на обв. Р.. Районният съд е определил този
размер на административното наказание "глоба" като правилно е отчел липсата на отегчаващи
вината на обв. Р. обстоятелства и наличието само на смекчаващи вината му обстоятелства.
Правилно е съобразил като смекчаващи вината фактори пълното самопризнание на обвиняемия
и искреното му разкаяние. Незаконосъобразно районният съд е отчел в полза на обвиняемия
чистото му съдебно минало, доколкото същото предвид приложението на чл. 78а НК вече е било
взето предвид от законодателя, предвиждайки го като едно от условията за освобождаването от
наказателна отговорност и не може да бъде отчитано още веднъж при индивидуализацията на
наказанието. Районният съд правилно е отчел и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който е навлязъл на площадката за движение на автомобили и
е останал прекалено дълго време върху нея, както и в коридора на движение на маневриращия
автомобил. Технически правилно е било пострадалият да използва наличните тротоари и да бъде
особено предпазлив при пресичането на площадката.
Вземайки в предвид механизма на разгледаното ПТП и причините за него, вида и
тежестта на допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за
движение, въззивната инстанция прецени, че конкретното деяние не разкрива някаква специфика
и неговата обществена опасност не се различава съществено от типичните случаи на
непредпазливи транспортни престъпления от настоящия вид, поради което прие, че степента му
на обществена опасност е в рамките на характерната за коментирания вид престъпления. Обв. Р.
не е деец с висока степен на обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления
и противо-обществени прояви, извършени от него.
С оглед на изложеното, наложеното от районния съд административно наказание глоба в
минималния, предвиден в закона размер – 1000 лв. се явява справедливо и съобразено с тежестта
на конкретно извършеното престъпление. То е определено законосъобразно и ще мотивира
обвиняемия към спазване на закона.
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки наличието на изрично
искане във въззивната жалба на обвиняемия да не му бъде налагано кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС, въззивната инстанция обсъди наложеното такова в размер
на осем месеца и установи, че в тази му част съдебният акт е несправедлив.
С оглед естеството на производството, окръжният съд съобрази разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4 от НК, която дава възможност на съда за преценка дали да наложи или не посоченото
кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС. В настоящия случай съдът като
съобрази изложените по-горе смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства,
констатираното съпричиняване от страна на пострадалия, данните за личността на дееца и
осъществяваната от него трудова дейност като шофьор на товарен автомобил, изискваща
7
ежедневно управление на МПС, намира, че налагането на наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ ще доведе до невъзможност лицето да упражнява трудовите си задължения и да
реализира трудови доходи, необходими за неговата и на семейството му издръжка. Основателни са
изложените във въззивната жалба аргументи, че налагането на това наказание ще доведе до
оставането без работа на обвиняемия. В този смисъл самото наказание вместо да изиграе своята
превъзпитателна и превантивна роля би довело до неоснователна и несъобразена с тежестта на
нарушението репресия спрямо обвиняемия. Макар подсъдимият в миналото да не е бил
безупречен водач на МПС /видно от обсъдената по – горе справка за нарушител/водач/, вече не
извършва административни нарушения по ЗДвП и се е поправил. С оглед на изложеното съдът
намира, че е справедливо и съответно на извършеното деяние и обществената опасност на дееца,
на същия да не бъде налагано наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за
конкретното деяние.
Съблюдавайки нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил
признатия за виновен в извършване на разгледаното престъпление обв. Р. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1 138 лева, представляваща направени
разноски по делото.
По изложените съображения постановеното решение в частта на наложеното наказание
по чл. 78а ал. 4 от НК следва да се измени в горепосочения смисъл, а в останалите й части,
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.3 и т.6, СлОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 266 / 22.07.2020г. по АНД № 758/2020г. по описа на Районен съд -
Сливен като го ОТМЕНЯ в ЧАСТТА с която на обв. К. Р. Р. на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл.
343г от НК е наложено наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство"
за срок от осем месеца и НЕ НАЛАГА такова наказание.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9