МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 189 от 17.05.2016г. по АНД № 464/2016г.
по описа на НРС, VI състав,
районен съдия Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Н. постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия А.Г.А., за това, че на
22.02.2016г., около 17:30 часа, в гр. Н., обл. Б., ул. „С.”, зад № **, без
надлежно разрешително съгласно чл. 7, чл. 16, чл. З0 и чл. 73, ал. 1 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от „Наредба
за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. З0 от ЗКНВП”, вр. чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3,
ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. Приложение № 1 от „Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични”, „Списък 1 - растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, съгласно Приложение № 1, както следва: прозрачно полиетиленово
пликче „клипс” с размери 4/5см., съдържащо бяло кристално прахообразно
вещество, в което се доказва наличие на метамфетамин, с нетно тегло 0,460гр.,
със съдържание на метамфетамин 12,10%, на стойност 11,50лв., определена
съгласно Приложение № 2 към член единствен на „Постановление № **/29.01.1998г.
на МС за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството”, като случаят е маловажен - престъпление по 354 А, ал. 5 вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл.
1 от НК.
В
съдебно заседание Районна прокуратура – Н., не изпраща представител.
Обвиняемият
не се явява в съдебното заседание и не взема становище по внесеното
постановление.
Защитникът
на обвиняемия сочи, че са налице предпоставките на чл. 78А НК, но развива
подробни съображения за приложението на чл. 9, ал. 2 НК към настоящия случай. Счита,
че стойността на държаното наркотично вещество е ниска, обвиняемият не е
осъждан, млад е и е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото. С
тези доводи от съда се иска производството по делото да бъде прекратено на
основание чл. 9, ал. 2 НК. Алтернативно се отправя искане за налагане на глоба
по реда на чл. 78 А НК в минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
А.Г.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, неосъждан, с местоживеене ***, ЕГН **********.
На 22.02.2016г. свидетелите С. Б. и Н. Р. изпълнявали служебните си
задължения като служители на РУ Н.. Около 17:30 часа двамата били спрели със
служебния автомобил на ул. „С.” в гр. Н., срещу сладкарница „Захаро” – на гърба
на жилищната кооперация, находящата се на ул. „С.” № **. В този момент
свидетелите възприели, че пред входа на подземния паркинг на сградата паркирал
лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *****. Автомобилът бил управляван от
св. Е. С., който се прибирал от гр. Б., като транспортирал оттам и обвиняемия А..
Обвиняемият слязъл от дясната врата, а св. С. потеглил с автомобила в посока
улица „Д.”. А. държал в ръцете си яке, с което прикривал нещо, като бил видимо
притеснен и се оглеждал нервно във всички посоки. Свидетелите Р. и Б. излезли
от служебния автомобил и се насочили към обвиняемия. Като се приближили на 2-3
метра от него А. ги видял и захвърлил на земята якето си, като до якето на
земята изпаднали полиетиленов плик, в който се виждало бяло кристално вещество,
както и черна найлонова свивка. От поведението на обвиняемия св. Р. и Б. се
усъмнили, че притежава наркотични вещества, поради което пристъпили към
задържане на А. с цел обезпечаване на местопроизшествието. А. бил задържан с
помощта на белезници. Непосредствено след задържането на лицето свидетелите
докладвали за случая на началник група „ПКП” „Слънчев бряг”, който им
разпоредил да запазят местопроизшествието до пристигане на ДОГ. След пристигане
на групата свидетелите отвели обвиняемия в РУ Н., където самоличността му била
установена и той бил задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа. На
запазеното местопроизшествие бил извършен оглед на 22.02.2016г., започнал в
17:50 часа, документиран с протокол за оглед (на л. 5 – л. 11 от ДП). При
огледа в хвърленото на земята яке била намерена опаковка с размери 6 на 5 см.,
обвита с черен найлон. На разстояние 1,50 см. от якето бил намерен и найлонов
плик с размер 4 на 5 см., съдържащ бяло вещество. В първата опаковка се
намерило кафяво прахообразно вещество, което при извършения полеви наркотест
реагирало на „амфетамин”. Веществото във втората опаковка реагирало на
„метамфетамин” при извършения полеви тест. На земята било установено и захвърленото
от обвиняемия мъжко яке. Установените пликове с вещества в тях, както и мъжкото
яке, били иззети с протокола за оглед на местопроизшествие. Иззетото яке
впоследствие било върнато на обвиняемия, за което била съставена разписка – на
л. 32 от ДП. Иззетите опаковки (черна найлонова свивка и полиетиленов плик)
били дадени за изследване на оставени по тях дактилоскопни следи, като от изготвения
протокол на експерт при БНТЛ при ОД на МВР гр. Б. (на л. 38 от ДП) се
установява, че върху тях няма оставени дактилоскопни следи.
Впоследствие било извършено претърсване и изземване на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. № *****, документирано с протокол на л. 15 – л. 21 от
ДП, като в него не били открити вещи от значение за разследването.
От
изготвената в хода на досъдебното производство химическа експертиза № 107/24.02.2016г.
по описа на БНТЛ - гр. Б. (на л. 41 – л. 42 от ДП) се установява, че кафявото
прахообразно вещество в обект № 1 (черна найлонова свивка с размер 6/5 см.) има
нето тегло 45,214 грама и се определя като червен фосфор. В съдържанието на същото
не се установяват вещества под контрола на ЗКНВП. Вещото лице е установило, че
кристалното вещество в обект № 2 (полиетиленов плик с размер 5/4 см.) има нето
тегло от 0,460 грама и в същото се доказва наличие на метамфетамин със
съдържание на основното вещество от 12,10 %. От експертизата се установява, че
веществото е с висока степен на риск за общественото здраве. С писмо от
01.03.2016г. (на л. 43 от ДП) веществото от обект № 2 било изпратено на ЦМУ гр.
София.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Описаната фактическа обстановка
се потвърждава и от останалите доказателства по делото – протокол за оглед на веществени
доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за изследване
на дактилоскопни следи, химическа експертиза. Последната е обективна, компетентна
и безпристрастна и напълно се кредитира от съда.
Съдът
намира, че веществените доказателства по делото са иззети по надлежен начин с
протокола за оглед на местопроизшествие, без да е било необходимо протоколът за
изземването им да бъде одобряван по реда на чл. 161, ал. 2 НПК. Действието по
разследване „оглед” се извършва с цел да се разкрият, изследват и запазят следи
от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по
делото, и с оглед естеството му с неговото извършване по принцип не се засягат
ничии права и интереси (освен в случаи, в които се налага извършването му в
помещение, обитавано от лице и изземане на вещи от владение на определено
лице). В разглеждания случай предметите не са били иззети от владението на обвиняемия,
а са били установени на земята, след което и иззети с цел запазването им като веществени
доказателства. Тоест разследващите органи, в съответствие с разпоредбата на чл.
155 от НПК, са извършили действия по разследването, с които не е накърнена ничия
чужда правна сфера – предметите са били на видно място, хвърлени на земята.
Следователно, с извършването на огледа и изземването на вещите не е осъществена
каквато и да е форма на процесуална принудителна дейност по отношение на
субект, налагаща предварително разрешение или последващо одобрение от съдия.
Налага се краен извод, че веществените доказателства по делото са приобщени по
надлежния ред.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 354 А,
ал. 5 вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Съгласно цитираните норми
подлежи на наказание лице, което без надлежно разрешително държи високорискови
наркотични вещества или техни аналози, когато случаят е маловажен.
От
обективна страна безспорно се установява, че на 22.02.2016г., около 17:30 часа,
в гр. Н., на ул. „С.”, зад № **, А. държал прозрачно
полиетиленово пликче „клипс” с размери 4/5см., съдържащо бяло кристално
прахообразно вещество, в което се доказва наличие на метамфетамин, с нетно
тегло 0,460гр., със съдържание на метамфетамин 12,10%, на стойност
11,50лв. Това обстоятелство
безпротиворечиво се установява от свидетелските показания на свидетелите Б. и Р.,
които са възприели обстоятелството, че А. е държал яке, което захвърлил на
земята при вида на свидетелите (в качеството им на полицейски служители). При
падането на якето свидетелите възприели, че ведно с него на земята паднало и
бялото полиетиленово пликче. Т.е. макар А. да се е опитал да се освободи от
държането на веществото, намиращо се в пликчето, свидетелите са възприели, че
именно той е държал това пликче. Ето защо е осъществявал държане на веществото,
намиращо се в него. Същевременно метамфетаминът е високорисково вещество, включено
в Списък I на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП. От обвиняемия не е представено разрешително за държане на веществата,
като същият изобщо не е твърдял, че притежава такова.
Налице
е и другият елемент от обективната страна на извършеното деяние, а именно
случаят да е „маловажен”. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв с оглед
сравнително ниската стойност на веществото, което А. е държал, както и с оглед неговото чисто
съдебно минало, което го характеризира като лице с ниска степен на обществена
опасност. Налага се извод, че вредните последици от деянието са незначителни, а
се разкриват и смекчаващи обстоятелства, които водят до извод, че извършеното
от обвиняемия следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК. В тази връзка съдът намира, че в случая е налице именно
„маловажен случай”, а не „малозначителност” на деянието по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК, каквито доводи са изложени от защитника на обвиняемия. Разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК намира приложение при наличието на определени обстоятелства,
при които обществената опасност и противоправността на деянието се изключват.
Не е престъпно това деяние, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдът
намира, че настоящият случай не е такъв. От една страна е вярно, че стойността
на забраненото вещество, което обвиняемият е държал е сравнително ниска, като
то е в много ниско количество (0,460гр.). От друга страна обаче става въпрос за
високорисково наркотично вещество, което е със сравнително високо съдържание на
основното вещество – 12,10 %. Поради тази причина въпреки незначителни
параметри на предмета на престъплението, същият се характеризира с относителна
опасност (като високорисково наркотично вещество с високо съдържание на
основното вещество). Ето защо предметът на престъплението не може да се
определи като толкова незначителен, че само на това основание да се изключи
обществената опасност на държането му. Съдът намира, че и другите обстоятелства
около извършване на инкриминираното деяние не могат да обосноват приложението
на чл. 9, ал. 2 НК. Вярно е, че обвиняемият е неосъждан, но поведението му не
може да се определи като образцово. Самият той се е опитал да възпрепятства
разкриването на обективната истина по делото, като е захвърлил якето си, в
което се е намирало наркотичното вещество. По този начин обвиняемият е разчитал
да се освободи от държането на забраненото вещество и да избегне наказателната
отговорност. Това негово поведение ясно показва, че той напълно е съзнавал
обществената опасност на деянието си. Съдът не намира за основателни и
доводите, че възрастта на обвиняемия следва да се отчита при преценката на
обстоятелството дали са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Възрастта от
26 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на поведението си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправни деяния. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство в
настоящия случай. Изложеното е достатъчно за настоящия съдебен състав да
приеме, че извършеното от А. не се характеризира като „малозначително” деяние
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а единствено като „маловажен случай” по смисъла
на чл. 354 А, ал. 5 НК.
Деянието
е съставомерно и от субективна страна, тъй като обвиняемият е действал с пряк
умисъл, като е съзнавал, че държи забранено от закона вещество, съзнавал е
общественоопасният характер на извършеното деяние и общественоопасните му
последици, като е целял тяхното настъпване. От доказателствата по делото може
да се направи извод, че при вида на полицейските служители А. се е опитал да се
освободи от държането на забраненото вещество. Т.е. самите действия на
обвиняемия показват, че той е съзнавал какво вещество държи. Същият напълно е
съзнавал кои вещества са забранени, както и, че държи такова вещество.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че А. е извършил престъплението
по 354 А, ал. 5 вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 354
А, ал. 5 НК наказание е „глоба” в размер
до 1000 лв., видно от справката за съдимост на А. (на л. 10 от делото) лицето не
е осъждано, като с престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо
съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. При определяне размера на
наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното
наказание по чл. 78А НК, се прилагат разпоредбите на закона за
административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27,
ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 500 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, а
количеството наркотично вещество, което е държал е малко и на сравнително ниска
стойност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с
това обществената опасност на престъплението също следва да се определи като
сравнителна ниска (с оглед количеството на държаното вещество, което
предполага, че А. го е държал за лична употреба). Самият деец следва да се
определи като лице с ниска степен на обществена опасност с оглед чистото му
съдебно минало. Единственото отегчаващо вината обстоятелство е поведението на
обвиняемия по време на извършване на полицейската проверка спрямо него. При
отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до
извод, че деянието е извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
а обществена опасност на извършеното от обвиняемия е ниска, поради което размерът
на наказанието по арг. от чл. 78 А, ал. 5 е определен под минимума, предвиден в
чл. 78 А, ал. 1 НК, а именно: глоба в размер на 500 лв. Според настоящия
съдебен състав разпоредбата на чл. 78 А, ал. 5 НК е приложима към настоящия
случай с оглед предвиденото в чл. 354 А, ал. 5 НК наказание. Това разбиране е
залегнало и в практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 113 от
11.06.2015г. по КНД № **/2015г. по описа на III н. о. на ВКС. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
На основание чл. 354 А, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата
предмета на престъплението – наркотичното вещество, предадено за съхранение на
ЦМУ- гр. София, което след влизане на решението в сила да бъде унищожено на
основание чл. 112, ал. 2 от НПК. По същия начин съдът процедира и с опаковките,
които са послужили на обвиняемия за извършване на деянието (за съхранение на
наркотичното вещество), като с оглед ниската им стойност е разпоредено след
влизане на решението в сила да бъдат унищожени. На основание чл. 111, ал. 1 от НПК съдът върна на обвиняемия веществените доказателства по делото – 1 бр.
празен черен найлонов плик и прахообразно вещество с нето тегло от 45,214 гр.,
представляващо червен фосфор. Както се установява по делото въпросното вещество
не е сред забранените по смисъла на ЗКНВП, поради което с държането му не е
извършен състав на престъпление. Ето защо веществото и опаковката, в която то е
държано, не представляват вещи, подлежащи на отнемане по смисъла на чл. 53 НК.
Следователно съдът прие, че същите трябва да бъдат върнат на собственика им.
С
оглед признаването на обвиняемия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 80,48 лева.,
дължими по сметка на ОД на МВР гр. Б..
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: