№ 22547
гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110146750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от 10.08.2021 г. на „ ФИРМА „ЕАД срещу М. Т. К. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за
такса за използвани електронни съобщителни услуги , за неплатени суми за устройство на
изплащане , както и за неустойка , начислена поради предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В настоящия случай заявителят твърди, че в сключения между страните договор е
уговорено заплащането на неустойка в размер на всички дължими до края на договора
месечни такси за остатъка на срока на договора в случай на предсрочното му прекратяване.
Поддържа се, че поради неплащане на дължимите суми в срока за плащане след издаване на
фактурите, заявителят е прекратил договора предсрочно, като се дължи неустойка за
периода до края на договора в размер на оставащи месечни такси, за невърнато оборудване
и за дадена отстъпка при сключване на договора.
Описаната договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на
1
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, за невърнато оборудване и за дадена отстъпка при сключване на договора ,
независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,която
би му се следвала при запазване на договорните отношения, но без да се престира от негова
страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В настоящия случай
е претендирана отделно и подлежи на присъждане остатъчната сума за закупуване на
устройство на изплащане , поради което и ако съдът присъди освен нея , и търсената
неустойка за невърнато устройство на изплащане , би се стигнало до неравнопоставеност
между страните, водещо до неоснователно обогатяване на заявителя. Като противоречаща на
добрите нрави, в разрез с принципа на справедливостта, съдът намира и търсената
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на уговорката за неустойка със закона съдът следи служебно,
като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с
оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 10.08.2021 г. на „ ФИРМА срещу М. Т. К. с ЕГН
**********, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за неустойка в общ размер на 899, 04лева , както и за
държавна такса за сумата над 9,25лева до пълния предявен размер от 25лв., и за
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 18,50лева до пълния размер от 50лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3