Решение по дело №154/2024 на Административен съд - Смолян

 

 

Производството е по чл. 63в вр.чл.58д т.2 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД [населено място] срещу Решение № 17/ 11 март 2024г. по АНД )506/ 23г. на РС-[област], с което е потвърдено Предупреждение № 62/23.11.2023Г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, издадено за нарушение по чл. 142 от Закона за водите. В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено от дружеството, тъй като при ремонта на шумочистачката работниците на място констатират, че стената, на която е ел.таблото е компрометирана и може да се срути, което наложило таблото да се демонтира и да се спре водата. Твърди се, че ситуацията била аварийна и критична, като с цел да се запази живота и здравето на работниците и да се избегнат големи щети по съоръженията, спешно било взето решение да се вдигне един от саваците. Твърди се, че нормата на чл. 142 ЗВ се отнася само за язовири и язовирни стени. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира за разноски.

Ответникът по касация – директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ редовно призован не изпраща представител в с.з. Постъпило е писмено становище вх.№ 1296/21.05.24г., с което се оспорва жалбата и се твърди, че дружеството е действало в нарушение на ЗВ. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсулт.

Представителят на ОП [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС-[област] да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

За да потвърди Предупреждение по чл. 28 ЗАНН, въззивният съд е изложил мотиви, че е извършено нарушение по чл. 142 ЗВ, но поради това, че в деня на констатиране на нарушението същото е отстранено като е подадено уведомление до Басейнова дирекция, както и поради това, че изпускането на водата не е било планирано, а се наложило поради критичността на ситуацията, както и поради това, че деянието е първо, то са били налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

При правилна преценка на доказателствата и при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, обосновано въззивният съд е направил извод, че дружеството като титуляр на разрешение за володоплзане, на 22.08.2023г. не е уведомило предварително съответната Басейнова дирекция при изпускане на води от хидротехническото съоръжение по време на извършване на ремонтни работи. Установено е по делото, че в 10,35ч. на 22.08.2023г. се извършва изпускане на води от задбаражното езеро на водохващането, като е вдигнат савака и водата изтича в реката, при което се изпускат наносни отложения. От гласните и писмените доказателства става ясно, че изпускането на водата става в хода на извършван основен ремонт на шумочистачката на водохващането. Касационната инстанция преценя като неоснователни доводите в жалбата за аварийност на ситуацията, тъй като по делото липсват доказателства да са налице предпоставките на пар.1 т. 20 ДР ЗВ. Според посочената разпоредба, "непредвидими или изключителни" са извънредни обстоятелства, причинени от природни бедствия или аварийни ситуации, чието настъпване не може да бъде предвидено и чиито последици не могат да бъдат предотвратени. По делото е установено, че отварянето на един от саваците се е наложило в хода на плануван ремонт на съоръжението. В случая е налице неправилна предварителна преценка и липса на добра диагностика преди започване на ремонта, а не за аварийност на ситуацията по смисъла на закона, доколкото за аварийна ситуация се говори, когато не може да се предвиди нейното настъпването и когато последиците не могат да се предотвратят. От доказателствата се установява, че случаят не е такъв.

Като неоснователни се преценят също така доводите в касационната жалба относно това, че разпоредбата на чл. 142 ЗВ се отнася само за язовири и язовирни стени. Разпоредбата се отнася за изпускане на води от хидротехнически съоръжения. В случая става дума за съоръжение, което е част от водностопанска система съгласно чл. 5 от ЗВ. Водните обекти са със значителен обществен интерес, предвид изричната разпоредба на чл. 1 от Закона за водите, съгласно който водите са общонационален неделим природен ресурс. Именно този определен от ЗВ характер на водите прави експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения в обществен интерес. Това означава, че правото на експлоатация на МВЕЦ „У.“, което е водностопанско съоръжение следва да се извършва по реда на Закона за водите. Налице е изискване в чл. 142 от закона уведомлението да е предварително, което не е случайно и е свързано с избягване на екологични щети и защита на обществените интереси по см. на чл.49 ЗВ. По делото безспорно е установено, че ремонта на 22.08.2023г. на шумочистачката е бил планиран, започнал е без да се подаде уведомление и същия ден един от саваците бил вдигнат, като били изпуснати води от задбаражното езеро на воходхващането, които изтекли в реката заедно с тиня, наносни отложения, отпадъци. Предвид изложеното, нарушението е извършено от обективна страна, както правилно е преценил въззивния съд.

Обосновани са изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН за отправяне на предупреждение, доколкото е било подадено уведомление в деня на нарушението следобяд и нарушението е първо.

Предвид гореизложеното касационната инстанция счита жалбата за неоснователна, решението на СмРС следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото в полза на БД ИБР следва да се присъдят разноски за юрисконсулт. Изрично се претендират разноски в минималния размер /л.34/, а именно 80 лв. и са представени доказателства за реализирането им.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17 от 11 март 2024г. по АНД №506/2023г. по описа на Районен съд - [област].

ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД [населено място], ЕИК * [улица]да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ разноски в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.