Р Е Ш Е Н И Е
№ 1037
гр. Хасково, 06.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1180/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 197 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба от К.А.М. ***,
действаща чрез адв. Г. ***, срещу решение № 363/03.09.2019г., издадено от За
директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден Отказ за замяна на наложени
обезпечителни мерки с изх. № С190026-011-0000024/19.08.2019г., издадено на основание
чл.199, ал.5 от ДОПК от Недялка Вълчева на длъжност главен публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, ИРМ - Хасково, като правилно и
законосъобразно.
В жалбата се съдържат доводи, че както
решението, така и потвърдения с него отказ за замяна на наложените
обезпечителни мерки на основание чл.199, ал.5 от ДОПК, са незаконосъобразни.
Жалбоподателката намира за неправилни изводите на директора на ТД на НАП, че
въпросът за замяна на допуснатото от публичния изпълнител обезпечение е въпрос
на преценка по целесъобразност, а не на преценка по законосъобразност на
искането. Въпреки това обаче счита, че при осъществен съдебен контрол е налице
законовата възможност за съда да прецени обосноваността на проявената
целесъобразност на отказа. Сочи, че разпоредбата на чл.199, ал.5 от ДОПК,
поставя единствено условие за допускане замяна на обезпечението – равностойност
на предлаганото обезпечение, с това, което вече е наложено, а законодателят не
е предвидил възможност за преценка от страна на публичния изпълнител, дали при
замяната изпълнението върху предложеното обезпечение ще бъде затруднено или не.
Сочи, че в административната преписка от страна на публичния изпълнител не са
събрани данни за размера на остатъка по кредита, обезпечен с ипотека, за
стойността на имотите и МПС-а, предлагани като обезпечение, за техническото
състояние на превозните средства. Намира, че единствено събирането на тези
факти, биха дали възможност на публичния изпълнител да извърши преценка дали е
изпълнена разпоредбата на чл.199, ал.1 от ДОПК – предлаганото обезпечение да е равностойно
на вече наложеното.
Жалбоподателката, редовно и своевременно
призована, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТД на НАП –
Пловдив, както и потвърдения с него отказ за замяна на наложени обезпечителни
мерки. Претендира разноски по делото.
Ответникът– директор на ТД на НАП - Пловдив,
чрез юрк. Б. - Х., изразява становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт и на посочените в жалбата основания, приема за
установени следните обстоятелства по делото:
С постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С190026-022-0034876/09.05.2019г. от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ – Хасково е наложена обезпечителна мярка
- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на К.А.М., по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Райфайзенбанк за
сумата от 12 928, 71 лева.
С искане от 07.08.2019г. до главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, жалбоподателката е
поискала замяна на наложената ѝ обезпечителна мярка с цитираното по-горе
постановление с друга, а именно налагане на възбрана върху следните недвижими
имоти: ½ от правото на собственост от апартамент, находящ се в гр. Х.,
ул.“С.“ №.., ет…, ап…, с идентификатор 77195.735.196.1.25 по КККР на гр.
Хасково със застроена площ 88.36 кв.м., ведно с прилежащите части към
апартамента; ½ идеална част от правото на собственост на гараж в сграда,
находяща се в гр. Х., ул.“С.“ №.., ет…, с идентификатор 77195.736.196.1.3 по КККР
на гр. Х., със застроена площ 16.07кв.м., както ѝ налагане на запор на
следните МПС-та: ½ идеална част от правото на собственост от мотопед „С.
Е.“, рег. № Х…М и товарен автомобил „П.“ рег. № Х…ВМ.
По така депозираното искане публичният изпълнител е
постановил Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С190026-011-0000024/19.08.2019г. Постановеният отказ на публичният изпълнител е
мотивиран с това, че притежаваната от К.М. ½ идеална част от правото на
собственост върху посочения апартамент и гараж, находящи се в гр. Х., ул.“С.“ №..
са ипотекирани в полза на Банка Пиреос България ЕАД, а по отношение на
притежаваните от М. ½ идеални части от мотопед „С. Е.“ и товарен
автомобил „П.“, е приел, че за тях няма представени данни за техническото им
състояние. Поради това е мотивирал, че принудителното изпълнение върху
идеалните части на посочените активи ще бъде значително затруднено.
С обжалваното в настоящото производство Решение №
366/03.09.2019г., директорът на ТД на НАП Пловдив е приел, че депозираната от М.
жалба против отказа за замяна на наложената обезпечителна мярка е
неоснователна. Решаващият орган е посочил, че при постановяване на акта по
искане за замяна на обезпечението публичният изпълнител действа в условията на
оперативна самостоятелност и има право на преценка дали предложеното
обезпечение съответства на установените задължения, събирането на които следва
да обезпечи, т.е. приел е, че се касае до преценка по целесъобразност, като
условието за исканата замяна е преди всичко равностойност на наложеното и
предлаганото обезпечение. В рамките на своята компетентност публичният
изпълнител определял кое имущество на длъжника във всеки конкретен случай би
гарантирало по най-добрия начин удовлетворяването на публичния взискател.
Директорът на ТД на НАП Пловдив е достигнал до извода, че поради по-голямата
ликвидност на паричните средства налагането на запор на банковите сметки на
длъжника винаги е за предпочитане пред обезпечение, насочено към движими или
недвижими вещи, тъй като паричните средства много по-лесно и бързо могат да
бъдат използвани за удовлетворяване на взискателя, като по този начин се
избягва описът, оценката, публичната продан на веща и др., както и множество
възможни усложнения, които биха могли да настъпят в тази връзка, още повече
имайки предвид факта, че се касае за идеални части върху правото на собственост
от недвижим имот, който е ипотекиран в полза на Банка Пиреос България АД, а за
движимите вещи – МПС няма никакви данни за техническото им състояние. По
изложените съображения, Директора на ТД на НАП - Пловдив е потвърдил отказа за
замяна на наложените обезпечителни мерки.
Служебно известно на настоящия състав на
съда е и обстоятелството, че с Решение № 954/16.12.2019г., постановено по адм.
дело № 997/2019г. по описа на Административен съд Хасково е отменено Решение №
272/29.07.2019г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него
Постановление изх.№С190026-022-0034876/09.05.2019г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-
Пловдив, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
Райфайзенбанк за сумата от 12928.71 лв. и по отношение на които мерки е
поискано постановяване на замяна от публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
Така приключилото производство и настоящото са взаимно свързани, тъй като
първото обуславя второто, т.е. настоящото.
В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от директора на ТД на НАП гр. Пловдив и е
завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалба е
подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
На първо място съгласно чл. 199, ал. 1 - 3 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът, след като
обсъди възраженията на публичния взискател / органът, който е установил
задължението/, може по искане на длъжника
да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение.
Не е необходимо съгласието на публичния взискател само в случаите, когато е
предложено съответно обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова
гаранция или държавни ценни книжа, като паричната гаранция се прави по сметката
на публичния изпълнител. В останалите случаи наложеното обезпечение може да
бъде заменено със съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане
на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи или банкови
сметки, посочени от длъжника. В разглеждания случай, по искането на жалбоподателката за замяна на наложеното обезпечение - запор на банкови сметки с ПНПОМ изх.
№ С 190026-022-0034876/09.05.2019г. с възбрана
върху друг собствен на жалбоподателката недвижим имот и и запор върху две
МПС-та, не са спазени
административно-производствените
правила от компетентния публичен изпълнител, предвидени в чл. 199, ал. 1 и ал.
3 ДОПК - да бъде взето становището на публичния взискател по искането за
заменяне на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. Действително,
при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, както и на
потвърдения с него отказ, решаващият орган и публичният изпълнител действат при
условията на оперативна самостоятелност и имат право на преценка дали
предложеното обезпечение съответства на установените задължения, събирането на
които следва да се обезпечи,
но при спазване на императивните изисквания на закона. Изискването и
обсъждането на становище на публичния взискател е основен елемент от
фактическия състав по чл. 199, ал. 1 ДОПК, което в случая не е извършено от
публичния изпълнител.
На следващо
място, обстоятелството, че решаващият орган и публичният изпълнител действат
при условията на оперативна самостоятелност в никакъв случай не означава, че
правото им на преценка не следва да бъде подчинено на основните принципи на
административния и данъчен процес.
Сама по
себе си обезпечителната мярка представлява защитата и санкцията, в които се
състои обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря
на обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са
намерили нормативно изражение чрез разписаното в чл. 195, ал. 7 ДОПК. Съгласно
тази разпоредба, обезпечението следва да
съответства на вземанията на държавата и общините. Това означава предприетата
обезпечителна мярка да държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния
взискател, така и за интересите на длъжника, без да го обременява прекомерно.
Това изискване е израз на един от основните принципи в административното
производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложим в настоящото производство по
силата на § 2 от ДР на ДОПК .
Принципът
на съразмерността изисква упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6,
ал. 1 АПК), като административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона (чл. 6, ал. 3 АПК).
Според чл.
6, ал.4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при
спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, а разпоредбата
на чл. 6, ал. 5 от АПК
задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, несъизмерими с преследваната цел.
В настоящия
случай без никакъв анализ и преценка публичният изпълнител е отказал исканата замяна. Като все в тази насока следва да се добави, че обезпечението на задължението цели преодоляване на несигурното му погасяване, а не улесненото
удовлетворяване, в какъвто смисъл впрочем са съображенията на ответния
административен орган, изложени в
оспореното решение. През тази призма и при преценката по чл. 6, ал. 4 от АПК, настоящият
състав на съда приема, че изборът на
обезпечителната мярка за запориране на сметките на длъжника, което неминуемо го поставя в
затруднение, е по-неблагоприятното за
него разрешение /вж. чл. 6, ал. 3 от АПК/ и надхвърля целта за осигуряване на
бъдещото удовлетворяване на кредитора (в този смисъл Решение № 15406 от
04.12.2012 г. по адм. д. № 8266/2011 на Върховния административен съд).
Допълнителен аргумент за отмяна на разглеждания в
настоящото производство акт е и факта, че с Решение №954/16.12.2019г. по адм.
дело № 997/2019г. състав на Административен съд Хасково е отменил Решение
№ 272/29.07.2019г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него
Постановление изх.№С190026-022-0034876/09.05.2019г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-
Пловдив, с което на К.М. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в Райфайзенбанк за сумата от 12928.71 лв. Което само по себе си означава, че към настоящия момент липсва основание,
титул въз основа на който публичния изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, офис
Хасково да издаде акт по реда на чл.199, ал.5 от ДОПК за замяна на наложени
обезпечителни мерки, тъй като такива не съществуват в обективното пространство.
Посоченото, според настоящия състав на съда е достатъчно и самостоятелно
основание за отмяна на оспорения в настоящото производство акт.
Като не е
съобразил изложеното, Директорът на ТД на НАП Пловдив е издал незаконосъобразно решение. Подадената жалба се явява основателна. Това налага оспореният административен акт да бъде отменен
изцяло, ведно с потвърдения с него Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С190026-011-0000024/19.08.2019г.
на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. Съдът
намира, че не се налага делото да бъде изпращано като преписка на публичния
изпълнител при ТД на НАП Пловдив за ново произнасяне, тъй като с отмяната от
съда на Постановление
изх.№С190026-022-0034876/09.05.2019г. за налагане на обезпечителни мерки е
отпаднало действието им по отношение на които е поискано постановяване на
замяна.
По делото е направено искане за присъждане
на съдебно-деловодни разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр.
1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателна. В
полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 10 (десет)
лева, представляваща държавна такса. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие, между жалбоподателя и представляващия го адвокат е
уговорено възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 360 лв., които също следва да бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, на основание чл. 197, ал.3 ДОПК, Административен
съд Хасково,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 366/03.09.2019г. на За директор на ТД на НАП Пловдив и потвърдения
с него Отказ за замяна на наложени
обезпечителни мерки № С 190026-011-0000024/19.08.2019г. на главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Пловдив, ИРМ – Хасково.
ОСЪЖДА ТД
на НАП – Пловдив да заплати на К.А.М., ЕГН **********,*** разноски по делото в
размер на 370 лв. / триста и седемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: