Р Е Ш Е Н И Е № 182
гр. Пловдив, 08.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Велина Антонова НОХД /В/ № 389 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното: Производството е по реда
на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е във връзка с постъпило
искане от главния прокурор, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по делото, като в искането
са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и подробни аргументи във връзка с
претендираните съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, а именно за допуснато нарушение на материалния закон и нарушение на
процесуални правила. Претендира се за възобновяване на производството по
делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното
определение за одобряване на споразумение, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание пред настоящия съд
се поддържат наведените доводи от страна на представителя на Апелативна
прокуратура – Пловдив. В
хода на съдебните прения защитникът на осъдения намира искането на главния
прокурор за неоснователно. Осъденият
поддържа заявеното от своя защитник. В последната
си дума моли да не се уважава предложението на главния прокурор. Настоящият
съдебен състав намира, че искането за частична отмяна на определението на
Районен съд – Стара Загора по реда на възобновяването се явява направено от
надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт от
кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК. То се явява
депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество,
искането е напълно основателно, като претендираните нарушения на касационните
основания се съдържат в самото дело, чието възобновяване се търси чрез
извънредния способ за съдебен контрол. Видно от материалите по
делото с определение за одобряване на споразумение от 22.05.2019 г. по НОХД №
1347/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият Д.К.Г.е
бил признат за ВИНОВЕН
в извършването на 08.02.2019 г. на две престъпления - по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. При условията на чл. 54 и чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК за първото от тях му е било определено и наложено наказание една година и
четири месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 2000 лева. За второто му е било определено и наложено наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК първият съд е групирал наложените на подсъдимия наказания лишаване от
свобода, като е определил първоначален общ режим на изтърпяване на общото
най-тежко наказание. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към общото най-тежко
наказание лишаване от свобода е присъединил различното по вид наказание глоба
от 2000 лева. Определението на първоинстанционния съд като необжалваемо е
влязло в законна сила на 22.05.2019 г. Напълно се споделят релевираните
доводи, че районният съд не е приложил правилно материалния закон в
определението за одобряване на споразумение, в частта му за определяне на
първоначалния режим на изтърпяване на наказанията за умишлените престъпления по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, както и на определеното за тях общо
наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът определя
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за
което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от
двете наказания надвишава две години. Съгласно приложената на л. 87 от досъд.
пр. справка за съдимост на Л.Д.К., същият е бил осъждан за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което му е била наложена кумулативна
санкция глоба и лишаване от свобода в размер на една година и три месеца с
изпитателен срок от три години, след влизане на определението за одобряване на
споразумението по НОХД № 1301/2016 г. на РС – Стара Загора в законна сила, а
именно считано от 03.06.2016 г. Извършените на 08.02.2019 г. умишлени
престъпления от осъдения Л. Д. К. са били осъществени в изпитателния срок на
условното осъждане по НОХД № 1301/2016 г. на РС – Стара Загора. Сборът от
наказанията лишаване от свобода, подлежащи на изтърпяване от К. по двете
осъждания след прилагането на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ще надвишава
две години. В този смисъл основанията за последващо активиране на условно
наложеното наказание лишаване от свобода е следвало да бъде съобразено от съда
при определяне на режима за наказанията, които налага за престъпленията, които
се намират в изпитателния срок на условното наказание. В този смисъл коректно в
искането за възобновяване е била посочена и съдебна практика – например решение
№ 96/11.06.2018 г. по н. д. № 399/2018 г. на ВКС, ІІІ н. о. Отделно от
изложеното, съгласно приложната справка за съдимост, осъденият Л.Д.К. е бил
осъждан и преди
това с влязло в законна сила на 03.06.2016 г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 546/2016 г., с което е бил признат за виновен в
извършването на две престъпления – с правна квалификация по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК. Със съдебния акт му е било определено едно общо
най-тежко наказание пробация от една година, при двете задължителни пробационни
мерки. Във връзка с горното не могат да бъдат споделени доводите на защитата,
че осъденият Л.К. се характеризира като личност с ниска степен на обществена
опасност. Той има две минали осъждания за умишлени престъпления от общ
характер, които са за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК с
правна квалификация по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т.
1 от НК. Отделно от това в рамките на определения му изпитателен срок по НОХД №
1301/2016 г. на РС – Стара Загора е извършил отново престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК, както и престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което
следва да изтърпи изцяло и отделно и отложеното наказание. Всички тези
обстоятелства характеризират Л.К. като лице с висока степен на обществена
опасност. Действително съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС съдът
може да определи първоначален общ режим и в случаите по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. В
конкретния казус, предвид изложеното, тази разпоредба е неприложима. Като е определил
първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон – приложил е чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС вместо чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Съдът е
следвало да констатира, че споразумението не отговаря на изискванията на чл.
382, ал. 7 от НПК, да приложи промени в него съгласно правомощията си по чл.
382, ал. 5 от НПК и ако същите не бъдат приети, да не одобрява споразумението.
Като е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон, съдът е
допуснал нарушение и на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Допуснатото нарушение на закона налага частична отмяна на съдебното определение
и връщане на делото за законосъобразно определяне на първоначалния режим на
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2
от НПК. Апелативният съд следва да отбележи, че по въпроса за изтърпяване на
отложеното наказание на основание чл. 68, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е
следвало да се произнесе служебно с отделно определение, при условията на чл.
306, ал. 1, т. 3 от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 3 от НПК. В
тази връзка държавното обвинение е отправило предложение за насрочване на
производство по съответния ред за активиране на условно наложеното наказание
лишаване от свобода. Не могат да бъдат
споделени доводите на защитата, че искането на главния прокурор се явява
нецелесъобразно предвид напредналия срок на изтърпяване на наказанието. Това не
намира опора в материалите по делото, тъй като съгласно справка на Началника на
З. – С. З., към датата на проведеното съдебното заседание, осъденият е изтърпял
7 месеца и 20 дни от общото най-тежко наказание година и шест месеца лишаване
от свобода, като е налице остатък от 10 месеца и 10 дни. Отделно от това е
налице и подлежащо на активиране на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание от
година и три месеца лишаване от свобода.
Водим
от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен
съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1347/2019 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, като отменя протоколно определение от
22.05.2019 г. за одобряване на споразумение в ЧАСТТА му, в която е бил
определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване за
престъпленията по чл. 354а, ал. 31 т. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, както и на
общото най-тежко наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. ВРЪЩА
делото за ново разглеждане по посочените въпроси по реда на чл. 306, ал. 1, т.
2 от НПК. Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: