Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
28.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №597 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от Н.К.С. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-251-0408081/08.05.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателката възразява срещу Заповедта за налагане на принудителна административна мярка и претендира обектът ѝ да бъде отпечатан, тъй като разпоредбата на чл.4, т.8 от Наредба Н-18/2006 г. ѝ позволявала да работи без фискално устройство. В уточняваща жалбата допълнителна молба излага съображенията, че тя била регистрирана по ЕГН като лице, упражняващо свободна професия, не била търговец съгласно чл.2, ал.2 от Търговския закон и нямала статут на предприятие по чл.10, ал.1 от Закона за счетоводството, поради което била освободена от задължението да води счетоводна отчетност и не се изготвяли годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице. Освободена била и от издаване на касови бележки при приемане на плащания в брой – чл.4, т.8 от Наредбата Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти и чрез фискални устройства, което премахвало необходимостта от наличие на касов апарат и свързаните с него разходи.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА №0408081, на 04.05.2019 г. в 11.30 ч., в присъствието на Н.К.С., длъжностни лица при ГДФК, ОД Пловдив на НАП, са извършили проверка за спазване данъчното и осигурителното законодателство в обект фризьорски салон с маникюрист, намиращ се в близост до Неделен пазар в гр.Д., с физическо лице Н.К.С., самоосигуряваща се като фризьор. В протокола е вписано, че в момента на проверката човекопотокът е голям, почти всички часове за деня се запълват, посочени са видовете услуги, които се предлагат в обекта и техните цени. Установено е, че лицето Н.К.С. упражнява дейност като фризьор, регистриран в агенцията по вписванията гр.Х. на 11.04.2013 г. и за дейността не се използва фискално устройство. За извършване на услугите не се издава никакъв документ. Няма регистрация в камарата на занаятчиите. Има свидетелство за професионална квалификация от 03.11.2006 г. Посочено е, че е извършена една контролна покупка на услугата дамско подстригване в 11.00 ч. на 04.05.2019 г. от инспектор по приходите М.К., която заплатила 6 лв. на лицето Н.К.С. на длъжност фризьор, преди легитимация, за което не се издал фискален касов бон, нито от кочан с ръчни бележки.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от проверяваното лице Н.С., което е вписало в него, че няма възражения.
При проверката са събрани: Декларация от 04.05.2019 г., подписана от Н.К.С., в която същата декларира, че работи в обект „Студио Беаути” с адрес ул.„С. С.“ *** на 8 часа работно време от 10 до 19 часа и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв..; Декларация от същото лице, че стопанисва обект Студио за красота Beauty; попълнен Въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в търговския обект в деня на проверката; Свидетелство за професионална квалификация на Н.К. по професия фризьор, специалност фризьорство; Карта за идентификация Булстат с №******, издадена на 17.04.2013 г., Регистрационно удостоверение Регистър „Булстат” Агенция по вписванията СВ Булстат Хасково; Договор за наем на обекта.
Представена е и Декларация от Н.К.С. с дата 04.05.2019 г., в която същата декларира, че от месец април упражнява дейност като фризьор, упражнява я в обект под наем, регистрирана е в Агенцията по вписванията на 11.04.2013 г., дейността ѝ е на патентно облагане. Упражнява свободна професия като фризьор. За дейността не използва фискално устройство и в обекта няма фискално устройство. При извършване на услуги като фризьорство не издава документи. Няма регистрация в Камарата на занаятчиите.
Във връзка с констатациите в ПИП №0408081/04.05.2019 г. е издаден Акт за установяване на административно нарушение №F487203/17.05.2019 г. срещу Н.К.С. за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че на 04.05.2019 г. в 11.30 ч. в стопанисвания от нея фризьорски салон „Бюти”, находящ се на адрес ул.„С. С.“ №*** в гр.Д., се осъществяват фризьорски услуги без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността – от месец април 2013 г.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-251-0408081/08.05.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, се налага на Н.К.С. принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – фризьорски салон „Бюти“, находящ се в гр.Д., бул.„С. С.“ №*** и стопанисван от същото лице, за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на Н.К.С. на 15.05.2019 г. Жалбата срещу нея е подадена в съда на 15.05.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл.второ на Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен съгласно т.1 от ангажираната като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ. Като фактическо основание е вписано, че на 04.05.2019 г. в 11.30 ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – фризьорски салон „Бюти”, находящ се в гр.Д., бул.„С. С.“ №***, стопанисван от Н.К.С., е констатирано, че в обекта се осъществява търговска дейност и приемане на плащане в брой, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство към момента на проверката, с което е нарушен съставът на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Приложимата правна
норма, посочена в административния акт, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„б” от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: не
спази реда или начина за въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
Административният
акт е надлежно мотивиран, като подробно изложените фактически основания
кореспондират с правните такива. Неспазване реда за въвеждане в експлоатация и
регистрация в НАП на фискално устройство безспорно обхваща и хипотезата на липса
на монтирано и използвано такова устройство в обекта, когато наличието му и
въвеждането му в експлоатация е задължително.
Фактът, че в обекта не е въведено в експлоатация фискално устройство, не се спори от жалбоподателката. Същият се установява и от приобщения като писмено доказателство по делото Протокол за извършена проверка, който по смисъла на чл.50 от ДОПК се ползва с доказателствена сила относно установените с него факти и обстоятелства. Освен това в изготвената във връзка с проверката саморъчна подписана Декларация от дата 04.05.2019 г., жалбоподателката потвърждава, че упражнява дейност като фризьор в посочения обект, като за тази си дейност не използва фискално устройство и в обекта няма фискално устройство. Твърденията на оспорващата в декларацията са, че е регистрирана в Агенцията по вписванията на 11.04.2013 г., няма регистрация в Камарата на занаятчиите, че дейността ѝ е на патентно облагане и упражнява свободна професия като фризьор.
В депозираната пред съда жалба оспорващата навежда същите съображения, като въз основа на тях претендира, че за нея липсва задължение за използване, а оттам и за регистриране на фискално устройство. Тези възражения съдът намира за неоснователни.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно
чл.118, ал.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка
с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, се определят с Наредба,
издавана от Министъра на финансите. Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата),
издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006
г.
За целите на тази Наредба, съгласно чл.2, ал.1 от същата, понятията „фискално устройство“ и „търговски обекти“ са легално дефинирани от § 1, т.40 и т.41 от ДР на ЗДДС. „Търговски обект“ е определен като всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги. От събраните доказателства е безспорно, че фризьорският салон, стопанисван от жалбоподателката, има характер на търговски обект, като помещение, в което се извършват продажби на фризьорски услуги.
В чл.3, ал.1 от Наредбата също е регламентирано задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Изключенията от това правило са посочени в чл.4 от Наредбата. Според същата разпоредба, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва някоя от изчерпателно изброените в 11 точки дейности, между които и: (т.7) упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон; и (т.8) дейност на лица, упражняващи свободна професия.
Твърденията на жалбоподателката, че същата упражнява свободна професия и се ползва от привилегията на чл.4, т.8 от Наредбата, не съответстват на събраните доказателства и приложението на закона.
Съгласно §1, т.7 от ДР на Наредбата, „лица, упражняващи свободна професия“ са тези по смисъла на § 1, т.29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в която точка е посочено следното: „Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.“
Видно
е, че жалбоподателката не упражнява професия измежду изброените в нормата
„свободни“ такива. Същата не може да се причисли и към последното предложение
на §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, тъй като с предоставянето на фризьорски услуги в
обекта същата упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите (ЗЗ).
В чл.3, ал.1 от ЗЗ е регламентирано, че занаят е дейност на производство на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин, а в ал.2 – че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания: 1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение №1; 2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални; 3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит; 4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по ЗЗД.
„Фризьорството“ е вписано под точка 57 в Списъка на занаятите по групи, представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2, т.1 на ЗЗ, като наличните по делото доказателства по несъмнен начин удостоверяват изпълнението на изискванията и по останалите точки на чл.3, ал.2 от ЗЗ, поради което предоставянето на услугите от страна на жалбоподателката е организирано по занаятчийски начин. В чл.4, ал.1 от ЗЗ е нормирано, че занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл.3, ал.1, т.6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица. Според чл.3, ал.1, т.9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, в този регистър се вписват „физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност“, като двата вида дейности са алтернативни. Видно от издадената ѝ карта за идентификация, жалбоподателката е вписана в регистър БУЛСТАТ като „Н.К.С. – фризьор“, т.е. като физическо лице, упражняващо занаятчийска дейност. Това означава, че същата упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, и би могла да се ползва от изключението на чл.4 от Наредба №Н-18/2006 г. само по точка 7, но не и по т.8. По отношение на упражняващите занаят лица изключението е приложимо само при условие, че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Към тази категория лица жалбоподателката не твърди и няма данни да попада. За същата е приложимо регламентираното в чл.7, ал.1 от Наредбата задължение да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, като съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата, не се допуска извършване на продажби на стоки и услуги от лицето без функциониращо фискално устройство. Като не е въвела в експлоатация и регистрирала такова, жалбоподателката не е спазила реда по чл.186, ал.1, т.1, б.„б” от ЗДДС.
Предвид гореизложеното се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателката. Не се твърди от оспорващата и не се констатира при издаване на оспорваната заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като законосъобразно издадена, обжалваната заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. На основание чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.С. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-251-0408081/08.05.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: