Определение по дело №949/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК във вр.с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Е. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. С., ул. “Х. С.” № 12, подадена чрез процесуалния представител адвокат Д М, против разпореждане № 2565/28.03.2013 год. по ч.гр.дело № 700/2013 год. на Районен съд Б., с което е оставено без уважение като несонователно заявлението на Е. С. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Б. Л. с ЕГН *, с адрес гр. Б., ул. “Х. О.” № 6, . 2, ап. 6, за сумата от 7 000, 00/седем хиляди/ лева, представляваща част от лихва съгласно договор за заем от 30.05.2012г. с нотариална заверка на подписите.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Поддържа се, че за волята на страните следва да се съди по клаузите на договора. Счита се, че лихвата е дължима в процент от дължимата и неизплатена главница. Поддържа се, че паричното задължение е точно и ясно определено в самия договор като процент, като и че същото е доказано по основание и размер. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение. Не представя допълнителни доказателства.

Частната жалба е подадена в срока по чл.418 ал.4 от ГПК от заявителя –правоспособен субект, при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден и обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Разпореждането на районният съд следва да бъде потвърдено. От съдържанието на приложеният договор за заем от 30.05.2012г. за сумата от 4000 лева, с нотариална заверка на подписите се установява, че заемателят по него се е задължил да върне получената сума до 30.07.2012г., като едновременно е уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си за връщане на сумата след изтичане на договорения срок дължи неустойка върху главницата в размер на 10 % /десет процента/ за всеки просрочен ден. Съобразно изискването на чл.417 т.3 от ГПК, на който се позовава заявителят в настоящето производство, документът следва да установява съществуване и изискуемост на заявеното вземане, т.е да съдържа данни относно размера на задължението, основанието и начина на начисляване на лихвата за забава, размер и период от време, за който се дължи. В конкретният случай, от приложеният към заявлението договор за заем не може да бъде точно определен размерът на претендираната лихва. В договора не е уговорена лихва, а неустойка в размер на 10% върху главницата за всекипросрочен ден. В договорът, на който се позовава заявителят, не е конкретизиран съответния размер на задължението за заплащане на дължимата парична сума за начислената неустойка, както и не фигурира задължение на заемателя, обвързващо го за заплащане на точно определена конкретна парична сума – дължима като установена лихва, а именно в размер на претендираната сума от 7 000, 00 лв. Нещо повече в тази връзка и заявлението е непълно и в същото не е посочен период, за който се претендира, че е дължима и начислена посочената в заявлението сума. По този начин данните в заявлението не определят вземането по период.

Освен това в заявлението жалбоподателят Е. Н. е мотивирал претенцията си от 7000,00 лева изхождайки от други договорни отношения между него и трето лице. Молителят сочи, че към момента на сключване на процесния договор за заем не разполагал със сумата от 4000 лева, но за да услужи на Д. Л. сключил друг договор за заем с негов приятел, която сума му била предоставена с висока лихва. Към момента на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ бил върнал на този свой приятел лихви в размер на 7000,00 лева, която сума пратендира от Д. Л.. Тези твърдения налагат извода, че претендираната сума от 7000,00 лева не е във връзка със сключения договор за заем с ответницата. Само на това основание наведените оплаквания се явяват неоснователни. За пълнота следва да се отбележи, че издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, предполага изводът, както за основанието, така и за размера на вземането да бъде непосредствено извлечен от някой от лимитативно посочените в чл. 417 ГПК документи – както в случая по т.3 от нормата – от договора за заем с нотариална заверка на подписите. В случая вземането за натрупаните лихви за забава върху главницата по договора за заем, за периода от падежа до подаване на заявлението, не представлява задължение за заплащане на точно определена и конкретизирана по размер парична сума по смисъла на чл.417 т.3 ГПК, а подлежи на допълнително установяване и изчисляване. В това производство, съдът проверява формалната доказателствена сила на изпълнителното основание, изхождайки само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание. При издаването на изпълнителен лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви или неустойки. Задължението за заплащане на договорната неустойка за забава в размер на 10% от дължимата сума за всеки просрочен ден макар и да произтича от договора за паричен заем не се съдържа в самия договор. Възникването на задължението за заплащане на неустойка и неговия размер са обусловени от настъпването на конкретен юридически факт, извън самото изпълнително основание, а именно виновно неизпълнение на договорно задължение. Окръжният съд изцяло споделя изложените мотиви на районният съд, към които препраща съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 и 4 ГПК Благоевградският Окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2565/28.03.2013 год. по ч.гр.дело № 700/2013 год. на Районен съд Б., с което е оставено без уважение като несонователно заявлението на Е. С. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Б. Л. с ЕГН *, с адрес гр. Б., ул. “Х. О.” № 6, . 2, ап. 6, за сумата от 7 000, 00/седем хиляди/ лева, представляваща част от лихва съгласно договор за заем от 30.05.2012г. с нотариална заверка на подписите.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.