РЕШЕНИЕ
№ 32
гр.
Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ като разгледа докладваното от съдия Антонова
ВЧНД № 639 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 290 от 12.12.2019
г. по ЧНД № 1950/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив е било признато решение на чужда юрисдикция, постановено на 14.06.2017
г., влязло в законна сила на 18.08.2018 г., с което на А.А.Х. е била наложена финансова
санкция в размер на 678,01 евро за административно нарушение по чл. 369 и чл. 370, ал. 1 от Правилника
за данъчните вземания;
чл. 22 и чл. 23 от Закона за акциза
върху тютюна и тютюневите изделия;
чл. 131 и чл. 149 от Закона за монопола върху високоалкохолните напитки на Г.,
като финансовата санкция е глоба в размер на 678,01 евро с равностойност 1326,07 лева по фиксинга на БНБ към
датата на постановяване на решението.
Настоящият състав, след като се
запозна с жалбата, намира че същата е била подадена в законоустановения срок от
лице с нужната процесуална легитимация, което изисква насрочването на делото за
разглеждане с призоваване на страните.
Съдът
е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира изпълнението.
Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД на НАП - *- по реда
на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния орган на
издаващата държава и на Министерството на правосъдието на РБ.
В жалбата адвокат Д.А. релевира
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното пред първия
съд производство, мотивирани с неизследване на въпроса за заплащането на
финансовата санкция от страна на Х.. Навеждат се и оплаквания за превратно
възприемане на документ, представен от засегнатия, който му бил издаден му от
митническата администрация на Федерална Република Г.. По тези съображения моли
да се отмени решението на ОС – Пловдив и да не се признава акта на органа на
чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е
било съобщено на ОП – Пловдив, като не е постъпило становище.
За съдебното заседание пред
въззивния съд засегнатото лице не е било отрито на адреса си, за да бъде
призовано, поради което на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е било представлявано
от назначения му от първоинстанционния съд служебен защитник. В хода на
съдебните прения пред въззвния съд адв. Д.А. поддържа жалбата си и изложените в
нея съображения за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд.
Прокурорът намира жалбата за
неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване на изпълнението
на съдебния акт на чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият съд счете жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството е било
образувано пред Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС във връзка с постъпило решение на
съдебен орган на Федерална Република Г. от 14.06.2017 г., влязло в законна сила на 18.08.2018 г. С посочения съдебен акт на засегнатия
е била наложена финансова санкция в размер на 687,01 евро, равняващи се на
1326,07 лева. Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е посочил, че посочените документи за признаването на решението на чуждия
съдебен орган, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Изпълнена е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на
държава-членка на ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено
задължение за заплащане на финансова
санкция за извършено административно
нарушение по приключило
производство.
Удостоверението по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено
по надлежния образец с превод на български език, като е било издадено от
компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички
необходими реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на съдебния акт.
Посочен е бил и субекта на
административното нарушение, на който е наложена административната финансова
санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на извършено от
засегнатото лице административно
нарушение, като това нарушение е било подробно индивидуализирано по време и място.
Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото
законодателство в секторното законодателство
на издаващата държава в цитирания по-горе смисъл.
Законосъобразно е било преценено,
че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на парична
глоба в административно-наказателно производство на държава-член на Европейския
съюз, което представлява административно нарушение и по българското
законодателство. В този смисъл безспорно са налице условията за признаване и
изпълнение на това решение на чуждата административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на
Република България.
Не са налице и основанията за отказ за признаване
на решението на чуждия съд за налагане на финансова санкция, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл.
35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на решаващата
държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в които може да го
упражни.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за
правата си в развилата се по нейното законодателство процедура, действа
принципа на взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и
приемащата държава.
Не могат да бъдат споделени доводите за нарушения, свързани с
несъобразяване на данни за направено плащане на санкцията. От една страна, към
чуждата юрисдикция е било отправено изрично питане дали санкцията е била изцяло
или частично заплатена. Получен е бил и ясен отговор, че такова не е постъпвало
/л. 43 от делото на окръжния съд/. При активност на принципа на взаимното
доверие и при липсата на данни за цялостно или частично заплащане на глобата в
документацията на издаващата държава, а след това и в изричния отговор, искан
допълнително, не е налице хипотезата на чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС за
приспадане на вече платени суми от националния съд по местоживеене на
жалбоподателя.
Отделно от изложеното, представеният от страна на
засегнатия документ за покупката на автомобил в Г. няма нищо общо с процесната
му санкция, произтичаща от недеклариране пред митническите власти на
превозените акцизни стоки – цигари и алкохол. От митнически документ единствено
може да се направи извод, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на
автомобила, е заплатил данъка за автомобила. Това е видно и от съдържанието на
документа, който изрично сочи, че се издава относно дължим данък моторно
превозно средство. Ето защо, няма как заплащането на данъка за МПС да се
обвърже с предмета на процесната митническа проверка на жалбоподателя във
връзка с недекларирани цигари и алкохол. Представеното от самия жалбоподател
банково извлечение за платени през 2017 г. суми също така не съдържа данни за
плащане в размер като процесната сума, поради което правилно не е било взето
предвид от първия съд.
В съответствие с разпоредбата
на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС
е била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга
на БНБ към момента на постановяване на решението, чието признаване се
иска.
Правилно и законосъобразно
първият съд е постановил, че решението
на немския съдебен орган да се изпрати на ТП – НАП - *за изпълнение по реда на
ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с
чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния
си акт, първият съд е достигнал до обосновани изводи, че са налице всички
законоустановени предпоставки за изпълнение на горепосоченото решение на
чуждата юрисдикция, по силата на което на засегнатото лице е била наложена
финансова санкция. Правилно е било прието също така, че процесуалните
формалности по признаване на решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
С оглед на
изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата на служебния
защитник – адв. А.Х., да се остави без уважение, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290 от 12.12.2019 г.
по ЧНД № 1950/2019 г. на Пловдивския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: