РЕШЕНИЕ
№ 12687
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110111821 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/
срещу Н. Н. З. /ответник/ установителни искове за вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18464/2021г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 2788.36 лева - непогасена
главница, дължима за периода 17.11.2017г. – 28.09.2020г. по Договор за
револвиращ потребителски кредит № ......./17.11.2017г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е било прехвърлено на ищеца с
договор за цесия на 12.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 31.03.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 495.07 лева – договорна лихва
за периода 17.11.2017г. – 28.09.2020г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 291.68 лева – мораторна лихва
за периода 12.12.2019г. – 31.03.2021г.
1
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя
по договора, но дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на цесионер. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18464/2021г. на СРС, 55
състав, срещу която длъжникът е възразил. Претендира разноски.
Ответницата оспорва претенцията с твърдение, че е изпълнила задълженията си
по договора за издаване и ползване на кредитна карта. Твърди, че цесията не й е била
надлежно съобщена, поради което не е породила правно действие. Заявява, че оспорва
истинността на приложените документи, без да сочи какво конкретно оспорва по тях.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ....... от
17.11.2017г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с
правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.) се е задължил да предостави
потребителски револвиращ кредит на Н. Н. З. в размер на 1000.00 лева срещу
насрещното й задължение да върне сумата, ведно с договорената възнаградителна
лихва на 18 месечни погасителни вноски с първа падежна дата 20.12.2017г. и краен
срок за издължаване – 20.05.2019г. Договорът съдържа погасителен план, който с оглед
характера на кредита – револвиращ, е примерен, т.е. подлежи на промяна с оглед броя
и размер на извършваните от потребителя усвоявания на суми чрез издадената и
активирана кредитна карта и плащанията по картата.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г. и Приложение № 1/12.12.2019г., по силата на което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземането си по процесния договор за паричен
заем на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което е подписано потвърждение.
Приложено е и пълномощно, с което цесионерът е бил оправомощен от цедента да
уведоми длъжниците за извършените цесии от името на кредитора.
Установява се, че с уведомление от 19.12.2019г. до ответника, изпратено на
посочения в договора адрес, цесионерът е уведомил длъжника за извършената цесия,
но пратката е била върната от пощенския оператор като непотърсена.
По делото не се спори нито сключването на договора, нито усвояването на суми
чрез кредитната карта от страна на потребителя. Спори се относно погасяване на
задълженията по договора, в която връзка съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че:
Издадената в изпълнение на договора кредитна карта е била активирана и чрез
нея са били извършвани транзакции, като по този начин потребителят е усвоявал
2
суми, които е следвало да върне съобразно условията на договора;
Първоначалният размер на отпуснат кредит е бил 1000.00 лева, като считано от
17.08.2018г. кредитният лимит е би завишен на 2000.00 лева, а от 18.03.2019г. –
същият бил определен на 3000.00 лева;
Извършвани са плащания от потребителя по договора, като непогасената
главница е в размер на търсените с иска 2788.36 лева, а неиздължената част от
договорната лихва към датата на цесията е 385.35 лева;
Дължимата мораторна лихва за периода 12.12.2019г. – 31.03.2021г. е 368.69 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н. Н. З. договор е
такъв за потребителски паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи –
размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на договора, възнаградителна
лихва, съответно размер на закъснителните лихви, санкциониращи длъжника при
просрочие. Договорът съдържа всички задължителните реквизити по ЗПК.
По делото се доказа, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е
предоставил заемната сума на ответника, в който смисъл е заключението на вещото
лице. Това обстоятелство не е било оспорено от потребителя в процеса. Доказа се
също, че ответницата е извършвала плащания по договора, но платената сума не е била
достатъчна за погасяване на възникналото в нейна тежест задължение в пълен размер,
като непогасения остатък от дължима главница възлиза в търсения с исковата молба
размер. Що се отнася до договорната лихва, съдът намира, че дължима е посочената от
ищеца сума, доколкото периодът, за който се претендира възнаградителна лихва е
различен от сочения от вещото лице. Експертът е проследил начислението на
възнаградителната лихва към момента на цесията и е с начален период, последващ
този, посочен в исковата молба, което не кореспондира с процесния период. Видно е
обаче от Приложение № 1 от 12.12.2019г. към договора за цесия от 19.08.2019г., че
размерът на договореното между страните по заемното правоотношение
възнаграждение, което е останало неиздължено към момента на прехвърляне на
вземането е именно 495.07 лева. Не се представят доказателства от страна на ответника
за погасяване на тези суми. Нещо повече, доказа се от заключението на вещото лице,
че след извършената цесия плащания по договора не са били правени от ответницата.
Доказано бе в процеса обстоятелството, че носител на вземането към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на устните
състезания е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с оглед настъпилото на
12.12.2019г. частно правоприемство. От него произтича активната процесуално правна
и материално-правна легитимация на ищеца и същият се явява носител на заявените
3
вземания, възникнали от договор с цедента.
Установява се в процеса изпълнение на изискуемото от закона съобщаване на
прехвърленото вземане на длъжника, осъществено от цесионера чрез прилагане на
уведомлението към исковата молба, което е признат за надлежен начин за връчване на
уведомление от такъв характер, за което в практиката на съдилищата няма спор, т.е.
цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.
Следва да се отбележи, че това уведомяване цели известяване на длъжника по договора
за новия кредитор, но не води до погасяване на задължението му, а евентуално
възражение, че цесията не е била надлежно съобщена по-рано е релевантно само при
желание на длъжника да погаси задължението си, което обективно не е могло да се
осъществи, поради липса на информация относно носителя на вземането. Такава
хипотеза не е налице в настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът счете, че исковете по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
ГПК вр.чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД се явяват основателни и доказани, поради което следва
да бъдат уважени в заявените размери.
Като последица, следва да се уважи и установителният иск за търсената
мораторна лихва, която съгласно приетото експертно заключение възлиза на 368.69
лева за периода от 12.12.2019г. (датата на извършена цесия) до 31.03.2021г. (датата на
заявяване на везманията по реда на заповедното производство). При зачитане на
диспозитивното начало в процеса, на присъждане подлежи посоченият от ищеца по-
нисък размер на търсената лихва или сумата от 291.68 лева.
По разноските
При този изход на спора по делото, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от последния разноски в процеса, които са в общ размер от 711.53 лева. От
тях 121.50 лева са разноските по ч.гр.д.№ 18464/2021г. на СРС, 55 състав, и 590.03 лева
– в настоящото дело (140.03 лева държавна такса, 350.00 лева депозит за вещо лице и
100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено
съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес: .........., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ......., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
18464/2021г., по описа на Софийския районен съд, 55-ти състав:
4
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД - сумата 2788.36
лева - непогасена главница, дължима за периода 17.11.2017г. – 28.09.2020г. по
Договор за револвиращ потребителски кредит № ............/17.11.2017г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е било прехвърлено
на ищеца с договор за цесия на 12.12.2019г., ведно със законната лихва от
31.03.2021г. до окончателното плащане;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД - сумата 495.07
лева – договорна лихва за периода 17.11.2017г. – 28.09.2020г.;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 291.68
лева – мораторна лихва за периода 12.12.2019г. – 31.03.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Н. З., ЕГН **********, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ........, сумата 711.53 лева – разноски,
от които 121.50 лева по ч.гр.д.№ 18464/2021г. на СРС, 55 състав, и 590.03 лева – в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5