Решение по дело №14128/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263782
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100514128
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                           мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14128 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № 191643 от 04.09.2020 г., постановено по гр. д. № 8875/2017 г. по опис на СРС, ІІІ ГО, 180 състав, са отхвърлени предявените от С.Г.Г. искове срещу “П.М.Б.ЗА А.Л.-СОФИЯ“ ЕАД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнение на С.Г.Г., обективирано в заповед № 702/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на „П.М.Б.за активно лечение – София“ ЕАД, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „началник на отделение по урология“, както и за заплащане на сумата от 8 463, 12 лв., представляваща обезщетение з оставането му без работа за времето от 15.12.2016 г. до 15.06.2017 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 400 лв., на основание чл.78, ал.3 ГП,к представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца С.Г.Г., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа възражението си, заявено с исковата молба, че заповедта не е мотивирана, нито препраща към друг документ, поради което същата е незаконосъобразна само на това основание. По делото не са събрани доказателства за наличието на мотиви на заповедта, което не е съобразил решаващия съд. Същият неправилно е приел, че решението за закриване на обособена част от предприятието е взето от компетентен орган. Представените по делото правилници за устройство, дейността и вътрешния ред в болницата са оспорени поради липсата на достоверна дата, поради което счита, че следва да се изключат от доказателствата по делото. Счита, че представения протокол от заседание на съвета на директорите от 03.06.2014 г. не касаят урологичното отделение. Представения по делото договор за възлагане на управлението на ЕАД с общинско имущество „Първа МБАЛ-София“ ЕАД е оспорено относно достоверността на датата и съдържанието.  Счита, че истинността на договора не е доказана от ответника. Поддържа, че изпълнителният директор няма правомощия да закрива част от предприятието без да е налице взето решение от собственика на капитала - СОС, който на основание чл.16, ал.2 от Устава упражнява правата на общината като едноличен собственик на капитала. Не е в компетентност и на Съвета на директорите да взема такова решение. Съдът не е обсъдил гласните доказателства, от които се установява, че към 16.01.2017 г. при ответника е съществувало Отделение по урология. Поддържа доводите си, че закриването на част от предприятието съставлява намаляване на капитала на дружеството, което е компетентност от Общото събрание на акционерите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „П.М.Б.ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – СЪФИЯ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. На проведеното на 12.12.2016 г. закрито заседание на Съвета на директорите е взето решение за закриване на отделението по урология. Това решение е взето в рамките на неговата компетентност и в съответствие с чл.62, ал.1 ЗЛЗ. Правилото на чл.16, ал.1 от Наредбата на СОС а общинските лечебни заведения е, че органи на дружеството са едноличния собственик на капитала и Съвета на директорите. В чл.20, ал.2 от същата наредба е предвидено, че Съветът на директорите представлява дружеството, възлага управлението на дружеството на един от своите членове – изпълнителен член (директор), одобрява щатното разписание на дружеството и решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на СОС. Тъй като закриването на отделение в рамките на болницата не е изрично запазено правомощие на едноличния собственик на капитала в лицето на СОС, то действията по реорганизацията на болничното заведение са предоставени в компетентност на управителния й орган в лицето на Съвета на директорите. Също така в чл.69, ал.2 ЗЛЗ и чл.43, ал.1 от Наредбата на СОС за общинските лечебни заведения е предвидено, че цялостното ръководство и отговорността за дейността на лечебното заведение, в това число и по осъществяването на структурните и организационни промени в него, се упражняват от управителите, съответно от изпълнителните директори на лечебното заведение. В чл.26, ал.4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „Първа МБАЛ-София“ ЕАД е предвидено, че изпълнителният директор има функциите на работодател по отношение на служителите в болницата. С оглед на това счита, че е налице валидно взето решение за закриване на част от предприятието. Счита, че направените оспорвания от ищеца на ангажираните по делото доказателства са останали недоказани. Тъй като по делото е доказано, че е налице преустановяване дейността на самостоятелно обособено структурно звено - Отделение по урология, в предприятието на работодателя, което представлява закриване на част от предприятието, счита, че са налице предпоставките на чл.328, ал1., т.2 КТ. С оглед на това счита, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „началник на отделение“, с място на работа - Стационарен блок, Отделение по урология“. На 13.12.2016 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с изх. № 6941/13.12.2016 г. Със същото е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на 30 – дневен срок, считано от 15.12.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. На същата дата му е връчена и заповед № 702/13.12.2016 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 15.12.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради закриване на част от предприятието – Отделение по урология. Счита, че уволнението му е незаконно, тъй като заповедта не е мотивирана. В нея не е посочен и документът, в който са изложени мотивите за уволнението му- поддържа, че Отделение по урология не е обособено като част от предприятието, поради което при закриването му е налице съкращаване на щата. От името на работодателя заповедта за уволнение е подписана от Ц.Д.– изпълнителен директор на ответната болница. Същият обаче няма правомощия да закрива част от предприятието или да извършва съкращаване на щата, без да взето решение от собственика на капитала – СОС. В капитала на дружеството са апортирани медицинска апаратура и ремонтни дейности, част от които са включени именно в Отделение по урология. С оглед на това счита, че закриването на посоченото отделение съставлява и намаляване на капитала на дружеството, което е част от компетенциите на Общото събрание на акционерите, а решение на СОС в този смисъл също не е взето. Моли съда да признае уволнението му а незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати сумата от 6 672, 85 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 15.12.2016 г. – 15.06.2017 г., ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че на основание чл.26, ал.1 от Устава на ответното дружество управлението на същото е поверено на едно или няколко лица от този състав, излъчени от Съвета на директорите, като овластяването е по отношение и на представителната власт пред трети лица - от компетентността на Съвета на директорите е предоставянето на управлението и представителството конкретно на един от членовете на Съвета на директорите – изпълнителен член, чиято компетентност включва одобрението на щатното разписание на дружеството, съгласно чл.29, ал.1 от Устава на същото. Излага съображения, че изпълнителният директор на ответното дружество е оправомощен да организира управлението на същото, включително да определя вътрешната му управленска и организационна структура, в каквато насока е и чл.6, ал.3 от договора за управление. Твърди, че с разрешение за осъществяване на лечебната дейност № МБ-215/11.08.2015 г., МЗ е разрешило на ответника да осъществява конкретни медицински дейности по конкретно изброени специалности, в това число и по специалност „Урология“. С оглед на това счита, че Отделението по урология е отделно обособено структурно звено в болницата. Преустановяването на дейността на отделението като самостоятелна единица е обусловило и прекратяването на трудовите правоотношения с всички работници и служители в него. Твърди, че дейността на отделението е преустановена с решение от 12.12.2016 г. на Съвета на директорите на ответното дружество. За закриването му е издадена и заповед № 640/13.12.2016 г на изпълнителния директор на болницата, с която е наредено същото за преустанови дейността си от 15.12.2016 г. Поддържа, че създаването, преобразуването или закриването на структури на болницата, общата численост на персонала, както и промените, свързани с тях, са изцяло в правомощията на Съвета на директорите, съгласно чл.24, ал.1, т.2 и т.6 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ответника. Твърди, че на ответника е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „началник отделение“, с място на работа – стационарен блок, Отделение по урология.

С предизвестие № 6941/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е уведомен, че на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, след изтичане на 30-дневния срок, считано от 15.12.2016 г., трудовото му правоотношение се прекратява поради закриване на част от предприятието (Отделение по урология).

Със заповед № 702/13.12.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и поради закриване на част от предприятието – Отделение по урология, е прекратено, считано от 15.12.2016 г. трудовото правоотношение на ищеца.

На основание чл.22 от устава на ответното дружество същото се управлява и представлява от Съвет на директорите. По силата на чл.26, ал.1 Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко лица от състава си, овластява същите да представляват дружеството.  По силата на чл.29, ал.1, т.2, т.2 и т.4 от устава в компетентността на Съвета на директорите е да възлага управлението на дружеството на един от своите членове – изпълнителен член, одобрява щатното разписание на дружеството, решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на СОС.

По делото е представен Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на П.М.Б.за активно лечение. В чл.24, ал.1, т.2 и т.6 е предвидено, че Съветът на директорите определя политиката на болницата и взема решения за структурата, общата численост на персонала, както и за промените, свързани с тях; за създаване, преобразуване или закриване на структури в болницата. В заключителните разпоредби е посочено, че правилникът е приет от Съвета на директорите на ПМБАЛ – София“ ЕАД с протоколно решение от 03.06.2014 г. и отменя съществуващия към момента. Същият е изготвен във връзка с промяна в структурата на лечебното заведение и промяна в дейността, както следва: трансформиране на Клиника по урология в Отделение по урология поради напускане на хабилитирано лице, с протоколно решение от 12.11.2013 г. в него чл.24, ал.1, т.2 и т.6 е със същото като горепосоченото съдържание.

На 05.04.2016 г. между ответника и Ц.И. Д. е сключен договор за възлагане на управлението на ответното лечебно заведение. В чл.6, т.3 е предвидено, ме организира управлението на дружеството, като определя вътрешната му управленска и организационна структура, утвърждава цялата вътрешнонормативна уредба в съответствие с действащото законодателство.

Представен е и Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „П.М.Б.за активно лечение“, приет от Съвета на директорите с протоколно решение от 14.02.2017 г., с който е отменен съществуващия до момента. Същият е приет във връзка с промяна в структурата на лечебното заведение и промяна на дейността, която включва и закриване на Отделение по урология, считано от 15.12.2016 г. с протоколно решение от 12.12.2016 г.   

Видно от представения протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното лечебно заведение от 12.12.2016 г. е взето решение считано от 15.12.2016 г. да се закрие Отделение по урология.

Със заповед № 640/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество във връзка с протокол от заседание от 12.12.2016 г. на Съвета на директорите е наредено да се закрие Отделение по урология към „Първа МБАЛ – София“ ЕАД.

С писмо изх. № 6996/14.12.2016 г. изпълнителния директор на ответника е уведомил директора на СРЗИ, че поради преустановяване на дейността на Отделение по урология в „Първа МБАЛ – София“ ЕАД да бъдат пренасочвани пациентите с урологични заболявания за спешна и планова хоспитализация в други болнични заведения, считано от 15.12.2016 г.

Представено е щатно разписание на длъжностните наименования, утвърдено от изпълнителния директор на ответната болница, за периода 08.12.2016 г. – 31.12.2016 г. В него фигурира Отделение по урология.

Представена е извадка от поименно щатно разписание на Отделение по урология към 08.12.2016 г., в което фигурира ищеца като началник на отделението.

Пред СРС е ангажирано разписание на длъжностните наименования от 16.01.2017 г. до 31.12.2017 г., в което Отделение по урология не фигурира.  

От представения фиш за работна заплата за м.11.2016 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 1 467, 43 лв.

От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Д.Г.Д. се установява, че от м.09.1991 г. работи при ответника, а от 2005 г. заема длъжността „старша медицинска сестра“ в Отделението по урология. Последното е било закрито от 13.12.2016 г. В това отделение нямало обособена част „консервативно лечение“, нямало и отделна цистоскопна част. Операционният блок е бил част от отделението по урология. Медицинските сестри и санитарите работели само в операционния блок. В самото отделение имало други медицински сестри и санитари, които не работели в операционния блок. Лекарите работели и на двете места. В отделението по урология работел д -р Д.С.. Нямало лекар, който да работи единството и само в цистоскопна зала. Интересувала се и била запозната със щатното разписание на болницата. Към момента на уволнението на ищеца ежемесечно се интересувала от щатното разписание във връзка организацията на работата в отделението. Имало вакантни длъжности за лекари. Свидетелката не е запозната дали са извършвани промени в щатното разписание към 08.12.2016 г. През 2016 г. изпълнителен директор на болницата бил Ц.Д..

Пред СРС е разпитан и свидетеля М.Н.В.. От показанията му се установява, че е бивш началник на отделението по урология при ответника, а понастоящем бил главен счетоводител на болницата. От 2008 г. работел при ответника с прекъсване през 2009 г. Промените в щатното разписание се извършвали въз основа на решение на Съвета на директорите, тъй като постоянно постъпвали рапорти от началниците на клиниките и отделенията за откриване на нови щатове и трансформиране на съществуващите. След като получили решението на Съвета на директорите свидетелят предприел организационни действия за издаване на необходимите заповеди за освобождаване и инвентаризация на дълготрайни и краткотрайни активи и медикаменти, които били налични към този момент. Щатното разписание било коригирано в рамките на един месец – към 16.01.2017 г., след инвентаризацията на дълготрайните активи всички отделения били запечатани, включително и понастоящем. Отделението по урология не функционирало. Свидетелят работел като ръководител на Административно-стопански блок при ответника и бил в тясна връзка с отдел „Човешки ресурси“, тъй като всички документи, които подготвяли в този отдел, се подписвали от него и от юрисконсулт. Към момента на закриване на отделението по урология работели началника на отделението и двама специализанти.  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Страните в производството са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „началник отделение“, с място на работа – Стационарен блок, Отделение по урология.

Работодателят е упражнил субективното си потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради закриване на част от предприятието.

Относно съдържанието на разглежданото уволнително основание е формирана последователна съдебна практика – решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 825/25.01.2011 г. по гр. д. № 1355/2009 г.; решение № 99/26.03.2013 г., по гр. д. № 631/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. С тях е разяснено, че закриване на част от предприятието е налице в случаите, когато не се преустановява извършваната работа от цялото предприятие дейност, а само тази, извършвана от едно негово обособено звено. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с извършването на й работна сила, което налага и освобождаването на заемите с осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. С оглед на това не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. В този случай извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила.

В доказателствена тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.

Жалбоподателят поддържа довода си, заявен с исковата молба, че заповедта за уволнение не е мотивирана.

В случая както в предизвестието, така и в заповедта за уволнение, работодателят е посочил правното и фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради закриване на част от предприятието. Предвид характера на основанието за уволнение, не е налице необходимост от излагане на допълнителни фактически обстоятелства, въз основа на които работодателят е упражнил правото си на уволнение (решение № 61 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). При така изложените мотиви за ищеца е налице яснота във връзка с основанието, послужило на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение. Ето защо изводът на решаващия съд в тази насока е обоснован, като е формиран в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания (решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 1244/2012 г., на ВКС, ГК, ІV ГО). В случая работодателят ясно е разграничил кое от двете предложения на чл.328, ал.1, т.2 КТ е послужило като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като по този начин е изпълнил задължението си да ясно и точно да мотивира уволнителната заповед. Така целта на закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност срещу кое уволнително основание да се брани, не е постановено в положение на процесуална изненада или процесуално неравенство, тъй като предмета на спора е определен и неговото право на защита е обезпечено. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

Жалбоподателят поддържа възражението си, заявено в хода на първоинстанционното производство, че представените по делото правилници за устройството, дейността и вътрешния ред са антидатирани и съставени за целите на процеса. Оспорените правилници съставляват частни диспозитивни документи. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и при установяване, че подписът е неистински, то и документът е неистински. Затова оспорването на истинността на частния диспозитивен документ всъщност съставлява оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице. В конкретния случай ищецът не е оспорил авторството на правилниците, а датата на тяхното съставяне, предвид направените уточнения в проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание. Представените правилници нямат достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК. По делото обаче липсват доказателства, че същите са съставени за целите на процеса, респ. че са съставени в последващ спрямо удостоверената в тях дата момент. Отделно от това преценката относно компетентността на съвета на директорите на ответното дружество се извършва не само и единствено въз основа на оспорените правилници за устройството, дейността и вътрешния ред. Изводите на съда се формират при съвкупен анализ на всички ангажирани по делото доказателства, както и нормативно установените компетенции на органите на едноличното търговско дружество, каквото е ответното лечебно заведение.

На основание чл.63, ал.2 ЗЛЗ държавни и общински лечебни заведения - еднолични акционерни дружества, имат едностепенна система на управление. Съветът на директорите на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. В чл.65 ЗЛЗ е предвидено, че управлението на лечебните заведения се осъществява от директор. В чл.69, ал.1 и ал.2, т.5 ЗЛЗ е регламентирано, че управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност. Управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение. В тази насока е и чл.43, ал.1 и ал.2, т.5 от Наредба на СОС за общинските лечебни заведения. В чл.20, ал.2, т.3 и т.4 е регламентирано, че Съветът на директорите одобрява щатното разписание, като решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на СОС. В ал.1 на същата норма не е предвидена като изключителна компетентност на СОС решението за закриване на отделение в лечебното заведение. Ето защо и на основание чл.20, ал.2, т.3 и т.4 от цитираната наредба това е част от компетентността на Съвета на директорите на ответната болница. Следва да се отбележи също така, че установените в посочените норми компетентност на Съвета на директорите на лечебното заведение е възприета и в чл.24, ал.1, т.2 и т.6 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ПМБАЛ, съгласно който Съветът на директорите определя политиката на болницата и взема решения за структурата, общата численост на персонала, както и за промените, свързани с тях; за създаване, преобразуване или закриване на структури в болницата.

По изложените съображения въззивният съд счита, че решението за закриване на отделението по урология в ответното лечебно заведение е взето от компетентен орган – Съвета на директорите на ответната болница, поради което изложените от жалбоподателя доводи в тази насока са неоснователни.

Жалбоподателят поддържа, че представените по делото договори за управление са оспорени като съдържание и достоверна дата. По делото не са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение автентичността на действалия към момента на извършване на уволнението на ищеца договор за управление. От значение е също така и обстоятелството, че изпълнителният директор на болницата, който е и неин законен представител, е надлежно вписан в търговския директор и това е Ц.И. Д., който е подписал отправеното до ищеца предизвестие, както и оспорената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. С оглед на това релевираните то жалбоподателя доводи в тази насока са неоснователни.

Във въззивната жалба е изложено оплакване, че след уволнението на ищеца - към 16.01.2017 г., е съществувало при ответника Отделение по урология. Същевременно в исковата молба същият не е заявил такова оплакване.

Съгласно формираната практика на ВКС ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл.344 ал.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Те определят предмета на делото и съдът не може да излезе от заявената рамка, която диспозитивно е очертана в исковата молба. С предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба с нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, какъвто е този, че към момента на уволнението не е налице реално закриване на част от предприятието, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е наведен и съответно съдът не може да се произнася по него. Съдът не може да основе решението си на такива факти, ако те не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по - малко това може да направи въззивният съд, дори ако новите факти са посочени във въззивната жалба.  В тази насока са разясненията, дадени с решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2016 г. на ВКС, ГО, ІІІ ГО; решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 262/2010г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 229 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1465/2010г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 431 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 258 от 01.07.2015  г. по гр. д. № 909/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 88 от 04.05.3026 г. по гр. д. № 4229/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и редица други. Ето защо и доколкото този довод не е заявен то ищеца с исковата молба, същият не следва да се обсъжда за първи път във въззивното производство.

По изложените съображения въззивният съд счита, че искът за признаване на уволнението на ищеца, извършено с оспорената заповед, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради закриване на част от предприятието, е неоснователен. С оглед акцесорния характер на исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, същите се явяват неоснователни.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

Ответникът по жалбата претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Същевременно не е ангажирал доказателства относно техня размер. Ето защо такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 191643 от 04.09.2020 г., постановено по гр. д. № 8875/2017 г. по опис на СРС, ІІІ ГО, 180 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.