Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 25.02.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 1771 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 във вр. с          чл. 410 ГПК

Ищецът «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

 Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 11.01.2019 – 06.06.2019 год. Дружеството е доставяло на ответника         ел. енергия за посочения период, като е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:

1.      Фактура No ********* от 14.02.2019г. на стойност 171.49 (сто седемдесет и един лв. и четиридесет и девет ст.) лева за периода 1 1.01.2019 - 09.02.2019 г.

2.      Фактура No ********* от 16.03.2019г. на стойност 146 (сто четиридесет и шест лв.) лева за периода 10.02.2019 - 08.03.2019 г.

3.      Фактура No ********* от 16.04.2019г. на стойност 61.3 (шестдесет и един лв. и тридесет ст.) лева за периода 09.03.2019 - 05.04.2019 г.

4.      Фактура No ********* от 15.05.2019г. на стойност 48.23 (четиридесет и осем лв. и двадесет и три ст.) лева за периода 06.04.2019 - 06.05.2019 г.

5.      Фактура No ********* от 14.06.20 !9г. на стойност 41.56 (четиридесет и един лв. и петдесет и шест ст.) лева за периода 07.05.2019 - 06.06.2019 г.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 1298/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 468,58 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 11.01.2019 – 06.06.2019 год.;

2. сумата от 10,89 лв. – законна лихва за забава, считано от 12.03.2019 год. до 10.07.2019 год., съгласно приложената справка за възникнали задължения;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /19.07.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди, че преди завеждането на заповедното производство, за процесния период, са заплащани задължения за ел. енергия за посочения клиентски номер, но е възможно фактурите да са загубени от нея, поради извършван ремонт. Посочва също така, че се отоплява на дърва и не е възмножно изразходваната ел. енергия да е толкова голямо количество.

Като резултат от оспорването на претендираната главница, се оспорва и исковата претенция за лихви.

Предвид заявеното в отговора на ответницата, съдът е приел с доклада си по делото, че спорът по делото е относно наличието и размера на задълженията на ответницата.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.  

Ответникът, редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. П. П., МАК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор, в т. ч. и възражението за погасяване поради плащане на част от исковата сума, съобразно представените доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

По ч. гр. д. 1298/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 889 от 22.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – Л.К., за сумата от       479,47 лв., представляваща: 468,58 лв. – главница – ползвана ел. енергия за периода 11.01.2019 – 06.06.2019 г., за адрес: гр. Лом, обл. Монтана,    ул. „*“ № *, както и 10,89 лв. – лихва върху главницата за периода 12.03.2019 – 10.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 83,00 лв., направени по заповедното производство.

От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срок е подадено Възражение и съдът с Разпореждане от 07.08.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От приложените с исковата молба 5 бр. фактури (издадени за периода от 14.02.2019 год. до 14.06.2019 год.), се установява фактурирано задължение в общ размер на 468,58 лв. /с лихви към датата на издаване на последната фактура в размер на 10,89 лв./ или общо 479,47 лв. с лихвите.  

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството – ищец (което е водено редовно) е отразено задължението на ответника за абонатен номер 300245754543 – Л.К. *** за периода от 14.02.2019 г. до 14.06.2019 г. в размер на 468,58 лв. Размерът на дължимата законна лихва е за сумата от 11,03 лв. или общо дължимата сума е 479,61 лв.

          В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че то е изготвено въз основа на доказателствата по делото и след справка в счетоводството на ищеца. Вещото лице не е установило доказателства за извършени плащания за посочения период до деня на проверката – 29.11.2019 г. Извършени са плащания, но за предходен период. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

Представените с отговора на исковата молба доказателства за извършени от ответника плащания са 5 бр. разписки за извършени плащания - за периода 15.10.2018 год. – 18.02.2019 год.

По искане на ответника от дружеството – ищец е изпратена справка, от която е видно, че прекъсването на захранването в имота на ответницата е от 18.06.2019 г. и не е възстановено.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.

Спорно по делото е дали ответницата дължи посочените в исковата молба суми, доколкото последната по същество твърди недоказаност на претенцията по размер поради извършени плащания.

В случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 468,58 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 11.01.2019 – 06.06.2019 год.;

2. сумата от 10,89 лв. – законна лихва за забава, считано от 12.03.2019 год. до 10.07.2019 год., съгласно приложената справка за възникнали задължения;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /19.07.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

От заключението на вещото лице, прието като обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството - ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер 300245754543 по описаните фактури:

-         Фактура № *********/14.02.2019 год., за период 11.01.2019 – 09.02.2019 год., на стойност 171,49 лв.

-         Фактура № *********/16.03.2019 год., за период 10.02.2019 – 08.03.2019 год., на стойност 146,00 лв.

-         Фактура № *********/16.04.2019 год., за период 09.03.2019 – 09.04.2019 год., на стойност 61,30 лв.

-         Фактура № *********/15.05.2019 год., за период 06.04.2019 – 06.05.2019 год., на стойност 48,23 лв.

-         Фактура № *********/14.06.2019 год., за период 07.05.2019 – 06.06.2019 год., на стойност 41,56 лв.

Общото задължение по петте фактури е 468,58 лв.

Законната лихва върху главниците за периода 14.02.2019 – 14.06.2019 год. е 11,03 лв.

     От ответницата са представени разписки за извършени плащания, но както е видно от тези документи, те са за периода от 15.10.2018 год. до 18.02.2019 год. За посочения в исковата молба период плащания не са извършвани. В тази насока е и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. Вярно, че между страните е налице и споразумение за разсрочено плащане, но в същото са посочени и датите, на които следва да бъдат извършвани съответните плащания, а както е установено по делото, такива изобщо липсват. Ето защо съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 19.07.2019 год., към която дата задължението на ответника по посочените фактури е било 468,58 лв., а лихвата върху него до датата на подаване на заявлението – 10,89 лв., а не както е установено от вещото лице – 11,03 лв.

Ето защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в размер на 468,58 лв. по отношение на главницата и тъй като ищецът претендира    по-нисък размер на лихвата за забава, а именно 10,89 лв., претенцията му следва да се уважи в пълен размер.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР        № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 395,00 лв.

Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, пк 1784, р-н Младост,     бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, сумата 479,47 лв., от които:

1. сумата от 468,58 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 11.01.2019 – 06.06.2019 год.;

2. сумата от 10,89 лв. – законна лихва за забава, считано от 12.03.2019 год. до 10.07.2019 год., съгласно приложената справка за възникнали задължения;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /19.07.2019 год./ до окончателното плащане на главницата, за които по ч.гр.д.№ 1298/2019 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 410 ГПК Заповед от 22.07.2019 год., за изпълнение на парично задължение, като  

 

ОСЪЖДА Л.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 395,00 лв. /триста деветдесет и пет лева и 00 ст./.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

                                          Районен съдия: