Решение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260021

 

Гр.Добрич 12.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

 

Като разгледа докладваното т.дело №141/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК. Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление с.О., община Б., ***, представлявано от управителя, срещу отказ на длъжностното лице при Агенция по вписванията, Търговски регистър, с рег.№20170816163619/05.09.2020г., с който е отказано обявяване на ГФО на дружеството – заявител за 2016 г. по заявление вх.№20170816163619 от 16.08.2017г.

Твърди се, че  постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен и на длъжностното лице указано да извърши вписването.  В жалбата се излага, че управителят на дружеството – жалбоподател е предоставил на майка си З.И.К.-С.пълномощно с нотариална заверка на подписа, за да го представлява пред Агенция по вписвания за всички фактически и правни действия, свързани с подлежащи на обявяване факти и обстоятелства в ТР. От представените книжа и пълномощно с нотариална заверка на подписа се установява безспорно качеството на заявител на пълномощника. Длъжностното лице по вписванията е допуснало грешка поради опущение, като не е обърнало внимание на двете представени декларации, включително такава подписана от собственика и представляващ дружеството – жалбоподател.

Съдът намира производството за допустимо – жалбата е подадена от легитимираното като заявител лице, което има интерес да обжалва с оглед постановения отказ, в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване е отказ на длъжностно лице по регистрацията да обяви ГФО за 2016 г. на „***“ ЕООД. При извършване на проверката по реда на чл. 21  от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице е констатирало нередовности и е постановило отказ, мотивиран с обстоятелството, че заявлението за вписване  изхожда от лице, за което не се установява да има качеството на заявител по смисъла на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, а представената декларация (за истинност на заявените за вписване обстоятелства или за представените за обявяване актове) не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ – да изхожда от търговеца.

В разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са посочени ясно лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра /ал. 1/, както и лицата, които могат да подават заявление по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ за вписване, заличаване и обявяване /ал. 2/. Буквалният прочит на чл. 15, ал.1 и ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ води до несъмнен извод, че законодателят е разграничил правните действия по сезиране на Агенцията по вписвания чрез заявяване на подлежащите на вписване, заличаване и обявяване обстоятелства и актове от фактическите действия по подаване на заявлението, с което се извършва сезирането. В последния случай, се изисква упълномощаването да е и с нотариална заверка на подписа, като пълномощното се приложи към заявлението, заедно с декларация по чл. 13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, че заявлението и приложените документи са представени от заявителя. В този смисъл са нормите на чл. 15, ал.2, ал. 4 и ал. 5 и чл. 13, ал.8 от ЗТРРЮЛНЦ, тълкувани поотделно и в тяхната съвкупност. Така, законът разграничава фигурите на заявителя, подателя и приносителя. Основанията за недопустимост на извършено в търговския регистър вписване са изяснени в ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС - т. III, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно указанията в т. III от цитираното решение, недопустимо е вписването, което е постановено по искане на не легитимирано в регистърното производство лице, както и вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на от ЗТРРЮЛНЦ, даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15, ал.1 от от ЗТРРЮЛНЦ заявители - търговецът, прокуристът, друго предвидено в закон лице или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, респ. вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване. /Определение № 141 от 2.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 736/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й./.

В настоящия случай заявлението за обявяване на ГФО е подадено до Агенцията по вписванията със заявител З.И.К.-С.и отбелязване, че заявителят е друго лице в предвидени от закона случаи, като е представено пълномощно в полза на З.К.. Към заявлението не са представени доказателства, установяващи качеството на З.И.К.-С.на лице, легитимирано по силата на закона да подаде заявление за обявяване на ГФО на търговеца "***" ЕООД, тъй като същата няма качеството на представляващ търговското дружество, нито на съдружник в него. По делото липсват доказателства лицето да е вписан като адвокат, а също и такива, които обосновават качеството му на прокурист или друго лице, легитимирано да заяви вписване в ТР - ЧСИ, ликвидатор, синдик. С оглед на изложеното съдът намира, че депозираното заявление изхожда от нелегитимирано в регистърното производство лице. Неотносимо е обстоятелството, че към заявлението е приложено и писменото пълномощно по чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като в титулната част на заявлението като заявител е посочен не управителят на дружеството, а фактическият приносител и заявлението е подписано от последния.

Аргумент в полза на изложеното е и разпоредбата на ал. 6 на чл. 85 от Наредба № 1  от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, според която когато заявлението се подава от лице по  чл.15, ал.2, т.2 от ЗТРРЮЛНЦ, се извършва проверката по ал. 1, като данните за подателя се отразяват от служител на агенцията в информационната система на регистъра, но те не са публични. Те могат да се предоставят само по искане на заявителя или в случаите на съдебен спор.

Предвид изложеното съдът намира, че по силата на даденото пълномощно, по отношение на З.И.К.-С.съществува единствено възможността по чл. 15, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ да представи в Агенцията по вписванията, но в качеството си на приносител, заявление подписано от заявител – лице по чл. 15, ал.1 или ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, с нотариално заверен подпис.

Изложените по-горе съображения водят до извода, че подадената жалба срещу отказа на Агенцията по вписвания за обявяването на ГФО е неоснователна и следва да се остави без уважение. Постановеният отказ следва да бъде потвърден.                                       

Водим от горното и на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА отказа на длъжностно лице   по регистрацията от Агенция по вписванията рег.№20170816163619/05.09.2020г., с който е отказано обявяване на ГФО на дружеството – заявител „***“ ЕООД за 2016 г. по заявление вх.№20170816163619 от 16.08.2017г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му на заявителя с частна  пред Апелативен съд, град Варна съгласно чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

След влизане в сила на акта, препис от същия следва да се изпрати на АВ, ТР.

 

 

СЪДИЯ: