Р Е Ш Е Н И Е
№3638/31.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14382 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Депозиране е искова молба,
уточнена с молба от 16.10.2019г., с която са предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр. 14 срещу Д.Б.Щ. ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.ТРОШЕВО, УЛ.ФАНТАЗИЯ бл. № 35
за приемане за
установено, че ответницата дължи сумата
от 684,88 лева непогасена главница
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-15834586, активирана
на 01.06.2018г., получена при сключване на Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX
15834571/22.03.2018г.; сумата 43.24 лв. /четиридесет и три лева и двадесет
и четири стотинки/ – възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018 год. до 06.12.2018 год.; сумата 35.72 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет
и две стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 06.12.2018 г. до 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
27.06.2019 г., до изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5087/02.07.2019г., постановена по ч.гр. дело №
10116/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба
се излагат твръдения, че
при отпускане на кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX 15834571/22.03.2018г., ответницата е
заявила желание съответно е получила и кредитна карта CARD-15834586 с
лимит от 1000 лева, която е активирана
на 01.06.2018г. Посочва, че ответницата
е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.07.2018г., на която дата е осъществено
последно плащане по същата, като отрицателният
баланс възлиза на 728,12 лева, от които
684,88 лева – главница, 43,24 лева договорна лихва и 35,72 лева лихва за забава. Посочва, че съобразно уговореното в чл.14 от Договора за получателя на кредитна карта възниква задължението за заплащане на минимална месечна погасителна вноска, която представлява променлива величина,
съобразно размера на усвоената
сума до пълно погасяване на
задължението. Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост на
задължението, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
чрез процесуалния му представител, с който се излагат възражения за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че не е надлежно възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на стока
или услуга, съответно отпускане на револвиращ потребителски кредит, доколкото
положилото подпис в договора лице – Даниела Огнянова Попова няма данни да има
надлежна представителна власт в качеството си на представител на кредитора за
да го представлява. Излага възражения, че по отношение на ответника не е
обявявана предсрочна изискуемост. Намира клаузите в договора, че не са
индивидуално уговорени, договорът е съставен в нарушение на чл.10 ЗПК, предвид
това, че размера и формата на шрифта е по-малък от 12. Намира договора за
недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Излага възражения, като посочва, че
договорната лихва е прекомерна, като се позовава на чл. 31, ал.2 ЗПК.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за потребителски договор CARD-15834586 /22.03.2018г. по
силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 709,56 лева, за
срок от 6 месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер на 126,77
лева. Последната погасителна вноска е уговорена на падеж – 01.10.2018г.
Кредитът е отпуснат за покупка на пералня марка „АЕГ“ на стойност от 679 лева,
чрез „Технополис България“ ЕАД. От съдържанието на договора се установява, че
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000
лева, за което обстоятелство издава на последния кредитна карта. Уговорен е
лихвен процент в размер на 35%, съответно годишния процент на разходите в
размер на 44,90%, като минималната погасителна вноска по усвоен кредитен лимит
до 1000 лева възлиза на 60 лева.
Представен е касов бон от
22.03.2018г. от „Технополис България“ ЕАД, с който ищцата е закупила перална
марка „АЕГ“, като на посочената дата е заплатила сумата от 679 лева с кредитна
карта издадена от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс„.
С уведомително писмо от
22.03.2018г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ уведомява „Технополис България“ ЕАД, че на ответницата в
качеството й на кредитополучател е отпусната сумата под формата на кредит в размер на 679 лева,
която сума следва да бъде върната чрез погасяване на 6 вноски, като оторизирано
лице по договора за кредит е посочена Даниела Попова.
По делото е представено
покана от 11.12.2018 от ищеца до ответницата, с която последната е уведомена,
че дължи сумата от 729,08 лева по договор CARD-15834586 /22.03.2018г.
Прието по делото е
заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П., в която се посочва,
че използвания кредитен лимит по издадената в полза на ищцата кредитна карта
възлиза на 728,12 лева, от които 684,88 лева – главница и 43,24 лева договорна
лихва.Експерта установява едно единствено плащане на сумата от 126,77 лева
осъществено на 18.04.2018г. от ответницата. Общото задължение по издадената
кредитна карта възлиза на 838,99 лева, от което 684,88 лева – главница, 43,24
лева договорна лихва и 35,72 лева лихва за забава.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В тежест на ищецът по предявеният
иск по реда на чл.422 ГПК е да установи, че между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съответно
изпълнение на задължението си, че сумата по договора е получена от
кредитополучателя.За да установи това обстоятелство ответникът представи договор за
потребителски договор CARD-15834586 /22.03.2018г.,
по силата на който на ответницата е отпуснат потребителски кредит за покупка на
стока на изплащане в размер на 709,56 лева, на последната е издадена и кредитна
карта с лимит от 1000 лева. Договорът от страна за ответника е сключен от
оторизирано лице – Даниела Огнянаво Попова.
В насока, че посоченото оторизирано лице Даниела Попова е действала без
представителна власт от името на кредитора и ищец в производството по делото са
възраженията на ответника, чрез назначеният му от съда особен представител.
Съдът с оглед анализ на представените по делото писмени доказателства не
приема това възражение, като намира същото за неоснователно. От доказателствата
по делото и в частност уведомително писмо от 22.03.2018г. (представено и прието
на л.44 от делото), се установява че кредиторът уведомява „Технополис България“
ЕАД в качеството му на продавач по договора за покупко – продажба сключен между
него и ответницата с предмет закупуване на стока – пералня марка „АЕГ“, че
оторизирано лице по отпуснатия в полза на кредитополучателя кредит в размер на 679
лева е Даниела Попова. При тези данни следва да бъде посочено, че изрично
ищецът е довел до знанието на продавача, респ. и купувача на посочената стока
(ответницата по делото), че договорът за потребителски кредит се сключва чрез
лице с надлежно учредена представителна власт. Наред с това следва да бъде
посочено, че разпоредбата на чл.301 ТЗ постановява прилагане на постановена от
закона презумпция, която не се обуславя от потвърждаване на извършените от
действия, а от противопоставяне на търговеца на тези действия, което
противопоставяне следва да е осъществено веднага след узнаването им. В тази
насока по делото няма данни за изрични действия по противопоставяне от страна
на ищеца във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договорът за
кредит сключен чрез посоченото в него оторизирано лице.
При тези съображения съдът намира, че между страните е надлежно
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
договор CARD-15834586
/22.03.2018г.
Видно от съдържанието на договора същия
е отпуснат от ищеца в качеството му на кредитор за финансиране закупуването на
стоки и услуги на изплащане, като в случая това е пералня марка „АЕГ“ на
стойност от 679 лева. Кредиторът е снабдил кредитополучателя с кредитна карта „Мастъркард“, с лимит от 1000 лева. Видно от представения по
делото касов бон от (л.113) 22.03.2018г., е че стоката е заплатена от
ответницата на продавача „Технополис България“ ЕАД чрез използване на издадена
в нейна полза кредитна карта. Размера на плащането съответства на размера
посочен в договора за кредит от 22.03.2018г., като посочена обща цена на
стоките.Така изложеното налага извода, че сумата предмет на договора за кредит
е реално получена от ответницата, с която сума същата е заплатила закупената от
нея стока.
В исковата си молба ищецът посочва,
ответницата не е изпълнила задължението си да осъществява погасяване на
задължението по кредитния лимит по издадената в нейна полза кредитна карта съобразно
уговореното в договора, при което позовавайки се на настъпилата предсрочна
изискуемост намира, че вземането му към ответницата е дължимо.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича от мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да бъде
направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна
изискуемост на кредита, достигнало до длъжника
в хода процеса не може да бъде
отчетено като относим факт по
чл.235, ал.3 ГПК в производството по
реда на чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за приложение на
предсрочната изискуемост е необходимо същата да е обявена на длъжника преди
депозиране на заявлението в съда.
В настоящото производство
ищецът представи покана от 11.12.2018г., с която последната е
уведомена, че дължи сумата от 729,08 лева по договор CARD-15834586 /22.03.2018г.Няма данни по делото тази покана да е доведена до
знанието на ищцата, а и от съдържанието на същата не може да бъде направен
извод, че в същата е обективирано едностранно волеизявление за отнасяне на
вземането по договора за предсрочно изискуемо.
С
оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай,
че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли
възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен
отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитираното
решение изрично се разясни, че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС
посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
Съобразно задължителните
указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде
посочено, че от погасителния план, който е инкорпориран в самия договор за
потребителски кредит е уговорен падежа на всяка една от общо шестте погасителни
вноски, последната от която на 01.10.2018г. Към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -10.07.2020г. е настъпил
падежа и на последната погасителна вноска.от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. П., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено, съдът приема,че размера на дължимата главница в възлиза на
684,88 лева. Ответницата е осъществила само едно плащане на задължението си за
погасяване на потребителския кредит в размер на 126,77 лева, което плащане
следва да бъде взето в предвид за установяване размера на задължението й. При
тези съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване дължимостта
на сумата под формата на главница по процесния потребителски кредит е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението и с
оглед възражението на ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител следва да бъде посочено, че съобразно чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Твърдението, че размера на шрифта в договора
е по-малък от 12 е факт, който следва да бъде установен от страната, която се
позовава на него, а т.е. от ответницата. Същата не ангажира доказателства в
подкрепа на това си твърдение, вкл. и посредством релевиране на искане за
назначаване на експертиза с предмет изследване размера на шрифта в договора.
Визуалното осъществяване на съпоставка на размера на шрифта предполага
невъзможност да бъде преценен точния размер на използвания шрифт в оригинала на
процесния договор, като на изследване би подлежал не представеното от страната
заверено за вярност копие от договора, а оригинала на същия.
По отношение на договорната
лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на
ОСГТК на ВКС се посочи, че съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от
вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди
само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
Не в хода на производството по чл.422 ГПК е настъпил
падежа на последното уговорено задължение на длъжника за заплащане на възнаградителна
лихва. Видно от погасителния план,
падежа на това задължение е настъпил на 01.10.2018г., който факт предхожда
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
27.06.2019г. Задължението за плащане на възнаградителна лихва по основание,
размер и период е предварително указано на кредитополучателя с погасителния
план, при което и доколкото падеж на последната погасителна вноска за това вземане
за възнаградителна лихва не е настъпил в хода на производството по чл.422 ГПК,
а преди депозиране на самото заявление в съда, то следва да бъде уважена тази
искова претенция, като възнаградителна лихва в размер на 43,24 лева, за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г., следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Съдът не споделя възражението за прекомерност на
договорената лихва по договора за кредит, което се релевира от ответника.
Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския
съвет на Република България. Законната лихва е в размер на основния лихвен процент за определения период
определени от БНБ (за посочения период от 0,01 до 0,02) плюс 10 пункта, или с
други думи за този период ГПР нормативно е определен на не-повече от 50,01 –
50,02 %. Уговорения в договора за потребителски кредит размер на ГПР не
надвишава размера посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, който е в сила от 23.07.2014г.
По отношение на мораторната лихва:
Обуславящо задължението за дължимост на това вземане
съобразно наведените в исковата молба твърдения е датата -06.12.2018г., на
която е изпратена покана за доброволно изпълнение. Доказателства в тази насока
ищецът не е ангажирал. Представената покана по делото е датирана от
11.12.2018г., по отношение на която няма данни да е връчвана на
ответницата.Представената обратна разписка от 16.04.2018г. също не може да бъде
отнесена, като факт с който кредиторът е поставил в забава длъжника, от който
момент последния дължи лихва за забава върху незаплатената част от задължението
си. При тези съображения искът за установяване дължимостта на сумата от 35,72
лева е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За
заповедното производство се присъждат разноски в размер на 71,19 лева. За
исковото производство 738,37 лева, включващи доплатена държавна такса, заплатен
депозит за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение и
заплатен депозит за назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Д.Б.Щ. ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.ТРОШЕВО,
УЛ.ФАНТАЗИЯ бл. № 35 дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.
14 сумата от 684,88 лева непогасена главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване
на кредитна карта CARD-15834586, активирана
на 01.06.2018г., получена при сключване на Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX
15834571/22.03.2018г., както и сумата от 43,24 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018 год. до 06.12.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
27.06.2019 г., до изплащане на задължението,
като отхвърля предявеният
иск от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.
14 срещу Д.Б.Щ. ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.ТРОШЕВО,
УЛ.ФАНТАЗИЯ бл. № 35 за приемане
за установено дължимостта на сумата от 35,72 лева - мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г.
до 01.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 5087/02.07.2019г., постановена по ч.гр. дело № 10116/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД,
чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда Д.Б.Щ. ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.ТРОШЕВО, УЛ.ФАНТАЗИЯ бл. № 35 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сгр. 14 сумата от 71,19
(седемдесет и един лева и 19 ст.) лева съдебно – деловодни разноски
сторени в заповедното производство, както и сумата от 738,37
(седемстотин тридесет и осем лева и 37 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски сторени в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :