Р Е Ш Е Н И Е № 139
гр. Търговище, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора Драгомир Сяров, като разгледа докладваното от
председателя кас. адм. нак. д. № 133 по описа на АС – Търговище за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
процесуален представител на ДАМТН – София против решение № 260014 от
08.09.2020г. на Районен съд – Омуртаг, постановено по НАХД № 50/2020г., с което
е отменено Наказателно постановление № НЯСС – 19 от 10.02.2020г. на зам.
председател на ДАМТН, с което на Община Омуртаг е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000.00 лева на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т. 39 от Закона за водите. Касационното основание, което се сочи е нарушение на закона. Прави се искане,
съдът да постанови решение, с което да отмени решението на ОРС и да постанови
друго с което да потвърди наказателното постановление.
Ответникът – Община Омуртаг, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и прави искане съдът да остави в сила
решението на ОРС.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното решение ОРС е отменил
Наказателно постановление № НЯСС – 19 от 10.02.2020г. на зам. председател на
ДАМТН, с което на Община Омуртаг е наложена имуществена санкция в размер на 2
000.00 лева на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12
и чл.200, ал.1, т. 39 от Закона за водите.
За да постанови този резултат съдът
е приел от фактическа страна следното: На 15.04.2019г., в изпълнение на заповед
№ Заповед № 119/03.04.2019г. на областния управител на Област Търговище, от
комисия, назначена от областния управител, е извършена проверка на състоянието
и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръженията към
нея на язовир „Беломорци“, намиращ се в имот № 000091 в землището на с. Беломорци,
общ.Омуртаг, обл.Търговище, представляващ общинска собственост на Община
Омуртаг, съгласно АОС № 453/02.08.2000г. По повод на проверката са дадени
задължителни предписания, едно от които е да се поставят нивомерни рейки в срок
до 30.06.2019г.
При проверка на състоянието на
язовира на 29.07.2019г., извършена от служители на РО НЯСС „Североизточна
България“ - офис Шумен, като представители на ГД НЯСС, е установено, че
посоченото по-горе предписание не е било изпълнено.
Въз основа установените факти съдът
е обосновал извод, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, но при съществено процесуално нарушение,
поради което го е отменил. Основанията за последния извод се свеждат до
следното: в АУАН и в НП не била посочена нормата, която е нарушена, тъй като в
двата акта била посочена нормата на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, наместо чл. 200,
ал.1, т. 39 от ЗВ.
Тези изводи на съда по приложението
на закона не могат да бъдат споделени. Неправилната правна квалификация на
нарушението в случая не е основание за отмяна на наказателното постановление,
като съображенията за това са следните:
АУАН и НП не страдат от възприетия
от първоинстанционния съд порок, тъй като законът изисква в АУАН и НП да се
посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Правилото за поведение, което
е нарушено в случая е формулирано в чл. 190а, ал.2 от Закона за водите, а не
както е приел съдът в чл. 200, ал. 1, т. 39 от него. Нормата на чл. 200, ал.1,
т. 39 от закона обявява деянието за административно нарушение и посочва
административното наказание за него. С други думи деянието съставлява нарушение
на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обявено за административно нарушение с
нормата на чл. 200, ал.1, т. 39, т.е административно нарушение по чл. 200,
ал.1, т. 39 от закона.
Административно-наказващият орган е
приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите и е наложил наказание на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т. 39
от Закона за водите. Формулировката за „осъществен фактически състав на чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите“ действително не е прецизна, тъй като нормата
на чл. 190а, ал. 2 не обявява неизпълнението на задължителното предписание за
административно нарушение. Това е сторено от законодателя с нормата на чл. 200,
ал.1, т. 39, в която е предвидено наказание за неизпълнението на това
задължение. Редно би било да се посочи, че не изпълнил задължението по чл.
190а, ал.2 от ЗВ, което осъществя състав на нарушение по чл. 200, ал.1, т. 39
от ЗВ. Този недостатък на формулировката изобщо не е съществен, тъй като и в
двата акта е посочена нормата на чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ.
По изложените съображения съдът приема,
че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална
страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като наказателното постановление съответства на
материалния закон. Налице е влязло в сила задължително предписание по чл. 138а,
ал. 3, т. 5 от Закона за водите, което не е било изпълнено. Субект на предписанието
е Община Омуртаг. Задължителното предписание има характер на принудителна
административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност. Община Омуртаг е участвала в производството по неговото
издаване (като страна, тъй като е адресат на предписанието) и могла да го
обжалва пред съд. Това не е било сторено и процесното предписание е влязло в
сила.
Неизпълнението на влязлото в сила
задължително предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите е
неизпълнение на задължение по чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите, което от своя
страна е обявено за административно нарушение с чл. 200, ал.1, т. 39 от Закона за
водите. Наказанието, което се предвижда за него е в относително определен
размер - от 1000 лв. до 20 000лв. В
случая е наложено наказание към предвидения от закона минимален размер, поради
което няма основание да се приеме, че същото е явно несправедливо.
С оглед изхода на делото следва да
се постави претенцията за присъждане на разноски. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1
от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
Като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание и делото не е с фактическа или правна сложност, съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер от 80лв. По тези съображения Община Омуртаг следва
да бъде осъдена да плати на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260014 от
08.09.2020г. на Районен съд – Омуртаг, постановено по НАХД № 50/2020г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № НЯСС – 19 от 10.02.2020г. на зам. председател на ДАМТН, с което
на Община Омуртаг е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община Омуртаг да плати на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор разноски по делото в
размер на 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.