РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Ямбол, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330101177 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. З. И. от гр. Я. против „Роял
фрозън фуудс“ ЕООД-гр. Я., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за длъжността „***“ въз основа на трудов договор от *** г.. Същото е
прекратено на осн. чл. 71 ал.1 от КТ със заповед от 03.04.2023 г.. Уволнението е
незаконосъобразно по следните причини: трудовият договор е сключен като безсрочен на
осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ и с клауза за срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя –
на осн. чл. 70 ал.1 от КТ. Двете клаузи са основани на взаимоизключващи се разпоредби на
закона. Договорът следва да се счита за неопределено време, както е посочено в него и
предвид уговорения срок за предизвестие при прекратяването му, какъвто не би следвало да
има, ако е налице клауза за изпитване. В случая прекратяването на договора е следвало да
стане с едномесечно предизвестие. Ищцата е останала без работа поради уволнението. Има
право на обезщетение в размер на 1040 лв. за това, както и при условията на евентуалност-
на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в същия размер. Поради това иска
признаване за незаконно и отмяна на уволнението и осъждане на ответника й да заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за срок от
един месец за периода от 03.04.2023 г. до 03.05.2023 г. в размер на 1040 лв., евентуално да
заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие в същия размер.
В хода на делото ищецът чрез пълномощника си поддържа исковете.
Ответникът признава съществуването на трудовото правоотношение за длъжността
„***“ въз основа на цитирания в исковата молба трудов договор, издаването на заповед за
1
прекратяването му на осн. чл. 71 ал.1 от КТ. Не оспорва, че основното трудово
възнаграждение за месеца преди уволнението е било 1040 лв. В с.з. оспорва факта, че
ищцата е останала без работа поради уволнението. Възраженията на ответника се основават
на фактите, че прекратяването на договора е законосъобразно, като не са налице
взаимоизключващи се клаузи в него. В трудовия договор е включена клауза за изпитване,
като срок за изпитване може да се уговори при сключване и на договор за неопределено
време. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
Не следва да се спазва срок за предизвестие при упражняване на правото на работодателя да
го прекрати в срока за изпитване. Оспорва исковете за обезщетение като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен трудов договор № *** от *** г. за посочената в исковата
молба длъжност „*** ”. Съгласно трудовия договор, той е сключен между ищцата и
ответното дружество като безсрочен и с клауза за „срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя“. Договорено е основно трудово възнаграждение в размер на 1040 лв.
Уговорен е 30-дневен срок на предизвестие за прекратяване на договора и за двете страни.
Безспорно е, че със Заповед № *** г. на работодателя трудовото правоотношение е
било е прекратено на осн. чл. 71 ал.1 от КТ. Записано е, че трудовият договор се прекратява,
считано от *** г. Заповедта е връчена срещу подпис на ищеца.
Представено е копие на Регистрационна карта на Р. И. с № *** г., издадена от
Дирекция „Бюро по труда“ –Я..
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и 3
(вр. чл. 225 ал.1) и чл. 220 ал.1 от КТ.
Съдът следва да се произнесе само по фактите, заявени с исковата молба като
основание на иска (Решение № 345/26.09.2011 г. по гр.д. № 37/2011 г., ІV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Законността на уволнението, доколкото е свързана
с посочените от ищеца изисквания за извършването му, следва да бъде доказана от
работодателя, на основание чл. 154 ал.1 от ГПК.
Уволнението на ищеца е извършено със заповед на осн. чл. 71 ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 70 ал.1 когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува
от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-
кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се
сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за
него.
Неоснователни са доводите в исковата молба, че двете клаузи в трудовият договор –
2
че е сключен като безсрочен на осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ и за срок за изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя- са основани на взаимоизключващи се разпоредби на закона.
Тълкуването на разпоредбите в трайната практика на ВКС е в обратния смисъл. В Решение
№ 155 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 418/2016 г., III г. о. на ВКС се сочи, че трудовият договор
със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид
трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор
може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото
правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е уместно
окончателното им обвързване от трудов договор за неопределено време. Срок за изпитване
може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за
валидността на клаузата за изпитване. Същото становище е застъпено и в Решение № 10 от
25.02.2011 г. по гр. д. № 1476/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 11 от 27.01.2015 г. по гр.
д. № 4911/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 338 от 27.09.2011 г. по гр. д. № 64/2011 г., ІV
г. о. на ВКС –че срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия
договор - срочен или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за
изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в
чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на
изпитване. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно,
защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде
прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно
сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка
на страните/. ВКС изтъква и, че договорът със срок за изпитване се прекратява облекчено
/без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в
чиято полза е уговорен срокът.
Предвид даденото тълкуване на правните норми следва да се приеме, че в настоящия
случай е сключен договор за неопределено време, с клауза за изпитване в полза на
работодателя, както сочи ответникът. Работодателят е упражнил правото си да прекрати
договора своевременно- в рамките на срока за изпитване, като не е бил длъжен да се
мотивира, да отправя предизвестие и да заплаща обезщетение. Следователно не е налице
твърдяната от ищеца незаконосъобразност на уволнението.
Поради това искът за отмяна на уволнението следва да бъде отхвърлен.
От неоснователността на главния иск следва неоснователност и на акцесорния за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, поради
което следва да бъде отхвърлен. Предвид акцесорния им характер, безпредметно е при
неоснователността на главния иск обсъждането на доказателствата за оставянето без работа
3
и за размера на последното получено преди уволнението брутно трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 220 ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Разпоредбата на закона урежда правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение и без да е изтекъл срокът на предизвестието и задължението да заплати
обезщетение, но когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за
които законът предвижда отправяне на предизвестие. Това обезщетение, се дължи при
законосъобразно уволнение. Както се посочи вече, при прекратяване на трудовото
правоотношение в срока за изпитване работодателят не следва да отправя предизвестие,
поради което и не дължи обезщетение за неспазен срок на такова. Доводите на ответника са
основателни и се споделят от съда. В подобна хипотеза е и постановеното Решение № 147 от
28.11.2017 г. по гр. д. № 5534/2016 г., ІІІ г. о. на ВКС. Искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход от делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на
заплатените от него разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Възражението на ищеца по
чл. 78 ал.5 е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение на ответника е в
минимален размер съгласно чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ №1/2004 г., при това при наличие на
обективно съединени искове, за които се дължи отделно възнаграждение (чл.2 ал.5 от
НМРАВ №1/2004 г.).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. З. И. от гр. Я., ж.к.”*** с правно основание чл. 344 ал.1
т.1 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№ *** г. на „Роял Фрозън Фуудс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол,
ул. „Граф Игнатиев“ № 189, представлявано от управителя А. К., и осъждане на ответника
да й заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за
периода от 03.04.2023 г. до 03.05.2023 г. в размер на 1040 лв..
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. З. И. от гр. Я., ж.к.”*** срещу „Роял Фрозън Фуудс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 189, представлявано
от управителя А. К., с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ –да бъде осъден ответникът да й
заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие размер на 1040 лв..
ОСЪЖДА Р. З. И. от гр. Я. да заплати на „Роял Фрозън Фуудс“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 189, представлявано от
управителя А. К., направените по делото разноски в размер на 780 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
4
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5