№ 443
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Алб. К. Т.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 06.10.2021 г. по НОХД № 2958/2020 г. Софийски районен
съд /СРС/, Наказателно отделение, 6 състав е признал подсъдимия М. Р. ИВ.
за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от
Наказателния кодекс /НК/ – за това че на 04.10.2018 г, около 14.30-15.00 часа,
в гр.Нови Искър , ул. „Искърско дефиле“ № 188, отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite“ с ИМЕЙ 869 452 039 523 454,
собственост на С.Р.Т., на стойност 440,00 лв., от владението на В.А.В., с
намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила -
издърпал с ръце телефона от ръцете на В.В.. На основание чл. 54 НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието
изпълнение е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 години.
Възложил му е разноските по делото
Срещу присъдата в частта й относно наказанието е подадена жалба от
защитника на подсъдимия, в която се излагат доводи, че същото е прекомерно
1
тежко, предвид вероятните причини за извършването му, чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и многобройното му
семейство. Към въззивната жалба е подадено и допълнение, в което се сочи,
че по делото липсват данни за престъпно мислене и за други престъпни
прояви от страна на подсъдимия, като са налице само сведения за
затрудненото му Ф.ово положение. Изтъква се, че причината за посещението
на подсъдимия била той да поиска пореден заем, за да осигури средства за
семейството си. Счита, че престъпното посегателство е спонтанен акт от
страна на подсъдимия, доколкото същият първо е попитал св. В. за телефонен
номер. Защитникът на подсъдимия изнася становище, че
първоинстанционният съд при индивидуализация на наказанието не е
преценил правилно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, с оглед на което и е определил наказание при превес на
отегчаващите такива. Според защитника са налице предпоставките за
приложение на чл. 55, ал. 1 НК, като излага аргументи в тази насока и моли
въззивния съд да измени присъдата в частта й относно наложеното наказание,
като приложи посочената разпоредба. Счита също, че срокът, за който е
отложено определеното наказание – пет години, се явява несправедлив и
несъответстващ на данните по делото. Във допълнението към въззивната
жалба се прави възражение и по отношение на размера на разноските, които
подсъдимият е осъден да заплати, като се прави изчисление на сторените
разноски, въз основа на което според адв. В. правилният размер е общо 1101,
03 лева.
С въззивната жалба и допълнението към нея не са направени
доказателствени искания.
В закрито съдебно заседание, проведено на 19.01.2022 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на
експертизи или ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения защитникът поддържа подадената въззивна
жалба и допълнението към нея. Отбелязва, че е допусната неточност на
страница втора от допълнението, тъй като е посочено възнаграждението на
вещите лица за само една от изготвените СПЕ.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от доказателствата по
2
делото безспорно се доказва механизмът на деянието и авторството му от
страна на подсъдимия. Намира мотивите на съда за обективни, изчерпателни
и кореспондиращи с доказателствата по делото. Сочи, че пред първата
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения. Предлага
атакуваната присъда да бъде оставена в сила.
Подсъдимият не изразява становище по обвинението, тъй като
въззивното производство се разви в негово отсъствие.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд
фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя
изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М. Р. ИВ. е роден на ****г. в гр.Червен бряг, българин,
български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан, не работи,
с адрес: гр.Нови Искър, кв.“Кумарица“, ул.“****, с ЕГН **********.
Подсъдимият М. Р. ИВ. живеел в съседство със свидетелите С.Р.Т. и
малолетния й син В.А.В., с които бегло се познавал. През 2017г. свидетелката
Т. закупила мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite“, с ИМЕЙ 869 452 039
523 454, и го предоставила за ползване на сина си. На 04.10.2018г, след обяд,
свидетелят В. бил у дома си /къща с адрес: гр. Нови Искър, ул. „Искърско
дефиле“ № 188/, заедно с приятеля си свидетеля А.Т.М.. Двамата играели на
игри, инсталирани на мобилните им телефони.
Около 14.30-15.00 часа, подсъдимият И. позвънил на входната врата на
къщата - решил по някакъв начин да отнеме мобилен телефон, за който знаел,
че се намира у свидетеля В.. Свидетелят В. отворил входната врата. В
изпълнение на замисленото подсъдимият помолил детето да прозвъни
3
някакъв номер по мобилния си телефон, за да може подсъдимият да проведе
разговор с негов „познат“. В същото време свидетелят М. решил, че трябва да
си тръгне и излязъл от жилището. Свидетелят В. започнал да набира номера и
в този момент подсъдимият И. издърпал мобилния телефон от ръцете на
детето и побягнал. Свидетелят В. побягнал след него, но не можал да го
настигне. Разплакал се от страх и обида. В това време наблизо минавал негов
познат, спрял се до детето и като разбрал за случилото се му дал личния си
мобилен телефон, за да се обади на майка си. Свидетелят В. позвънил и
плачейки разказал на свидетелката Т. за случилото се.
В същото време подсъдимият И. заложил телефона в заложна къща „Д и
Д Ф.-Заложни къщи” ЕООД, находяща се в гр.София, бул.’’****, за което му
бил издаден Заложен билет № 19356/04.10.2020г. и му била изплатена сума в
размер на 150 лева.
Междувременно пострадалата Т. депозирала заявление във 02 РУ-СДВР,
с което сигнализирала за извършеното престъпление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена
въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни - показанията на свидетелите: А.Т.М. (включително и тези от
лист 48 и 83 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр ал. 1, т. 2 НПК),
Д.Д.С. (включително и тези от лист 48 от ДП, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр ал. 1, т. 2 от НПК), В.А.В. (включително и тези от лист 46, 49, 80 от
ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр ал. 1, т. 2 от НПК), С.Р.Т.
(включително и тези от лист 44, 81 и 84 от ДП, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр ал. 1, т. 2 от НПК);
- писмени – заключение на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/;
заключение на две комплексни съдебно-психиатрична и психологични
експертиза /КСПСПЕ/; заключение на графическа експертиза /ГЕ/; заявление;
протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за разпознаване на
лице; два протокола за доброволно предаване; договор за покупко-продажба
4
на мобилен телефон мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite“; справка за
съдимост на подсъдимия.
- веществени – Заложен билет № 19356/04.10.2020г.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната
инстанция не бяха събрани доказателства, които да установят нови
обстоятелства по делото. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си. Липсват основания, които да мотивират
въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.
Правилно СРС се е позовал на показанията на свидетеля В., приемайки
ги за основа за фактическите си изводи. Действително, този свидетел
установява обстоятелствата относно времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, характера на самата принуда и автора на
деянието. Неговите показания се отличават с последователност и логически
смисъл и намират опора, както е отчела първата инстанция, в извършеното
разпознаване на лице. Показанията на св. М. също носят информация относно
присъствието на подсъдимия на процесното място във времето на деянието.
Заключенията на двете КСППЕ дават основание да се кредитират изцяло
посочените показания, независимо, че свидетелите са били малолетни при
техните разпити.
В подкрепа на обвинителната теза е и вещественото доказателство, от
което е видно, че подсъдимият е заложил предмета на престъплението в деня
5
на извършването му. Заключението на ГЕ сочи, че подсъдимият е автор на
ръкописния текст в заложния билет и вероятно е положил подписите за
положил подписите за заемател и декларатор.
Резонно първоинстанционният съд е кредитирал и останалите гласни и
писмени доказателства, тъй като те кореспондират с посочените по-горе
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на
инкриминираното деяние по чл. 198, ал.1, пр. 1 НК.
От обективна страна:
Предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинението, е
движима вещ - мобилен телефон марка „Huawei Р20 Lite“ с ИМЕЙ 869 452
039 523 454 на стойност 440 лева. Посочената вещ е била чужда за
подсъдимия, доколкото се установи, че е била собственост на свидетелката Т.
и се е намирала във владението на св. В., поради което и се явява годен
предмет на престъплението грабеж.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, което като едно сложно съставно престъпление, се
осъществява с два акта - отнемане на вещта и използване на принуда, която е
функционално обвързана с отнемането и се осъществява с цел неговото
улесняване и сломяване съпротивата на пострадалия. По делото се установи,
че отнемането на вещта е извършено чрез използването на принуда, с оглед
на което и деянието правилно е квалифицирано по първото предложение на
чл. 198, ал. 1 НК. Установено беше, че принудата е функционално свързана с
отнемането на вещта от владението на св. В., доколкото чрез осъщественото
нападение, изразяващо се в издърпване на мобилния телефон от ръцете му,
подсъдимият е прекъснал неговата фактическа власт върху вещта и е
установил своя такава, с което и престъплението е било довършено, като това
по същество представлява и престъпният резултат на деянието.
От субективна страна:
6
Съдът намира, че подсъдимият е извършил деянието при наличие на пряк
умисъл. Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с
определено психическо състояние на дееца, което отразява неговото
субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието. Въпреки това, за да се реши
въпроса за съдържанието на умисъла, съдът следва да извърши преценка на
всички обективни обстоятелства по делото. В случая подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние - че отнема чужда движима
вещ без съгласието на лицето, в чиято фактическа власт се намира тя, като за
това използва принуда, с която да предотврати евентуалната съпротива.
Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици - че вещта няма
да може да се ползва от лицето, в чиято фактическа власт се е намира, и е
искал тези последици да настъпят. Този извод може да се направи от
поведението на подсъдимия, който е отскубнал телефона от ръцете на св. В. и
след това е избягал със него.
Поради това, правилно първата инстанция е признала подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 198 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години.
Въззивният съд намира основания за корекция на първоинстанционния
съдебен акт касателно индивидуализацията на наказанието.
Индивидуализацията на наказанието в конкретния случай е довела до
определяне на наказание „лишаване от свобода" в минималния предвиден от
закона размер - три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет
години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително
такова, с оглед на което и е счел, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 55, ал. 1 НК. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира за неоснователно твърдението на защитата, че по делото са налице
7
условията за приложението на чл. 55, ал. 1 НК, доколко при преценка на
наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не
установи нито многобройност на същите, нито такова, което поради своята
изключителност да обуславя определянето на по-леко от минимално
предвиденото в закона наказание.
Като смекчаващо обстоятелство СРС е отчел чистото съдебно минало на
подсъдимия, а като отегчаващо е взел предвид обстоятелството, че
физическата принуда е използвана спрямо малолетно дете. Съдът е определил
наказанието в минималния предвиден в закона размер, като обаче е отложил
изтърпяването на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК за максималния
предвиден в посочената разпоредба срок, без да посочи аргументи относно
така определения отлагателен срок.
Именно в това отношение настоящият съдебен състав не споделя
преценката на първоинстанционния, доколкото счита, че проверяваният съд е
пропуснал да вземе предвид налични по делото смекчаващи обстоятелства.
Такива според въззивния съд се явяват относително ниската стойност на
предмета на престъплението, както и интензитета на използваната принуда,
която в случая се изразява единствено в издърпване на процесния телефон от
ръцете на свидетеля В..
При така установения категоричен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че
определеното от СРС наказание „лишаване от свобода за срок от три години е
справедливо, като обаче намира, че изтърпяването на същото следва да бъде
отложено за срок от три години. При наличието на сериозен превес на
смекчаващите обстоятелства съдът счита, че не е налице основание
прилагането на максималния отлагателен срок за изтърпяване на наказанието,
доколкото предвидените в чл. 36 НК цели на наказанието ще бъдат изпълнени
и при отлагане на изтърпяване на наказанието за срок от три години.
Предвид изложеното съдът намира възраженията на защитата в тази
насока за основателни и счита, че първоинстанционният съдебен акт следва
да бъде изменен в частта му относно наказанието и конкретно изпитателния
срок по чл. 66 НК, който следва да бъде намален от пет на три години.
ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
8
Правилно СРС е постановил заложен билет № 19356/04.10.2020г. да
остане приложен по делото.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски правилно изчислени/
са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което
и с оглед изложените съображения същата следва да бъде изменена в частта
за наказанието, а в останалата част - потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6
състав от 06.10.2021 г., постановена по НОХД № 2958/2020 г. в частта
относно срока по чл. 66, ал. 1 НК, като НАМАЛЯВА същия от 5 /пет/ години
на 3 /три/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9