Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …............ 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКАКОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Татяна
Шуманова, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНЧХД № 2921 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. XXI НПК.
С присъда от 28.11.2018 г. по НЧХД №
13398/2017 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав е признал подсъдимия В.С.С. за
невиновен за това, че на 12.04.2017г., в качеството си на Председател на
инспектората на Сдружение „БТС“ при изпълнение на функцията си, е сезирал
Директора на 01 РУ СДВР със сигнал за нерегламентирано проникване в стаята на
секретариата, изнасяне на важни съюзни документи, в това число оригинални
нотариални актове, решение на управителния съвет на „БТС“ и протоколи, както и
че изразил съмнения за влизане в служебния компютър на секретаря като
съмненията били насочени към адв. Г., тъй като другите две лица са все още от
щатния персонал на „БТС“ и с това преписал на адв. Г. престъпление по чл. 319а
от НК, че е осъществила неправомерен достъп до компютъра на „БТС“ –
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1, т.З и т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият В.С.С. е
признат за невиновен в това,
че на 12.04.2017г., в качеството си на Председател на инспектората на Сдружение
„БТС“ при изпълнение на функцията си, е разпространил позорно обстоятелство за Н.Б.Г.
и Е.С.К., като сезирал Директора на 01 РУ СДВР със сигнал за изнасяне на важни
съюзни документи, в това число оригинални нотариални актове, решение на
управителния съвет на „БТС“ и протоколи, и други,
и разпространението им сред туристическите дружества в страната – престъпление
по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.147, ал 1 от НК.
С присъдата са отхвърлени предявените
граждански искове от частните тъжители Г. и К. в размери от по 5000 лева за
всяка, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението.
Въззивната проверка е инициирана по
жалба от адв. Н.Г. – лично като частен тъжител и в качеството ѝ на
процесуален представител на Е.К. – частен тъжител. Във въззивната жалба се
твърди, че присъдата на районния съд е необоснована, незаконосъобразна
и явно несправедлива. Сочи се липса на мотиви и неяснота при формиране на
вътрешното убеждение на съда, като се изтъква за безспорно установено, че
тъжителката адв. Г. не е извършила престъплението, което твърди, че ѝ се
приписва. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към
жалбата, в което се излагат доводи за смесване от съда на правно-релевантните
за обвинението факти. Излагат се твърдения за нарушаване от първоинстанционния
съд на принципа на равенство и избирателно обсъждане на факти по делото,
насочено към оправдаване на подсъдимия. Моли се за отмяна на обжалваната
оправдателна присъда постановяване на осъдителна такава, като на подсъдимия
бъде наложено наказание, съответно на тежестта на извършеното престъпление.
Моли се и за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.
В разпоредително заседание от 29.08.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че присъдата
е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка. Прие, че за изясняване
на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание адв. Г.
лично като частен тъжител и като представител на втория частен тъжител – Е.К.
поддържа подадената въззивна жалба. Моли да бъде постановено решение, с което същата
да бъде уважена. Претендира разноските за частния тъжител К. съгласно
представения списък.
Подсъдимият и защитникът му адв. Г.,
редовно призовани, не се явяват.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събрания
доказателствен материал по делото. Въз основа на пълен, обективен и всестранен
анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства,
съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно несъставомерност на
повдигнатото обвинение. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият В.С.С. – 66 години, роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, по професия
политолог, с постоянен и настоящ адрес:*** С. 10, ЕГН **********.
На 12.04.2017г. изпълнителният секретар
на „БТС” – свидетелят В. Ц., е изпратил докладна записка до председателя на инспектората
на сдружение „БТС“ – подсъдимия С..
Същата била входирана с №129/12.04.2017г., с която го уведомява, че на
горепосочената дата, на служебния имейл в централата на „БТС” са получени имейли
от някои туристически дружества, членуващи в „БТС”, към който има приложени
документи, които не са били публично известни, и са извадени от архива на
„БТС”. С докладната записка свидетелят Ц. моли подсъдимия С. за съдействие да
бъдат предприети съответните действия за изясняване на случая.
Във връзка с получената докладна записка
и изпълнявайки длъжността си председател на инспектората на 12.04.2017г.,
подсъдимият С. депозирал сигнал с вх. №********** до Директора на 01 РПУ-София.
В него било посочено, че на 12.04.2017 г. в централата на „БТС“, находяща се в
гр. София, било установено нерегламентирано проникване в стаята на секретариата,
изнасяне на важни съюзни документи, в това число оригинални нотариални актове,
решения на Управителния съвет на БТС и протоколи. В сигнала си подсъдимият С.
посочил, че „има съмнения” за влизане в служебния компютър на секретаря, чиято
парола била известна на А.М.И. – секретар на „БТС”,И..АЧ. – завеждащ инфо център
в „БТС” и частната тъжителка Н.Б.Г. – адвокат на граждански договор в „БТС”. В
сигнала подсъдимият С. посочил, че ключове от стаята на секретариата имали А.М.И.
– секретар в „БТС”, В. А. Ц. – изпълнителен
секретар на „БТС”, З.И. Р.– директор на дирекция „БТС”;Л.Д.П.– хигиенист в „БТС”.
По-нататък в сигнала подсъдимият С. посочил, че липсващите документи били
станали достояние на Е.К. от Туристическо дружество „Н.С.”-гр. Търговище, която
ги била публикувала в имейл до всички туристически дружества, с квалификации,
уронващи престижа на БТС и авторитета на подсъдимия С.. Във връзка с това подсъдимия
С. отправил молба до директора на 01 РПУ София да бъдат предприети съответните
процесуални действия за изясняване на фактите.
По повод подадения от подсъдимия С.
сигнал до 01 РУ-СДВР била образувана проверка с вх. № 225000-4036/2017г. В хода
на проверката били снети писмени обяснения от В.С.С., А.М.И., В. А. Ц., З.И. Р., Л.Н.П., Н.Б.Г., Е.С.К.,И..АЧ..
След приключване на проверката, материалите били изпратени в Софийска районна
прокуратура. С постановление от 21.06.2017 г. по пр.пр.№23450/2017г.
наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство, поради
това че няма осъществен състав на престъпление от общ характер.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена след анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебното
следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията
на свидетелката И.Ч. /л.70- 71 от съдебното дело/; показанията на свидетелката З.Р./л.85-87
от съдебното дело/; показанията на свидетелката А.И. /л.89-91 от съдебното
дело/; показанията на свидетеля В. Ц. /л. 105-106 от съдебното дело/; писмените
доказателства – докладна записка с вх. №129/12.04.2017г. от В. Ц.-изпълнителен
секретар на „БТС” до председателя на инспектората на сдружение БТС В.С. /л.110
от съдебното дело/; сигнал от подсъдимия С. ***.2017г., депозиран по вх.
№225000-4036/13.04.2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР; справка за съдимост на подс.
С.; пр. пр. № 23450/ 2017г. по описа на СРП, както и останалите приети и приложени
писмени доказателства.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на контролирания съд са обосновани и
почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от частната тъжба рамки, е направена
в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Мотивите на съда са ясни,
логични и последователни, от които може по ясен начин да се изведе волята на
контролирания съд, поради което и наведените доводи за липса на мотиви се явява
неоснователно.
Настоящият въззивен състав напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, като счете, че се
явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо
да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на
възраженията на защитата.
Настоящата инстанция намира за
необходимо да посочи, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива относно главния предмет на доказване, както правилно е
констатирал контролираният съд. По делото са разпитани четирима свидетели – Ч.,
Р., И. и Ц., които към инкриминираната дата са били служители на „БТС“. Всеки
един от тях въпреки трудовата си ангажираност в дружеството дава обективна
информация относно инкриминираното деяние и добросъвестно споделя данните,
които са им били известни. Показанията на свидетелите, освен логични, непротиворечиви
и последователни, кореспондират както помежду си, така и с писмените
доказателства по делото и взаимно се допълват. Поради изложеното въззивната
инстанция напълно се довери на показанията на свидетелите Ч., Р., И. и Ц.,
които намира за достоверни, и на приобщените по надлежния ред писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на
защитата, че първоинстанционният съд е анализирал събрания доказателствен
материал единствено с оглед оправдаване на подсъдимия. Напротив, в мотивите към
атакуваната присъда доказателствената съвкупност е подложена на обективен
анализ, въз основа на който съдът е достигнал до крайния си извод. Резонно първата
инстанция е приела, че подсъдимият С. е бил сигнализиран чрез докладна записка
от свидетеля Ц. относно разпространение документи, които не били публични.
Данни относно това обстоятелство се съдържат в показанията на самия свидетел Ц.,
които са източник на първични доказателства. Те търпят надлежна проверка при
съпоставката им с показанията на свидетелите Р.и И., които потвърждават
обсъжданото обстоятелство. Макар и последните да са източник на производни
доказателства и като такива не могат да заместят първичните, следва да се
отбележи, че гласните доказателствени средства са източник на еднопосочна
информация. Същите, от друга страна, кореспондират с писмените такива,
приобщени по надлежния ред, а именно докладна записка от В. Ц. – изпълнителен
секретар на „БТС“. Същата е предявявана на свидетеля Ц., който потвърждава
нейната истинност. От доказателствената съвкупност обсъдена по отделно и в
съвкупност по категоричен начин се доказва обсъжданото обстоятелство.
На следващо място, доказателствените
данни, изводими от показанията на свидетелите Ц., Р., И. и Ч., са еднопосочни
относно подадения от подсъдимия С. в качеството си на председател на
Инспектората на сдружение „БТС“ инкриминирания сигнал до 01 РУ-СДВР. Свидетелите
споделят, че са били разпитвани в районното управление във връзка с този
сигнал. Тези техни твърдения се потвърждават от приложената по делото преписка
с №225000-4036/2017 г., от която е видно,
от кои лица са снети обяснения. В тази връзка недоказано и неоснователно остава
твърдението на частния тъжител Г., че само и единствено тя е била разпитвана по
повод подадения сигнал.
Въззивната инстанция констатира, че
доказателствата са еднопосочни и относно фактът, че частният тъжител Г. е
разполагала с паролата за служебния компютър, но както тя, така и частния
тъжител К. не са имали достъп (ключ) до стаята на секретариата. Посоченото
обстоятелство се потвърждава от свидетелите Ч., И. и Р.. От друга страна, в
инкриминирания сигнал също е посочено, че адв. Г. разполага с паролата, но не и
с ключ за стаята, където се помещавал служебния компютър.
По делото са приобщени представените от
защитника на подсъдимия извлечения от изпратени електронни съобщения с подател
„td_********abv.bg”. Имейлът е
адресиран до множество получатели и съдържа прикачени файлов – протокол оглед
06.07.2016г..PDF, нот.акт-Урвич, протокол №9 БТС.pdf, Поздравителен адрес БТС!!!.doc,
Постановление СГП.pdf, Ехо.pdf. Писмото е от Е.К., зам. председател на ТД „Н.С.“,
гр. Търговище. Свидетелката Р.потвърждава, че частната тъжителка К. е била
зам.председател на дружеството „Н.С.“, гр. Търговище, поради което настоящата
инстанция приема, че по-горе посоченият имейл в действителност е изпратен от
тъжителката К.. От обсъжданото извлечение се установява, че К. е изпратила
посочените документи до множество адресати, както се твърди в депозирания до 01
РУ-СДВР сигнал.
Относно възражението на частните
тъжители, че първоинстанционният съд не е съобразил показанията на свидетелите
в насока, че документите, посочени в сигнала и обявени за липсващи, след
няколко дни са били налични, съдът намира за неоснователно. Нито един от
свидетелите не посочва, че въпросните документи са били налични след няколко
дни, но това обстоятелство е ирелевантно в случая. То е извън предмета на
доказване на престъплението „клевета“, доколкото дори и да имаше пряко
твърдение от подсъдимия С., че частният тъжител Г. е извършила нерегламентиран
достъп и е изнесла конкретни документи, то в обхвата на доказване щеше да бъде
именно обстоятелството, дали въпросните документи са изнесени на конкретната
дата, а не дали след няколко дни са били налични.
Твърдението в допълнението към
въззивната жалба, че подсъдимият С. е изпратил инкриминирания сигнал до 130
туристически дружества на електронните пощи остава недоказано. Липсват каквито
и да е било доказателства, които да установят подобно обстоятелство.
Предвид изложения подробен анализ, които
напълно съвпада с този на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав
намира възражението на частните тъжители Г. и К. относно избирателно обсъждане
на факти от първата инстанция по делото, насочено към оправдаване на подсъдимия,
за неоснователно. Доказателствата и доказателствените средства са правилно
ценени от районния съд и същите са разгледани както по отделно, така и в
тяхната съвкупност. Подобно на първата инстанция и настоящата след анализа на
същите достигна до единствения и непротиворечив извод относно несъставомерност
на деянието.
Въззивният
съд споделя правните изводи на районния, че от така установените факти не може
да се приеме, че е налице деяние покриващо от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 148, ал. 2,
пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. З и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, извършено спрямо частния тъжител адв. Г.. Настоящата инстанция споделя правните изводи на
контролирания съд и досежно несъставомерност на второто повдигнато обвинение за
извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 от НК спрямо
частните тъжители адв. Г. и К..
Обект
на защита на престъплението „клевета“ са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната
обществена оценка за личността.
От
обективна страна съставът на престъплението „клевета“ може да бъде осъществен
при две различни форми на изпълнително деяние – разгласяване на позорно
обстоятелство за пострадалия или преписване на престъпление, което не е
извършено от пострадалия. Разгласените конкретни факти и обстоятелства трябва
да не отговарят на действителността, тоест да са неистински, и да са позорни –
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
негативна оценка в обществото за пострадалия. Твърденията не трябва да създават
внушения, а да съдържат конкретна информация за неистински факти, тъй като
внушенията, които оставя у читателя даден текст, подлежат на субективна, а не
на обективна оценка на всеки читател, пречупена през неговата собствена
чувствителност, опит и познания. При преписването на престъпление клеветата
следва да съдържа достатъчно ясни твърдения, че конкретно лице е осъществило
елементи от състава на конкретно престъпление и те да бъдат в достатъчна степен
индивидуализирани – време, място и обективни признаци.
От
субективна страна деянието е умишлено. Деецът трябва да осъзнава, че
разпространяваните от него факти и обстоятелства, от една страна не отговарят
на действителността, а от друга – са позорящи лицето, към което са отправени.
По отношение преписването на престъпление деецът е необходимо да знае, че твърденията
му не отговарят на обективната действителност и пострадалият не е извършил
престъплението. Клеветата е осъществима както при пряк, така и при евентуален
умисъл.
В
конкретния случай от доказателствената съвкупност по делото по един категоричен
и безпротиворечив начин се установява, че подсъдимият С. не е извършил
вмененото му престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1, т.З и т.4 вр.
чл.147, ал.1 от НК – в качеството си на Председател на инспектората на
Сдружение „БТС“ при изпълнение на функцията си, чрез депозиране на сигнал до Директора
на 01 РУ СДВР да е преписал на адв. Г. престъпление по чл.319а от НК.
За да бъде осъществен посоченият състав
е необходимо на първо място да се докаже, че подсъдимият е преписал конкретно
престъпление на конкретно лице. Видно от подадения сигнал подсъдимият С. е
посочил, че паролата за служебния компютър на секретаря е известна на три лица
– А.И., И.Ч. и частния тъжител Н.Г.. В него не се съдържат конкретни твърдения,
че точно адв. Г. е осъществила нерегламентирания достъп до компютъра на
секретаря или че точно тя е изнесла конкретни документи, които не са били
публични, а се изразяват единствено съмнения относно нерегламентирано
проникване. Сигналът съдържа данни за извършено престъпление, но те не са
насочени към конкретен човек. Не е налице ясно и точно твърдение, че дадено
лице е извършило описаното деяние. Посоченото от адв. Г., че съмненията за
влизане в служебния компютър били насочени към нея, защото другите две лица са
все от щатния персонал на „БТС“, представлява субективно тълкуване на текста,
съдържащ се в сигнала, и не могат да обуслови съставомерност по обсъжданото
деяние. Видно от извършената проверката от 01 РУ-СДВР на разпит са подложени не
само частните тъжители, но и всички лица, чиито имена се съдържат в сигнала.
Следователно компетентните органи са проверявали всички възможни версии и са
подложили под съмнение всяко едно лице, чието име се съдържа в сигнала. От
друга страна, преписването на престъпление трябва да е насочено към конкретно
лице, а не да се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Както бе посочено по-горе внушенията, които
оставя у читателя даден текст, не са съставомерни като престъпление срещу честа
и достойнството.
От доказателствената съвкупност по
делото по категоричен и безпротиворечив начин се установи и че подсъдимият С.
не е осъществил и състава на престъплението чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 и
т.4 вр. чл.147, ал 1 от НК – на 12.04.2017г., в качеството си на Председател на
инспектората на Сдружение „БТС“ при изпълнение на функцията си, да е
разпространил позорно обстоятелство за Н.Б.Г. и Е.С.К., като сезирал Директора
на 01 РУ СДВР със сигнал за изнасяне на важни съюзни документи, в това число
оригинални нотариални актове, решение на управителния съвет на „БТС“ и
протоколи, и други и разпространението им сред туристическите дружества в
страната.
Разгласяването на позорни обстоятелства
като форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ изисква да бъдат
разпространени позорящи твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Частните тъжители в
своята тъжба твърдят, че подсъдимият подавайки инкриминирания сигнал до
компетентните органи е разгласил позорни обстоятелства, свързани с изнасяне на
важни съюзни документи, в това число оригинални нотариални актове, решение на
управителния съвет на „БТС“ и протоколи, и други и разпространението им сред
туристическите дружества в страната. На първо място, в сигнала не се съдържа конкретно
твърдение, че частните тъжители Г. и К. са изнесли посочените документи. Нещо
повече, сигналът не съдържа конкретни твърдения кое лице е изнесло документите,
а посочва само тези от тях които са имали ключове и съответно достъп до стаята
на секретариата. Посочени са лицата А.И., В. Ц., З.Р.,Л.П., като нито името на
адв. Г. фигурира, нито това на частния тъжител К.. Съдебната практика е
константа, че за да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“
твърденията трябва да бъдат с конкретно съдържание, позорящо пострадалия, и то
трябва да е насочено пряко към пострадалите, каквито не са налице в конкретния
случай. На следващо място, в сигнала се съдържат данни, че посочените по-горе
документи са станали достояние на частния тъжител К., която ги е публикувала в
имейл до всички туристически дружества, с квалификации уронващи престижа на
„БТС“ и авторитета на подсъдимия С.. В сигнала никъде не се съдържа конкретно
твърдение, че адв. Г. е разпространила въпросните документи, а то е единствено
и само по отношение на частния тъжител К.. От друга страна, това обстоятелство
отговаря на обективната действителност, видно от приобщените по делото писмени
доказателства – разпечатка от изпратен имейл до множество електронни пощи,
съдържащ като прикачен файл въпросните документите (л. 101-102 от съдебното
производство).
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че подсъдимият С. не е преписал престъпление на частния тъжител адв. Г.
и не е разгласил позорни обстоятелства относно частните тъжители Г. и К..
Доколкото не е осъществен основният състав, съдът намира за безпредметно да
коментира квалифициращите обстоятелства, вменени на подсъдимия С. по чл. 148,
ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 НК.
Доколкото се установи обективна несъставомерност
на инкриминираното деяние, обсъждането на същото от субективна страна също се
явява безпредметно. Настоящият въззивен състав намира, че за пълнота на
изложението и с оглед нуждата да се отговори изчерпателно на всички възражения
на частните тъжители, следва да се обсъди и изложеното от тях, че подсъдимият разпространявайки
сигнала до 130 туристически дружества, е осъзнавал, че накърнява доброто име на
частните тъжители. Както бе обсъдено в доказателствения анализ,
разпространението на сигнала до 130 туристически дружества от подсъдимия С.
остава недоказано. Не са налице каквито и да е доказателства в тази насока,
поради което дали подсъдимият е осъзнавал или не, че с подобно действие е
уронил престижа на частните тъжители е напълно ирелевантно. На следващо място е
изложено възражение, че първата инстанция не е изследвала поведението на
подсъдимия относно вменяемост и невменяемост. Вменяемостта е способността на
лицето да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ръководи
същите. В настоящото производство не са налице данни или обстоятелства, които
да поставят под съмнение вменяемостта на подсъдимият. В същото време районният
съд е изложил подробни аргументи защо деянието не е съставомерно и от
субективна страна, с които мотиви настоящата инстанция напълно се солидаризира.
За пълнота въззивния състав намира за
необходимо да отбележи, че подсъдимият С. е подал сигнала с цел да бъде
извършена проверка на изложените в него обстоятелства. В нито един момент
същият не е посочил нито една от частните тъжителки като извършители на
нерегламентиран достъп до служебния компютър или че са изнасяли документи.
Видно от сигнала подсъдимият не е целял да започне разследване срещу някоя от
двете тъжителки с цел да се накърни доброто им име, чест и достойнство, а с цел
да се защитят интересите на дружеството, което представлява. В тази връзка
правилна е констатацията на контролирания съд, че подавайки сигнал до
компетентните органи, подсъдимият е упражнявал свое конституционно закрепено
право. В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема още, че
твърдения направени в жалби не могат да се разглеждат като разгласяване на
клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнася, а целят да се упражни правото на
подаване на жалба (в този смисъл "М. и други срещу България" ). Право
да подават жалба имат всички лица, желаещи да сигнализират нередности, а не
само тези чийто сигнал е основателен. Затова, упражненото право на жалба не би
могло да породи неблагоприятни правни последици, респективно, от автора на
жалбата не може да се търси наказателна отговорност.
Тук е мястото настоящата инстанция да
разгледа и релевираните възражения на частните тъжители относно смесване на
правно-релевантни факти досежно съставомерност на деянието. Твърди се, че
изпълнителният секретар на „БТС“ упражнява управленски функции и при наличието
на липса на документи или нерегламентиран достъп именно той е лицето, което
следва да сигнализира компетентните органи. Акцентира се, че подсъдимият в
качеството си на председател на Инспектората е имал задължение да следи за
изпълняване на управленските функции и вместо да констатира неизпълнение на
служебните задължения на свидетеля Ц. в качеството му на изпълнителен секретар,
подсъдимият сам е сезирал 01 РУ-СДВР. Допълнително се посочва, че
изпълнителният секретар към инкриминираната дата бил с отнето правомощие.
Всички посочени твърдения на частните тъжители, от една страна, не
кореспондират с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. На
първо място, с Протокол № 9/31.03.2017 г. от извънредно заседание на
управителен съвет на сдружението „БТС“ е видно, че пълномощията на свидетеляЦ.като
изпълнителен секретар са възстановени. От друга страна, за състава на
престъплението „клевета“ в конкретния случай не е от значение, дали лицето
отправило сигнала до компетентните органи е имало това задължение съгласно
длъжностната си характеристика или не. Дали подсъдимият е нарушил своите
служебни задължения или не, не е предмет на доказване в настоящото
производство. Всеки гражданин има право да подава сигнали до компетентните
органи и да сигнализира за констатирани нередности. Ако чрез подаването на
сигнал е нарушил служебните си задължение, то това обстоятелство би могло да
бъде предмет на дисциплинарно производство и съответно на дисциплинарно
наказание. Предвид изложеното въззивният съд намира обсъжданото възражение за
неоснователно.
Поредното възражение на защитата е
свързано с обстоятелството, че не е извършено нерегламентирано проникване от
частния тъжител адв. Г., въз основа на което се твърди, че недоказаност на
престъплението по чл. 319а НК е равнозначно на доказаност на престъплението „клевета“.
Както бе обсъдено по-горе, за да е налице клевета е необходимо преписаното от
дееца на пострадалата престъпление да бъде конкретизирано по време, място,
начин на извършване и да бъде конкретно насочено срещу пострадалата. В
действителност от събрания доказателствен материал не може да бъде направен
еднозначен и категоричен извод, че адв. Г. е извършила нерегламентиран достъп.
В същото време е постановен и отказ от наблюдаващия прокурор да образува
досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление. Това
обстоятелство не може да служи като категорично доказателство за извършено
престъпление „клевета“, тъй като от една страна не се държи сметка за
конкретното съдържание на сигнала, а от друга – се пренебрегва правото на
гражданите да подават сигнали до компетентните органи.
Поради изложеното настоящата инстанция
намира извода на контролирания съд за оправдаване на подсъдимия за
законосъобразен и обоснован. Безспорно се установи по делото, че деянието е
несъставомерно, поради което правилно подсъдимият на основание чл. 304 от НПК е
оправдан.
Предвид изводът за несъставомерност на
деянието съдът намира за правилен изводът на първата инстанция касателно предявените
граждански искове от частните тъжители. Фактическият състав на гражданската
отговорност по чл. 45 от ЗЗД включва противоправно деяние, реално настъпили и
претърпени вреди, причинно-следствена връзка между двете и вина. При липсата на
който и да е елементите съставът остава незавършен, поради което не може да се
реализира и гражданската отговорност. В процесния случай изводът за
несъставомерност на деянието води до липса на престъпление. Следователно не е
налице елементът противоправно деяние. Предвид посоченото съдът се съгласява с
извода на районния съд, че предявените граждански искове от частните тъжители Г.
и К. срещу подсъдимия С. следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
В същото време при извършване на служебната си проверка настоящата инстанция
констатира, че контролираният съд е допуснал до разглеждане предявения от
частния тъжител Е.К. граждански иск в размер на 3000 лева-л.69 от нохд. С
присъдата е отхвърлил предявения от тъжителката К. граждански иск в размер от
5000 лева. Посоченото несъответствие следва да бъде отстранено чрез изменение
на присъдата в тази част.
Предвид крайния изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК остава неоснователно искането за
присъждане на претендираните разноски и те следва да останат в тежест на
частните тъжители.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден,
а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 3 вр. чл. 337, ал. 3 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда
от 28.11.2018 г.
по НЧХД № 13398/2017 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, като я ОТМЕНЯ
в
частта, с която е отхвърлен предявения гражданския иск от частния тъжител Е.С.К., с
ЕГН: ********** срещу подсъдимия В.С.С., с ЕГН: **********, за сумата над
3000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените на частния тъжител К. неимуществени вреди от
престъплението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.