Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31.03.2021 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав на първи март 2021 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от Председателя
В. гр. дело № 298 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ПК
"КОСМОС, с ЕИК *********, гр.О., чрез пълномощник адв. С.,ТАК, срещу
решение № 260014 от 11.09.2020 г. по гр.д. № 31/2020 г. по описа на PC–О., с
което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от кооперацията против Община О., представлявана
от кмета инж.Е.Е., иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. О., одобрена със Заповед РД-18-86/17.12.2009г. на Изпълнителния Директор на
СГКК, с площ от 2134 квадратни метра, с адрес на имота гр.О., ул********, при
граници : ПИ с идентификатори:53535.501.3135, 53535.501.681, 53535.501.682,
53535.501.683, 53535.501.3232, 53535. 501.3132, 53535.501.676,
53535.501.677, на осн.чл. 2 ал.3 ЗОС(отм.), като неоснователен и недоказан.
С доводи, че в хода на първоинстанционното производство е доказано
наличието на всички изискуеми предпоставки на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС/отм./, за да бъде признат ищеца за собственик на процесния недвижим имот,
въззивникът счита решението за неправилно, поради необоснованост, неправилно
приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, и моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендира съдебни
разноски, направени в първоинстанционното и въззивното производство. Основните
оплаквания се свеждат до следното:
-макар първоинстанционният съд да е обсъдил правилно събрания
доказателствен материал, приемайки, че сградата в поземления имот е изградена
със средства на кооперацията преди 13.07.1991г. и че е налице
правоприемство/идентичност между кооперативната организация, носеща през
годините различни наименования: РПК”Наркооп”, РПК-Омургаг и ПК „Космос", е
достигнал до погрешни правни изводи, прилагайки неправилно материалния и
процесуалния закон: неправилни са доводите на съда, че разпоредбата на чл. 2,
ал. 3 от ЗОС /отм./, макар и принципно приложима по съдебни спорове,
разглеждани и след отмяната й, не е относима към настоящия казус, защото предмет
на иска бил цял поземлен имот, а не сграда или прилежащ терен; че по делото не
били налице доказателства, които да сочат на пълна идентичност между съответния
прилежащ терен на сградата и целия претендиран процесен имот; РС е приложил
стеснително тълкуване на закона, неотговарящо на замисъла на законодателя, тъй
като никъде в съществуващата съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 3
от ЗОС/отм./ не се прави такова разграничение. Още повече, че към 01.06.1996
г., когато е влязъл в сила новият Закон за общинската собственост и в частност
текста на чл. 2, ал. 3 от ЗОС/отм./, все още не са съществували сочените от
съда нормативни актове, уреждащи понятието „прилежащ терен” - ЗУТ и Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии, а и тяхното приложение не е универсално – същите са приложими само
при проектиране на нови сгради и комплекси и при промяна на предназначението
им;
-опирайки се на понятието „прилежащ терен” РС може би е имал предвид
правилото на чл. 64 от ЗС, според което собственикът на постройката може да се
ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването на
постройката, съобразно нейното предназначение, но е пропуснал да отчете
обстоятелството, че в случая не се касае за обикновена жилищна сграда, а за
сграда, представляваща голям търговски обект, който, за да може да функционира,
е необходимо да разполага с голяма площ около себе си, върху която да
маневрират и паркират товарни камиони със стока. Според въззивника, предвид
предназначението на сградата, следва извода, че цялата площ на ПИ с
идентификатор 53535.501.678 по КК карта
на гр. О., в който имот тя е изградена, се явява неин прилежащ терен;
-излага съображения, че дори да се приеме, че използвайки понятието
„прилежащ терен”, законодателят не е имал предвид целия поземлен имот, върху
който са изградени сградите и постройките на кооперативните организации, а само
отделна част от него, то тогава следвало исковата претенция да бъде уважена
поне частично по отношение само на отделна част от общата площ на ПИ,
представляваща прилежащ терен към сградата.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
пълномощник адв. М., ВТАК, със становище за неоснователност на въззивната
жалба, и молба да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, по следните съображения:
-доводите на въззивника не кореспондират с действителното фактическо
положение и събраните доказателства по делото, в жалбата не е посочено коя
материалноправна и/или процесуалноправна норма не е съобразил PC-О., а
изложените твърдения са не само неправилни, но и некоректни и необосновани;
-бланкетни са твърденията за
нарушение на материалния и процесуалния закон, като от друга страна, при
несъстоятелни твърдения и с неясни, но и противоречиви доводи, жалбоподателят
се стремял да придаде друг смисъл на фактите по делото, установени по безспорен
начин в хода на първоинстанционното производство;
-съдът не е допуснал процесуални нарушения- изрично в о.с.з. ищецът е
заявил, че няма възражения по проекто-доклада, с който съдът е разпределил
доказателствената тежест, съобразно твърденията и възраженията на страните. Освен
това ищецът не се е възползвал от правото си по чл. 143, ал.2 от ГПК, да поясни и допълни исковата си молба, както
и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от
ответника;
-излагайки подробни съображения и обсъждайки събраните по делото
доказателства, въззиваемата страна, счита че РС е обсъдил относимите обстоятелства
и правни норми – правилно съдът е приел, че сградата е построена „по отстъпено
право на строеж върху държавна земя“, че независимо кой е инвеститорът, платил
обезщетенията, държавата е станала собственик на отчуждения имот, който по
силата на §7 ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА (в сила от 17.09.91г.) е станал
общинска собственост; правилни са доводите на съда, че разпоредбата на чл. 2
ал. 3 ЗОС се отнася до прилежащия терен, не и до цели поземлени имоти; че
произтичащото директно от закона придобивно основание се отнася до случаите,
когато кооперацията е строила сградите със собствени средства, без да е имала
учредено право на строеж. Счита, че манипулативни и несъстоятелни са твърденията
на жалбоподателя, върху които е изградена жалбата, че съдът не познавал
понятието „прилежащ терен“ и че в съдебния акт било „пропуснато да се отчете
обстоятелството, че в случая не се касае за обикновена жилищна сграда, а за
сграда представляваща голям търговски обект....“.
В о.с.з. страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата
си, претендират разноски.
При извършената проверка по реда на чл.262 и сл. от ГПК, въззивната
инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция е обоснована с твърденията, че с нот.акт № 121,
том I, нот.дело №354/1995г. на Районен съд гр.О. ищцовата кооперация е призната
за собственик на Сграда за търговия
„Супермаркет“, с площ от 755 квадратни метра, с адрес: гр.О., ул********,
построена в ПИ с идентификатор 53535.501.678 по КККР на гр.О., одобрена със
Заповед РД-18-86/17.12.2009г. на изп.д-р на СГКК, с площ от 2 134 квадратни
метра, с адрес на имота гр.О., ул********№ 39, построена изцяло със средства на
кооперацията в периода 1977-1983 г., като се позовава на наличието на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗОС (отм.), обосноваващо
правото му на собственост и върху недвижимия имот по силата на закона. Твърди,
че изграждането на сградата е започнало през 1977 г. с отчуждителна процедура
на имоти и части от имоти, принадлежащи на физически лица, с цел обособяване на
терен за сградата. Уточнено е, че тази процедура се извършвала от ГОНС, но
плащането на обезщетенията на отчуждените собственици се извършвало директно от
бюджета на кооперацията, чрез ДСК. Строителният обект бил изграден през 1983 г.
Ищецът сочи, че след отчуждаването на изброените от него имоти последните били
станали държавна собственост, съгласно чл. 63 и чл. 64 ЗТСУ. Въпреки
преминаването на посочените в § 7 ЗМСМА държавни имоти в собственост на
общините, съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ДВ, бр. 44
от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., отм. ДВ бр. 101/2004 г./, сградите и
постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието
строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащият
терен, не се определят като общинска собственост, а стават собственост на
кооперативните организации, които са ги построили. Твърди, че въпреки тази
нормативна уредба ответната Община О. отказвала през годините да признае правото
на собственост на ищцовата кооперация върху процесния поземлен имот, като през
2016г. актувала този имот като общинска частна собственост с АЧОС, вписан под №
71, том 9, дело 1652/16г. на СВп. -гр.О., Като се основава на факта, че
сградата в процесния имот е построена със собствени средства на ищцовата
кооперация в периода 1978 г. - 1983 г., т.е. преди 13.07.1991г., и със
собствени средства на същата са платени обезщетенията на отчуждените
собственици на обособения за строежа имот, ищцовата страна счита, че е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), на основание на която тя е придобила
собствеността върху процесния ПИ по силата на закона. Заявява, че съгласно
съдебната практика посочената разпоредба има реституционен характер и
последвалата й отмяна не водела до загубване на правото на собственост на
кооперацията, която се възползвала от правото си да поиска отписването на имота
от актовите книги на Община О. в срока по § 26 от ПЗР от ЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007
г./. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска, с възражения за
недопустимост, поради наличие на СПН (чл. 299 ГПК), предвид влязлото в сила
решение по гр.д.№ 74/2018г. по описа на РС-О., с което е отхвърлен предявения
от кооперацията срещу Община О. установителен иск за собственост на същия имот.
Възражения по същество: ищецът не е упражнил в законовия срок по § 26 от ПЗР на
ЗК правото да поиска деактуване на целия процесен имот, а само на прилежащия
терен към него, както и не е обжалвал мълчаливия отказ на кмета да деактува
имота, поради което този отказ е породил своите правни последици на
стабилизиран административен акт и имотът е останал общинска собственост; Позовава
се на §6 и §7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно които държавните имоти, какъвто до
тогава бил и процесният ПИ, ставали общинска собственост; построяването на
сградата в процесния имот станало след 1978 г. въз основа на отстъпено право на
строеж върху държавна земя, която не би могла да бъде придобита от кооперацията
нито по давност, нито по закон; претенцията на ищеца не можела да има
реституционен характер, тъй като в случая не било извършено отчуждаване, а
признаване на общинската собственост по силата на закона; по делото лисвали
документи, установяващи правоприемството между РПК „Наркооп", гр.О. –
инвеститора, построил сградата в процесния имот, и ищцовата кооперация; не били
приложени документи, които да удостоверяват кога е завършена, приета и въведена
в експлоатация сградата в имота, като се сочи, че през 1983 г. същата още не е
била приета като годен за ползване обект. Като се базира на твърдението, че още
с обособяването му процесният имот е бил държавна собственост и кооперацията,
построила сградата в него, е имала само правото да го ползва, ответната страна
оспорва иска с основното възражение, че ищецът не е придобил имота по силата на
закона.
По допустимостта на предявения иск:
За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост, предвид издаденият АЧОС № 1150 от 12.10.2016 г. за процесния имот
и направеното оспорване на иска от ответната страна. Като основание за актуване
на имота като общински е посочена разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОбС (л. 45 гр.д. № 306/2016 г., л. 31 от гр.д.
74/2019 г.).
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска с
позоваване на чл. 299 ГПК - поради формирана сила на пресъдено нещо по същия
спор: В производството по гр.д. № 74/2019 г. на РС-О. (приложено), приключило с
влязло в сила отхвърлително решение, макар и касаещо същия имот, ищецът е обосновал
претенцията си за собственост на основание давностно владение, докато с
настоящия иск притежаването на спорното право се претендира на основание
конкретна и специална законова норма – чл. 2 ал.3 от ЗОС (отм.), поради което и
липсва изискваната от чл. 299 ГПК пълна идентичност, която да води до
недопустимост на настоящия иск и до непререшаемост на спора. Съгласно чл. 298
ал.1 ГПК съдебното решение влиза в сила само между същите страни, за същото
искане и на същото основание и тези
три критерия влизат в обхвата на СПН (Решение № 476 от 26.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 907/2009 г., II г. о., ГК).
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, в това
число представените писмени доказателства към приложените гр.д.№ 306/2016г. и
гр.д. № 74/2019г. на РС-О., предвид приетите пред настоящата инстанция
заключения на допуснатите първоначална и повторна СТЕ, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение изх.№ 361/17.11.2016 г. на Община О. ( л. 67 от
приложеното гр.д. № 306/2016 г.) имот в кв. 76-75 по плана на град О., одобрен
с Указ № 22/13.02.1906г., имот пл.№ 716, имот пл.№ 721, имот пл.№ 722 в кв. 38
по плана на гр. О., одобрен със Заповед № І-3-586/13.07.1973 г., УПИ ІІ-678 в
кв.74 по плана на гр. О., одобрен със Заповед №162/19.08.1992г. и имот с
идентификатор 53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр.О., одобрена със Заповед РД-18-86/17.12.2009г., са идентични.
От представените 2 броя скици, и от заключението на СТЕ се установява, че в
ПИ с идентификатор 53535.501.678 по кадастралната карта на гр. О. с площ 2134
кв.м., е построена и налична сграда за търговия с идентификатор 53535.501.678.1,
с площ 755 кв.м. В скицата на поземления имот като негов собственик е записана
ответната община, а в скицата на сградата като собственик на същата е записана
кооперацията – ищец, въз основа на нот.акт № 121, том І, дело №354/29.09.1995г.
на РС-О..
Съгласно приетата във въззивното производство СТЕ от 31.12.2020 г. (л. 35 и
сл.от делото), в действащия до 1992г. регулационен глан на гр. О. – този от
1973 г., на мястото на настоящия ПИ с идентификатор 53535.501.678 са отразени
частни имоти, попадащи в парцел І, кв. 38, отреден за жилищен комплекс. През
1977 г. е извършено отчуждаване на някои от частните имоти за изграждане на
„Супермаркет“, но в регулационния план от 1973 г. не е обособен самостоятелен
парцел за новия обект. Новоизградената сграда не е заснета и нанесена в този план. В регулационния план на гр О.,
одобрен със заповед № 162/19.08.1992г.
за имота е отреден парцел ІІ, в кв. 74, за „Супермаркет“. По Кадастралната
карта на гр. О., одобрена със заповед № РД-18-86/17.12.2009г. процесният имот е
настоящия ПИ с идентификатор 53535.501.678, а построената в имота сграда за
търговия (супермаркет) е с идентификатор 53535.501.678.1.
По хронологията на фактите:
С писмо №1430/14.05.1974 г. ИК на ГОНС – О. уведомява Градска потребителна
кооперация „НАРКООП“ – град О., че й отстъпва право на строеж за „Супер Маркет“
върху парцел ІV в кв. 28 по плана на град О., който е отреден за кооперативен
пазар, като правото се отстъпва възмездно -плащането на терена и сградите ще стане
съобразно зоната при оценка за супермаркета в размер на 80 000 лева, която
стойност да се включи в генералната сметка на обекта, по която ще стане
изплащането на площадката. Видно от протокол № 5/03.05.1977г. УС на РПК – О. е
взел решение да изплати терена за Супермаркета от фонд РТУ (протоколът е
подпечатан с печат на ПК „НАРКООП“ О. – л. 9 гр.д.№ 31/20г.на ОРС). С писмо от
Окръжен Народен Съвет, У-ние „Строителство и архитектура“ изх.№ ІХ-5.758/18.05.1977г.,
е наредено на председателя на ИК на ГНС–гр. О. на осн.чл. 97 ал.1 ЗТСУ и чл.
264 ал.1 ППЗТСУ да открие производство за отчуждаване на имотите в кв.38 по
плана на град О. - №670,671,672,673,722,717 и частично на имоти № 711 и 718 във
връзка с подготовката на строителство на „супермаркет“ и улица с №33-171. В
писмото изрично е посочено, че инвеститор на обекта е Окръжен кооперативен
съюз. Разпоредено е след изтичане на законните срокове цялата преписка да се
представи на председателя на ОНС за издаване на заповед за отчуждаване съгласно
чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ.
Следват издадени на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ заповеди от 07.07.1977г.
от председателя на ОНС – Търговище, с които са отчуждени за строителство на „Супермаркет“
в кв. 38 по плана на гр. О. имоти: дворище №717, дв.№721, дв.№673, дв.№672,
дв.№722, част от имот пл.№711, част от имот пл.№718, дворище №671, като е
посочено с какви суми или имоти да бъдат обезщетени собствениците на
отчуждените имоти. Видно от писмо от 01.07.1977г. на ЦУ на ЦКС, изпратено до
ОКС – Търговище и РПК „Наркооп“ – О. съгласно протокол № 6/10 от 30.06.1977г.
ИК на ЦКС разрешава на РПК „Наркооп“–гр.О. да изплати недвижим имот –
собственост на частни лица на стойност 39 500 лева със собствени средства от
фонд РТУ. След изпратен от ИК на ГНС–О. на 14.09.1977г. до ОКС – Търговище
списък с лицата, чиито имоти са отчуждени, и сумите, с които те следва да бъдат
обезщетени, на 17.10.1977 г. е изготвен банков документ в ДСК – град О., от
който следва, че РПК – О. е превела на 9 собственици парични обезщетения
съгласно посочения списък, изпратен от ИК на ГНС – О. на 14.09.1977г. до ОКС –
Търговище. В обсъдените документи като инвеститор, който е плащал обезщетенията
за отчуждаване на имотите с оглед строителството на „супермаркет“ в гр. О., е
записана РПК „Наркооп“ гр. О..
В приложените по гр.д.№ 306/2016 г. документи
от Държавен архив – Търговище (л. 73- и сл.), представляващ заглавна страница
на фонд № 64, инвентарен опис № 5 и 6, за периода 1973г.-1976г., 1977г.-1980г.,
са посочени промените в наименованието на фондообразувателя: Районна
потребителна кооперация-гр. О. за времето от 1958-1962г., Градска потребителна
кооперация „Наркооп“ – О. за времето от 1963-1977г. и Районна потребителна
кооперация /РПК/ - О. след 1978г. В последствие с решение от 04.11.1989г. по
гр.д.№137/1989г. на ТОС е регистрирана като Потребителна кооперация „Космос“
със седалище ***. Видно е обаче, че подадената до Окръжен съд – Търговище на
30.10.1989г. молба от УС на Потребителна кооперация “Космос“ – град О. за (пре)регистриране
в кооперативния фирмен регистър при съда на Потребителна кооперация “Космос“–гр.О.,
е подпечатана с печат на Районна потребителна кооперация – О., приложения към
молбата Протокол № 1/19.05.89г. от годишно отчетно-изборно събрание е на РПК
гр. О. за дейността на кооперацията за 1988 г. Именно този протокол е цитиран в
решението на ТОС (л. 18-22 гр.д.31/2020 ОРС).
В различните документи, касаещи безспорно изграждането на процесната
сграда, като инвеститор е посочен ГПК „Наркооп“ (л.8- цитираното по-горе писмо
№ 1430/14.05.74 г., л. 10- в писмото на ГОНС от 10.01.1978г.), по-късно, в
документацията от 1983 г. – РПК О. (л.
11,12,13, 15), на л. 14- „ОКС РПК О.“.
В тази връзка и от представените писмени доказателства, се установява, че
строителството на процесната сграда е извършено в периода 1979 - 1983 г. (л.
11- 15, л. 72-75 от гр.д.№ 31/2020 г.ОРС), сред които и заповед №
364/25.07.1983г. на ЦКС за назначаване на приемателна комисия на обект „Супермаркет“, Протокол на
приемателната комисия за приемане и въвеждане в действие на обект „Спурмаркет“,
одобрен от 12.08.1983г.
Видно от представения по делото нот.акт №121, том І, д.№ 354/29.09.1995г. на ОРС, Потребителна кооперация
“Космос” – гр.О., е призната за собственик на следния недвижим имот: МАСИВНА
СГРАДА, с площ от 720 квадратни метра, състояща се от магазинна зала –
супермаркет, складови, хладилни, сервизни помещения и административна
канцелария, построени по отстъпено право на строеж на държавна земя, за което е
отреден парцел ІІ-678, в кв. 74 по плана на гр.О., с площ от 1480 квадратни
метра, част от което обособена като вътрешен двор, ограден с бетонна подпорна
стена с построен в него МЕТАЛЕН НАВЕС, при граници: ул********, имот 676, имот
677, парцел ХІ-682, парцел ІХ-683 и общинско място.
С молба вх. № 92-00-328/07.11.2007 г. ПК“Космос” е поискала от кмета на
Община О. да отпише от актовите книги на общината прилежащите терени към
сградите на ПК „Космос“, една от които е сградата в процесния имот /т.4 от
молбата/. Искането е направено във връзка с промените в преходните разпоредби
на Закона за кооперациите. По тази молба кметът на Община О. не се е
произнесъл, и това обстоятелство не е спорно между страните.
В издаденото на 14.12.2007 г. писмо от областния управител на област Търговище
е посочено, че в сектор „ДСУС“ няма данни имотът да е актуван като държавен.
Пред въззивната инстанция са приети две СТЕ във връзка с определяне на
прилежащия терен.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск за собственост, намиращ своето правно
основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр.с чл. 2 ал. 3 от ЗОС
(отм.)
Установените по–горе обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС / Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. отм. ДВ,
бр.101/2004 г./, чиято разпоредба предвижда, че „не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните
организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от
тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен“.
С тази разпоредба посочените в нея обекти
(сгради, постройки, прилежащ терен) се изключват от обхвата на общинската
собственост и стават собственост на кооперативните организации. Придобиването става
по силата на самия закон, от датата на влизането му в сила, тъй като не е
предвидено провеждането на нарочно административно производство. Отмяната на
посочената разпоредба (ДВ бр-.101/2004г.) няма обратно действие и не може да се отрази
на вече придобитото по силата на закона право на собственост от кооперативните
организации. Не са въведени и условия за законност на строежа -
наличие на строителни книжа, разрешения и др., изискуеми за всяка постройка.
Систематичното място на разпоредбата навежда на извод за изключване на
изградени от кооперативните организации постройки и прилежащия им терен от
кръга както на частната, така и на публичната общинска собственост. Както е
видно, според законовия текст, няма функционална връзка между придобиването на
собственост от страна на кооперациите и вида на общинската собственост - т.е.
изводът е, че независимо в какъв имот е изградена постройката на кооперацията,
тя става нейна ex lеge в резултат от влизане в сила на закона.
Наличието или липсата на отстъпено право на строеж в полза на кооперациите
също не е елемент от фактическия състав на придобиване на собственост по реда
на чл. 2, ал.3 ЗОС (отм.) – подобно разграничение в сочената разпоредба не е проведено. Като критерий за
изключването на посочените обекти от общинската собственост нормата установява
единствено влагането на собствени на
организациите средства за построяване на сградите и определя крайния момент, до
който същите следва да са били построени, без да поставя други изисквания. Не
може да се приеме разбирането, че
наличието на валидно отстъпено право на строеж би обезмислило
приложението на чл. 3 ал. 2 ЗОбС (отм.), тъй като сградите и постройките, които
кооперативните организации придобиват по силата на сочената разпоредба, не са
със статут на суперфициарна собственост
- заедно с правото на собственост върху тях кооп.организации придобиват
и право на собственост върху прилежащия терен, необходим за тяхното обслужване.
(решение № 925/01.03.2010 г. на ВКС по
гр.д.№ 1734/2008г., І г.о.).
Последващата отмяна на чл. 2 ал. 3 ЗОЗ не води до отнемане на вече
възникналите по силата на закона права. Разпоредбата на чл. 2 ал. 3 има
реституционен характер, поради което нейната отмяна през 2004 г. не води до
загубване правото на собственост върху прилежащите терени. Запазването на тези права се потвърждава и с
разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК.
Съдебната практика последователно према, че по силата на закона тези обекти
стават собственост на кооперативната организация, с чиито средства са
изградени. При преобразуване на кооперативните организации чрез сливане,
вливане, отделяне и разделяне право на собственост се придобива от
организацията - правоприемник, в чиийто баланс е включена сградата към момента
на влизане в сила на закона /решение № 255/10 по гр.д. № 89/2009 г. на ВКС, I
г.о/.
Приема се, че в хипотезата на чл. 2, ал.3 отм. ЗОбС теренът няма
самостоятелно, а обслужващо предназначение и следва собствеността на
построената върху него сграда / решение № 925/01.03.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1734/2008 г., I г.о. /.
Цитираната практика налага извод, че нормата на чл.2, ал.3 ЗОС (отм.) изключва
правната възможност, при наличие на посочените в нея предпоставки - когато има
извършено до 13.07.1991 г. строителство на сграда и постройка
от кооперативна организация, със собствени средства, прилежащият терен,
необходим за обслужване на сградата-кооперативна собственост, да запази статута
си на държавна или общинска собственост. (решение № 180/07.03.2018 г. по д.№
315/2017 г. на ВКС, І г.о.).
В настоящия случай процесният имот е образуван в резултат на проведена през
1977г. отчуждителна процедура на имоти и части от имоти, принадлежащи на
физически лица, но е обособен като отделен имот едва по регулационния план на
гр. О. от 1992 г. - като УПИ ІІ-678 в кв.74. Въпреки проведеното производство
по отчуждаване на имоти, за новосъздадения имот не е бил съставен акт за
държавна собственост, поради което и по приложените към делото извлечения от
разписните листи към плановете от 1973г. и 1992г. липсват вписани данни за
собственик на имота. Видно от издаденото на 14.12.2007 г. писмо от областния
управител на област Търговище сред документите в сектор „ДСУС“ няма данни
имотът да е актуван като държавен.
Отчуждените имоти, върху които впоследствие е бил обособен УПИ ІІ-678 в кв.
74, са станали държавна собственост, съгласно тогава действащото
законодателство – чл. 64 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗТСУ (ред. ДВ бр. 29/1973
г.) С влезлия в сила на 17.09.1991г. ЗМСМА (Дв.бр. 11/17.09.1991 г.) с §7 ал.1
т.6 от ПЗР е регламентирано, че с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Т.е. ex lege процесният
имот е станал общинска собственост, като обект на общинската инфраструктура с
местно значение.
След признаване на ищцовата кооперация за собственик на построената в
процесния имот сграда по силата на констативен нотариален акт от 1995г., на
01.06.1996г. е влязъл в сила приетия нов Закон за общинската собственост, на
чиято разпоредба (чл. 2 ал. 3 ) се позовава ищеца.
Настоящата инстанция намира за безспорно установено в процеса
обстоятелството, че въпросната сграда е построена до предвидения в законовата
норма срок – до 13 юли 1991 г. По смисъла на понятието „извършено
строителство“, употребено в чл. 2 ал.3 ЗОС/отм./, не се изисква сградата да е
законно построена и да има издадени надлежни строителни книжа, както и
разрешение за ползването й, а е достатъчно фактическото застрояване на земята,
върху която е отстъпено правото на строеж ( в този смисъл Определение № 442 от 1.10.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 395/2018 г., I г. о., ГК) – което фактическо застрояване се установява
от представените строителни книжа и от представения приемателен протокол от м.
август 1983 г.
Съдът приема за установено по делото, че изграждането на построената в
имота търговска сграда (супермаркет) е сторено изцяло със средства на
потребителната кооперация в града – носила в горепосочените периода различни
наименования: Потребителна кооперация Омург, Градска потребителна коопрация
„Наркооп“, РПК О.. Тази кооперация е вписана и като инвеститор в издадените
документи по отчуждителната процедура, както и в представените писмени
доказателства във връзка с извършеното строителство. С решение от 04.11.1989г.
по гр.д.№137/1989г. на ТОС е регистрирана като Потребителна кооперация „Космос“
със седалище *** - подадената до Окръжен съд – Търговище на 30.10.1989г. молба
от УС на Потребителна кооперация “Космос“ – град О. за (пре)регистриране в
кооперативния фирмен регистър при съда на Потребителна кооперация “Космос“–гр.О.,
е подпечатана с печата на Районна потребителна кооперация – О.. Приложения към
молбата Протокол № 1/19.05.89г. от годишно отчетно-изборно събрание е на РПК
гр. О. за дейността на кооперацията за 1988 г. Именно този протокол е цитиран в
регистърното решение на ТОС (л. 18-22 гр.д.31/2020 ОРС).
Наред с това следва да се посочи, че ответната страна не оспорва правото на
собственост на ищеца върху описаната в нотариалния акт сграда и въпроса за
принадлежността на това право е отделен като безспорен в производството пред РС
– с обявения за окончателен доклад на съда в с.з. от 11.08.2020 г. Признаването
на ищцовата кооперация за собственик на сграда, която е построена от
инвеститор, посочен в документите с наименованието РПК „Наркооп“ – О., РПК-О., е
косвено доказателство за приемствеността/идентичността между РПК – О. и ищеца
ПК „Космос“, при положение, че ответната страна не оспорва придобитото от ищеца
право на собственост върху сградата, което му е признато с цитирания
констативен нотариален акт, въз основа на направена проверка на представените
писмени доказателства.
В случая основният спор по делото е относно съдържанието, което законът
влага в понятието "прилежащ терен" - т.е. за обхвата на правото на
собственост на кооперацията по отношение на земята, върху която е построен
процесният търговски обект. Тезите на страните са две - 1. Прилежащ терен е
площта на поземления имот; 2. Прилежащ терен е площта, която е определена от
вещото лице, съгласно изискванията на ЗДДС.
Законът за устройство на територията (ЗУТ) създава ред, по който да се
определят прилежащите площи към съществуващите сгради. Така в чл. 22 ал. 7 ЗУТ
е сторено препращане за определянето на размера на прилежащите площи към
съществуващите сгради към Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според смисъла,
вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ,
необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на
закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за
приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и при определяне на площите,
които са необходими като прилежащ терен за нуждите на кооперацията.
Въззивната инстанция не споделя довода на въззиваемата страна, че понятието
„прилежащ терен“ не следва да бъде обсъждано, доколкото предявеният иск касае
признаване собствеността на ищцовата кооперация върху целия ПИ. Взависимост от площта
на построеното (сгради, др. постройки) и от площта на имота, няма пречка да се
окаже, че прилежащият терен съвпада с цялата площ на имота – съобразно
установените правила и нормативи.
В настоящия случай до 1992 година (когато е приет сега действащия
регулационен план на гр. О.) процесният търговски обект е бил разположен в
терен за комплексно застрояване, като впоследствие за него се урегулира
поземлен имот – с плана от 1992 г. (първоначалната СТЕ пред въззивния съд – л. 35).
Както е посочила и повторната СТЕ фактически, в конкретния случай първо е
възникнала сградата (завареното положение преди ЗУТ), а след това е възникнал
имотът. По този начин именно ответната община е тази, която е преценила
необходимата прилежаща площ за търговския обект. Става дума за супермаркет, за
функционирането на който са въведени редица изисквания. За да функционира
търговският обект - собственост на кооперацията, съобразно предназначението си
и двете вещи лица посочват, че е необходима прилежаща площ в рамките на площта
на УПИ (по втората СТЕ – вж. обясненията на вещото лице в с.з. от 10.03.2021 г.
– ако трябва да определяме терен, който е необходим за функциониране на този
супермаркет, дори и площта от 2134 кв.м. няма да бъде достатъчна).
Отделно от това, следва да се има предвид, че към 1996 година, когато влиза
в сила Закона за общинската собственост, процесният търговски обект вече е
разположен в УПИ - следователно, по силата на закона собственост на ищцовата кооперация
се счита не само постройката, но и прилежащия към него момент терен в рамките
на урегулирания поземлен имот.
Що се отнася до тезата за определяне на конфигурацията и площта на
прилежащия терен съобразно понятието, вложено в ЗДДС (какъвто е подходът на
повторната СТЕ), следва да се подчертае следното:
Съгласно изрично посоченото в чл. 1 ЗДДС Цел на закона: „Този закон урежда
облагането с данък върху добавената стойност (ДДС). Съгласно §1 от Допълнителни
разпоредби на ЗДДС: За целите на този закон:
…. т. 6 (изм. - ДВ, бр. 108 от
2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Прилежащ терен" е сумата от
застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта
около застроената площ, определена на база отстояние 3м от външните очертания
на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж
на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
От горепосоченото е видно, че цитираната в ЗДДС легална дефиниция „прилежащ
терен“ е въведена само за целите на
облагането с ДДС и не може автоматично да се прилага в случаите на спор за
собственост, какъвто е настоящият, поради което и съдът намира, че не следва да
бъде съобразена повторната СТЕ и очертаният от нея „прилежащ терен“ от 1068
кв.м. (755 кв.м. + 312,70 кв.м.- със закръгляния), предвид и обясненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание.
Със Закона за общинската собственост е признато право на собственост на
кооперациите не само върху изградените с кооперативни средства постройки, но и
върху прилежащия терен, който в настоящия случай, се разпростира в рамките на отредения
УПИ, върху площ в размер на 2134 кв.м., съобразно
кадастралния план.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за основателен.
За неоснователни съдът намира доводите на ответника за липса на
правоприемство (предвид изложеното по-горе в мотивите) между ищеца и посочените
в различните документи кооперативни организация РПК гр. О. и ГПК „НАРКООП“.
Без значение за основателността на исковата претенция е и „мълчаливия“
отказ на кмета на община О. да деактува имота като общински – както бе посочено
по-горе в хипотезата на чл. 3 ал. 2 от ЗОС собствеността върху построеното и
върху прилежащия терен възниква по силата на закона. Именно в хипотезите, в
които общината бездейства, респ. при отказ – за правоимащата кооперативна
организация възниква правен интерес да предяви иска за защита на правото си на
собственост-установителен, доколкото имота се намира във владение на
кооперацията.
Неотносимо е възражението, че по делото нямало данни за издадено разрешение
от ИК на ОбНС за отстъпено право на строеж съгл. 130 ал. 1 ЗТСУ (отм.), като в
същото време ответникът изрично посочва, че сградата е строена въз основа на
отстъпено право на строеж върху държавна земя. Както бе посочено по-горе,
такова изискване и разграничение не се въвежда от разпоредбата на чл. 3 ал. 2
от ЗОбС, в тази насока е и цитираната съдебна практика.
Предвид изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и
доказан. Районният съд е достигнал до друг извод и краен резултат, поради което
решението му следва да бъде отменено и постановено ново решение, с което иска
да бъде уважен.
По разноските – с оглед основателносттана жалбата
въззиваемата страна следва да заплати на въззивника разноските и за двете инстанции
в размер общо 1266.46 лв.: 710.97 лв.
(600лв.адв.възнаграждение, д-.т 110.97 лв.)-пред първата инстанция; 555.49
лв.(55.49лв. д.т., 250лв.адв.възнаграждение, 250лв.-СТЕ) - за въззивната
инстанция
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 260014 от 11.09.2020 г. по гр.д. № 31/2020 г.
по описа на PC–О., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община О., че к. „П. “К.”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. ”Независимост” № 2, представлявана от председателя
Атанас Кирилов Тасев, е собственик на Поземлен имот с идентификатор
53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. О.,
одобрена със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на Изпълнителния Директор на СГКК,
с площ от 2 134 (две хиляди сто тридесет и четири) квадратни метра, с адрес на
имота гр. О., ул. "Христо Ботев" № 39, при граници : ПИ с
идентификатори:53535.501.3135, 53535.501.681, 53535.501.682, 53535.501.683,
53535.501.3232, 53535. 501.3132, 53535.501.676, 53535.501.677 - на
осн.чл. 2 ал. 3 от Закона за общинската собственост (отм.)
ОСЪЖДА Община О.,
ул. „Ал. Стамболийски“ № 2 А, да заплати на к. „П. “К.”, с ЕИК *********, гр. О.,
пл. ”Независимост” № 2, направените по делото разноски в размер на за две
инстанцИван Христов Христов, ЕГН **********,*** и Красимир Христов Христов, с
ЕГН **********,***, направените разноски
по делото за двете инстанции в размер на 1266.46
лв. - на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването
му на страните, при основанията на чл. 280
от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.