Решение по дело №1094/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 49
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20212330201094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Ямбол, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330201094 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „*** ТРЕЙД ЛОГИСТИК от гр.Ямбол,
ЕИК:***против наказателно постановление № 550624-F580199/19.01.2021г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.31,ал.4 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 ,т.1 от ЗДДС ,на основание
чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление, като се изтъква ,че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила ,довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице..Алтернативно се излагат доводи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.Иска се и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител оспорва жалбата, моли съда да я
остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде
потвърдено.Моли и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.11.2020г.. в часа в стопанисвания от жалбоподателя обект- склад на едро, находящ се в
гр.Ямбол ул.“Индустриална била извършена проверка от служители на НАП.В хода на
проверката се установило ,че на 03.07.2020г. била извършена операторска грешка при маркиране
на сума за плащане в брой в размер на 14045 лв. и издаден ФКБ с № 011281/03.07.2020г., като до 7
1
–мо число на месеца следващ месеца, в който е допусната грешката не е документирана сторно
операция ,чрез монтираното в обекта ФУ.
Проверката приключила със съставяне на протокол №0051212/18.11.2020г.
След като приел ,че горното съставлява нарушение на чл.31 ,ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2019г.,
актосъставителят в присъствието на представляващия търговеца съставил АУАН.
В последствие на 19.01.2021г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение
е издадено и обжалваното наказателно постановление
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по
делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител на дружеството-
жалбаподател ,че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
се налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена
санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл. 185 ал. 1 на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се наложи на
едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2
да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното
нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на
вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна
страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това
също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното
постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В случай в процесното наказателно постановление не се съдържат факти относно
обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.
Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото
е част от фактическия състав на нарушението.Това от своя страна води до несъответствие между
фактическото описание на нарушението и приложения закон.В този смисъл е и константната
практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД №
105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по
КАНД № 15/2017г. ,Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г.,Решение № 3/04.01.2018г.
по КАНД №194/2017г.,Решение № 12/22.01.2018г. по КАНД № 195/2017г.,Решение №
27/02.02.2018г. по КАНД№9/2018г. и Решение № 36/22.02.2018г. по КАНД № 10/2018г.,Решение
2
по КАНД № 185/2016г., Решение по КАНД № 147/2018г., Решение по КАНД № 50 /2017г.,
Решение по КАНД 84/2017г. , Решение по КАНД № 107/2017г., Решение № 132/25.10.2019г. по
КАНД № 111/2019г., Решение № 85/07.07.2020г. по КАНД № 50 /2020., Решение №
159:16.12.2020г. по КАНД № 150/2020г. , Решение № 163/23.12.2020г. по КАНД №
151/2020г.,Решение № 62821.05.2021г. по КАНД№ 70/2021г.,Решение № 92/22.07.2021г. по КАНД
№ 86/2021г. и Решение № 107/13.10.2021г. по КАНД 0 107/2020г.
Отделно от горното настоящият съдебен състав намира , че деянието се явява маловажен
случай на чл.28 от ЗАНН. Действително се касае за формално нарушение, на просто извършване,
не изискващо настъпването на съставомерен резултат. Това обаче не означава, че разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН не намира приложение в разглеждания казус. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
приложима за всички случаи на административни нарушения. В настоящия случай наказващият
орган не е съобразил, че няма данни за извършени от жалбоподателя на други нарушения по
Наредба № Н-18/06г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства и/или Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), както и ,че в хода
на проверката не са констатирани други нарушения, видно от протокола за извършена проверка.
Освен това непосредствено след извършване на нарушението нарушителят е предприел
действия за изпълнение на задължението си, макар и неправилно като е извел сумата от ФУ,
вместо да извърши сторно операция. Всичко това води до извода, че се касае за изолирана и
единична проява в дейността на дружеството. Поради това настоящия състав приема, че вредните
последици от деянието са незначителни и извършеното разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тоест
деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането
на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези
разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.
За това съдът като съобрази и чл.18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,предвиждащ за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението да е 300 лв.прие ,че сумата следва да се присъди в тежест на въззиваемата
страна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 550624-F580199/19.01.2021г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП , с което на „***РЕЙД
ЛОГИСТИК от гр.Ямбол, ЕИК: *** за нарушение на чл.31,ал.4 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на
3
МФ ,вр. чл.118,ал.4 ,т.1 от ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „**** ТРЕЙД ЛОГИСТИК от гр.Ямбол,
ЕИК:********* сумата от 300 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4