Решение по дело №2556/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

             №                                     2022 г., гр. Варна

 

                 В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                         

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  8.12. 2022 г., в състав :

                                 Председател :  Красимир Кипров                                                        Членове    :       Ралица Андонова

                                                           Стоян Колев

при секретаря   Добринка Долчинкова

с  участието на прокурора  Владислав Томов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 2556  по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Зам. кмета на Община Варна  ,  против решение № 1265/ 26.09.2022 г. по НАХД № 896/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  отменено  издаденото от същият наказващ орган НП № 517/ 3.11.2021 год. и Община Варна е осъдена да заплати на адвокат И  Ц  от АК- София разноски в размер на 150 лв.     С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  в нарушение на материалния закон , се иска   отмяната му  и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване    на  обжалваното НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.   В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения  юрисконсулт М. Б   молба с.д.  18341/7.12.2022 год. 

        Ответникът М.Т.Х.,  чрез подаденият писмен отговор на касационната жалба  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и възразява срещу  присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   основателна само в частта за разноските.

          С   обжалваното НП  е   наложено   на  основание чл. 178е от ЗДвП на настоящият   ответник   адм.  наказание глоба в размер на 50 за  нарушение  по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, а именно :  затова, че на  29.09.2021 г. около 15.15 ч., в  гр. Варна на ул. „Драгоман“ срещу заведение „Чучура“  паркира  лек автомобил  „Тойота“  с рег. № ***** върху тротоар, с  което  създава пречки за преминаване на пешеходците.

          За да  отмени  НП , районният съд  е приел наличието на допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, а по отношение на материалния закон е приел, че приобщените по делото доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин процесното място да представлява тротоар по смисъла на пар.6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Съобразно този изход от делото, предвид представеният договор за правна защита и съдействие е присъдено на адв. Ц  на основание чл. 18, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г.  адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за предоставена безплатна правна защита.

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1  от НПК за  цялостна отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.     

          Правните изводи на въззивния съд за допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на нарушението в НП са правилни. Приложената санкционна норма на чл. 178е  от ЗДвП в частта й касаеща тротоарите има предвид паркиране извън разрешените за това места. Условията за престой и паркиране върху тротоар са уредени в разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, съобразно която : „ Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона  върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места , успоредно на оста на пътя, ако от към страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“. Процесуалната законосъобразност на НП изисква фактическото описание на деянието да се намира в съответствие с хипотезата на цитираните норми, което в случая не е налице – от същото не става ясно дали посоченото в НП място е било разрешено за паркиране като определено за тази цел от собственика на пътя или от администрацията, а от друга страна не е ясно в какво се състои посочената пречка за преминаване на пешеходците и конкретно дали тя е резултат от разстояние  по-малко от 2 м. между паркирания автомобил и сградата. Неясното в този смисъл обвинение ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което представлява допуснато съществено процесуално нарушение, достатъчно за отмяна на обжалваното НП без разглеждане на спора по същество. Като е постановил решението си в този смисъл, ВРС е приложил правилно материалния закон.

          Същевременно, касационният съд намира обжалваното решение за материално незаконосъобразно в частта му за присъденото на адв. Ц  адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Присъждането на такова съобразно изложеното във въззивната жалба искане е за изготвянето на същата жалба, каквито данни изобщо не са налице по делото – жалбата е подписана само от подателя М.Х., но не и от адв. Ц .   От друга страна, по делото няма данни за осъществяване на процесуално представителство от страна на същият адвокат -  приложен е единствено договор за правна защита и съдействие, но не и необходимото за тази цел пълномощно, нито пък са били налице предпоставките от специалната разпоредба на чл. 38, ал.2 от ЗА , тъй като насрещната страна не е била осъдена за разноски. По тези съображения, за адв. Ц  не е съществувало право на адвокатско възнаграждение, а като е присъдил такова ВРС е допуснал нарушение на материалния закон, налагащо отмяна на въззивното решение в тази му част.

          В останалата част , освен материално законосъобразно , обжалваното решение е допустимо и валидно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, претенцията на касатора за разноски е неоснователна , а от страна на ответника такава в касационното производство не е заявена.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                          Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 1265/ 26.09.2022 г. по НАХД № 20223110200896/2022 г. по описа на ВРС в частта му, с която е отменено издаденото от зам. кмета на община Варна  НП № 517/3.11.2021 год.

ОТМЕНЯ същото решение в частта му , с която Община Варна е осъдена да заплати на адв. И И  Ц  възнаграждение в размер на 150 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ  :