РЕШЕНИЕ
№ 323 27.02.2018 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви граждански състав
На тридесети януари през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Моника Яханаджиян
гражданско дело №6234 по описа за 2017 година
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на Й.Г.Ш., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.К.,
съдебен адрес ***, против М.С.М., ЕГН ********** с адрес *** и В.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***, с която се иска да бъде признато в полза на ищацата правото на
изкупуване на следния недвижим имот: 44,67 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ..................... по кадастралната карта на гр.Бургас, целият
с площ от 549 кв.м., с граници ..................., ...................., ...................,
..................., закупен от ответника В.М. с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №...., т....., рег.№.......,
д.№......./....... г. на нотариус А.Д., рег.№......, сключен на ................
г. с ответника М.М., за посочената в нотариалния акт действително уговорена
между страните цена от 4000 лева.
В исковата молба
се твърди, че ищецът е собственик на 10 кв.м. ид.ч. от поземлен имот,
представляващ недвижим имот с идентификатор .................... по
кадастралната карта на гр.Б. с обща площ от 549 кв.м., заедно със самостоятелен
обект – апартамент, както и че между ответниците е сключен на 21.06.2017 г.
договор за покупко-продажба на 44,67 кв.м. ид.ч. от същия поземлен имот, като
ответницата М.М. прехвърля на ответника В.М. собствените си ид.ч. от имота
срещу сумата от 4000 лева. Твърди се, че договорът е обективиран в н.а. за
продажба на недвижим имот №....., т....., рег.№......, д.№....../........... г.
на нотариус А.Д., рег.№......
Ищецът твърди още,
че в имота има построена жилищна сграда с идентификатор ...................................,
в която собственост върху самостоятелни обекти притежават различни лица, част
от които имат право на строеж върху имота, а други притежават в съсобственост
дворното място, върху което е построена сградата, като ответникът М. е
притежавала само ид.ч. от дворното място, без да е собственик на самостоятелен
обект от сградата, тъй като се е разпоредила с него през 1999 г., като си е
запазила собствеността само върху ид.ч. от поземления имот. Ищецът счита, че
частта от прехвърленото съсобствено място има самостоятелен характер и не е
принадлежност към самостоятелен обект в сградата, поради което и ответницата М.
е следвало да предложи на ищеца да изкупи идеалната й част от имота преди да я
прехвърли на трето лице, което не е собственик на дворното място. В тази връзка
ищцата заявява, че такова предложение не й е било отправено от ответницата М..
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и се представлява от адв.Д., който поддържа иска и
моли за уважаването му, ангажира нови писмени доказателства, претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника В.М., който оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето
му. Твърди се, че ответницата М. е била собственик на ид.ч. от дворно място
като обща част към сградата, поради което и разпореждането с нея не се
подчиняване на разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС, тъй като земята е
останала в съсобственост като обща част само за лицата, които са учредили право
на строеж за строителя и едновременно са получили за себе си самостоятелен
обект в сградата, сред които лица не попада ответницата М.. Наред с горното
счита, че разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС е неприложима и на още едно
основание, а именно, че не е налице сделка, която да бъде атакувана по този
ред, тъй като същият се прилага само при обикновена съсобственост, но не и при
етажна такава, каквото е налице в случая. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и се представлява от надлежно упълномощените
си процесуални представители – адв.В. В. и адв.А. Н., които поддържат отговора
на исковата молба, претендират за отхвърляне на иска и за присъждане на
направените от доверителя им съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК няма постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.М. – редовно
уведомена.
В съдебно
заседание ответницата М. - редовно уведомена не се явява и представлява,
представя писмена молба, вх.№2959/19.01.2018 г.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори по следните факти, за
които свидетелстват и приетите писмени доказателства - н.а. за продажба на
недвижим имот №..., т....., д.№...../........ г. на нотариус при БРС, н.а. за отстъпване
право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство №...., т......,
д.№......./........ г. на нотариус при РС-Бургас, н.а. за дарение на недвижим
имот №...., т....., д.№...../....... г. на нотариус при РС-Бургас, н.а. за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №......, т......, д.№..../......
г. на нотариус при РС-Бургас, н.а. за замяна на недвижим имот №..., т....,
рег.№......, д.№...../.......... г. на нотариус, рег.№....... на НК, район на
действие РС-Бургас, а именно, че:
- в периода 1994 г. – 1995 г., ищцата и ответницата М.,
първата чрез покупко-продажба, а втората по дарение и наследяване, са придобили
в собственост съответно 10 кв.м.ид.ч. за ищцата Ш. и 44,67 кв.м.ид.ч. за
ответницата М. от дворно място, находящо се в гр.Б., к-с „Л.”, ул.”К.”, понастоящем
представляващо поземлен имот с идентификатор .................. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., целият с площ от 549
кв.м., граници: ............, ................, ..............., .............,
..................;
- през 1996 г., собствениците на дворното място, сред които
ищцата Ш. и ответницата М. са си учредили взаимно един на друг и в полза на ЕТ
„М.-И.М.” – гр.Б. право на строеж върху гореописаното дворно място за
изграждане от ЕТ „М.-И.М.” – гр.Б. на масивна жилищна сграда, състояща се от
сутеренен етаж, партерен етаж, четири жилищни етажа и тавански етаж, със
собствени на едноличния търговец средства и труд, вместо плащане, като след осъществяване
на строителството, ищцата Ш. е получила право на собственост върху обособен
обект от сградата, представляващ апартамент „А” на четвърти етаж, заедно с
12,06 кв.м.общи части и изба №15, а ответницата М. е получила право на
собственост върху обособен обект от сградата, представляващ апартамент „В” на
втори етаж, заедно с 6,75 кв.м. общи части и изба №10.
Между страните по делото не е спорно и това, че строителството
е било осъществено от ЕТ „М.-И.М.” гр.Б. и всяка от страните по договора,
обективиран в н.а. за отстъпване право на строеж срещу задължение за
проектиране и строителство №...., т......, д.№...../........ г. на нотариус при
РС-Бургас, сред които ищцата и ответницата, са получили в отделна, изключителна
собственост самостоятелни обекти в изградената етажна собственост, ведно с
припадащите им се ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена.
Между страните по делото не се спори и по това, че
процесната сграда е сграда в режим на етажна собственост, тъй като в нея има
повече от един самостоятелни обекти, които принадлежат на различни собственици,
както и че тези обекти са свързани помежду си с части от сградата, които ги
обслужват.
През 1999 г., ответницата М. е заменила собствения си
недвижим имот в гр.Бургас, представляващ апартамент „В” на втори жилищен етаж,
заедно 6,75 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена, находящи се в четириетажната масивна жилищна сграда, изградена в
гореописания поземлен имот с идентификатор ................
по кадастралната карта на гр.Б., срещу имот в гр.С., собственост на С.С.В.. Последната от своя
страна дарила получения в резултат на замяната имот на ответника В.Н.М., който
пък през 2017 г., чрез сделка-договор за продажба, обективирана в н.а.№.....,
т....., рег.№......, дело №..../........... г. на нотариус, рег.№........ на НК,
район на действие РС-Бургас, придобил от ответницата М. собствеността върху
44,67 кв.м.ид.ч. от поземления имот.
В процеса няма спор между страните и по това, че писмена
покана по чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС от ответницата М. към ищцата Ш. за изкупуване
на собствените й ид.ч. от поземления имот не е била отправяна.
При така приетото за установено от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Искът за изкупуване по
чл.33 от ЗС се предявява в 2-месечния преклузивен
срок, за чието спазване съдът следи служебно. В случаите, при които
съсобственикът-продавач предварително е поканил другите съсобственици да
изкупят дела му и те не са приели това предложение, срокът тече от датата на
сключване на договора за продажба с третото лице. Когато обаче покана до
другите съсобственици не е била отправяна, срокът тече от узнаването на
сделката.
В настоящият случай, такава покана не е била отправяна,
поради което двумесечният срок за предявяване на иска тече от датата на
узнаване на същата. По делото липсват твърдения от страна
на ищеца за датата, на която е узнал за сключването на договора за
покупко-продажба от 2017 г., поради което и съдът приеме, че същият тече от датата на изповядване на сделката, а именно от 21.06.2017 г. Исковата молба е
подадена на 21.08.2017 г., поради което и срокът се явява спазен.
Основният въпрос, по който между страните се спори е дали
дворното място, в което е построена сградата, е обща част на етажната
собственост, поради което и прехвърлените по замяната права върху апартамент
„В” на втория етаж от сградата с прилежащите ид.ч. от нея включват и
съответните ид.ч. от дворното място, макар това да не е изрично упоменато в нотариалния
акт, или дворното място е останало съсобствено при квотите, при които е било
придобито преди построяване на сградата и като такова има самостоятелен
характер и не е принадлежност към самостоятелните обекти от етажната
собственост.
Настоящият съдебен състав не възприема за правилна
тезата на ответната страна, а именно, че поземления имот, в който е изградена
етажната собственост, е придобил статут на обща част, с несамостоятелно, обслужващо значение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗС
дворното място представлява обща част към индивидуалните обекти на сградата и
като такава следва собствеността върху главната вещ.
Действително, според константната съдебна
практика, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици
или сграда, от която етажи или части от етажи са собственост на различни лица,
разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат и изкупуване не се допуска, като
собственикът на индивидуално обособен обект може да го отчужди, заедно със
съответната идеална част от поземления имот, в който се намира, без да е длъжен
да го предлага първо на останалите съсобственици. Тази законова позиция обаче
съдът намира за приложима само в случай, че всички етажни собственици са
съсобственици на дворното място и са изразили изрично воля то да бъде обща
част, а настоящият случай не е такъв, тъй като поземленият имот, в който е изградена
сградата в етажна собственост не принадлежи на всички етажни собственици –
собствениците на терена, сред които ищцата и ответницата М., са учредили в
полза на ЕТ «М.-И.М.» гр.Б. само право на строеж, без да прехвърлят право на
собственост върху земята, поради което и последната не е обща част на етажната
собственост и собствените на ответника М. ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата не следват собствеността на главната вещ, като няма пречка да
се придобият самостоятелно. В този смисъл е решение №153/07.04.2010 год. по гр.д.№847/2009 год. ІІ г.о. ВКС.
Предвид на изложеното съдът прие, че
при условията на пълно и главно доказване, ищцата по несъмнен начин установи,
че е налице съсобственост върху поземления имот между нея и прехвърлителя по
договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. №....., т......, рег.№......,
д.№...../............ г. на нотариус, рег.№....... на НК, район на действие
РС-Бургас, че същият е сключен с трето за съсобствеността върху поземления имот
лице, както и че на ищцата не е предлагано да изкупи ид.ч. при условията, при
които е продадена, поради което и в нейна поза следва да се постанови
изкупуване на процесните ид.ч. от недвижимия имот, при цената, уговорена в
сключения между ответниците договор.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплати на ищцата направените
от нея разноски в производството, които са в общ размер от 817,06 лева, от
които 97,06 лева – за заплатена държавна такса и 720,00 лева с ДДС – заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
на основание чл.33, ал.2 от ЗС правото
на ищцата Й.Г.Ш., ЕГН **********, съдебен адрес: ***»Св.П.Е.» №........, чрез
адв.П.К. и адв.Н.Д. на изкупуване на 44,67 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ................... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, целият
с площ от 549 кв.м., адрес на поземления имот в гр.Б., ул.»К.» №...., трайно
предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване /над 15 м./, номер по предходен план:....., кв......, парцел .....,
съседи:................, ...................., ....................., ...............,
при условията, уговорени в договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №......, т....., рег.№.......,
д.№..../............. г. на нотариус А.Д., рег.№....... на НК, район на
действие РС-Бургас, сключен между ответниците М.С.М., ЕГН ********** с адрес ***,
като продавач и В.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, като купувач и при
условие, че заплати на купувача В.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***»Проф.А.З.»
№...., ет....., сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева) в едномесечен
срок от влизане на решението за изкупуване в сила, в противен случай то се
счита за обезсилено по право.
ОСЪЖДА ответниците М.С.М., ЕГН **********
с адрес *** и В.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ищцата Й.Г.Ш.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.П.К. и адв.Н.Д., сумата от 817,06 лева (осемстотин и седемнадесет лева и шест стотинки),
представляваща направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.