Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 38/03.04.2006 г., постановено по гр.д. № 763/2005 г. Кърджалийският районен съд е прекратил производството по гр.д. № 763 по описа за 2005 г. на Кърджалийският районен съд, в частта относно предявения от Панайот Иванов Попов, Софка Грозданова Попова, Елена Михайлова Профирова и Ваня Михайлова Беличева и тримата от гр.Кърджали против Община Кърджали и Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, установителен иск за собственост за имот пл № 6531 по кадастралната карта на гр.Кърджали, одобрена със заповед № 671/07.11.2000 г., както и в частта да бъде задължена Община Кърджали да отстрани непълнота и грешка в кадастралната карта като запише имот пл. № 6531 на неговите собственици Панайот Иванов Попов, Софка Грозданова Попова, Елена Михайлова Профирова и Ваня Михайлова Беличева. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Панайот Иванов Попов, Софка Грозданова Попова, Елена Михайлова Профирова и Ваня Михайлова Беличева срещу Макат Кадирова Халибрямова, Халиде Кадирова Халибрямова и Юсеин Кадиров Халибрямов и тримата от с.Прилепци № 53, общ.Кърджали, установителен иск за собственост въз основа на наследство и давност на недвижим имот с пл. № 6531 по кадастралната карта от 2000 г. (бивш № 364). Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите собственици Панайот Иванов Попов, Софка Грозданова Попова, Елена Михайлова Профирова и Ваня Михайлова Беличева, които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че исковете били предявени против Община Кърджали и Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, тъй като решението следвало да има сила на пресъдено нещо и по отношение на тези страни. Община Кърджали била ведомството, което следвало да извърши записването в кадастралната карта и регистъра към нея, както и да издаде скица. Освен това съгласно чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ всички непотърсени земеделски земи се стопанисвали от общината. Правният интерес от предявяване на иска против Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Кърджали се обуславял от факта, че при същата имало висящо производство по възстановяване на собствеността върху процесния имот по заявление на жалбодателите и решението следвало да важи и по отношение на този ответник. Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Кърджали не можела да се произнесе по заявлението до представяне на удостоверение от техническата служба, а такова не можело да бъде издадено, поради това, че имотът не бил записан на името на въззивниците. Спорът за материално право се обуславял от факта, че по кадастъра от 2000 г. имотът бил записан на праводателя на ответниците Кадир Халибрямов Кадиров, а по този от 2003 г. като общински остатък. Независимо от факта, че никой не оспорвал владението на ищците, те не можели да докажат правото си на собственост, тъй като нямали документ. Непълнотата и грешката можели да бъдат отстранени по административен ред, ако нямало спор за материално право, а такъв съществувал, поради което и на основание чл.53, т.2 от ЗКИ следвало същият да бъде решен по съдебен ред. В представената декларация за притежавани непокрити земеделски земи на Кадир Халибрямов Кадиров била записана овощна градина от пет декара в местността “Байрам ери”, която била записана на Иван Попов – наследодателя на въззивниците. В тази насока били и показанията на свидетелите, а не били събрани други доказателства в обратен смисъл. По отношение на изтеклата давност намирал приложение чл.79 от ЗС. Нямало данни за отчуждаване на имота през 1957-62 г., внасяне в ТКЗС, ДЗС и др. Молят съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като постанови друго, с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание, представлявани от своя процесуален представител поддържат жалбата си по изложените в нея и в представено писмено становище съображения. Възиваемите Макат Кадирова Халибрямова, Халиде Кадирова Халибрямова и Юсеин Кадиров Халибрямов, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е основателна . Обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Така, в обстоятелствената част на исковата молба и нейният петитум, ищците са очертали иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК. Посочено е, че правото на собственост върху процесния имот е придобит по наследство и давностно владение. Твърди сÕ също, че процесната градина е владяна от 1951 г. до предявяване на исковата молба без прекъсване последователно от наследодателя на ищците и от тях. Т.е. в исковата молба не се съдържа твърдение, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС или е бил одържавен. В петитума на исковата молба ищците също не са поискали установяване на правото на собственост към минал момент – внасянето на земята в ТКЗС или одържавяването й. Напротив, искането е за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот (л.3 от гр.д. № 763/20025 г. по описа на РС – Кърджали). Разбира се в исковата молба съществува твърдение, че ищците са подали молба до Общинска служба “Земеделие и гори” за възстановяване на процесния имот, но това твърдение не е достатъчно да обоснове предявяването на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК, тъй като то е изолирано както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от петитума на исковата молба. Впрочем, няма пречка ищците да подадат заявление до Общинска служба “Земеделие и гори” за възстановяване на процесния имот и въпреки това да предявят иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК. Твърдението, че имотът не бил внасян в ТКЗС или одържавяван е било последователно поддържано от ищците както в исковата молба, така и във въззивната жалба и представеното писмено становище пред въззивния съд, което още веднъж подкрепя извода, че предявеният иск е с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решение № 38/03.04.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 763 по описа за 2005 г. на същия съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК. Ето защо и на основание чл.209 ал.1, пр. последно от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 38/03.04.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 763 по описа за 2005 г. на същия съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|