П Р И С Ъ Д
А
№ 10
гр. Сливен, 27 юни 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
военен съд на двадесет и седми юни две
хиляди и шестнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
полк. ВОЛЯ П. КЪНЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.к-н С.П.Т.
2.к-н К.Ц.Г.
при участието на секретар А.Т. и в присъствието на военен прокурор
к-н В., като разгледа докладваното
от председателя НОХД № 21/2016 година и
на основание чл. 301 от НПК, съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимите
Бивш ст. сержант Н.А. ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********
Цивилен служител В.Х. ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНИ в това, че:
1. На 19.07.2012г.
в стрелбищния комплекс „Бутов
дол” на бившето в.ф. 52 380 – Враца, подсъдимият бивш ст. сержант Н.А.Н. в
качеството си на длъжностно лице – старши на служители и военнослужащи
от в.ф. 34 200 – Шумен, командировани в района на бившето в.ф. 52 380
– Враца, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у отговорника на войсковия район - майор Д.П.Н. ***, че
въз основа на подписан от двамата приемо-предавателен
протокол с дата 19.07.2012 година, ще бъдат изготвени официални
приходно-разходни документи, с които ще бъдат снети от отчет във в.ф. 22 160 –
Плевен и заведени на отчет във в.ф. 34 200 – Шумен, за влагане във военни
полигони „Дивдядово” и „Марково” общо 690.00 метра
железопътни релси с общо тегло 21 820 килограма, с което причинил имотна
вреда на в. ф. 22 160 - Плевен в размер на 9 819.00 лева, поради
което и на основание чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл.
209 ал. 1 и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
2.
На 26.09.2012г. в гр. Шумен, подсъдимият бивш ст. сержант Н.А.Н. в
качеството си на длъжностно лице – материално отговорно лице за
авто-бронетанково имущество във в.ф. 34 200 – Шумен, присвоил чуждо
движимо имущество – 6 бр. вътрешни и 6 бр. външни гуми за колесни
машини на обща стойност 468.00 лева, собственост на в.ф. 34 200 – Шумен,
поверени му да ги пази, като е бил умишлено улеснен за това от подсъдимия цивилен
служител В.Х.Ш., поради което и на основание чл. 201 вр.
чл. 20 ал. 2 за Н. и вр. чл. 20 ал. 4 за Ш. и чл. 54 НК, ги ОСЪЖДА, както следва:
-
Н. на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода;
-
Ш. на ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода
На основание чл. 201 вр. чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК ЛИШАВА подсъдимия Н. ОТ
ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА ДЛЪЖНОСТ ИЛИ ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ ИЛИ
ДЕЙНОСТ свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на
финансови или стоково-материални средства за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА двамата подсъдими за НЕВИННИ в това
За периода от началото на месец юни 2012 година до 12 септември 2012
година, като съизвършители, при условията на
продължавано престъпление в района на в.ф. 34 200 - Шумен, в качеството си на
длъжностни лица - Н. като зам. командир на взвод, а Ш. като шофьор на автобус,
възползвайки се от служебното си положение и чрез използване на МПС да са
отнели от владението на в.ф. 34 200 – Шумен общо 16 бр. автомобилни гуми
на обща стойност 836.00 лева, без съгласието на командира и с намерение
противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДАВА за обвиненията им по чл. 195
ал.1 т. 4 пр. 1 и т. 6 вр. чл. 20 ал. 2 и чл.26, ал.1
от НК.
На основание чл. 23
ал. 1 НК, съдът определя на подсъдимия Н. по съвкупност общо наказание в
размера на по-тежкото, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода, както на основание чл. 23 ал. 2 НК, присъединява към него и
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА
ДЛЪЖНОСТ ИЛИ ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ ИЛИ ДЕЙНОСТ свързани с управление,
съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково-материални средства
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл. 66 ал. 1 НК, съдът отлага изпълнението на наложените наказания
лишаване от свобода за двамата подсъдими с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ за Н. и ТРИ ГОДИНИ за Ш..
ОСЪЖДА подсъдимите да заплатят на РС „Военна
полиция” – Варна направените по делото на досъдебното производство разноски в
размер на 374.92 лв. за Н. и 172.50 лв. за Ш., а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд, направените в съдебно
заседание разноски в размер на 383.50 лв. за Н. и 268.50 лв. за Ш..
Приложените
като веществени доказателства по делото тефтер с надпис „Азбучник”, 3 броя
полиетиленови пликове, съдържащи трасологични следи и
отпечатък, както и схема на стрелбищен комплекс „Бутов дол”, да останат на съхранение към делото.
Приложените
като веществени доказателства по делото мобилен телефон Нокиа
С 1 – 1бр. и чехли 1 чифт след влизане на присъдата в сила да се върнат на
подсъдимия Ш., а мобилен телефон Нокиа С 6 – 1 бр. и
мобилен телефон Сони Ериксон
– 1 бр., обувки тип „Кубинки” 1 чифт, както и резач за газо-кислородно рязане,
на съхранение в РС „Военна полиция” – Варна след влизане на присъдата в сила да
се върнат на подсъдимия Н..
Присъдата
подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в
петнадесетдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
полк.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.к-н
2.к-н
МОТИВИ: След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото съдът
установи следното:
Бивш старши сержант Н.А.Н. от
военно формирование 34 200 – Шумен е завършил висше образование през 2006
година. В БА е от 1995 година, като е освободен от кадрова военна служба на
27.06.2013 година. Имал добра теоретична подготовка и професионални познания,
което му позволявало да изпълнява качествено и в срок поставените му задачи.
Проявявал взискателност към подчинените си. Веднъж е бил поощряван и веднъж
наказван по дисциплинарен ред /л.7-27 т.8 ДП/. Неосъждан
/л.21 т.16 ДП/.
Цивилен служител В.Х.Ш. от военно
формирование 34 200 – Шумен е завършил средно образование. Заемал е длъжността
„Шофьор на автобус” в транспортно отделение към транспортния взвод на
формированието. Притежавал добра теоретична подготовка и професионални умения
за заеманата длъжност. При изпълнение на поставените му задачи проявявал
решителност и настойчивост /л.64-70 т. 7 ДП и л.179-181 НД//. Неосъждан /л.23 т. 16 ДП/.
Във военно формирование
34 200 – Шумен се съхранявало голямо количество военно имущество от
различен вид. Периодично имуществото за което имало разпореждане, че не е
необходимо за нуждите на армията било сдавано в Регионален логистичен
център - гр. Разград. От разпита на бившия командир на формированието св. Й.,
на св. подп. Н. – зам. командир по логистиката, на
ст. лейт. С. – командир на ремонтния взвод, от
показанията на военнослужещи във формированието, от приложените по делото
разходно-отчетни документи, превозни документи и от огледните
протоколи с фотоалбумите към тях се установи, че са съществували съществени
слабости в организацията на работа във формированието.
По отношение на инкриминираните
вещи се установи, че във формированието е имало заведени на отчет релси, но
точното им действително количество не се е знаело, а същите са били прехвърляни
на различни материално-отговорни лица само по
документи. В показанията си св. Й. твърди, че част от тях по негово
разпореждане са били използвани за изготвяне на различни елементи от
инфраструктурата, но за това не е била издавана заповед, релсите не са били
намалени документално, а според вложеното количество не е бил изготвен и акт за
трансформирането им от един вид имущество – релса в друг вид имущество,
изготвено от релсата. Въпреки това при извършване на инвентаризациите не е била
констатирана липса на релси, но за такива липси се е говорило.
По отношение на автомобилното
имущество и автомобилните гуми се установи, че според подп.
Н. и ст. лейт. С. е имало практика да се подменят
части от автомобили, подлежащи на сдаване в Регионален логистичен
център - гр. Разград с части от автомобили, които се ползват във формированието,
включително и гуми. Според разпитаните свидетели, отговарящи за автомобилната
техника - с-на Я., с-на М.Д. и с-на А., те не са знаели за такава практика.
Липсват и документи, удостоверяващи от кои машини какви части са взети и на кои
оставащи във формированието машини са монтирани. По отношение начина за монтаж
и демонтаж на гумите, подп. Н. и ст. лейт. С. заявиха, че тази дейност се е извършвала само в
района на формированието и не е възлагано извършването й от външни изпълнители.
Шофьорите на автомобили заявиха за съществуването на противоположна практиката,
че по принцип гумите се демонтирали и след това монтирали във фирма „Примекс”, като само част от джантите, които можело да се разглобят в
работилницата на формированието се оборудвали с гуми в работилницата. Това се
потвърди и от свидетеля И. – работник във фирма „Примекс”,
от което следва извода, че от складовите помещения и от района на
формированието са изнасяни гуми без разрешението и знанието на командния
състав. Самите гуми не се водели по индивидуална маркировка и дори по
наименование на производителя, а единствено по размер. По този начин нямало
възможност да се проследи кои конкретни гуми с еднакъв размер се водят на
склад; кои са монтирани на автомобили, ползвани във формированието; кои са
монтирани на автомобили, които не се ползват във формированието, но са на
съхранение в него; кои са монтирани на автомобили, които следва да се сдадат в
гр. Разград. Това позволявало произволна размяна на гумите, без да може същата
да бъде документално проследена, което се улеснявало и от обстоятелството, че
документите за бракуване на автомобилни гуми също не се водели в пълнота. Към
делото са приложени Протокол за бракуване на материални запаси № РД-80/30.10.2009
г. /л.77 т.8 ДП/ и Протокол за бракуване на материални запаси №
РД-86/04.11.2009 г. /л.80 т.8 ДП/, в които бракуваните гуми са посочени само по
размер и стойност. Не е изготвен и документ за по-нататъшното разпореждане с
бракуваните гуми, от който да е видно какво се прави с тях – дали са унищожени
или са зачислен, но вече като брак, с цел да се използват за други нужди /напр.
обезопасяване на елементи от инфраструктурата, укрепване на терен, оборудване
на полигони или тренажори и т.н./. Същите оставали безотчетни във
формированието и с оглед изложеното по-горе, че гумите не се водели по
индивидуални номера, всяка една от гумите, намиращи се във формированието,
независимо дали е здрава и годна за употреба или не, би могла да бъде
представена като бракувана, независимо от състоянието й. Достатъчно било такава
гума да бъде внесена по някакъв начин във формированието и да отговаря по
размер на размера, описан в документа за брак. Внасянето и изнасянето на гуми
от формированието без знанието и разрешението на командването не е било проблем
с оглед доказателствата за изнасяне на гуми и джанти за обслужването им във
фирма „Примекс” и обратното им връщане.
Всички тези пропуски в работата с
материалните ценности, намиращи се във формированието позволявали извършването
на злоупотреби, от което решили да се възползват подсъдимите.
По обвинението на подс. Н. за извършена измама
Съгласно заповед № 529/22.06.2012
година на Командира на сухопътните войски /л. 143 НД, л.115 т.6, л.36 т.15 ДП/
военно формирование 52 380 – Враца е било закрито, считано от 01.07.2012
година, като е било разпоредено в срок до 30.06.2012 година командирът на
военно формирование 22 160 – Плевен да приеме войсковия район № 1143 на
закриваното формирование, в който се е намирал и учебен полигон. Имуществото на
военно формирование 52 380 – Враца е било разпределено между други
формирования, между които и военно формирование 34 200 – Шумен.
Формированията е следвало да получат поименно определени имущества, описани в
така наречения Бизнес навигатор, но тъй като извозването на имуществото
изисквало по-продължително време, военнослужещи и цивилни служители от военно
формирование 34 200 – Шумен били командировани с военна техника в гр.
Враца до 20.07.2012 година /л.3-25 т.10 ДП и л.161-162 НД/. Със заповеди №
188/01.06.2012 г.; № 204/08.06.2012 г.; № 215/15.06.2012 г.; № 225/22.06.2012
г.; № 234/29.06.2012 г.; № 246/06.07.2012 г. и № 256/13.07.2012 г. подс. Н. бил командирован в гр. Враца за получаване на
имущество. Последната командировка е била за времето от 16 до 20.07.2012 г. В
повечето случаи по време на командировките Н. бил най-старшия в групата и
ръководил дейностите по приемане на имущество. Военнослужещите
от военно формирование 34 200 – Шумен получавали разпределеното им имущество
и го товарели на войскови автомобили - техника която също е била командирована в гр. Враца, след което имуществото било
разтоварвано във военно формирование 34 200 – Шумен. По време на
престоя си в гр. Враца, командированите били настанявани в битови помещения,
намиращи се в района на стрелковия полигон. Последният бил оборудван с
изградени в него релсови пътища за придвижване на мишените по рубежите на мишенното поле,
електрически и силови комуникации. Района на полигона бил с ограничен достъп и
с цел да не се извършват кражби от него, същия е бил охраняван от военнослужещи
на военно формирование 22 160 – Плевен, а отговорник за полигона е бил св.
м-р Н..
По време на командировката подс. Н. разпоредил на военнослужещите от групата да демонтират
релси от релсовите пътища на огневите рубежи, въпреки
че нямали разрешение за получаване на това имущество. Демонтажа се извършвал с
помощта на подръчни средства, гаечни ключове, чукове и лостове, след което
демонтираната релса била закачана с въже за товарен автомобил и изтегляна до
циментова площадка. Там с използването на газова горелка, осигурена от подс. Н., св. К. и Ж. /стр.15-18 от протокол от с.з. на
31.05.2016 г./ разрязвали релсите на по няколко парчета с дължина, отговаряща
на дължината на каросерията на товарните автомобили. Нарязаните релси с помощта
на кран, монтиран върху товарен автомобил били товарени на автомобилите,
заминаващи за гр. Шумен и там били разтоварвани в района на военно формирование
34 200 - Шумен.
В началото на месец юли 2012 година св. с-на Г.,
констатирал демонтирането на релси и докладвал за това на св. м-р Н.. Последния
посетил полигона и лично се убедил, че командированите военнослужещи от гр.
Шумен демонтират и режат релси. Св. Н. разговарял с подс.
Н. и поискал документ, съгласно който имат право да получат релсите. Подс. Н. въвел в заблуждение св. Н., че релсите са
необходими за оборудването на полигон „Дивдядово” и „Марково”
на военно формирование 34 200 – Шумен. Това не отговаряло на истината, тъй
като задача да получава релси, не била поставяна на подс.
Н., но последния уверил св. Н., че ще бъде оформен съответен документ. След
този разговор св. Н. приел обаждане на мобилния си телефон от непознато за него
лице, което се представило за майор Д. от военно формирование 34 200 –
Шумен. Това лице потвърдило, че релсите са необходими за оборудване на полигони
и уверил св. Н., че всичко ще бъде оформено документално. Тъй като до
19.07.2012 година на свидетеля не били представени документи, удостоверяващи
правото на представителите на военно формирование 34 200 – Шумен да
получат релсите, а на следващия ден - 20.07.2012 г. приключвала командировката
им, св. Н. измерил дължината на демонтираните релси по следите на траверсите и
подготвил печатна бланка на приемо-предавателен
протокол, в която отразил измерената дължина на липсващите
релси - „690 метра единична
релса“ /л.20 т.4 ДП/. На същата дата двамата с подс. Н.
собственоръчно попълнили личните си данни и подписали протокола. Като свидетели
за това се подписали с-на Г. и ефр. Борисов. Част от
релси били временно складирани в района на военно формирование 34 200 –
Шумен, но подс. Н. не докладвал за наличието им, не
представил приемо-предавателния протокол в
деловодството и релсите не били заведени по активите на формированието или
вложени в инфраструктурата на същото. Пред св. подп. Д.
/стр. 12 от протокол от съдебно заседание на 31.05.2016г./ по повод на
докараните в гр. Шумен от гр. Враца релси, подсъдимият е заявил, че имал
фактически недостиг на релси, които му се водели по документация. Когато
подсъдимият започнал да сдава в гр. Разград, водещите му се по документи релси,
заедно с тях изнесъл от формированието и част от релсите, докарани от гр. Враца
/св. Л. л. 109 НД, св. ефр. К. л. 107 НД/. Последните
обаче не били сдадени в Регионален логистичен център
от името и за сметка на формированието, тъй като релсите, докарани от гр.
Враца, никога не били зачислени по активите на военно формирование 34 200
– Шумен /св. подп. Д. л. 105-106 НД, серж. Колев л.44-46 т. 3 ДП, м-р Д. л.1-3 т. 4 ДП/. Окончателно
релсите били изнесени от района на формированието през есента на 2012 г. /св. ст. серж. Михайлов л.28-30 т. 3 ДП/.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели - полк. Б., майор Д.Н., ред. А., подп. Д., ефр. К., ефр. Ж., ефр. И., Л., М., ефр. Й.И., старш. Г., Г., ст. серж. Д., Й., от заключението на вещото лице С., което
съдът приема за пълно, ясно и обосновано, от свидетелските показания, огласени
по реда на чл. 283 вр. чл. 373 ал. 1 НПК - ред.
Божилов, ст. серж.
Михайлов, ефр. Ахмедов,
ред. С., серж. Колев, майор Д., както и заключението
по съдебно-почерковата експертиза на вещото лице Вангелов /л.25-34 т.5 ДП/, което заключение съдът също
приема за пълно, ясно и обосновано, от приложените към делото заповеди за
командировка, от приемо-предавателния протокол /л.20
т.4 ДП/, от огледния протокол и фотоалбума към него
/л.88-121 т.2 ДП/.
Разпитан в съдебно заседание подс. Н. не оспорва обстоятелството, че по негово нареждане
са били демонтирани, разрязани и превозени релсите от гр. Враца до гр. Шумен,
че не е имал конкретна задача да получава релси, че е подписал инкриминирания приемо-предавателен протокол. Същият обаче твърди, че е
получил разрешение за демонтиране на релсите от св. майор Н. още преди да
започне демонтажа им и не е въвел в заблуждение този свидетел относно
необходимостта от релсите за влагането им в полигони „Дивдядово” и „Марково”. Твърди, че е уведомил за получаването на релсите
служителя на военна полиция св. подп. Ц., а също че
тези релси са били необходими за покриване на недостиг на числящи му се релси,
които е следвало да сдаде в гр. Разград, но част от тях са били вложени в
инфраструктурата на формированието за изграждане на ежове, стълбове и други.
Заявява, че реално ги е сдал в Регионален логистичен
център гр. Разград.
От фактическа страна съдът не
приема неговите твърдения за достоверни, тъй като не кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото и представляват израз на възприетата от него
защитна позиция. Твърдението му, че е получил предварително разрешение от св. Н.
за демонтаж на релсите се опровергава както от самия св. Н., така също и от
показанията на св. Б. и св. Г.. Св. Н. е разговарял с подс.
Н. след като е получил сигнал от св. Г., че се извършва демонтаж на релсите. Не
се доказва и твърдението му, че не е въвел в заблуждение св. Н.. Към делото е
приложен приемо-предавателен протокол, подписан от
подсъдимия Н., в който изрично е посочено, че релсите са необходими за да се
вложат в полигони „Марково” и „Дивдядово”. От
показанията на св. Й. и подп. Д. се установи, че
нужда от релси във военно формирование 34 200 – Шумен не е имало и не е
била поставяна задача на подс. Н. да получава такива.
След разговора между подс. Н. и св. Н., последния е
бил потърсен по телефона от неустановено лице, което се е представило за майор Д.
от военно формирование 34 200 – Шумен и е потвърдило необходимостта от
релсите в двата полигона. В разпита си подс. Н.
заяви, че е имал телефонния номер на св. Н. и го е дал единствено на св. подп. Д., който тогава е бил със звание майор. Св. подп. Д. категорично отрече да се е обаждал по телефона на
св. Н.. Едва след този разговор е бил изготвен приемо-предавателния
протокол, за който протокол св. Н. заяви, че той е бил не разрешение за
демонтаж на релси, а удостоверение за извършения вече демонтаж на релсите. Св. подп. Ц., също не потвърди заявеното от подсъдимия, че го е
уведомил за необходимостта от релси. Този свидетел заяви пред съда, че не е
разговарял с подсъдимия за железопътни релси. Не се доказа и твърдението му, че
релсите са били необходими за сдаване в гр. Разград. Според подсъдимия, част от
водещите му се релси са били вложени в инфраструктурата на формированието и не
му достигали, за да сдаде точно толкова релси, колкото му се водят. Съдът не
приема за достоверно това твърдение, тъй като при условие, че не са достигали
релси за сдаване на пълното количество, което се е водело по документи е било
необходимо да се иска корекция на посоченото за сдаване количество и да се
трансформират вложените в инфраструктурата релси или да се сдаде само наличното
количество. Вместо това подсъдимият твърди, че е вземал релси от гр. Враца за
допълване на недостига. Твърдението му, че не е поискал трансформирането на
вложените релси, защото това не било направено навреме и трябвало да дава
обяснения в тази връзка е логически и житейски необосновано. Според него
релсите са били вложени съгласно заповед на командира на формированието и
допуснатото нарушение за изнасяне от склада на имущество без документи, не може
да обоснове ново нарушение за получаване на имущество не по установения ред.
Заявено беше, че се касае за малък недостиг на числящи му се релси, а не за
пълна липса или за липса на голяма част от релсите. На л. 7 том 7 от
досъдебното производство е приложен протокол за промяна на наименование, от
който е видно, че на подсъдимия са се водили релси железни общо 14 950.00 килограма.
От приемо-предавателния протокол, подписан от самия
подсъдим е установено е, че от гр. Враца са демонтирани общо 290.00 метра релси,
чието тегло според назначената експертиза е 21 820 килограма,
т.е. количество, значително надхвърлящо не само евентуален малък недостиг, но и
цялото водещо се във формированието количество. Тук следва да се отбележи, че
твърдението за липси не се доказва, а дори напротив – установено е, че такива
липси няма. Подс. Н. твърди, че установеното тегло на
релсите по експертизата не е вярно и е значително завишено, като се позовава на
свои лични познания в областта на железопътния транспорт. Съдът приема това
възражение като голословно и не аргументирано. Вещото лице С. притежава
необходимата професионална квалификация, като подробно и обосновано е дал
своето заключение. Обстоятелството, че възражението на подс.
Н. е необосновано се подкрепя и от попълнените от него документи. Като писмени
доказателства в плик на корицата на наказателното дело, са приложени открити
листи. В открит лист № 111 към приложение
№140/12.06.2012 г. е отразено, че подс. Н. изпраща на
18.07.2012 г. 3 000
килограма релси с шофьор Ш.. Н. е в командировка в гр.
Враца от 16 до 20.07.2012 г. т.е. е изпратил релсите от гр. Враца. В
открит лист № 187 към приложение №288/10.07.2012 г. е отразено, че подс. Н. изпраща на 10.07.2012г. 3 000 килограма
релси с шофьор Ш.. Н. е в командировка в гр. Враца от 10 до 13.07.2012 г. т.е.
е изпратил релсите от гр. Враца. В открит лист № 302 към приложение
№302/13.07.2012 г. е отразено, че ст. серж. Михалев изпраща на 13.07.2012 г. 4 200 килограма
релси с шофьор св. Г. от гр. Враца до военно формирование 34 200 - Шумен.
В открит лист № 204 към приложение №305/13.07.2012 г.
е отразено, че подс. Н. изпраща на 19.07.2012 г. 3 000 килограма
релси с шофьор Ш.. Н. е в командировка в гр. Враца от 16 до 20.07.2012 г.
т.е. е изпратил релсите от гр. Враца. Само при тези курсове, при които е
отразено изрично превозването на релси, теглото им е 13 200 килограма,
което се равнява на почти цялото, водещо се във военно формирование 34 200
– Шумен количество релси. По делото бяха огласени по реда на съкратеното
съдебно следствие показанията на св. ефр. Й.И., ефр. Тунджай Ахмедов
и ред. С.С.. Първият от тях е заявил, че е направил 2-3 курса с имущество от
гр. Враца до гр. Шумен и поне при единия от курсовете е карал релси. Ефр. Ахмедов е заявил, че два
пъти е превозвал релси, а ред. С., че си спомня да е натоварил поне 6 автомобила
с релси, което съответства на сбора от четирите открити листа, цитирани по-горе
и курсовете на ефрейторите И. и Ахмедов, за които
няма открити листи. Общо установените безспорно 6-7 курса с релси, при всеки от
които натоварените релси са били с приблизително тегло между 3 000 и 4 000 килограма,
отговаря на заключението на експертизата. Макар, че теглото на релсите не е
било измервано при натоварването им в гр. Враца и е посочвано приблизително, то
се доближава максимално до установеното от вещото лице, което означава, че и
експертното заключение и свидетелските показания за направените курсове с
метални релси взаимно се допълват, а оспорването на експертното заключение от
страна на подсъдимия е необосновано. За да не даде вяра на подсъдимия относно
това, че релсите са били необходими за покриване на липси при предаване на
метален скрап в гр. Разград, съдът съобрази и показанията на св. Л.. Същият
заяви, че е получавал метални релси от подс. Н., но
изрично запитан дали релсите са били рязани или са били цели релси, без следи
от рязана, той заяви, че всички получени от него релси са били цели.
Същевременно се доказа, че демонтираните от стрелковия полигон релси са били
дълги и всяка от тях е била рязана с газова горелка-резач, при което остават
следи от стопилка на метала поне в единия край на
парчето релса. Л. не е констатирал да са предавани рязани парчета релса, а само цели релси.
Не се
доказва и твърдението на подс. Н., относно това че е
бил длъжен да предаде точно определено количество металните релси в РЛС –
Разград и било невъзможно да предаде по-малко количество, поради което
недостига го е мотивирал да вземе релсите от гр. Враца. На л. 8 том 7 от
досъдебното производство е приложено Нареждане № И-Ф 19/12.07.2012 година, съгласно
което в точка 6 е описан за сдаване стоманена скрап до 3 мм., а в точка 10 стоманена
скрап от 3 до 6 мм.
Стоманена скрап над 6 мм.
не е предвидена за сдаване. Като железни отпадъци е следвало да се сдаде
имущество по точка 17. На л. 7 том 7 от досъдебното производство железните
релси са преименувани в скрап над 6
мм. От това следва, че са неверни твърденията на подс. Н., че е бил задължен да предаде водещите му се
релси, което е било движещия мотив за вземане на допълнително релси от гр.
Враца. В Нареждане № И-Ф 19/12.07.2012 година не фигурират като изделие релси,
нито скрап над 6 мм,
а релсите са преименувани именно в скрап над 6 мм., а не в железни
отпадъци.
Не е вярно и твърдението на подс. Н., че е имало възможност да предаде по-голямо количество
от посоченото в нареждането от съответния вид, но било невъзможно да предаде
по-малко, което също го е мотивирало да вземе релсите. Отново в нареждането на
л. 8 том 7 от досъдебното производство е отразено в точка 2 предадени по-малко
от наредените количества. Същото е положението и по т. 10, т. 13, т. 14, т. 18
и т. 19, а по много от точките изобщо не е предавано никакво имущество, което
опровергава твърденията на Н.. От всичко това съдът стигна до извода, че
обясненията на подсъдимия Н. отразяват преди всичко възприетата защитна позиция
и в частта, оспорваща обвинението са изолирани и не кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Извършеното от Н. съставлява
престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл. 209
ал. 1 НК, тъй като на 19.07.2012г. в стрелбищния
комплекс „Бутов дол” на бившето военно формирование
52 380 – Враца, възбудил заблуждение у отговорника на войсковия район -
майор Д.П.Н. от военно формирование 22 160 – Плевен, че въз основа на
подписан от двамата приемо-предавателен протокол с
дата 19.07.2012 година, ще бъдат изготвени официални приходно-разходни
документи, с които ще бъдат снети от отчет във военно формирование 22 160 –
Плевен и заведени на отчет във военно формирование 34 200 – Шумен, за влагане
във военни полигони „Дивдядово” и „Марково” общо 690.00 метра
железопътни релси. Съгласно заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-техническа и оценителна експертиза /л.36-42 т.5 ДП/, потвърдено от
вещото лице С. в съдебно заседание на 01.06.2016 г. /л.118-119 НД/, касаеща
единичните цени на видовете релси и установения с приемо-предавателния
протокол общ метраж на демонтираните по разпореждане на подс.
Н. релси, общото им тегло е 21 820 килограма
на стойност 9 819.00 лева. Деянието подсъдимият извършил в качеството си
на длъжностно лице – старши на служители и военнослужещи от военно формирование
34 200 – Шумен, командировани в района на бившето военно формирование
52 380 – Враца за получаване на имущество, в кръга на длъжността си, с цел
да набави за себе си имотна облага. С извършеното причинил имотна вреда на
военно формирование 22 160 - Плевен в размер 9 819.00 лева,
представляваща стойността на демонтираните от полигона релси. Безспорно е
установено, че подсъдимият е нямал разрешение за получаване на релси и той е
знаел това. Установено е, че по негово нареждане такива са били демонтирани и
превозени в гр. Шумен. Установено е, че подсъдимият е подписал приемо-предавателен протокол, че релсите са необходими за
полигони „Дивдядово“ и „Марково“, а такава нужда не е
имало и това е било известно на подс. Н.. Доказано е,
че именно той е заявил такава фиктивна нужда пред св. Н.. Доказано е също така,
че с използването на превозни документи, подписани от подс.
Н., релсите са извозени до гр. Шумен, като са излезли от управлението на военно
формирование 22 160 – Плевен.
Съдът не споделя възражението на
защитата, че за военно формирование 22 160 – Плевен не са настъпили имотни
вреди, а евентуални такива са настъпили за Сухопътни войски. Съгласно чл. 60д
ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, Сухопътни войски е юридическо
лице, а съгласно ал. 3 от същия член, военните формирования са разпоредители с
бюджет от по-ниска степен. Видно от заповед № 529/22.06.2012 година на
Командира на сухопътните войски /л. 143 НД/, писмо на Директор на дирекция
„Инфраструктура на отбраната” Рег. № 14-00-28 от 05.02.2013 година /л.115 т.6
ДП/ и писмо на Командира на сухопътните войски Рег. № ЗСВ-4425 от 03.07.2015
година /л.36 т.5 ДП/ след закриване на военно формирование 52 380 – Враца,
считано от 01.07.2012 година, негов правоприемник е военно формирование 22 160
– Плевен, към което преминава войскови район № 1143, в който се е намирал и
учебен полигон. Изземването на вещи от военното формирование, на което те са
предоставени за ползване и управление, лишава формированието от възможността да
ползва тези вещи, както и от възможността по разпореждане от висшестоящото
юридическо лице – в случая Сухопътни войски, да върне или да предаде на друго
формирование числящото се имущество. Установи се, че с действията си подс. Н. е въвел в заблуждение св. м-р Н. и с това е
причинил имуществена вреда на военно формирование 22 160 – Плевен в размер на 9
819.00 лева, представляваща паричната равностойност на демонтираните, нарязани
и превозени до гр. Шумен железопътни релси, за които имуществена отговорност е
носило именно формирование 22 160 - Плевен.
По изложените съображения от
правна страна, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение.
По обвинението на подс. Н. и Ш. за присвояване
Със заповед на командира на
военно формирование 34 200 – Шумен № 196/06.06.2008 година /л.58 т.6 ДП/, подс. Н. бил определен като материално-отговорно
лице за противопожарното имущество, гориво-смазочните материали и
авто-бронетанковото имущество във втори район на формированието. Съгласно тази
заповед и длъжностната си характеристика /л.23 т.8 ДП/той е бил длъжен „…да
приема, съхранява, раздава, зачислява, обслужва и отчита поверените му
отбранителни продукти…”. На Н. били зачислени и автомобилни гуми, вътрешни и
външни с различни размери.
На 15.12.2008 година започнала
инвентаризация на имуществото, във
връзка с предаването му от серж. М.С. на подс. Н.. Проверката била извършена от нарочно сформирана
за това комисия с участието на предаващия и приемащия/т.13 ДП/. На стр. 85 от
описа /л.43 т.13 ДП/ са описани под № 1942 и № 1943 съответно гуми външни
11,00х20 първа категория - числящи се 19 бр. и намерени в наличност 19 бр. с
единична цена 315.00 лева; гуми вътрешни 11,00х20 първа категория – числящи се
50 бр. и намерени в наличност 50 бр. с единична цена 3.80 лева. Водели се и
външни гуми от същия размер, но по-ниска - втора категория и съответно на
по-ниска единична цена – 156.00 лв. /л.44 т.13 ДП/. Протоколът бил подписан без
възражение от всички участващи лица. През периода от месец юли 2009 година до
месец ноември 2010 година, по документи били изписани и документално „изнесени”
от склада общо 18 бр. вътрешни и външни гуми размер 11,00х20. Това станало с
искания за отпускане на материални средства № 2727//16.07.2009г. /л.82т.8ДП/; №
2737/16.07.2009г. /л.89т.8ДП/; № 2729/16.07.2009г. /л.90т.8ДП/; №
2749/14.10.2009г. /л.87т.8ДП/ и № **********/15.11.2010г. /л.86л.8ДП/ и били
предадени със стокови разписки № 1731/17.07.2009г. /л.83т.8ДП/; №
1734/18.01.2010г. /л-76т.8ДП/ и № **********/22.11.2010г. /л.76 т.8 ДП/. Същевременно били бракувани още толкова гуми
– 18 бр., но без да е посочено в самия протокол за бракуване или с отделен акт,
какво е станало с бракуваните гуми – дали са продадени, дали са унищожени или
са оставени на съхранение. По този начин въз основа на Акт за изменение на
качественото /техническото/ състояние № 71/30.10.2009 година /л.115 т.8 ДП/, са
сдадени в склад АБТИ 12 броя автомобилни гуми външни 11х20 за бракуване, поради
сцепване на бордовете по протежение на гумата, в резултат на експлоатация. С
Протокол за бракуване на материални запаси № РД-80/30.10.2009г. /л.77 т.8 ДП/
били бракувани по 12 бр. вътрешни и външни гуми от посочения размер, без да е
уточнена категорията, но по единични цени за първа категория. Аналогично бил
изготвен и Акт за изменение на качественото
/техническото/ състояние № 102/16.11.2009 година / л.116 т.8 ДП/, с който са
сдадени в склад АБТИ 6 броя автомобилни гуми външни 11х20 за бракуване, поради износване
на протекторите и сцепвания, поради „дълговременната им експлоатация по
предназначение“, като е отразено, че гумите са свалени от автомобилната техника.
С протокол за бракуване на материални запаси № РД-86/16.11.2009г. /л.80 т.8 ДП/
били бракувани още по 6 бр. вътрешни и външни гуми с цена за първа категория.
Не е бил изготвен документ, от който да е видно дали бракуваните гуми са снети
от отчет в склада по съответната категория и са заведи във формированието в
същия или друг склад като брак. От приложените по делото материали не се
доказва заприходяване в склада на Н. на нови бройки
гуми от размер 11,00х20. Тъй като гумите не се водели по индивидуални номера, а
само като размер, било невъзможно да се проследят гумите поотделно, а само като
бройка. Във формулярите на отделните автомобили и в картите за отчитане пробега
на автомобилна гума /л.61-66 т.9 ДП/, гумите също не били вписвани по индивидуални
признаци и дори по категории, което създало възможност за злоупотреби и
създаване на излишъци. Някой от гумите имали индивидуализираща ги маркировка,
но въпреки това във формированието гумите не се водили по тази маркировка, а
само по размер. Тези гуми, които не били монтирани на автомобилите се
съхранявали на различни места във формированието и не били подредени по вид,
размер, категория, което да създава прегледност и яснота при водене на отчета
/фотоалбуми към огледни протоколи л.64-100 т.1 и
л.24-52 т.2 ДП/. Самият командир на ремонтния взвод – св. ст. лейт. С. не е бил запознат с индивидуалните маркировки на
гумите, което също създавало възможност за злоупотреби при документалното
изписване и фактическото влагане на гумите. Подс. Н.
посредством документално изписване от склада като раздадени гуми, както и чрез
документално бракуване, но не и унищожаване на бракуваните гуми, формирал
излишък от вътрешни и външни гуми с размер 11,00х20. Съгласно инвентаризационен
опис и сравнителна ведомост на материалните запаси № 1/16.04.2013г. /л.81 папка
с твърди черни корици/, през периода февруари-април 2013г. на Н. по документи
се водели 1 бр. външна гума размер 11,00х20 и 14 бр. вътрешна гума от същия
размер /л.140 папка с твърди черни корици/, а на 23.10.2012г., комисия
назначена от командира на военно формирование 34 200 – Шумен, извършила
проверка на автомобилните гуми, числящи се на Н. и установила фактическа
наличност не на 1 бр. външна гума, съобразно водещото се по документи, а на 6 бр.
външни и вътрешни гуми, изнесени от подс. Ш. на
26.09.2012 година и задържани от военна полиция, както и още 6 бр. външни гуми
от същия размер, съхранявани в помещения на формированието /л.113 т.6 ДП/,
което се потвърждава и от писменото заключение на вещото лице П. /л.97 т.4 ДП/.
На 26.09.2012 година Н. решил да
присвои част от формирания излишък. Предния ден се уговорил с подс. Ш., последния да натовари на зачисления му товарен
автомобил „Шкода” с рег. № ВА 107700 по 6 бр. вътрешни и външни гуми размер
11,00х20 и да ги изнесе от района на формированието, като следвало да се
срещнат извън града. Съгласно уговорката, без да има оформени документи за
получаването им, подс. Ш. сам натоварил от помещение
на диагностичния пункт във формированието, за което ключ получил от подс. Н., 6 комплекта гуми на обща стойност 468.00 лева. На
26.09.2012 г. подс. Ш., излязъл от района на
формированието с поверения му автомобил, в който били натоварени желязо и
автомобилните гуми. В открит лист № 254 към приложение №434/26.09.2012г. подс. Ш. собственоръчно отразил, че подс.
Н. изпраща на 26.09.2012г. в агенция Разград 1 000 килограма отпадъчно
желязо с шофьор Ш.. В документа съзнателно не били вписани превозваните гуми /писмени доказателства в плик на корицата на наказателното дело/. По пътя в
посока към гр. Разград, подс. Н., който бил с лек
автомобил и подс. Ш. се срещнали и отишли до автосервиза
на св. Н. ***. Подс. Н. познавал Н. и го попитал дали
се интересува от гуми за товарен автомобил. След като свидетеля отговорил, че
няма интерес да закупува гуми, Н. го попитал дали може да остави няколко гуми,
тъй като ще пътува, а по-късно, когато се връща от път ще си ги вземе. Н. се
съгласил и продължил работата си в сервиза, а двамата подсъдими разтоварили
гумите. В този момент били забелязани от служителя на военна полиция – св.
майор П.. Последният се легитимирал и поискал да направи проверка на
разтовареното имущество, но св. Н., затворил вратите на автосервиза и не го
допуснал под претекст, че няма право на проверка в цивилен имот. Свидетелят се
обадил на дежурния във Военна полиция и в РУП и уведомил за случая. След
тяхната намеса е бил извършен оглед и намерени гумите. Съгласно заключението на
вещото лице П. по назначената авто-техническа експертиза /л.95-99 т.4 ДП/,
потвърдено в съдебно заседание на 01.06.2016 година /л.119 НД/, намерените от
служителите на военна полиция 6 бр. автомобилни гуми съответстват по общи
признаци /шарка на протектора и твърдостта на гумите/ с гумите, намерени в
диагностичния пункт на военно формирование 34 200 – Шумен, район „Лагера”.
Съгласно заключението на вещото лице Б. по назначената съдебно-оценителна
експертиза /л.46-50 т.5 ДП/ и допълнителна съдебно-оценителна експертиза
/л.28-34 т.15 ДП/, потвърдени в съдебно заседание на 23.06.2016 година, пазарната единична цена, след приспадане на
овехтяването на процесните гуми е 75.00 лв. за един
брой външна гума и 3.00 лева за един брой вътрешна гума. Общата стойност на
присвоените гуми е в размер на 468.00 лева.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели подп. Д., ефр. К.,
кап. Д., ефр. Й.И., ст. лейт. С., Н., с-на С., майор П., подп.
Цветков, от цитираните по-горе протоколи за сдаване и приемане на имущество, от
протокол за констатирани наличности на автомобилни гуми, от сравнителната
ведомост, от приложените искания за отпускане на материални средства, от
стоковите разписки, от протоколите за
бракуване на материални запаси, от открития лист за превоз на товари, от огледните протоколи, заключенията на вещите лица и
изготвените по делото веществени доказателствени средства.
Разпитани в съдебно заседание
двамата подсъдими не оспорват фактическата обстановка, като подс.
Н. твърди, че гумите – предмет на престъплението са бракувани и е казал на подс. Ш. да ги вземе, защото е имал намерение да провери
дали тези гуми могат да се поставят върху стари джанти за автобус, намиращи се
в пункт за скрап. Подс. Ш. заяви, че е взел гумите в
изпълнение на отдадена му заповед, но не можа да даде обяснение защо е получил
гумите без оформени документи - приемо-предавателен
протокол, нареждане, складова разписка или др. Не можа да обясни и защо не е
вписал гумите в товара на автомобила, след като е знаел, че е длъжен да го
направи.
Съдът приема обясненията на
подсъдимите за недостоверни, не подкрепени от доказателствения материал по
делото и като израз на правото им, чрез обясненията си да реализират своята
защита. По делото се установи, че намерените гуми са неизползвани и нямат
дефекти или повреди, които да налагат бракуването им. Бракуваните от склада
гуми с този размер са били с износени протектори и сцепвания /л.115 и 115 т.8
ДП/ и са били негодни за употреба, а изнесените от формированието гуми нямат
такива характеристики. Същите са остойностени от
вещото лице, а обстоятелството, че състоянието им не отговаря на описанието на
бракуваните гуми е видно и от снимковия материал /не се виждат сцепвания и
износване на протектора, до невъзможност за ползване на гумата/, което дава
основание на съда да даде вяра на експертното заключение. Освен това не се
доказа някой от формированието да е поставял задача на подс.
Н. да търси джанти, при това от склад за метален скрап. От приложените по
делото заявки за необходимите материални средства във военно формирование
34 200 – Шумен никъде не е посочена необходимост от такива джанти, а и
подсъдимият не посочи доказателства, въз основа на които съдът да приеме
твърденията му за достоверни. Житейски неубедително изглежда и твърдението му,
че са били необходими не една, а шест гуми за проверка годността на джантите,
както и това, че проверката на джантите е била толкова наложителна, че е
трябвало да се извърши в деня, когато се сдава скрап в гр. Разград. Според
обясненията на подсъдимите гумите са пречили при сдаването на метала, което е
наложило разтоварването им извън гр. Шумен, с отклонение на автомобила от
маршрута, след това ново качване на гумите в автомобила при връщане от гр.
Разград, съпроводено с ново отклонение от маршрута и след това отиване до склад
за скрап в гр. Шумен и там монтаж за изпробване на джантите. От обясненията на подс. Н. не става ясно каква специализирана техника е
можело да ползва в склада за скрап, с която да монтират гумите върху джантите,
след като се установи, че монтажа е бил труден и е необходима специална
техника, с каквато не разполагала дори и авторемонтната работилница на
формированието, което е налагало ползването на услугите на автоцентър
„Примекс“. Не става ясно и защо подс.
Н. не е вземал джантите от своя приятел, за да ги провери в удобно време и при
добри условия, а е предприел тази сложна дейност по изнасяне на гумите,
превозването им в отклонение от маршрута, разтоварване, ново отклонение, ново
товарене и т.н. и при това без гумите да са обявени в товара на автомобила. Не
се подкрепи и твърдението на подс. Н., че св. подп. Ц. е знаел за изнасянето на гумите. Този свидетел не
потвърди заявеното в тази насока от подс. Н., като
посочи, че не е разговарял с него за гуми. Изготвените веществени
доказателствени средства, също опровергават защитната теза. Съдът не споделя
възражението на защитата, че тези веществени доказателствени средства не следва
да се ценят, тъй като съгласно чл. 177 ал. 1 НПК, присъдата не може да се
основава само на тях. По това обвинение са налице както свидетелски показания,
така и множество книжа, цитирани по-горе, като записаните разговори между
подсъдимите на 25 и 26.09.2012 година, само подкрепят изводите, направени на
базата на останалия доказателствен материал.
Извършеното от Н. и
Ш. е престъпление по чл. 201 от НК. На 26.09.2012г. в гр. Шумен, подсъдимият Н.
като длъжностно лице – материално отговорно лице за авто-бронетанково имущество
във военно формирование 34 200 – Шумен, присвоил 6 бр. вътрешни и 6 бр.
външни автомобилни гуми на обща стойност 468.00 лева, собственост на военно
формирование 34 200 – Шумен, поверени му да ги пази. Това деяние извършил,
като се уговорил с подс. Ш. да изнесе гумите от
района на формированието със зачисления на последния товарен автомобил. За
извършване на присвояването Н. е бил умишлено улеснен от подсъдимия Ш., който
без да има надлежно разрешение и документи за превоз, съзнавайки, че Н. върши присвоителна дейност, изнесъл гумите от района на
формированието и ги транспортирал до с. Панайот Волов.
С оглед броя, размера и теглото на гумите, те обективно не са могли да бъдат
изнесени от района на формированието и пренесени до с. Панайот Волов без използване на товарния автомобил на Ш.. С
изнасяне на гумите от формированието и превозването им на отдалечено място,
престъплението е било довършено. Н. е действал като извършител при условията на
чл. 20 ал. 2 НК, тъй като гумите са били предадени на него и са били в негова
фактическа власт, а Ш. е действал като помагач, при условията на чл. 20 ал. 4 НК, тъй като е отстранил спънки по изнасянето на гумите, чрез поверения му
автомобил.
Воден от тези
фактически и правни изводи, съдът призна подсъдимите за виновни по повдигнатото
им обвинение.
По обвинението на подс. Н. и Ш. за кражба
През 2012 година във военно
формирование 43 200 – Шумен се съхранявала автомобилна техника, зачислена на
различни длъжностни лица. Периодично част от техниката се сдавала, а постъпвали нови машини. Повечето от автомобилите
били с износени гуми. Съгласно указания на Зам. началника на Главния щаб по
ресурсите, във формированието съществувала негласно установената практика от
предстоящите за сдаване автомобили, да се свалят колелата, чиито гуми са в
по-добро състояние и да се заменят с колела от автомобили, оставащи във
формированието, чиито гуми са в по-лошо състояние /св. м-р Д. л. 4-7 т. 4 ДП/.
По този начин във формированието оставали по-запазени гуми, а по-износените
били сдавани с автомобилите. Тази дейност се извършвала по инициатива на
отговарящите за автомобилите военнослужещи, които правили преценка дали да разменят
колелата между автомобили, които им се числят, като понякога се договаряли
помежду си и да разменят колела на автомобили, числящи се на различни лица.
Когато и самата джанта не била в добро техническо състояние, били демонтирани
гумите от джантите и за сдаване били подготвяни джанти в по-лошо техническо
състояние с монтирани на тях по-износени гуми, а по добрите комплекти джанти с
гуми били монтирани на оставащите във формированието автомобили. При
необходимост от демонтаж на гумите, същия се извършвал в работилницата на
формированието, но когато джантите били от по-нов модел – с винтове или имало
други технически проблеми, демонтажът не можел да се извърши във
формированието, тъй като същото не разполагало с
необходимата техника. Макар, че нямало изрично разпореждане за ползване на
външни услуги за демонтаж и монтаж на гуми, съществувала негласно установената
и известна във формированието практика подс. Н. с
товарен автомобил да откарва колелата до автосервиз „Примекс”
в гр. Шумен, който разполагал с техника за демонтаж и монтаж на гуми на товарни
автомобили. Въпреки, че някой от гумите имали индивидуализираща ги маркировка
/фотоалбуми към огледни протоколи л.64-100 т.1 и
л.24-52 т.2 ДП/, във формированието гумите не се водили по тази маркировка, а
само по размер. Самите гуми, които не били монтирани на автомобилите се
съхранявали на различни места във формированието и не били подредени по вид,
размер, категория и т.н. По този начин практически било невъзможно да се
проследи размяната на гумите, както и воденето им на индивидуален отчет.
От началото на месец юни 2012
година до средата на месец септември същата година подс.
Н. продал на св. С. на различни дати общо 14 бр. външни автомобилни гуми с размер 12,00х20, а
на св. Й. 2 бр. външни автомобилни гуми с размер 11,00х20. Срещите за предаване
на гумите между Н. и С. ставали извън града на места, удобни за претоварване на
гумите от един автомобил на друг, като Н. ги доставял с микробус. Св. Й. вземал
гумите от склад на химическия завод.
Описаната фактическа обстановка
се доказва от разпитаните по делото свидетели
подп. Д., ефр. К., ефр. Ж., кап. Д., С., М., ефр. Й.И., ст. лейт. С., Е., Й., И.И.,
от огледните протоколи и снимковия материал към тях в
т. 1 и 2 от материалите по досъдебното производство, от
приложените на л. 61-66 том 9 от досъдебното производство карти за
отчитане пробега на автомобилна гума.
По този пункт от
обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу двамата подсъдими по чл. 195 ал.1 т. 4 пр. 1 и т. 6 вр.
чл. 20 ал. 2 и чл.26, ал.1 от НК. Прокурорът е приел, че за
периода от началото на месец юни 2012 година до 12 септември 2012 година,
двамата подсъдими, действайки като съизвършители и
при условията на продължавано престъпление в района на военно формирование 34 200
– Шумен, са извършили кражба на 16 бр. автомобилни гуми на обща стойност 836.00
лева, от владението на военно формирование 34 200 – Шумен. Приел е,
че двамата са действали в качеството си на длъжностни лица - Н. като зам.
командир на взвод, а Ш. като шофьор на автобус, възползвайки се от служебното
си положение и чрез използване на МПС.
Разпитани
в съдебно заседание двамата подсъдими не се признават за виновни, отричат да са
извършили престъплението и не дават конкретни обяснения.
Съдът
след преценка на доказателствения материал по делото, стигна до извода, че
обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Установено е, че във формированието се е
извършвала подмяна на по-износените с по-малко износени гуми. Подменяли се
обикновено цялото колело, като комплект от джанта и гума. Когато джантата не е
била в добро техническо състояние се е налагало ремонт на колелото, като се е
демонтирала гумата от джантата, а на нейно място се е монтирала друга гума.
Това е ставало в работилницата на формированието, когато модела и състоянието
на джантите са позволявали да се използва наличната във формированието техника,
а когато това е било невъзможно, колелата се извозвали с товарен автомобил до
автосервиз „Примекс” в гр. Шумен, където имало
необходимата техника и се извършвал демонтаж и монтаж на гумите. Доказа се, че подс. Н. е продавал употребявани автомобилни гуми размер
12,00х20 и 11,00х20 на свидетелите С. и Й..
По
делото обаче липсват доказателства за причинно-следствената връзка за това, че
именно демонтираните от военните автомобили гуми са били продавани на С. и Й..
Съществуващата вероятност в тази насока не може да послужи като основа за постановяване
на осъдителна присъда, без да има категорични доказателства, че Н. е продал
конкретно гуми, свалени от войсковите автомобили, а не ги е доставил по друг
начин. Гумите от войсковите автомобили не са идентифицирани по номера, а само
по размер. Закупените от С. и Й. гуми не са установени, не им е извършен оглед
и не е ясно дори дали са от същия производител, от който са гумите на
войсковите автомобили, а са уточнени само по размер. Този най-общ критерий –
съвпадение по размер не може да индивидуализира вещите по начин, водещ до
еднозначния извод, че Н. е извършил кражба на гуми и ги е продал на двамата
свидетели. В разпитите от досъдебното производство на свидетелите с-на Я., с-на М.Д. и с-на А. са
посочени номера на военни автомобили, от които са били демонтирани гуми.
Вероятно тези номера са посочени с цел по този начин донякъде да се
индивидуализират гумите. В съдебно заседание след огласяване на показанията им
от досъдебното производство, тези свидетели отрекоха да са посочвали номерата
на автомобилите, като заявиха, че служители на военна полиция вероятно са ги
посочили, след направен от тях оглед. Св. с-на А. изрично заяви, че не помни
номерата на водещите му се автомобили, а и тримата заявиха, че им се водят
десетки автомобили и съдът приема за житейски
обосновано, те да не могат да запомнят номерата на всички, за да ги цитират.
Освен това автомобилите непрекъснато са се подменяли - някой са били
сдавани, приемани са нови, поради което съдът
кредитира показанията на свидетелите от съдебно заседание.
Още
по-неясни са аргументите за участието на подс. Ш. в
кражбата. Св. С. заяви, че гумите са му били закарани с микробус от Н. и заяви,
че не познава подс. Ш.. Св. Й. е вземал гумите от
уреченото място, но не е видял с какво са закарани там. Твърдението, че подс. Ш. е изнасял гумите, предмет на това обвинение от
района на формированието с поверения му служебен автомобил, не намира опора в
доказателствения материал по делото. Изготвените по делото веществени
доказателствени средства въз основа на използвани специални разузнавателни
средства по това конкретно обвинение за кражба, не се подкрепят от други
доказателства, а служат като основание да се свържат доказаните размени на гуми
във формированието от една страна и доказаните продажби на гуми от друга
страна. Липсват доказателства за връзката между тези два факта и това, че
именно част от разменените във формированието гуми са били продадени на С. и Й..
В записаните разговори това също изрично не е констатирано, като извода, че подс. Н. е продал именно гуми от формированието е само един
от възможните изводи.
Воден
от тези съображения, съдът призна двамата подсъдими за невинни в това, да са
извършили престъплението по чл. 195 ал.1 т. 4 пр. 1 и т. 6 вр.
чл. 20 ал. 2 и чл.26, ал.1 от НК.
Причини,
условия и мотиви за извършване на престъпленията са съществуващи пропуски в
работата по съхранението, отчитането и разпореждането с материални активи, предоверяване от страна на командния състав на подсъдимите
и най-вече на подс. Н., стремеж към престъпно
облагодетелстване, принизени морално-волеви задръжки.
При
определяне вида и размера на наложените наказания, съдът взема предвид като
отегчаващи вината обстоятелства проявената престъпна упоритост от подс. Н., обстоятелството, че е въвел в престъпната дейност
и други лица, злоупотребата от негова страна с гласуваното му доверие да
отговаря за значително имущество, обстоятелството, че с дейността си двамата
подсъдими са изложили на риск експлоатацията на автомобилната техника, като са
изнесли от формированието неизползвани гуми, предназначени за военна техника.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени добрите характеристични
данни за подсъдимите, чистото им съдебно минало, относително ниската стойност
на отнетите гуми, направените частични самопризнания.
Преценявайки всичко
изложено, съдът определи наказания на подс. Н. при
превес на смекчаващите вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК за
обвинението му по чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл. 209
ал. 1 НК в размер на три години лишаване от свобода, а за обвинението му по чл.
201 вр. чл. 20 ал. 2 НК в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, както и лишаване от
право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или
дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови
или стоково-материални средства за срок от три години. Съдът прецени, че с
оглед на извършеното, не следва да наложи и допълнително предвиденото наказание
конфискация. На подс. Ш. съдът определи наказание по
чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 НК при значителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК в размер на една
година лишаване от свобода, като прецени, че не следва да му наложи и допълнително предвидените наказания конфискация и
лишаване от права. По отношение и на двамата подсъдими не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да наложат
приложението на чл. 55 НК.
На основание чл. 23
ал. 1 НК, подсъдимия Н. следва да изтърпи по-тежкото от двете наказания, а
именно това по чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл. 209
ал. 1 НК в размер на три години лишаване от свобода, като този размер е достатъчен за постигане целите
по чл. 36 НК и не се налага увеличаването му по правилата на чл. 24 НК. Към
така определеното общо наказание, беше присъединено и наказанието лишаване от
право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или
дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови
или стоково-материални средства за срок от три години.
Преценявайки
вида и размера на наложените наказания и чистото съдебно минало на двамата
подсъдими, съдът стигна до извода, че са налице формалните изисквания за
отлагане изтърпяването на наложените им наказания лишаване от свобода. Добрите
характеристични данни дават основание да се направи извод, че за постигане
целите както на специалната, така и на генералната превенции не е наложително Н.
и Ш. да изтърпят ефективно наложените им наказания лишаване от свобода. По тези
съображения и на основание чл. 66 ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на
наложените наказания лишаване от свобода за двамата подсъдими с изпитателен
срок за Н. от 5 години, а за Ш. - 3 години.
Командирът
на военно
формирование 22 160 – Плевен е предявил
граждански иск против подсъдимия Н. за сумата 9 819.00 лева,
представляваща стойността на отнетите релси от стрелковия полигон ведно с
лихвите и разноските по делото, който иск беше приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. В края на заседанието на 01.06.2016 година беше указано на
гражданския ищец – командир на военно формирование 22 160 – Плевен, да
представи на съда всички документи, касаещи юридическия статут на стрелковия
полигон. На 22.06.2016 година по делото е постъпило писмо, подписано от
заместник на командира на формированието, с което се изпраща молба за предявяване на граждански иск от Сухопътни войски,
срещу подс. Н. с цена на иска 15 341.85 лв. Молбата,
макар, че е подписана от Командир на сухопътни войски не носи номер на
Сухопътни войски, а е изпратена с писмо, носещо регистрационен номер на военно
формирование 22 160 – Плевен и подписано „за командир” на същото формирование.
В съдебно заседание на 23.06.2016 година, процесуалният представител на
гражданския ищец, заяви че се явява като процесуален представител и на
Сухопътни войски, като заяви, че оттегля приетия за разглеждане иск. Поради
липсата на изрично пълномощно по чл. 34 ал. 3 ГПК, съдът не се произнесе по
заявеното оттегляне на иска, а на основание чл. 85 ал. 3 НПК, не прие за
разглеждане предявения от Сухопътни войски иск. При приключване на съдебното
следствие, след изслушване на страните, съдът прецени, че делото от фактическа
страна е изяснено в наказателната си част. Предвид обстоятелството, че по
същото дело постъпи молба за предявяване на втори иск от друг ищец, че
първоначалния иск беше предявен от командира на военно формирование 22 160
– Плевен, а заместника му е подписал писмо, с което заема становище, различно
от становището на командира и с оглед заявеното от процесуалният представител
оттегляне на иска, макар и без представителна власт за това, мотивира съда да
приеме, че делото в гражданската му част не е изяснено. Тъй като съгласно чл.
88 ал. 2 НПК разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за
отлагане разглеждането на наказателното дело, съдът прекрати производството по
делото в гражданската му част.
При
присъждане на деловодните разноски, съдът съобрази, кои от тези разноски са
направени във връзка с осъдителната и кои във връзка с оправдателната част на
присъдата, както и това, кои от разноските касаят само обвинението, по което е
признат за виновен Н. и кои касаят обвинението, по което са признати за виновни
и двамата подсъдими. С оглед на това присъди двамата да заплатят на РС „Военна
полиция” – Варна направените на досъдебното производство разноски, разпределени
в размер на 374.92 лв. за Н. и 172.50 лв. за Ш.. В полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд, присъди да заплатят
направените в съдебно заседание разноски в размер на 383.50 лв. за Н. и 268.50
лв. за Ш..
По
делото са приложени като веществени доказателства тефтер с надпис „Азбучник”, 3
броя полиетиленови пликове, съдържащи трасологични
следи и отпечатък, както и схема на стрелбищен
комплекс „Бутов дол”. Тези доказателствени материали
следва да останат на съхранение към делото.
Приложени
са и мобилен телефон Нокиа С 1 – 1брой и чехли 1
чифт, предадени от подс. Ш., като след влизане на
присъдата в сила, те следва да му бъдат върнати. Предадените от подс. Н. мобилен телефон Нокиа С
6 – 1 брой и мобилен телефон Сони Ериксон
– 1 брой, обувки тип „Кубинки” 1 чифт, след влизане на присъдата в сила следва
да му бъдат върнати. Свидетелят ст. серж. А. е предал
резач за газо-кислородно рязане /л.45 т.14 ДП/, намиращ се на съхранение в РС
„Военна полиция” – Варна. За предадената вещ св. А. е заявил, че е собственост
на подс. Н., но не се установи конкретно този резач
да е послужил за разрязване на релсите. По тези съображения и след влизане на
присъдата в сила, същия следва да бъде върнат на подс.
Н..
Мотивите се написаха на 01.07. 2016
година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.