Р Е Ш Е Н И Е
№ 497 10. 04.2020
г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети март две хиляди и двадесета година, в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. Х. Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар:
И. Л.
Прокурор:
Д.Х.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 216 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Перущица“ № 67, чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 1477
от 29.11.2019г., постановено по АНД № 3691/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е отменено наказателно постановление № 49/30.07.2019 година, издадено от директора на РИОСВ - Бургас. С наказателното постановление на М.Б.Б. – Б. за нарушение на чл. 24
от Закона за защитените територии, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 83, ал.1,
т.1 от Закона за защитените територии е наложена глоба в размер на 100 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – М.Б.Б. – Б., редовно и
своевременно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно
постановление № 49/30.07.2019 г.,
издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на М.Б.Б. –
Б., за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл.
81, ал. 3 вр. чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии е наложена
глоба в размер на 100 лева.
Като фактическа обстановка съдът
е приел, че на 27.05.2019г., в гр. Созопол, служители на РИОСВ са извършили проверка на
територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите
Златна рибка и Градина”. Съдът изрично е посочил, че проверяваният имот
представлява пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина и е обявен за
природна забележителност. В хода на проверката служителите са установили, че в
имота е разположена каравана по протежение на защитената територия, включително
и върху пясъчните дюни, както и че към караваната са изградени временни ВиК и
ел.връзки. С оглед направените констатации, старши експерт в отдел
„Биоразнообразие, защитени територии, защитени зони” при РИОСВ-Бургас съставил
акт за установяване на административно нарушение № 49 от 27.05.2019г., в който
като нарушена разпоредба посочил тази на чл.24 от Закона за защитените
територии. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
При постановяване на решението си,
РС – Бургас е приел, че на територията на природна забележителност
„Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина” действително е била
разположена процесната каравана, включително и върху пясъчните дюни, като за
поставянето й не е имало разрешение. Едновременно с това, обаче, съдът е
намерил, че по делото не е била установена самоличността на лицето, поставило
караваната, респ. вмененото на М.Б.Б. – Б. нарушение е останало недоказано. Съдът е изложил и мотиви, че
обстоятелството, че дадено лице е ползвало караваната не е достатъчно за да
бъде ангажирана отговорността му по чл. 24 от ЗЗТ, както и че ангажирането на
административно-наказателната отговорност не може да става на базата на
предположения.
Така
постановеното съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно,
допустимо и правилно.
Фактите
по делото като цяло са безспорни и правилно установени от първоинстанционния
съд, като изведените въз основа на тях правни изводи са правилни, а възраженията на касатора неоснователни.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Видно от разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии, в природните
забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното
естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.
В
чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е предвидено, че се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице,
което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен
с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по
глава четвърта. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда в маловажни случаи по ал. 1 глобата да е от 5 до 100 лв.
В
случая, в съставения АУАН е посочено, че на
27.05.2019 год., в природна забележителност „Пясъчни дюни между
къмпингите Златна рибка и Градина” М.Б.Б. – Б. е поставила собствената си каравана. В
издаденото НП тази констатация е преповторена.
При анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че действително, както е отбелязал и
РС-Бургас, от проведения в съдебното заседание разпит на свидетел не е било
установено кое е лицето, поставило караваната в природната забележителност, тъй
като видно от самия разпит на актосъставителя, при извършената проверка караваната
вече е била поставена, свързана с връзка за вода и електричество.
Изпълнителното деяние - обитаване на караваната, констатирано в деня на
извършената проверка, не може да бъде приравнено на изпълнителното деяние
поставяне на караваната, описано в съставения АУАН и издаденото НП, поради
което правилно РС-Бургас е отменил издаденото НП, приемайки, че вмененото на М.Б.Б. –
Б. административно нарушение е останало недоказано.
В подадената касационна жалба, наред с цитиране на
текстове на закона, се твърди, че нарушението е осъществено от лицето, посочено
в НП като негов автор, но едновременно с това не се сочат конкретни
доказателства, от които се извежда този извод. Твърди се, че самият
жалбоподател „не го оспорвал”, но видно от подадената жалба до Районен
съд-Бургас, в същата Б.-Б. изрично е написала, че „описаната фактическа
обстановка не отговаря на действителността” и че тя не е извършила описаното
нарушение.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за
нужно да посочи, че с оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт. Разпоредбата
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени
датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават.
В случая,
действително не се доказва по безспорен начин, че
именно касационният ответник М.Б.Б. – Б. следва да носи административнонаказателна отговорност. Това, че същата е
собственик на караваната, за което по делото отново не са представени каквито и
да е доказателства, не може да обоснове извод, че именно тя я е разположила в
природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна
рибка и Градина” и то на датата, посочената в съставения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателното постановление.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни,
а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1477 от 29.11.2019г., постановено по
АНД № 3691/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.