РЕШЕНИЕ
гр.
София, 30.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-„Г” въззивен
състав
в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИВА
НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. № 1998/2020г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Подадена е жалба с вх.№2746/06.02.2020год.
от „Н.8“ ЕООД, длъжник по изп.д.№20197900400557
по описа на ЧСИ Р.М.В., рег.№790, с район на действие Софийски градски съд, срещу постановление от 22.01.2020год. за отказ на съдебния
изпълнител да прекрати
изпълнителнотото дело. Жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изп.производство и е приел, че делото на
основание чл.282, ал.6 ГПК се спира и след като с оглед на чл.433, ал.1,т.4 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато с влязъл в
сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден
изпълнителния лист. В тази връзка посочва, че е приложено решение
№266/21.01.2010год. на ВКС, ІІІ ГО по гр.дело №1255/2019год., с което е
отменено решението въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Предвид
изложеното моли да се отмени постановлението за отказ за прекратяване на
изп.дело и да се уважи искането му.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК след като
е връчен препис от жалбата на длъжника не е подадено възражение по нея от взискателя Ю.П.П..
В срока и на основание чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които посочва, че по делото е бил наложен запор върху вземане в
ПИБ, след което по искане на длъжника с определение на ВКС е спряно
изпълнението до приключване на производството по касационната жалба против
въззивното решение, а в последствие е приложено решение на ВКС, с което е
отменено въззивното решение и делото е върнато на САС за ново разглеждане и с
оглед на което длъжникът е поискал прекратяване на изп. дело. Сочи, че с оглед
на чл.282 ГПК са налице предпоставки за спиране на изп.дело, но не и за
прекратяването му, с оглед на което счита, че жалбата следва да бъде оставена
без уважение. Изрично е посочено, че след като е спряно изп.дело суми по делото
не са постъпвали и не са плащани на взискателя.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20197900400557 по
описа на ЧСИ Р.М.В., рег.№790, с район
на действие Софийски градски съд, е образувано по молба от 13.03.2019г. на
взискателя Ю.П.П. въз основа на
изпълнителен лист от 18.01.2019г., издаден на основание чл.404, ал.1 ГПК въз
основа на осъдително решение на
въззивния съд- САС по гр.дело №2559/2018год., което подлежи на изпълнение на основание срещу длъжника „Н.8“ЕООД, с което е осъден да
заплати на Ю.П.П. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от телесно увреждане, получено на 12.04.2016год., в
резултат на действия на служител, който е извършвал охраната на клуб „Плаза“,
ведно със законната лихва от 19.05.2016год. до окончателното плащане. С молбата
е поискано цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника.
На 18.03.2019 г., въз основа на запорно
съобщение изх. № 10301/13.03.2019 г. е наложен запор върху сметките на длъжника
в ПИБ до размера на вземането.
С молба от 20.03.2019г. след като е
получил поканата за доброволно изпълнение длъжникът е приложил определение
№28/15.01.2019год. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.дело №185/2019год., с което
е спряно изпълнението на въззивно решение №2/02.01.2019год., на САС, 8-ми състав, по в. гр.дело
№2559/2018год. до приключване на производството по подадената от Н.8 ЕООД
касационна жалба против въззивното решение. След като е внесена сумата от
15 700лв.-парична гаранция.
С молба вх. № 1556/22.01.2020г.
длъжникът по изпълнението е поискал от съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.4 ГПК и да се вдигне наложения запор на основание чл.433,
ал.1,т.4 ГПК, като към молбата е приложено решение от 21.01.2010год. на ВКС,
ІІІ ГО, постановено по гр.дело №1255/2019год., с което е отменено въззивно
решение №2/02.01.2019год. на САС, постановено по в.гр.дело №2559/2018год. и е
върнато делото на САС за ново разглеждане от друг състав.
С обжалваното постановление от 22.01.2020г.
съдебният изпълнител е постановил отказ по молбата на длъжника за прекратяване на производството по изп. дело,
като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т.4 ГПК за
прекратяване. Посочено е, че на
основание чл.282, ал.6 ГПК в случаите, когато е отменено въззивното решение
делото се спира и в случая е постановено
спиране на 20.03.2019год. в предвид молбата на длъжника и приложеното
определение на ВКС.
При
така установената фактичека обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на която се основава
длъжникът по изп.дело и жалбоподател по настоящото производство, за да иска
прекратяване на изпълнителното дело е чл.433, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 4 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
издаден изпълнителния лист, или този акт се признае за подправен.
В
случая обаче, след като е налице решение на ВКС, с което е отменено въззивното
решение, но не е постановено ново решение по същество, а делото е върнато за
ново разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд, са налице
предпоставките на чл.432, ал.1, т.4 ГПК, с оглед на които изпълнителното
производство се спира на основание
чл.282, ал.2 ГПК, постановено от касационния съд след представено надлежно
обезпечение и съгласно приложеното определение на ВКС, както и изпълнителното производство се спира когато
обжалваното въззивно решение бъде отменено от ВКС, изрично посочено в чл.282,
ал.6 ГПК. Независимо, че с приложеното решение на ВКС е отменено изпълняемото
въззивното решение, самата отмяна сочи на порок при постановяването му и все
още не отрича наличието на материалното право, поради което е посочено само
като основание за спиране на изпълнението по чл.432, ал.1,т.4 ГПК. Едва с
постановяване на ново решение по същество на спора ще се установи дали
посоченото в изпълнителния лист вземане действително съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че в
случая не са налице предпоставките на визираното в чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК
основание за прекратяване на изпълнителното производство, на което се позовава
длъжникът по изпълнението и жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело следва да бъде оставена без уважение. При възражение на длъжника и при установяване на
несъразмерност от наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки
съдебния изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки с оглед на предвиденото в разпоредбата чл.442а ГПК.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4,
изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№2746/06.02.2020год. на ЧСИ, подадена от „Н.8“ ЕООД - длъжник по изп.д.№20197900400557
по описа на ЧСИ Р.М.В., рег.№790, с район на действие Софийски градски съд,
срещу постановление от 22.01.2020год. за отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.