Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2922
11.07.2019
година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО
АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1099 по описа на съда за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 19 579.34 лева, представляваща обезщетение за вреди по имуществена застраховка на 1 бр. пръскачка прикачна ***** с допълнително оборудване, за застрахователно събитие, настъпило на 25.03.2018 г. при движение в землището на село Ц., местност „****“ и сумата
от 973.53 лева- обезщетение за забава за периода от 27.07.2018г. до
20.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил
договор за инвестиционен заем за закупуването на описаната по-горе пръскачка. С
ответното дружество сключил договор за застраховането на описаното имущество,
като трети ползващи се лица били ДФ „З.“ и „Р. л.Б.“ ЕООД. На 25.03.2018г. при
преминаване през дупка, настъпило ПТП, при което пръскачката се преобърнала и
били нанесени щети, подробно описани в исковата молба. Предявил застрахователна
претенция, като ответникът изплатил обезщетение в размер на 4461.96 лева.
Счита, че тази сума не покрива действителните вреди, поради което се иска
осъждането на ответника да заплати още 19 579.34 лева, както и обезщетение
за забава. Счита, че е легитимиран да получи обезщетението, тъй като не е
получил безвъзмездната помощ във връзка с която ДФ „Земеделие“ е посочен като
първо ползващо се лица, а от „Р. л.Б.“ ЕООД изразили съгласие обезщетението да
бъде получено от ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът- ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Счита, че е налице груба небрежност от
страна ***** на дружеството ищец, който управлявал
трактора с прикачената пръскачка при настъпването на процесното ПТП. Намира, че
водачът не се е съобразил с условията на терена и характеристиките на
превозното средство, като при навлизането от черния път към нивата не взел
предвид разположението на обособена канавка, пълна с вода, денивилацията на
терена, нестабилната основа и техническите спецификации на пръскачката. Оспорва
се съществуването на причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и за прекомерност на претендираното
обезщетение. Изтъква липсата на доказателства за извършването на ремонт и за
правоспособността на водача на трактора. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка за процесната вещ, валидно към датата на твърдяното от ищеца
застрахователно събитие са факти, които са безспорни между страните. Същите се
установяват и от представената застрахователна полица. Безспорно се установява
и настъпването процесното ПТП на 25.03.2018г. от съвкупния анализ на
представеното удостоверение от МВР, уведомлението за щетата (от следващия ден)
и събраните гласни доказателствени средства. Описаното събитие представлява ПТП
и е покрит риск, видно от изброяването в самата полица, като ответникът е
признал това обстоятелство с направеното преди процеса плащане.
Ответникът като цяло не оспорва въведените от ищеца
твърдения, но възразява, че не дължи обезщетение поради проявена груба
небрежност и грубо нарушаване на установените технически и технологични правила
за експлоатация.
Понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ нямат легална
дефиниция, но в последователната съдебна практика (Решение № 348/11.10.2011 г.,
постановено по гр. д. № 387/2010 г. по описа на Върховен касационен съд на
Република България, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г., постановено по т. д.
№ 3092/2014 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІ т.
о., Определение № 36/22.01.2018 г., постановено по т. д. № 1497/2017 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІ т. о.) се приема, че
в гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано
не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която
дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно
релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ,
с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване
на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност
е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да
бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от
горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал.
1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да
бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя,
съгласно чл. 395, ал.
4 КЗ, съобразно цитираната по-горе практика. При наличие на
материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования
небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните
факти по делото.
В настоящия случай, приетата САТЕ дава заключение, че от
техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е извършеният
завой надясно от трактора теглещ пръскачката, напускането на пътя и навлизането
в нивата, която е по-ниско и е била мокра, т.е. с намалена товароносимост. Според
експерта, произшествието е можело да бъде избегнато, при навлизане в нивата на
място с по-малка разлика във височината или ако завоят е бил изпълнен с
по-голям радиус. Експертизата е изготвена на база приложените по делото доказателства
и следва да бъде кредитирана частично, предвид събраните след това гласни
доказателствени средства за състоянието на почвата в нивата.
От показанията на свидетеля П. се установяват конкретните
действия при извършването на маневрата довела до процесното ПТП. Водачът е
слязъл, огледал е терена, констатирал е, че земята е суха, направил е заход наляво, увеличавайки радиуса на завоя
надясно и след това е започнал бавно да навлезе в нивата. При навлизането
пръскачката останала под лек ъгъл и в
момента на преминаването през вада (до пътя) се преобърнала. Нивото на нивата и
пътя било едно, като единствено вадичката била по- ниско, с дълбочина около 10
см. След обръщането се отворил капакът на бидона, което довело до разливането на превозвания разтвор и образуването на
мокро петно. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани. Същият е
пряк очевидец на инцидента, изложените от него обстоятелства са конкретни,
последователни и непротиворечиви, като се подкрепят и от останалите събрани
доказателства, вкл. показанията на свидетеля на ответника. В тази връзка следва
да се има предвид, че свидетелят К. заявява, че е съществувала денивилация
между пътя и нивата, като я определя на 15 см. След това обаче при описанието
на самия „ров“ (вада), разположен по цялото протежение на пътя, заявява, че
същият е бил дълбок около 20 см. от странната на пътя и около 10-15 см. от
страната на нивата, което определя денивилацията само на 5 см.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че не се
доказва водачът да е проявил груба небрежност, даваща основание на застрахователя
да откаже заплащане на обезщетение. Груба небрежност би била налице, ако
водачът на автомобила не е положил дори тази грижа, която и най-немарливият
водач полага. В случая несъмнено е налице небрежност, но дали тя е груба,
следва да се прецени и предвид другите обстоятелства по делото. Установява се,
че водачът има необходимата правоспособност, извършил е лична проверка на
терена, направил е заход, за да увеличи радиуса на завоя и се е движел съвсем
бавно, като в заключението си вещото лице посочва, че инцидентът би могъл да
бъде избегнат при извършването на завоя с още по-голям радиус. При тези факти
не може да се направи обоснован извод за проявена груба небрежност, тъй като
поведението не е било напълно неадекватно към пътната обстановка. Точно
обратното, насочено е към осигуряване на безопасно преминаване и съхраняване на
застрахованото имущество. Ето защо възражението на ответника за изключен риск
следва да се приеме за неоснователно.
Не се установява и грубо нарушаване на установените
технически и технологични правила за експлоатация, доколкото пръскачката представлява
земеделска техника, предназначена да се движи и работи именно при такива пътни
условия- в обработваема нива, като при завой с по- голям радиус, произшествието
е можело да бъде избегнато.
От приетата СТЕ се установява, кои са били увредените по
застрахованото имущество детайли, възли и агрегати, както и че за пълното
възстановяване е необходима сумата от 24041.30 лева. Предвид извършеното
частично плащане от 4461.96 лева, дължимото обезщетение е в размер на 19579.34
лева.
Установява се правото на собственост на ищеца върху
застрахованото имущество, непредоставянето на безвъзмездна финансова помощ от
първото ползващо се лице по полицата- ДФ „З.“ и съгласието на второто ползващо
се лице („Р.л.Б.“ ООД) обезщетение да бъде изплатено на ищеца. Ето защо
претенцията е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ освен в случаите на чл. 380, ал. 3. От представената преписка се установява, че
уведомлението е било подадено на 26.03.2018г. Няма данни да са искани
допълнителни документи, поради което срокът по чл. 405 КЗ е изтекъл на
10.04.2018г. Обезщетение се претендира за период след тази дата- от
27.07.2018г. до подаването на исковата молба- 20.01.2019г. и се явява основателно
до сумата от 968.09 лева, изчислена на основание чл. 162 ГПК с електронен
калкулатор. За разликата претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество
разноски за д.т. и САТЕ съразмерно на уважената част от иска или общо 982.74
лева. Съдът констатира, че по делото е приложен и договор за правна защита и
съдействие, но разноски за адв. възн. не следва да се присъждат, тъй като не са
представени банкови документи за извършването им.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 0.08 лева разноски за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
претенцията.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ ЕИК ******, да
заплати на „Си агри“ ООД, ЕИК *****,
сумата от 19579.34 лева- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди на 1 бр. пръскачка прикачна *******с допълнително оборудване, за застрахователно
събитие, настъпило на 25.03.2018 г. при движение
в землището на село Ц., местност „*****“, сумата
от 968.09 лева- обезщетение за забавено
плащане за периода от 27.07.2018г. до 20.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба на 21.01.2019г. до окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение
за забавено плащане за разликата НАД
968.09 лева до 973.53 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ ЕИК *****, да заплати
на „Си агри“ ООД, ЕИК ******, сумата от 982.74 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Си агри“ ООД, ЕИК ****, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ ЕИК *****, сумата от 0.08 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка, ***- IBAN: ***- „*******“ АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.