Р Е Ш Е Н И Е
№:763 10.06.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2856 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.К.К., ЕГН-**********,***,
чрез адвокат В.А. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-002219 от 15.12.2021г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с която на основание
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС (пътно превозно
средство) за срок от 6 месеца, считано от 14.12.2021г. и са отнети документите:
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № ******* и 2
бр. регистрационни табели с № ***********.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
на обжалваната заповед и се иска нейната отмяна. Твърди се, че неправилно е
посочено времето през което жалбоподателят е управлявал моторното превозно
средство (МПС), както и се отрича да е сторил това при наличие на наркотични
вещества или техни аналози в кръвта му. Изпълнил е предписание за даване на
кръвна проба, но към момента на подаване на жалбата все още не е била извършена
експертизата, чрез която с категоричност да се установи употребата. Оспорва се
годността на техническото средство, чрез което е била извършена проверката. Счита
се, че в заповедта са посочени няколко изпълнителни деяния – управление на МПС
след употреба на наркотични вещества и втори път с техни аналози, с което се
нарушава правото му на защита. Превозното средство върху което е наложена
мярката не е индивидуализирано с неговите марка, модел, рег.номер и т.н. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения
адвокат В.А., който поддържа жалбата. По него искане съдът изиска от Районна
прокуратура - Бургас, токсико-химичната експертиза по която е било извършено
изследване на кръвната проба на жалбоподателя.
Ответната страна – полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява, не изпраща
представител пред съда и не прави искания. Представя административната преписка
по която е издадена процесната заповед.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на Н.К. на 16.12.2021г.,
видно от отбелязването върху самия акт (л.13 от делото, задната част). Жалбата
срещу нея е подадена на 22.12.2021г., видно от входящия индекс.
Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че
обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се
извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е
14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира,
че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0769-002219 от
15.12.2021г. (л.13), ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор
„Пътна полиция“, наложил на жалбоподателя К. принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца, считано от 14.12.2021г. и отнемане на документите: СРМПС №
******* и 2 бр. регистрационни табели с № ***********, на основание чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството,
че е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АВ19205/14.12.2021г.
против Н.К. за това, че на 14.12.2021г., около 16,09 часа в гр.Бургас, на
ж.к.Зорница, до бл.39, вх.4, посока ул.Димитър Димов, управлява личното си МПС
Опел астра с № OA IW103, рама № W0L0AHL3582035774, след
употреба на наркотични вещества /канабис/ или техните аналози, установено с
техническо средство Drager Drug Test 5000, фабр.№ ARLB-0021. Бил
му издаден талон за изследване № 118706 и 7бр. холограмни стикери №АА043562.
Деянието – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Към преписката е приложен цитираният АУАН № АВ19205/14.12.2021г.
(л.14), съставен от полицейския служител Х. К., в който е изложена същата
фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Посочено е също, че с акта
са иззети свидетелството за управление на МПС на водача, СРМПС № ******* и 2
бр. регистрационни табели с № OA IW103. Актът е връчен на нарушителя и подписан
от него без възражения. Приложен е талон за изследване № 118706 (л.15), издаден на жалбоподателя, в който е
отбелязано, че извършената проба в 16,09 ч. на 14.12.2021г. с техническо
средство Drager Drug Test 5000, фабр.№ ARLB-0021 е показала положителен
резултат за канабис. Представен е и протоколът с който е била извършена
проверката с техническото средство (л.17).
Приложени са приемо-предавателен протокол от 14.12.2021г.
(л.18), с който актосъставителят Х. К. е предал на разследващите органи един
брой тест-касета за Drager Drug Test 5000, фабр.№ ARLB-0021, проба № 55, с
която е бил изпробван Н.К., както и докладна записка от К.
за извършената проба.
По указание на съда по делото беше представено копие
от отнетото с процесната заповед СРМПС № *******, от което е видно, че
автомобилът с № OA IW103 и описани други идентификационни белези в заповедта е
собственост на жалбоподателя.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представи
талон № 1530/14.12.2021г., с който в 16.53 часа на посочената дата му е бил
извършен преглед като задържано лице. Представено е извлечение от книгата за
взета кръв за алкохол и наркотични вещества на „УМБАЛ-Бургас“ЕАД, според което Н.К.
е дал кръв за анализ на 14.12.2021г. в 17.00 часа.
Във връзка с
разследване по бързо производство № 3388ЗМ-640/2021г. по описа на Пето
РУ-Бургас, с писмо до директора на Военно медицинска академия е поискано извършването
на експертиза на кръвната проба на Н.К.. Същата е била извършена в хода на
воденото срещу жалбоподателя наказателно производство и по негово искане беше
изискана от Районна прокуратура - Бургас и представена по настоящото дело. От
нея се установява, че в кръвната проба на К. е доказана употребата на
наркотично вещество тетрахидроканабинол.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се
налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, на когото
са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки със заповед рег.№ 251з-3805/28.08.2021г. на директора на
ОДМВР-Бургас (л.20 от делото), във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма.
В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № АВ19205/14.12.2021г., като
са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2
от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози, обосноваващи преценката за приложението
на тази разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта,
така и в цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Заповедта е съобразена по основание с материалния
закон. С нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява МПС, с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
От приложения АУАН се установи, че на 14.12.2021г.,
около 16,09 часа в с.Бургас, Н.К. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, установено с техническо средство Drager Drug Test 5000, фабр.№
ARLB-0021. Нарушението на задължението на водача е констатирано със съставен
акт от компетентно длъжностно лице – Х. К., мл.автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“-Бургас. По отношение на часа на който е било установено нарушението, в
акта и процесната заповед същият не е индивидуализиран с абсолютна точност, а е
използвана формата „около“ с посочване на приблизителния час. Според съда този
начин на описание в пълна степен съответства на необходимостта, тъй като
абсолютната точност е невъзможна. Касае се за динамичен процес при
осъществяването на сложния фактически състав на проверката и настъпването на
множество различни факти един след друг във времето, при които е достатъчно те
да следват нормативно предвидения ред, което в случая е спазено.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото в
акта и заповедта нарушение, защото не е управлявал автомобила под въздействие
на наркотични вещества, а химическата експертиза не била изготвена към момента
на подаване на жалбата. Същата обаче, към настоящия момент вече е извършена и
от нея се установява, че в кръвната проба на К. е доказана употребата на
наркотично вещество тетрахидроканабинол. Посочването в процесната заповед, че
се касае за употреба на наркотични вещества или техните аналози е алтернативно,
така както изброяването е извършено и в чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, поради
което то не нарушава правото на защита на нарушителя, а описва деянието. Не е
вярно твърдението на жалбоподателя за недостатъчна идентификация на превозното
средство с което е осъществено деянието, тъй като видно от заповедта, то е
описано с марката си, модела, регистрационния номер и номера на рамата, т.е. автомобилът
на жалбоподателя е описан по възможно най-подробния начин.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-002219
от 15.12.2021г.на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“
е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.К.,
ЕГН-**********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0769-002219 от 15.12.2021г., издадена от полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от
6 месеца, считано от 14.12.2021г. и са отнети документите: свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № ******* и 2 бр. регистрационни
табели с № ***********.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: