Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… / ………2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при участието
на секретаря Мариана Ангелова като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 742 по описа за 2018 г. на Районен съд - Провадия, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
иск с правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН от В.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес *** срещу А.П.А., ЕГН **********, с адрес *** за делба на недвижим имот, находящ се
в с. С., общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ нива с площ от 15.000 дка,
съставляваща имот № 015014, понастоящем с идентификатор № 65019.15.14 в м.
„Малък лонгоз“ с площ от 14997.00 кв.м. за делба на недвижими имоти, придобити
по наследство.
С
Решение № 360/20.12.2018г. е допусната
съдебна делба между страните по делото на недвижим имот, находящ се в с.С., община
Дългопол, област Варна, представляващ НИВА с площ от
15.000 дка, съставляваща имот № 015014, понастоящем с идентификатор №
65019.15.14 в м. „Малък лонгоз“ с площ от 14997.00 кв.м..
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК
и се намира във втора фаза - по извършване на делбата. По делото е изготвена и
приета СТОЕ относно поделяемостта на имота.
В съдебно заседание
ищеца, чрез своя процесуален представител, моли да се постанови решение, което
процесния имот да се изнесе на публична продан. Ищеца иска присъждане на разноските
по делото. Ответника не се явява в съдебно заседание и не е постъпил от него
отговора на исковата молба.
След като разгледа извършените до момента
съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства,
съдът установи следното:
С Решение № 360/20.12.2018г. е допусната съдебна делба между страните по
делото на недвижим
имот, находящ се в с.С., община Дългопол, област Варна,
представляващ НИВА с площ от 15.000 дка, съставляваща имот № 015014,
понастоящем с идентификатор № 65019.15.14 в м. „Малък лонгоз“ с площ от
14997.00 кв.м. между съделителите: В.П.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и А.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, при следните квоти в
съсобствеността за всеки от тях, както следва: при квоти ½ ид.ч. за В.П.Р. и ½ ид.ч. за А.П.А..
От изготвената по делото СТОЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и обективна се установява, че
делбения имот е реално неподеляем съобразно посочените в решението за допускане
на делбата брой на съделителите. Общата пазарна стойност на делбения имот е 16
500 лева, а стойността на ½ ид. част от
целия имот
8 250 лева.
В
първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане
на делбата, проведено на 08.04.2019 г., съделителите не са предявили
помежду си вещни и облигационни претенции, свързани с делбената общност.
От
правна страна съда намира следното:
Втората фаза на делбата, съгласно
уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на
решението по допускане на делбата т.е. за имотите допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни
правоприемници.
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на
чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий
за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствa на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността
на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството
дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите
до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното
извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. В случаят е невъзможно извършването на делба чрез теглене на
жребий, защото имота е реално неподеляем.
Невъзможно е извършването на делба чрез прилагане на чл.353 ГПК, тъй като от делбения имот не може да се образуват достатъчно брой дялове,
отговарящи на квотите на съделителите. В случая съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот,
съобразно заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът
възприема като компетентно и обективно изготвено. Като се е позовало на
разпоредбите на чл. 201, ал. 2 от ЗУТ и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ вещото лице е
дало заключение, че процесният имот е неподеляем.
В
проведеното на 12.06.2019 г. съдебно заседание от страните е заявено
становище, че желаят прекратяването на съсобствеността да се извърши
чрез изнасяне на имота на публична продан.
С оглед гореизложеното съда намира,
че в случая делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на
публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само
ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално
неподеляем (Решение №60/26.07.2010г. по
гр.д.№534/2009г. на І ГО на ВКС, Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г.
на Първо ГО на ВКС, Решение №83/10.06.2016г. по гр.д.№6052/2015г., Първо ГО на ВКС Решение №634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО). В случая
имота не може да бъде реално поделен.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им. Пазарната стойност на делбения
имот съобразно СТОЕ е 16 500 лева, дължимата държавна такса по делото е 660 лева, от които В.П.Р.
следва да заплати 330 лева и А.П.А. следва да заплати 330 лева.
По отношение искането на ищеца да му бъдат заплатени
разноски по делото съдът го намира неоснователно. Между
страните не е спорно, че имотите делба на които се иска, са съсобствени помежду
им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се
включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено
производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в
определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в
ПП ВС № 7/1973 г.. Направените разноски от ищеца за СТОЕ са в размер
съответстващ на правата му в съсобствеността и на основание чл.355 ГПК не следа
да се заплащат от другата страна.
С оглед на
гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим
имот: находящ се в с.С., община Дългопол, област Варна, представляващ
НИВА с площ от 15.000 дка, съставляваща имот № 015014, понастоящем с
идентификатор № 65019.15.14 в м. „Малък лонгоз“ с площ от 14997.00 кв.м., с пазарна стойност 16 500
лева /шестнадесет хиляди и петстотин
лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между
съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост,
установени с решението по допускане на делбата.
ОСЪЖДА В.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС - Провадия сумата
от 330.00 лева /триста и тридесет лева/
– държавна такса върху стойността на дела и.
ОСЪЖДА А.П.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС - Провадия сумата от 330.00 лева /триста и тридесет лева/ –
държавна такса върху стойността на дела му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: