Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1109
гр.Русе, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в проведеното публично
заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………......................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 1804 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе , съобрази следното :
Предявен e иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ.
Ищецът М.З.П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност
”Готвач”, прекратено на 01.04.2020 г. на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, като работодателят останал задължен към него с
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в брутен размер на 610 лв., определено на база
последното изплатено трудово възнаграждение за м.март 2020 г. Претендира тази
сума, ведно със законната лихва от завеждане на делото.Търси се разноски по
делото в размер на 300 лв. за възнаграждение на адвоката, оказал безплатна
помощ по смисъла на чл.38 от ЗА .
Ответникът ”М.М.” ЕООД-Русе оспорват обстоятелството, че ищецът е
останал без работа за процесния период.
След
преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното :
По
делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по Трудов
договор № 24/ 19.03.2019 г., като ищецът заемал длъжността ”Готвач”, при
уговорено основно трудово възнаграждение, последно определено с Допълнително
споразумение от 02.01.2020 г. в размер на 610 лв., с допълнително
възнаграждение от 0,6% за всяка година, платими до 25-то число на следващия
месец.На 01.03.2020 г. на работника било връчено предизвестие, че от 01.04.2020
г. ще бъде освободен от работа, поради намаляване обема на работа.В този смисъл
е издадена Заповед № 29/01.04.2020 г.Страните нямат спор относно момента на
прекратяване на трудовия договор.Видно от заповедта обаче, тя е връчена на
лицето на 07.04.2020 г.От приложените документи на л.30-34, изходящи от НАП, се
установява, че до 15.05.2020 г. ищецът няма сключен нов трудов договор.
Ответникът
е изложил твърдения, че не е начислил обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, тъй
като работникът не му е представил декларация , че не е почнал работа при друг
работодател.Такава е приложена на л.12 от дело.С нея ищецът е претендирал
изплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ.Към декларацията има справка за
банковата сметка, по която лицето желае да му се преведе дължимата
сума.Приложена е касова бележка от 30.04.2020 г. за заплатена пощенска услуга-препоръчана пратка с
получател-управителя на ”М.М.” ЕООД, чийто адрес съвпада с този на дружеството.В
хода на производството става ясно, че пратката не е достигнала до
местопредназначение.В У-ние изх.№ 94-М-07/ 04.08.2020 г., издаден от БП, е посочено, че пощенският раздавач е
посетил адреса на 04.05.2020 г. и е оставил известие обр.250 за получаване на
гише в ПС.Получателят не се явил.На 14.05.2020 г. било поставено второ
известие.След изтичане на 20 дни, пратката била върната на подателя на
27.05.2020 г., като непотърсена.
На
15.05.2020 г. ищецът изпратил същата декларация, но посочил като получател
ответното дружество.Пощенският раздавач поставил известия обр. 250 на същата
дата, както и на 26.05.2020 г.На 05.06.2020 г. пратката била върната, като
непотърсена от получателя.Ответникът е оспорил съдържанието на плика.Този, адресиран
до дружеството, се отвори в съдебно заседание и беше констатирана идентичност с
представените от ищеца документи на л.12 и л.13 от дело, включително има
преснимани страници от трудова книжка, в които няма отбелязан друг трудов
договор.
Ответникът
е оспорил размера на търсеното обезщетение, тъй като счита, че то не се дължи
на работника в брутен размер.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение,
прекратено поради намаляване обема на работа.Съгласно чл.222 ал.1 от КТ, при
уволнение на това основание, работникът има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.Ищецът е доказал
обстоятелството, че за периода 01.04.-01.05.2020 г. или 07.04.-07.05.2020 г.,
при съобразяване датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, не е започнал работа при друг работодател.При това положение
ответникът му дължи обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, заявено в брутен размер
на 610 лв., без да се търси клас прослужено време.Действително съгласно ЗДДФЛ и
Наредба за елементите на възнаграждението, върху което се правят осигуровки,
нетната стойност на вземането е в по-нисък размер.Ответникът е заявил в съдебно
заседание, че ще представи счетоводна справка относно дълга.Ангажиментът не е
изпълнен, но съдът намира, че липсва законова пречка да присъди обезщетението в
брутен размер, като уточни, че от него не са приспаднати данъци и други
удръжки.Сумата се следва със законната лихва от подаване на исковата молба.
Вземането
е било дължимо не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, съгласно чл.228 ал.3 от КТ.Ответникът е
възразил, че ищецът не му е представил нужните доказателства, че отговаря на
изискването на чл.222 ал.1 от КТ, за да му бъде изплатено обезщетението, като
първоначално доводът е бил за липса на регистрационна карта, издадена от
БТ.Впоследствие, извън срока по чл.131 от ГПК, е въведен довод, че приложената
към исковата молба декларация не е била получена от работодателя.На първо място
възражението се явява преклудирано, на второ-в хода на производството се
установява, че работникът е предприел всички необходими действия, за да
удостовери пред ответника, че в рамките на един месец не е започнал работа при
друг работодател, на трето-дори декларацията да не беше изпратена надлежно на
дружеството, то по делото се доказа по безспорен начин, че лицето отговаря на
изискванията на чл.222 ал.1 от КТ да му бъде изплатено процесното обезщетение.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест
на ответника е държавната такса и разноските за производството.Дружеството
дължи възнаграждение на адвоката, представлявал ищеца по делото в хипотезата на
чл.38 т.2 от ЗА.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”М.М. ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Христо
Ясенов” № 2, вх.4, ет.5, ап.15, представлявано от управителя М.Й.М., със
съдебен адрес:***, чрез адв.Р.К. ***, да заплати на М.З.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. З.П. ***,
по банкова сметка ***, BIC: ***, на основание чл.222 ал.1 от КТ сумата от 610 лв., представляваща обезщетение при
прекратено трудово правоотношение при условията на чл.328 ал.1 т. 3 от КТ-намаляване
обема на работа, от което не са приспаднати предвидените по закон данъци и
други удръжки, със законната лихва от 20.05.2020
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ” М.М. ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и
адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Христо Ясенов” № 2, вх.4, ет.5, ап.15, представлявано от управителя М.Й.М.,
със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.К. ***, да заплатят на адв.З.Д.П. ***, ЕГН **********,
в качеството му на процесуален представител на М.З.П. по гр.дело № 1804/2020 г.
по описа на РРС, оказал безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, по банкова
сметка ***, сумата от 300 лв.
ОСЪЖДА ”М.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Христо
Ясенов” № 2, вх.4, ет.5, ап.15, представлявано от управителя М.Й.М., със
съдебен адрес:***, чрез адв.Р.К. ***, да заплати по с/ка на РРС сумата от 50 лв.–държавна такса за
производството.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/