№ 254
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 2 от 30.01.2024 г. на Софийски окръжен съд,НО,6 състав по НОХД № 26/23
год.подс.Г. М. Л. е признат за невинен в това,че на 29.09.2019 год. в с.Равно поле,общ.Елин
Пелин,обл.Софийска, в зоната на кръстовището между ул.“Верила“ и ул.“Житен клас“ с
посока на движение по ул.“Верила“ от центъра на с.Равно поле в посока гара Верила-юг,при
управление на МПС-л.а. „Пежо 208“ с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.21,ал.1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на движение,на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч,за категория В-50 км/ч в
населено място“,като се движил със скорост от 73 км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на М. Г. Л. от с.Равно поле,поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.С присъдата
съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест и допълнение към него от
прокурор в Окръжна прокуратура-София с доводи,че присъдата е неправилна,тъй като
събраните по делото доказателства несъмнено установяват такава фактическа
обстановка,каквато е изложена в обвинителния акт и която обосновава правните изводи за
виновното поведение на подс.Л..
Прокурорът счита,че при категорично установеното,че подс.Л. е възприел велосипедиста
1
Л.,който се е намирал извън кръстовището,то опасността е възникнала към този момент и
водача на лекия автомобил е бил задължен да предприеме действия за нейното
предотвратяване,но предвид превишената скорост,с която се е движел,която се явява и
несъобразена при конкретната пътна ситуация,тъй като се е движел в тъмната част на
денонощието,не е могъл да предотврати удара с велосипедиста.Поддържа,че подс.Л. е имал
задължение при движението си нощно време да се движи с такава скорост,която да му
позволи да спре в зоната на осветеността на фаровете.Поведението на пострадалия не е било
изненадващо за подсъдимия,най-малкото защото при движението си по път с предимство и
при наличие на кръстовище с второстепенен път,подсъдимият е следвало да очаква
движение по този второстепенен път,пък дори и то да е неправомерно.
Не споделя крайния извод на съда,че алкохолното опиване на пострадалия,което е било в
тежка степен,безспорно е от значение за нарушаване на част от физиологичните му
функции,в частност тези,имащи отношение към безопасното шофиране през нощта и
преценката на пътната обстановка.Тъй като приетото експертно заключение е в насока за
строга индивидуалност как доказаното опиване ще промени концентрацията на
вниманието,адекватността на реакциите,начина на виждане в тъмното и координацията на
движението и походката,като доказателства за промяна на поведението на пострадалия
липсват.
Счита,че допуснатото от водача нарушение на режима на скоростта е отнело възможността
му да предотврати настъпването на вредоносния резултат.Ако той се е движил със скорост
до 50 км/ч,която е нормативно разрешената,при предприетото от него аварийно спиране в
момента, в който е възприел пострадалия,управлявал велосипеда си извън кръстовището,е
разполагал с възможността управлявания от него автомобил да пристигне на мястото на
удара по-късно,като в този случай автомобила би преминал зад велосипедиста и между тях
ще има разстояние от 0.6 метра,т.е. да предотврати удара.Затова приема,че допуснатото от Л.
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП и със
смъртта на пострадалия,поради което и следва да бъде ангажирана наказателната му
отговорност за престъплението,за което е предаден на съд.
Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подс.Л. бъде признат
за виновен.
Постъпила е и въззивна жалба от частните обвинители Л. Г. и Л. Г.,чрез повереникът им,с
доводи,че присъдата е неправилна,необоснована и незаконосъобразна,в нарушение на
материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В допълнението към нея излагат съображения,че съдът неправилно е приел,че подсъдимият
не е извършил инкриминираното деяние,тъй като не е нарушил правилата за движение по
пътищата,а единствена причина за тежкото пътно произшествие е поведението на
пострадалия велосипедист,навлизайки в платното му за движение.
Противно на приетото от решаващата инстанция,счита ,че и двамата водачи са допуснали
2
нарушения на правилата за движение по пътищата и при независимо съпричиняване е
възникнало произшествието,като конкретно за подсъдимия,ако той е управлявал
автомобила с разрешената за пътния участък скорост,то произшествието не би
настъпило.Поддържа,че водачът на лекия автомобил е имал обективната възможност да
възприеме движещия се велосипедист,като с нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.1 от
ЗДвП е станал причина за настъпване на произшествието.
Приема за установено,че последният се е движил със скорост от 75-76 км/ч,поради което не е
имал техническата възможност да избегне удара при реакция в момента,в който
велосипедиста навлиза в осветената от фаровете зона.Счита за установено по безспорен
начин,че ако водачът на лекия автомобил е управлявал с разрешената за пътния участък
скорост от 50 км/ч и реакция в момента на навлизане на велосипедиста в осветения
участък,то удар не би настъпил и именно затова вещите лица са приели,че техническата
причина за настъпване на произшествието е както поведението на велосипедиста,така и това
и на водача на лекия автомобил,който е управлявал със скорост,която е превишена и не е
съобразена с условията на видимост с оглед осветената зона на фаровете му,т.е. установени
са всички съществени обстоятелства на фактическия състав на чл.21,ал.1 от ЗДвП,които
съдът не е обсъдил и е приел,че Л. не е нарушил правилата за движение по
пътищата.Изтъква,че последният е имал възможност да възприеме велосипедиста,когато е
бил на разстояние 34 метра от мястото на удара,а е реагирал със закъснение,когато е бил на
26 метра от това място и не е могъл да предотврати произшествието.Позовава се на
установеното от експертите,че той е имал обективна възможност да види велосипедиста от
момента на навлизането му в траекторията,осветена от фаровете и да реагира своевременно
на създалата се опасност.От друга страна посочва,че ако водачът на автомобила се е движил
със скорост от 50 км/ч и при своевременна реакция от негова страна,лекият автомобил е щял
да премине през мястото на удара по-късно и зад велосипеда.Посочва,че опасната зона за
спиране на автомобила със скорост от 50 км/ч е 32-33 метра,като водачът е имал техническа
възможност да спре в осветената зона на фаровете,без значение от посоката на движение,от
която би се появило едно препятствие.Намира за доказано,че пострадалият е навлязъл в
осветената зона в момент,в който автомобила е бил на отстояние 34 метра от мястото на
удара.Твърди,че именно това не е обсъдено от първоинстанционния съд-че произшествието
е предотвратимо ако подсъдимият е управлявал с разрешената скорост,доколкото се е
намирал извън опасната зона за спиране.
Счита за необосновано и неаргументирано приетото от съда,че вината за произшествието е
само на пострадалия поради факта,че същият е навлязъл в кръстовището и е отнел
предимството на лекия автомобил.Признава,че такова нарушение има,но за водача на
автомобила е съществувало задължението да управлява превозното средство с разрешената
за конкретния пътен участък скорост,а нарушението именно на чл.21,ал.1 от ЗДвП е причина
за настъпване на тежкия пътен инцидент,при който е отнет един човешки живот.
Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подсъдимият бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
3
В съдебно заседание представителят на САП пледира протеста да бъде уважен.Излага,че
превишаването на скоростта на движение на автомобила стои в основата на причинно-
следствения процес за причиняване на съставомерния резултат.Счита,че тази последица не
би настъпила,ако водачът на автомобила се е движил с разрешената скорост,в който случай
велосипедистът би имал време да премине през кръстовището,респ. те са щели да се
разминат и удар не би настъпил.Движейки се с неразрешена скорост,която е и
несъобразена,подсъдимият сам се е поставил в аварийна ситуация,като отбелязва и
обстоятелството,че той не се е движил в дясната лента за движение,което нарушение по
чл.15,ал.1 от ЗДвП не е инкриминирано,но следва да се цени като отегчаващо отговорността
обстоятелство.Моли присъдата да бъде отменена и се постанови нова осъдителна,с която на
подсъдимият да се наложи наказание в рамките на предвиденото от закона.
Повереникът на частните обвините моли да бъде уважена подадената от тях въззивна жалба
с направеното допълнение към нея.Счита,че са събрани достатъчно доказателства за вината
на подсъдимия и причинно –следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалия.
Намира за безспорно установена фактическата обстановка,както и скоростта,с която
подсъдимия е управлявал и която несъмнено е превишена за конкретния пътен участък
,както и несъобразена с конкретните условия на видимост в тъмната част на денонощието и
осветеността от фаровете на къси светлини.
Като се позовава на КМАТЕ твърди,че ако водачът е управлявал в рамките на допустимата
скорост от 50 км/ч и своевременна реакция от негова страна в момента на навлизане на
велосипедиста в осветения участък от фаровете,то удар не би настъпил.С оглед на това
пледира присъдата да бъде отменена и подсъдимият бъде признат за виновен.Моли съдът да
разгледа подробно изложеното в допълнението,като в случая,че приеме липса на нарушение
на чл.21,ал.1 от ЗДвП,да прецизира нормата на нарушеното правило за движение ,като
същата е по чл.20,ал.2 от ЗДвП,доколкото същата се явява общо правило.
Частните обвинители поддържат казаното от повереникът им.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адв.Г. излага съображения,че нормата на чл.343 от
НК винаги следва да бъде допълнена с норма от ЗДвП с посочване на правилата,които не са
спазени от водача и това е довело до настъпването на съставомерния резултат.
В този смисъл поддържа,че прокуратурата е рамкирала обвинението,като ясно е посочила
разпоредбата от ЗДвП,която счита за нарушена от подсъдимия и това е било предмет на
изследване от първоинстанционния съд,като се е стигнало до извод за несъставомерност за
деянието.
Излага,че на 29.09.2019 год.,около 20.45 ч.,подс.Л. е управлявал лекия автомобил,движейки
се по ул.“Верила“ на с.Равно поле,която улица е обозначена като път с предимство.В същото
време пострадалият Л. е управлявал велосипед по ул.“Житен клас“,която е обозначена като
пресичаща път с предимство.От експертите автомобилът е определен като технически
изправен,а велосипедът като технически неизправен към момента на настъпване на
4
произшествието.Водачът на автомобила не е употребил алкохол.Водачът на велосипеда е
бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2.8 промила.
Признава факта,че подс.Л. се е движил с превишена скорост от 23 км/ч над допустимата,с
което е нарушил разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,но поставя въпроса дали това е
причината за настъпилото ПТП.В тази насока посочва експертизата на в.л. А.,според която
скоростта,с която автомобилът се движи от момента на навлизане на велосипеда в
кръстовището,следва да бъде по-малка от 34 км/ч ,за да може да спре аварийно преди
мястото на удара,а причина за произшествието са технически неправилните действия на
велосипедиста,който е навлязъл от път без предимство в опасната зона на лекия
автомобил,без да го пропусне.Според това вещо лице,велосипедистът е имал възможността
да предотврати произшествието,спазвайки правилата за движение по пътищата и водачът на
лекия автомобил,дори да се е движил с допустимата скорост от 50 км/ч,отново не би имал
възможност да спре аварийно преди мястото на удара,каквато възможност би била налице
само при скорост на движение от 34 км/ч.Поддържа,че същото становище е изразено и от
експертите от КМАТЕ,според която причината за произшествието са технически
неправилните действия на велосипедиста,който навлиза от път без предимство в коридор на
движение на лекия автомобил в опасната му зона.Отново се подкрепя от същата
експертиза,че от момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение на
ул.“Верила“ ,водачът не е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара,каквато възможност би имал,ако се е движил със скорост от 27 км/ч.
Застъпва изцяло становището на първоинстанционния съд,според което подс.Л.
действително се е движил с превишена за населеното място скорост ,но по делото не е
доказано,че именно превишението на скоростта е в причинно-следствена връзка с
настъпването на резултата,тъй като по никакъв начин не е установено,че дори да се е
движил с допустимата скорост от 50 км/ч ударът би бил предотвратим.Споделя и извода на
съда,че основната причина за произшествието е отнетото от велосипедиста предимство на
автомобила.Моли присъдата да потвърдена.
Защитникът на подсъдимия-адв.П. подкрепя становището на колегата си,като акцентира на
няколко момента:на първо място изтъква,че безспорно се касае за трагичен
инцидент,настъпил със смърт,но за да се постанови осъдителна присъда трябва да има
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия трагичен
резултат,а от няколкото експертизи безспорно е доказано,че няма такава връзка.
На следващо място обръща внимание на правния момент-каква скорост следва да се приеме
за правомерна и каква не.В тази връзка счита корекцията на повереника на частните
обвинители,която иска да се допълни,че скоростта всъщност е несъобразена,а не
превишена,е недопустима съгласно практиката на ВКС,според която не е допустимо
преминаване на обвинението от чл.21 от ЗДвП в чл.20 от с.з,тъй като в първоначалното
обвинение акцентът е поставен върху управлението със скорост над максимално
предвидената и означена с пътен знак В26-в случая 50 км/ч.
Изтъква,че първоинстанционният съд не е изследвал обстоятелствата за несъобразена
5
скорост,осветеност на пътя,състояние и това не е допустимо в момента да се обсъжда,но
въпреки това отбелязва,че кръстовището е било осветено,времето е било сухо и нищо не е
налагало водачът да се движи под максимално позволената скорост-с под 34 км/ч.
Отново се спира на установеното от експертите,че дори с 50 км/ч ударът не е бил
предотвратим и е налице само хипотетична вероятност ,че при тази скорост двете превозни
средства биха се разминали,но при праволинейно движение на велосипедиста,което няма
как да се предположи,като по същата логика може да се предположи,че ако е управлявал
автомобила със 150 км/ч е щял да мине пред него.Ето защо пледира присъдата да бъде
потвърдена.
Повереникът на частните обвинители репликира,че съдът следва да обърне внимание на
момента на възникване на опасността за подсъдимия и той е когато велосипедистът е
навлязъл в осветената му зона и подсъдимият е имал възможност да възприеме пострадалия.
Подсъдимият поддържа казаното от защитниците си,а в последната си дума моли присъдата
да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид доводите в протеста и жалбата и допълненията към тях, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда приема следното:
Пред първоинстанционния съд производството е протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК,като
съдът е одобрил изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и
вещото лице,изготвило СМЕ на труп,а при постановяване на присъдата да ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение от досъдебното
производство.
С оглед на това и чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства
първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която се споделя от
настоящия съдебен състав и тя е следната:
Подс.Л. е правоспособен водач на МПС.На 29.09.20219 год.,около 20.45 ч. ,същият се
движел с л.а. „Пежо 208“ с рег.№ ********,собственост на майка му С. Л.,по ул.“Верила в
с.Равно поле с посока от центъра на селото към гара Верила-юг.Времето било ясно,с
нормална за тъмната част на денонощието видимост,уличното осветление
работело.Широчината на платното за движение в участъка била 7.6 метра,без положена
хоризонтална маркировка,движението било двупосочно с по една лента за движение във
всяка посока.Покритието на ул.“Верила“ било с дребнозърнест асфалт и без
неравности.Улицата била обозначена като път с предимство,като на изхода на ул.“Житен
клас“ имало поставен знак Б1 от ЗДвП.
Подсъдимият управлявал лекия автомобил в посоката си на движение със скорост от около
75-76 км/ч и на включени къси светлини,като приближавал кръстовището,образувано между
ул.“Верила“ и ул.“Житен клас“.
По същото време по ул.“Житен клас“ към кръстовището се движел на велосипед
6
пострадалия М. Л. със скорост от 12.33 км/ч.Улицата била с широчина 6.4 метра и
предназначена за двупосочно движение с по една лента във всяка посока,на нея също нямало
поставена хоризонтална маркировка.Велосипедът бил марка „Балкан“,син на
цвят,необорудван с фар и звънец,без светлоотразителни елементи на педалите и на задната
капла.Закрепена на спиците на предното колело била част от светлоотразителен
елемент.Пострадалият се намирал в тежка степен на алкохолно опиване-с 2.8 промила
алкохол в кръвта си.Бил облечен с тъмносиньо горнище на анцуг и обут с черни панталони
от плат,тип дънки.
От двете страни на платното за движение на посочените улици били разположени тревни
площи,като принадлежащите от тях към ул.“Верила“ били с широчина по 6.2 метра,а тези
към ул.“Житен клас“ с широчина 3.2 метра.
Пострадалият Л. навлязъл в кръстовището без да спира.Възприемайки приближаването на
велосипедиста към кръстовището подс.Л. натиснал спирачките на автомобила,но не успял
да спре и последвал удар с предната лява част на автомобила в областта на левия фар в
дясната част на велосипеда.От силата на удара пострадалият и велосипеда били повдигнати
нагоре,главата на пострадалия счупила предното панорамно стъкло на
автомобила,велосипедът нанесъл следи по тавана му,след което тялото на пострадалия и
велосипеда били отхвърлени на пътя и се установили на местата,на които били фиксирани в
извършения впоследствие оглед на местопроизшествие.
Вследствие на удара автомобилът получил деформации по предна броня,преден
капак,преден ляв калник,предно стъкло и таван.Велосипедът бил деформиран отдясно
наляво,като деформирани били рамката,десен курбел,колче на седалка и кормилото.
Пострадалият М. Л. получил тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна
травми,вследствие на които починал незабавно след произшествието.
След удара автомобилът преустановил движението си и се установил на мястото,фиксирано
в протокола за оглед.Подс.Л. слязъл от автомобила и позвънил на тел.112,за да съобщи за
произшествието.От РУ МВР –Елин Пелин били изпратени св.З. Д. и Д. Д.,които установили
,че пострадалият не дава признаци на живот и изпробвали подсъдимия с техническо
средство за наличие на алкохол в издишвания въздух,като пробата била
отрицателна.Смъртта на М. Л. била констатирана от пристигналия екип на спешна помощ.
На мястото на произшествието бил извършен оглед,при който били описани установените
обекти и следи,особеностите на пътния участък,щетите по двете превозни средства,които
били иззети и била иззета и обтривка от волана на автомобила.
Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото
доказателства,доказателствени средства и веществени доказателства:
-показанията на св.Л. Г.,Л. Г.,Н. А.,К. Л.,З. Д. и Д. Д.,последните двама полицейски
служители,от които са изведени данни за разположението на автомобила,велосипеда и
пострадалия ,както и за конкретната пътна обстановка,които данни са съпоставени с
констатациите от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него,
7
-справка от НИМХ,от която е установена метеорологичната обстановка към момента на
произшествието,
-СХЕ на проба кръв от трупа на пострадалия,установила наличието на етилов алкохол 2.8
промила,
-СМЕ на труп,според която смъртта на пострадалия е вследствие на тежката съчетана травма
и е настъпила бързо,като е била неизбежна,както и че в момента на настъпване на смъртта
Л. се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване,
-заключението на АТЕ на в.л. А. и допълненията към него,както и това на
КСМАТЕ,изготвено от в.л. д-р Т. и инж.А.,
-заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие КСМАТЕ,изготвено от в.л.
проф.С. К.,инж.С. М. и д-р В. Т..
Съдът е взел предвид заключенията на автоекспертите,от които по еднопосочен и
безпротиворечив начин е приел за установени времето и мястото на настъпване на
произшествието,пътната обстановка,разположението на двете превозни
средства,направлението на тяхното движение,техническата изправност на автомобила и
неизправността на велосипеда,механизмът на настъпване на произшествието,по които
обстоятелства спор между страните няма.
Спорът е концентриран върху скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек
автомобил и предотвратимостта на удара и респ. правната оценка на същите с оглед
квалификацията на престъплението,за което подс.Л. е предаден на съд.В тази връзка и
предвид възраженията,съдържащи в протеста и жалбата на частните обвинители следва да
бъде подчертано следното:
Според първоначалното заключение на АТЕ,изготвено от в.л. А.,скоростта на лекия
автомобил в района на произшествието и в момента на удара е била 73 км/ч,а на велосипеда-
11 км/ч.Опасната зона за спиране на лекия автомобил за конкретните пътни условия и
установената скорост на движение,е изчислена на 56 метра,а при движение с разрешената
скорост 50 км/ч- на 32-33 метра.Отстоянието на предната част на автомобила до мястото на
удара в момента на навлизане на велосипеда на платното за движение на ул.“Верила“ е
изчислена от експерта на 21 метра,поради което водачът на автомобила не е имал
възможност да намали скоростта или да спре.Според вещото лице А.,причина за настъпване
на произшествието са технически неправилните действия на велосипедиста,който е навлязъл
от път без предимство в коридора за движение на лекия автомобил,в опасната му зона за
спиране,като велосипедиста е имал възможност да предотврати произшествието,като преди
да навлезе на пътя с предимство пропусне лекия автомобил,без да навлиза в коридора му за
движение и опасната му зона за спиране.
Водачът на лекия автомобил,движейки се със скорост от 73 км/ч непосредствено преди
ПТП,от момента,в който велосипедистът е навлязъл в кръстовището не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране.Изводът е валиден и при
движение на автомобила със скорост от 50 км/ч,като технически безопасната скорост,при
8
която водачът на автомобила от момента на навлизане на велосипеда в кръстовището може
да спре аварийно преди мястото на удара е до 34 км/ч.
От допълнителните АТЕ на вещото лице А. е видно,че при скорост на движение от 73 км/ч
водачът на автомобила няма възможност да спре в разстоянието,осветено само от левия
фар,в лявата зона на автомобила,като има техническа възможност да спре в разстоянието
пред централната част на превозното средство,осветено едновременно от десния и левия
фар,както и в зоната,осветена само от десния фар,зоната вдясно от автомобила.Вещото лице
е пояснило,че е изследвана възможността на водача на автомобила да предотврати
произшествието в два различни етапа от развитието му-съответно попадането на
велосипедиста в осветената зона от фаровете на автомобила и навлизането на велосипеда на
платното на движение и няма противоречия относно предотвратимостта на удара.
От двойната КСМАТЕ,изготвена от д-р В. Т. и инж.А. А. са приети същите скорости на
движение на двете превозни средства,както и дължината за опасната зона за спиране на
лекия автомобил при скорост от 73 км/ч и при разрешената скорост от 50 км/ч.
Според това заключение,зоната на осветеност на къси светлини пред десния фар на
автомобила е определено на около 70-75 метра,а вляво от левия габарит на автомобила на
около 40 метра и на разстояние 3-4 метра встрани от левия габарит.
Отстоянието от мястото на удара,на което се е намирала челната част на лекия автомобил в
момента,в който водачът му е имал реална възможност да възприеме велосипедиста,е
определено на 39 метра,което е и разстоянието,което е изминал лекият автомобил до
мястото на удара.В този момент велосипедиста се е намирал на около 5.9 метра от мястото
на удара,извън платното за движение на ул.“Верила“.
Водачът на автомобила,движейки се със скорост от 73 км/ч непосредствено преди
произшествието,от момента,когато велосипедистът е навлязъл в осветената от фаровете зона
на автомобила,не е имал техническа възможност да предотврати произшествието с аварийно
спиране.Такава възможност той е имал при движение с разрешената за населеното място
скорост от 50 км/ч.Като технически безопасна скорост,при която водачът на автомобила,от
момента на навлизане на велосипеда в осветената от фаровете зона може да спре аварийно
преди мястото на удара е приета скоростта до 55 км/ч.
Отстоянието на предната част на лекия автомобил до мястото на удара в момента на
навлизане на велосипеда на платното за движение на ул.“Верила“ е определено на 21 метра.
И според това заключение,причина за настъпване на произшествието са технически
неправилните действия на велосипедиста,който е навлязъл от път без предимство в коридора
за движение на лекия автомобил,в опасната му зона за спиране.При конкретната пътна
обстановка велосипедистът е имал техническа възможност да предотврати
произшествието,като преди да навлезе на пътя с предимство пропусне движещия се по този
път лек автомобил,без да навлиза в коридора му за движение и в опасната му зона за
спиране.
Водачът на лекия автомобил,движейки се със скорост от 73 км/ч непосредствено преди
9
ПТП,от момент,когато велосипедистът е навлязъл в кръстовището,не е имал техническа
възможност да предотврати удара с аварийно спиране.Изводът е валиден и при движение на
лекия автомобил с разрешената скорост от 50 км/ч.Технически безопасната скорост ,при
която водачът на автомобила от момента на навлизане на велосипеда в кръстовището може
да спре аварийно преди мястото на удара е до 34 км/ч.
В хода на съдебното следствие е допусната и приета КСМАТЕ,според която скоростта на
автомобила в момента на удара е определена на около 75-76 км/ч,а скоростта на
велосипедиста в същия момент е била 12.33 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение в конкретната пътно-
климатична обстановка с установената скорост е изчислена на 71.92 метра.
Според експертите,водачът на автомобила е реагирал преди велосипедистът да навлезе в
кръстовището и съответно преди да навлезе на платното за движение на ул.“Верила“ и това
е станало на 26.02 метра преди мястото на удара,но е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара,като такава възможност не е имал и при
движение със скорост от 50 км/ч.При движение на автомобила с разрешената за населеното
място скорост автомобилът ще премине за велосипедиста,като според експертите в този
случай е възможно да настъпи удар между автомобила и задното колело на велосипеда,който
извод е валиден ,ако велосипедистът продължи да се движи със същата или по-висока
скорост,а ако намали скоростта си или спре в коридора на движение на автомобила,удар
отново би настъпил.
В анализираната пътна ситуация,от момента на навлизане на велосипедиста на платното за
движение на ул.“Верила“,водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара,каквато възможност той би имал,ако е
управлявал със скорост по-малка от 27 км/ч.
С това експертно заключение е определена зоната на осветеност пред фронта на лекия
автомобил и отстоянието,на което се е намирал последният в момента,в който водачът му е
имал обективна възможност да възприеме велосипедиста.Установено е,че последният
навлиза в осветената зона от 1.5-2 lux,когато се намира на около 5.5 метра преди мястото на
удара или на около 2.3 метра преди да навлезе в кръстовището,а в този момент автомобилът
се намира на около 34 метра преди мястото на удара.Това е моментът,в който водачът на
автомобила е имал техническа възможност да забележи велосипедиста,преди последният да
навлезе в кръстовището.При определената скорост от 12.23 км/ч велосипедистът има
възможност да спре на разстояние около 2.22 метра.Велосипедистът се е намирал на около
2.3 метра преди да навлезе в кръстовището точно в момента,в който велосипедистът навлиза
в осветената зона от 1.5-2 lux от фаровете на автомобила,т.е. това е момент,след който
велосипедистът е невъзможно да спре преди кръстовището и задължително ще навлезе в
него,а дали ще спре или ще продължи движението си не може да се предвиди.
Разстоянието до мястото на удара,на което се е намирал лекият автомобил в момента на
навлизане на велосипедиста на платното за движение на ул.“Верила“ пред него е било 19.77
10
метра.
В анализираната от експерта пътна ситуация,от момента,в който велосипедистът
навлиза в осветената зона от 1.5-2 lux от фаровете на автомобила и той се намира на около
5.5 метра преди мястото на удара или на около 2.3 метра преди да навлезе в
кръстовището,водачът на автомобила при реакция в този момент със спиране,не е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара.Възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране той е имал,ако в посочения момент на
навлизане на велосипедиста в осветената от фаровете зона,скоростта на автомобила е била
по-малка от 42 км/ч.При движение на автомобила с 50 км/ч и реакция на мястото,в което се е
намирал в момента,в който велосипедистът навлиза в осветената от фаровете му
зона,автомобилът би пристигнал в мястото на удара по-късно и би преминал зад
велосипедиста,като няма да настъпи удар между автомобила и тялото на велосипедиста,като
ще остане разстояние около 0.6 метра между автомобила и задното колело на велосипеда,но
този извод е валиден само ако последният продължи да се движи със същата или по-висока
скорост,а ако намали скоростта или спре в коридора на движение на автомобила,удар отново
би настъпил.
От момента,в който водачът на лекия автомобил е реагирал преди велосипедистът да
навлезе в кръстовището и съответно преди да навлезе на платното за движение на
ул.“Верила“,той не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара.Възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране водачът на автомобила
е имал,ако в момента,в който той е реагирал преди велосипедистът да навлезе в
кръстовището и съответно преди да навлезе в платното за движение на ул.“Верила“
,автомобилът би се движел със скорост по-малка от 34 км/ч.При движение на лекия
автомобил със скорост 50 км/ч и реакция на същото място,в което водачът фактически е
реагирал,автомобилът ще премине зад велосипедиста,но е възможно да настъпи удар между
автомобила и задното колело на автомобила,който извод е валиден,ако велосипедистът
продължи да се движи със същата или по-висока скорост,а ако намали скоростта или спре в
коридора за движение на автомобила,удар отново би настъпил.
Разстоянието до мястото на удара,на което се е намирал лекият автомобил в момента на
навлизане на велосипедиста на платното за движение на ул.“Верила“ пред него е било около
19.77 метра,от който момент водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара,каквато възможност би имал,ако в момента на
навлизане на велосипедиста на платното за движение автомобилът се е движил със скорост
по-малка от 27 км/ч.
Велосипедистът е имал възможност да избегне произшествието,ако преди навлизане в
кръстовището и съответно на платното за движение на ул.“Верила „ е спрял,за да пропусне
движещия се по тази улица автомобил.
Според експертите причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са,че
велосипедистът М. Л. е навлязъл в кръстовището по начин и в момент,когато това не е било
безопасно,т.е. без да спре и да пропусне движещия се към кръстовището автомобил.
11
В съдебно заседание експертите са пояснили още,че удар би настъпил и при движение на
автомобила в дясната пътна лента.
По делото не са установени обективни данни за начина на управление на пострадалия
велосипедист-дали се е движил праволинейно или е криволичел преди да навлезе в
кръстовището и на платното на ул.“Верила“ и до удара с автомобила на подсъдимия,както и
дали е променял скоростта си на движение,поради което и същата е изчислена към момента
на удара,като са взети предвид мястото на спиране на автомобила,разстояние на отхвърляне
и други относими параметри.С оглед на това и експертите са приели,че ако велосипедистът
се движи с тази скорост,която е в момента на удара и не я променя,и ако се вмени на водача
да реагира с аварийно спиране,когато велосипедиста е вече забележим,само в този случай и
при скорост от 50 км/ч водачът на автомобила има възможност да предотврати
произшествието като го пропусне ,но само ако велосипедистът продължи да се движи със
същата или по-висока скорост,без водачът на автомобила да има възможност да спре както
при изчислената скорост на движение,така и при управление с 50 км/ч.
САС намира,че правилно в основата на изводите по фактите досежно значимите за предмета
на доказване обстоятелства,първостепенният съд е поставил заключенията на приетите по
делото експертизи,между които не се наблюдават съществени различия в тяхната
автотехническа част,а в медицинската си част същите са напълно еднопосочни.В тази насока
следва да се отбележи,че с допуснатата в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза в пълнота са изследвани всички събрани по делото
доказателства и протоколите за извършени процесуално-следствени действия,поради което и
правилно е ценена от съда като обективно и компетентно изготвена и обоснована,защитена
по убедителен начин от експертите в съдебно заседание
Правилна и законосъобразна се явява и правната оценка на решаващият съд,че от обективна
страна не е осъществен състава на престъплението по чл.343 ,ал.1,б.“в“ във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Подс.Л. е обвинен за това,че на инкриминираните дата и място при управление на лек
автомобил в нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,по непредпазливост е причинил смъртта на
велосипедиста М. Л.,т.е. нарушението на режима на скоростта е поставено в основата на
обвинението с твърдението,че превишението на скоростта е причината за настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
В тази насока по делото е установено по несъмнен начин,че подс.Л. е управлявал
технически изправен лек автомобил със скорост от 73 км/ч при ограничение от 50 км/ч,а
пострадалият велосипедист е управлявал технически неизправен велосипед,който е бил без
преден фар и при липса на светлоотразители в задната си част.Самият той е бил облечен с
тъмни дрехи,а произшествието се е случило в тъмната част на денонощието.
С оглед на установеното от експертите,първоинстанционният съд е приел,че действително
подс.Л. се е движел с превишена скорост,но не е доказано именно това да е в причинно
следствена връзка с произшествието,тъй като не е установено ударът да е бил предотвратим
12
при движение със скорост от 50 км/ч.От момента,в който велосипедистът е навлязъл
неправомерно на платното за движение,ударът е бил непредотвратим при каквато и да е
скорост на движение на автомобила над 27 км/ч и основна причина за ПТП е отнетото от
велосипедиста предимство на автомобила и навлизането му на платното за движение по
начин и в момент,когато това не е било безопасно.Съдът е посочил,че пострадалият Л. е
неглижирал задължението си да осигури предимство,а тежкото му алкохолно опиване
безспорно е от значение за нарушение на част от физиологичните му функции,имащи
отношение към безопасното шофиране през нощта и преценката му за пътната обстановка.
Както прокурора,така и повереникът на частните обвинители изразяват несъгласие с този
извод на съда,като поддържат,че той е имал възможност да възприеме пострадалия
велосипедист като опасност на пътя от момента,в който той е попаднал в зоната,осветявана
от предните му светлини и при управление с разрешената скорост от 50 км/ч да предотврати
удара.
Прочитът на приетите по делото заключения и най-вече това на допуснатата и приета от
съда комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза не позволява на САС да
сподели тезата на обвинението в посочения смисъл.
От значение за предотвратимостта на удара е скоростта,с която подсъдимият е управлявал
лекия автомобил към момента,в който е имал възможност да възприеме приближаването на
велосипедиста към кръстовището и преди да навлезе в същото и в случая се явява
опасността ,обусловила произшествието.
В тази връзка е установено от КСМАТЕ,че велосипедистът е навлязъл в осветената от
фаровете зона на автомобила,когато се е намирал на 5.5 метра преди мястото на удара или на
около 2.3 метра преди да навлезе в кръстовището,в който момент автомобила се е намирал
на около 34 метра преди мястото на удара и това е момента,в който водачът му е имал
техническа възможност да забележи велосипедиста,преди последния да навлезе в
кръстовището.Водачът на автомобила е реагирал със спиране,когато се е намирал на 26
метра преди мястото на удара,а велосипедистът се е намирал на около 4.2 метра преди
мястото на удара,т.е. преди да навлезе в кръстовището.Според експертите ,в този момент
при реакция със спиране,водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара,но би имал такава възможност,да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране,ако от момента,в който велосипедиста навлиза в осветената зона на
фаровете на автомобила и той се намира на около 5.5 метра преди мястото на удара или на
около 2.3 метра преди да навлезе в кръстовището,водачът реагира със спиране и скоростта
на автомобила е била от 42 км/ч.
Установили са експертите,че при движение със скорост от 50 км/ч и реакция на мястото ,в
което се е намирал автомобила в момента,в който велосипедиста навлиза в осветената зона
на фаровете на автомобила,то последният би пристигнал в мястото на удара по-късно.В този
случай автомобила ще премине зад велосипедиста,като няма да настъпи удар между
автомобила и велосипеда,като ще остане разстояние около 0.6 метра между автомобила и
задното колело на велосипеда,но този извод е валиден само ако велосипедиста продължи да
13
се движи със същата или по-висока скорост.Ако той намали скоростта си или спре в
коридора за движение на автомобила,удар отново би настъпил.
Видно е от експертното заключение,че водачът на автомобила е реагирал,когато последният
се е намирал на около 26 метра преди мястото на удара,преди велосипедиста да навлезе в
кръстовището и съответно преди да навлезе на платното за движение на ул.“Верила“,но не е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и такава би
имал ако се е движил със скорост по-малка от 34 км/ч.И в този случай експертите са дали
заключение ,че при скорост от 50 км/ч автомобила би пристигнал на мястото на удара по-
късно,като би преминал зад велосипедиста,при което няма да настъпи удар между
автомобила и тялото на велосипедиста,но е възможно да настъпи такъв между автомобила и
задното колело на велосипеда и то при същото условие-ако велосипедиста продължи да се
движи със същата или по-висока скорост,а ако той намали скоростта си или спре в коридора
за движение на автомобила,удар отново би настъпил.
Това са единствените два варианта ,при които експертите са изчислили,че произшествието
би било предотвратимо при управление на автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч,тъй
като двете превозни средства биха се разминали /с по-малка вероятност във втория
случай/,но при точно определено движение на велосипедиста,което няма как да бъде
установено при липсата на доказателства в тази насока и това се явява пречка да бъде
споделена тезата на обвинението.
Така изложеното обосновава извода,че скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил не е в причинно-следствена връзка с настъпването на
произшествието.Още по-малко тя е в такава връзка към момента на навлизане на
велосипедиста на платното за движение на ул.“Верила“.Установено е от експертите,че към
този момент автомобилът е бил на отстояние 19.77 метра и единствената техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране е ако е управлявал със
скорост по-малка от 27 км/ч.
Обстоятелството,че подсъдимият е управлявал автомобила в лявата пътна лента,където е
настъпило произшествието,няма самостоятелно значение в случая с оглед установено от
експертите,че удар би настъпил и при движение на автомобила в дясната пътна лента.
С оглед на посоченото САС споделя направения от първоинстанционния съд извод,че макар
подс.Л. да е управлявал лекия автомобил в нарушение на правилото на чл.21,ал.1 от
ЗДвП,превишението на скоростта не е причина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
Причината за последното е в отнетото от велосипедиста предимство на автомобила и
навлизането му на платното за движение пред него по начин и в момент,когато това не е
било безопасно и при положение,че е управлявал в тъмната част на денонощието с
технически неизправен велосипед,без светлини и светлоотразители,а самият той облечен в
тъмни дрехи.
САС не се съгласява с извода на първия съд,че тежката степен на алкохолно опиване на
14
пострадалия също има отношение към безопасното му шофиране през нощта и преценката
му за пътната обстановка,тъй като в принципен план това е вън от съмнение,но с оглед
липсата на данни за състоянието на пострадалия преди да се качи на велосипеда и на такива
за неговите индивидуални особености,такъв извод се явява необоснован.
Неоснователно се явява искането на повереника на частните обвинители за
преквалификация на нарушената разпоредба,с която е запълнен бланкетния състав на
престъплението по чл.343,ал.1 от НК-от нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП в такова по
чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Следва да се изтъкне,че в съобразителната част на обвинителния акт не са посочени никакви
фактически обстоятелства за това,че скоростта,с която е управлявал подсъдимия се явява и
несъобразена.Посочено е в същия,че поради движението си с превишена скорост подс.Л. не
възприел своевременно приближаването на велосипедиста,поради което не намалил
скоростта си и не направил опит да спре при възникналата опасност,т.е. в основата на
обвинителната теза е поставено нарушението на режима на скоростта,без да се твърди,че тя
е и несъобразена и респ.не са събирани доказателства в тази насока и подсъдимият не се е
защитавал по такова обвинение.
Няма спор,че според константната практика на ВКС,вкл. и цитираните от повереника Реш.
№414 от 15.02.2016 год. на ВКС по н.д. №1389/15 год. на II н.о. и Реш. №130 от 12.07.2010
год. по н.д. №44/2010 год. на ВКС ,няма процесуална пречка деецът да бъде признат за
виновен за нарушение на общото правило,ако не бъде доказано наличието на съответния
частен случай на транспортна обстановка.Така в първото от тях е посочено,че ако не е
налице причинно-следствена връзка между превишената скорост на движение и
настъпилите общественоопасни последици,какъвто е и настоящият казус,отговорността на
водача може да се търси на плоскостта на чл.20,ал.2 от ЗДвП.Следва обаче в
обстоятелствената част на обвинителния акт да са отразени конкретните неблагоприятни
условия от значение за безопасността на движението на водача,така че да не бъде
ограничено правото му на защита.В този смисъл в разглеждания обвинителния акт не са
включени определени особености на пътната обстановка,обуславящи необходимост от
движение с намалена скорост,с изключение на това,че е било в тъмната част на
денонощието.
В подкрепа на това е необходимо да се посочи и че текстът на чл.20,ал.2 от ЗДвП
регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта,когато тя
поначало е в рамките на максимално допустимата,но се явява несъобразена с
неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна
обстановка,като второто изречение от нормата очертава задълженията на водача в случай на
възникнала опасност за движението./вж. Реш.№ 160/2010 год. по н.д. №42/10 год. на ІІ н.о.
на ВКС/,докато в конкретния случай изначално в обвинителния акт се твърди,че причината
за настъпване на произшествието е превишението на допустимата скорост за движение,а не
несъобразяване на скоростта на движение с определени фактори,индициращи на двата вида
опасности ,очертани в чл.20,ал.2 от ЗДвП.
15
С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон,
следва да бъде потвърдена.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 30.01.2024 год. по НОХД № 26/23 год. на Софийски
окръжен съд,НО,6 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16