Р Е Ш Е Н И Е
№ 2755/19.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17309 по описа на
съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М.А.А. - М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.С., срещу „С.И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 311,65 лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.09.2016 г., сумата
от 639,26 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.10.2016
г., както и сумата 524,24 лв., представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 13.11.2017 г. до окончателното изплащане
на задълженията и сторените по делото разноски.
В исковата си молба ищцата сочи, че е полагала труд при ответника на длъжност „Т. С." в офиса на дружеството в гр. В. от 26.01.2009 г.
до 31.10.2016 г., когато трудовото ѝ правоотношение
било прекратено по взаимно съгласие. Ответникът останал задължен на ищцата за нетно трудово възнаграждение за периода от
01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., както
следва: за м. 06.2016 г. в размер на 635,67 лв., за м. 07.2016 г. в размер на 404,64 лв., за . 08.2016 г. в размер на 635.67лв., за м. 09.2016 г. в размер на 635,67 лв. и за м. 10.2016 г. в размер на 639,24 лв., или общо неизплатеното
трудово възнаграждение било в
размер на 2950,91 лв.,
както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. за 15 работни дни в размер
на 524,24 лв. Впоследствие
на 05.06.2017 г. ответникът погасил част от задълженията си към ищцата в размер
на 2000,00 лв. Доколкото остатъкът не е погасен и към настоящия момент ищцата сочи, че за
нея е налице правен интерес от завеждане на дело. По изложените в исковата
молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „С.И.“ ООД е депозирал писмен
отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител – адв. И. К. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове, като оспорва същите по основание и размер. Не оспорва обстоятелството,
че между страните е съществувало процесното трудово
правоотношение. Оспорва твърдението, че от 01.06.2016 година на ищцата не е
заплащано дължимото ѝ се месечно възнаграждение. Сочи, че поради
дългогодишното коректно и отговорно отношение на ищцата заплати и аванси са ѝ
изплащани и преди падежа им, включително и в размери надвишаващи дължимото
месечно възнаграждение по нейна молба. Признава, че в процесния
период плащанията не са били регулярни, но тези трудови възнаграждения са
заплатени с две платежни нареждания от 19.07.2016 г. и 09.09.2016
г. за сумите от 2000,00 лв., съответно 1000,00 лв., като след прекратяване на трудовият
договор с платежно нареждане от 05.06.2017 г. на ищцата са ѝ заплатени
още 2000,00 лв., която сума включвала и дължимото обезщетение за неизползван
отпуск. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, тъй като всички задължения на ответника към ищцата са погасени
преди подаване на исковата молба. Моли за присъждане на разноски.
В о.с.з. ищцата поддържа
изразените позиции по спора, чрез процесуалния си представител адв. Н.С..
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното
провеждане на производството по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ срещу работодателя, в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,1) че е бил в трудово правоотношение с ответника и е полагал реално труд в процесния период; 2) размера на дължимото възнаграждение,
съобразно уговореното по трудовия договор; 3) падежа на задължението за плащане
на дължимото трудово възнаграждение; 4) факта на прекратяване на трудовото
правоотношение; 5) дните на неизползван платен годишен отпуск през 2016 г.,
както и размера на дължимото обезщетение.
При установяване на горните факти по делото, за ответника възниква задължението да докаже пълно и главно, че е изправна страна по сключения между страните трудов
договор, а именно, че е изпълнил задълженията си 6) за заплащане на уговореното
трудово възнаграждение за процесния период, както и 7)
за заплащане на дължимото обезщетение за неизползвания от ищцата платен годишен
отпуск през 2016 г.
Едновременно с разпределението съобразно горното на доказателствената тежест в приетия за окончателен доклад,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор, което
е прекратено по взаимно съгласие, считано от 31.10.2016 г. За безспорно е обявено също, че ищцата е полагала труд при ответника през процесния
период, както и че за 2016 г. е имала право на 15 дни платен годишен отпуск.
Изброените обстоятелства се установяват и от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства - Трудов договор № * г. за назначаване на М.А.А. на
длъжността „технически сътрудник (офис)“ при ответника „С.И.” ООД и Заповед № * г. на ответника за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
съгласие.
С оглед на изложеното
по-горе съдът намира, че по делото е безспорно установено наличието на разпределените
за доказване в тежест на ищцата правопораждащи факти
по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1
от КТ. Респективно за ответника е
възникнала тежестта да установи пълно и главно направените правопогасяващи
възражения, че е изпълнил задълженията си към ищцата за трудово възнаграждение
и обезщетение за неползван ПГО, които обстоятелства съдът намира, че останаха
недоказани по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно начина на изплащане
на трудовото възнаграждение – то следва да се
извършва лично по ведомост или
срещу разписка, а по писмено искане
на работника или служителя – на негови близки,
или да се
превежда на влог в посочена от него банка.
Във всички изброени случаи плащането се документира
по надлежния ред. По същия начин е дължимо и плащането на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224,
ал.1 от КТ.
В случая, от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г., по ведомости на ищцата е начислено брутно
трудово възнаграждение от 7436,73 лв., в нетен размер 5862,81 лв., както и 15
дни неизползван ПГО, с нетен паричен еквивалент от 525,25 лв. В същия период ответното
дружество е извършило банкови преводи по сметка на М.А.А.
– М., както следва: на дати 12.02.2016 г. - 1000,00 лв., 29.02.2016 г. -
2000,00 лв., 19.07.2016 г. - 2000,00 лв. и 09.09.2016
г. от 1000,00 лв., с нареждания, в които като основание е посочено „превод“. С
платежно нареждане от 05.06.2017 г. ответникът е превел на ищцата и сумата от
2000,00 лв., с вписано основание за превода - „заплати“. Част от тези преводи
(от дати 19.07.2016 г. и 09.09.2016 г. 05.06.2017 г.)
се установяват и от платежните нареждания представени с отговора на исковата
молба. В хода на изготвяне на експертизата е установено и в заключението е
отразено, че плащания на работни заплати са били извършвани, когато са
постъпвали суми в дружеството, поради финансови затруднения. Наред с това
платежните нареждания са изготвяни от служител на дружеството, без да се
съгласува със счетоводната фирма обслужваща търговеца. В о.с.з. експертът уточнява,
че тези данни са установени в разговор с главния счетоводител на дружеството
извършващо счетоводното обслужване на ответника, който на въпроса защо като
основание в нарежданията е вписано „превод“, а не например работна заплата за
определени месеци, е уведомен, че поради материални затруднения постъпилите суми
в дружеството се превеждат по нареждане на управителя до изчерпване на
задължението. Вещото лице сочи също, че не може категорично да отговори дали процесните трудови възнаграждения са погасени, както и че нито
една ведомост не е била подписана от ищцата или другите посочени в тях лица.
От така коментираното заключение на приетата към
доказателствата ССчЕ, неоспорена от страните, както и
от изслушването на вещото лице не се установява по несъмнен за съда начин,
работодателят „С.И.” ООД да е изпълнил
задължението си към ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Извод за обратното не може да се направи само и
единствено от обстоятелството, че между 12.02.2016 г. и 17.06.2017 г. експертът
е установил извършени парични преводи от ответника към ищцата на обща стойност
8000,00 лв. при начислено нетно възнаграждение за периода 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г., от 5862,81 лв. Липсата на посочено
конкретно основание на извършените транзакции (напр. посочен отработен месец), които
не кореспондират на посоченото в трудовия договор възнаграждение (765,00 лв. +
0,6 % клас прослужено време) преценена в съвкупност с твърденията на ищцата, че
не е получила процесните суми от работодателя,
пренася в тежест именно на последния да докаже пълно и главно твърдението си,
от което черпи права - че плащанията са
направени именно в погашение на задълженията му към служителя. Това е така,
защото не може да се възложи в тежест на ищцата да доказва насрещния на това
твърдение отрицателен факт, че сумите не са преведени в изпълнение на
задълженията на ответника. Наред с това ответникът собствено признава, че задълженията
към служителите са погасявани със забава именно в процесния
период, което съдът кредитира като признание на неизгоден факт. При това
положение, след като ответникът бидейки работодател и търговец, не е положил собствено
нужната грижа да организира надлежно извършването на счетоводните операции по изплащане
на трудовите възнаграждения в предприятието и собствено заявява, че е извършвал
нерегулярни (със закъснение) преводи на кръгли суми за погасяването им, не може
да се презюмира във вреда на служителя, че всеки
подобен неиндивидуализиран и темпорално некореспондиращ със законово или
договорно установения падеж на задължението (било по чл. 128 от КТ или по чл.
224, ал.1 от КТ) паричен превод по банкова сметка, ***, е свързан с пълно
погасяване на предходно възникнало негово вземане към работодателя. Работодателят
не представи и други годни доказателства за извършено заплащане на признатите
за възникнали задължения по прекратения трудов договор, а обстоятелството, че възнагражденията
и обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ са начислени по ведомост съгласно
заключението на ССчЕ не обосновава извод, че такива
са получени от работника, след като не са подписани. Респективно ответникът по
делото не доказа изправността си по съществувалата трудово-правна връзка с
ответника посредством заплащането на процесните
задължения. При това положение, след като работодателят неоснователно е
твърдял, че е погасил същите, то той е и страната по делото, която следва да
понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на въведените
в предмета на доказване факти, които в случая се изразяват в уважаване изцяло на
исковите претенции предявени срещу дружеството за заплащане на трудово
възнаграждение в месеците септември и октомври 2016 г. и обезщетение за
неизползван ПГО от 524,24 лв.
С оглед изхода на спора
разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като
доказаният им размер възлиза на 350,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса
в размер на 100,00 лв., като и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 150,00 лв., също при отчитане на прекратената част от делото.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.А. - М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 311,65 лв. (триста и единадесет лева и
шестдесет и пет стотинки),
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.09.2016 г., сумата
от 639,26 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.10.2016 г., както и сумата
524,24 лв. (петстотин двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 15 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „С.И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати
на М.А.А.
- М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 100,00 лв. и разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 150,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: