Определение по дело №415/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по подадена от ищците в първоинстанционното производство - Ю. М. М. и К. М. М., въззивна жалба против решение № 31/11.07.2014 г., постановено от М.районен съд по гр. д. № 323/2013 г. по описа на съда, с което са изцяло отхвърлени като неоснователни предявените в активно субективно съединение установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Държавата, представлявана съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот на основание реституция, наследяване по закон и давностно владение.

В жалбата се твърди, че постановеното от районния съд решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правил, в подкрепа на което в жалбата се излагат подробни доводи. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че мÓтериалната доказателствена сила на оспореното по реда на чл. 193 от ГПК удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г. , издадено от Началника на ОСЗГ – К., е разрушена, тъй като в него не било записано, че процесните земеделски земи не са обезщетени с поименни компенсационни бонове /съдържанието на така оспореното удостоверение не се отнася до нива с площ от 1,076 дка, находяща се в местността „Д.я.”, а описаният в същото имот в местността „А.е.” не е предмет на делото/. Освен това съдът в нарушение на процесуалните правила не разпределил доказателствената тежест между страните в производството по чл. 193 от ГПК, а и необосновано се е позовал на Решение Ч85/28.12.2000 г., издадено от ПК – К., тъй като същото не установявало, че именно за процесните имоти ищците са били обезщетени с поименни компенсационни бонове, а и в същото било посочено решение № Ч85/30.08.1993 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което не е прието като доказателство по делото. На следващо място, в жалбата се сочи, че необосновано и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че за ливада, находяща се в местността „Д.я.” с площ от 1.5 дка, и за нива с площ от 1,130 дка е отказано възстановяване на собствеността, като за тези имоти е налице обезщетяване с поименни компенсационни бонове по реда на чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и § 29, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че по отношение на нива с площ от 0,5 дка, находяща се в местността „К.б.”, по реда на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с Решение № Ч85/11.05.2004 г. същият имот е бил възстановен с площ от 2,395 дка и индивидуализиран като имот с планоснимачен № 080139, който впоследствие бил дарен от ищците на Джамийското настоятелство. В тази връзка се изтъква от жалбоподателите, че по делото няма данни за идентичност между процесният имот в местността „К.б.” с площ от 0,690 дка и имотът, предмет на дарението. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират и заплащане на разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържат въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба – Държавата, представлявана съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х. (ответник и по предявените искове), чрез упълномощен процесуален представител, подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който излага съображения относно правилността на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

От удостоверение за наследници № 147/23.04.2003 г. е видно, че наследник на М. Ю. К. е М. К. М., починал на 30.12.2002 г. съгласно удостоверение за наследници № 104/22.02.2007 г. и оставил за наследници ищците Ю. М. М. и К. М. М..

Видно от заявление с вх. № 85/06.01.1992 г. М. К. М., в качеството му на наследник на М. Ю. К., е заявил пред ОПК - К. да му бъде възстановена собствеността върху шестнадесет броя земеделски земи в землището на с. Ч., общ. К., между които и нива с площ от 1,5 декара в местността „К.б.”, и ливада с площ от 1,5 декара в местността „Д.я.”.

С решение № Ч85/01.12.1992 г. на ПК - К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ч., общ. К., е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Ю. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 1,5 декара в землището на с. Ч., местността „К.б.”, като със същото решение е било отказано възстановяване правото на собственост на ливада с площ от 1,5 декара, находяща се в землището на с. Ч., местността „Д.я.”.

Видно от молба с вх. № 910/29.09.1994 г., подадена от М. К. М. до ОПК - К., същият е заявил желанието си да бъде обезщетен със земя или по ред и условия, определени със закон, срещу земеделски земи, чието възстановяване е било отказано, между които и ливада в местността „Д.я.” с площ от 1,5 декара, застроена с къщи и улици, и нива в местността „К.б.” с площ от 1 декар, застроена с фурна.

Съгласно удостоверение № 618/28.09.1992 г. имотът в местността „Д.я.” с площ от 1,5 декара и имотът в местността „К.б.” с площ от 1,0 декар се намират в строителните граници на с. Ч.съгласно регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 203/11.03.1985 г. и не попадат в границите на околовръстния полигон, определен с регулационния план от 1961 г., както и в кадастралния план. Същите са застроени и попадат, както следва: имотът в местността „Д.я.” – в парцел І – общински, кв. 17, в улица и в незастроен парцел ІІ, кв. 17; а имотът в местността „К.б.” – в парцел І, кв. 39, застроен с фурна и улица пред фурната.

Представени са и скици, издадени от Община К. за имота в местността „Д.я.” с площ от 1,5 декара /скица с № 34/08.08.1997 г./ и имота в местността „Кая башъ” с площ от 1,5 декара /скица с № 26/13.05.1997 г./, в които съгласно удостоверение № 618/28.09.1992 г. са определени площи за възстановяване и за обезщетяване.

Видно от решение № Ч85/23.09.1998 г. на ПК – К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ч., общ. К., на наследниците на М. Ю.К. е възстановено правото на собственост върху 13 имота, между които и нива с площ от 0,5 декара в землището на с. Ч., местността „К.б.”, като е отказано възстановяване на четири имота, между които и нива с площ от 1,0 декар в местността „К.б.”, заявена с пореден № 6 от заявление с вх. № Ч85/06.01.1992 г., с мотиви, че същият подлежи на обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, както и ливада с площ от 1,5 декара в местността „Д.я.”, заявена с пореден № 8 от заявлението, за който отказ като мотив е посочено - чл. 10б, ал. 1 - след представяне на скица.

От решение № Ч85/28.12.2000 г. на ПК - К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ч., общ. К., се установява, че на наследниците на М. Ю. К. е възстановено правото на собственост върху 14 имота, между които и нива с площ от 0,5 декара в местността „К.б.”, като е отказано възстановяване на 4 имота, между които и нива от 1,130 декара, находяща се в местността „К.б.”, заявена с пореден № 6 от заявление с вх. № Ч85/06.01.1992 г., и ливада с площ от 1,5 декара в местността „Д.я.”, заявена с пореден № 8 от заявлението. Като мотив за отказа е посочено, че имотите подлежат на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ съгласно приложена скица и удостоверение № 618/28.09.1992 г.

С решение № Ч85/28.12.2000 г. на ПК - К. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч., общ. К., на наследниците на М. Ю. К. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи с площ от 7,220 декара, X категория, съгласно решение № Ч85/30.08.1993 г., в размер на 7,220 декара земя или поименни компенсационни бонове на стойност 534 лв.

Видно от решение № Ч85/22.01.2001 г. на ПК - К. за обезщетение с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ в землището на с. Ч., общ. К., наследниците на М. Ю. К. са обезщетени на основание решение № Ч85/28.12.2000 г. за определяне правото на обезщетение за 7,220 декара земя с 534 броя поименни компенсационни бонове.

От декларация от 12.02.2001 г. е видно, че Ю. М. М. е декларирал, че не е обезщетяван за изрично посочени имоти в землището на с. Ч., между които и имот в местността „Д.я.” с площ от 1,5 декара, и имот в местността „К.б.” с площ от 1,63 декара.

От удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове МФ, Серия А № 0350137/12.02.2001 г. е видно, че същото касае обезщетение за земя в размер на 7,220 декара с равностойност 534 лв., с притежател М. Ю.К.и приобретател М. К. М..

Със заявление № 171/07.05.2001 г. М. К. М. е заявил, че желае да прехвърли поименни компенсационни бонове на ищеца Ю. М. М., а съгласно удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове Серия А, МФ № 0350180/07.05.2001 г. притежател на същите бонове с равностойност 534 лв. е ищецът Ю. М. М..

Видно от решение № Ч85/11.05.2004 г. на ОСЗГ – К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ч., общ. К., на наследниците на М. Ю.К. е възстановено правото на собственост върху дванадесет броя имоти, между които и нива с площ от 2,395 декара, девета категория, в местността „К.б.”, представляваща имот с № 080139 по кадастралната карта на землището, при граници: имот с № 080044 - нива на наследниците на М. Ю. Ч., и имот с № 080179 - пасище, мера на ДПФ.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, рег. № 586, дело № 90/2006 г. по описа на нотариус Н. Б.е видно, че на 16.03.2006 г. ищците К. М. М. и Ю. М. М. са дарили на Джамийското настоятелство, с. Ч., нива с площ от 2,395 декара, представляваща имот с № 080139 по плана за земеразделяне на с. Ч., общ. К., при граници на имота: от всички страни имот с № 080179 - ДПФ.

Видно от удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г., издадено от Началника на ОСЗГ – К., до 21.05.2007 г. наследниците на М. Ю. К.не са обезщетени с поименни компенсационни бонове за имот по решение № Ч85 в местността „К.б.” за 1,130 декара и в местността „А.е.”, находящ се в землището на с. Ч..

Съгласно решение № Ч85/21.05.2007 г. на ОСЗГ - К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ч., общ. К., на наследниците на М. Ю.К. е възстановено правото на собственост върху четиринадесет броя имоти, между които и нива с площ от 1,630 декара в местността „К.б.”, заявена с пореден № 6 от заявление с вх. № Ч85/06.01.1992 г., като е посочено, че разпоредбата със същия става след представяне на скица и удостоверение от служба ТСУ - К.. Със същото решение е отказано възстановяване на ливада с площ от 1,5 декара в местността „Д.я.”, с мотиви, че същата подлежи на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

От решение № 68/06.10.1997 г. на ПК - К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Ч., общ. К., се установява, че на ДПФ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 196 броя имоти, между които и пасище, мера с площ от 49,163 декара, девета категория, съставляващо имот с № 080179.

По делото са представени и два броя скици-проект с №№ Ф01131 и Ф01132, издадени на 16.03.2010 г. съответно за имоти с №№ 080486 и 080489, находящи се в землището на с. Ч., общ. К., съгласно които имотът с № 080486 представлява нива с площ от 0,690 декара, девета категория, находящ се в местността „Кая башъ”, а имотът с № 080489 – нива с площ от 1,076 декара, девета категория, находящ се в местността „Д.я.”.

От писмо с изх. № 834/09.11.2012 г. на началника на ОСЗ - К. се установява, че ищците са уведомени, че на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята съгласно чл. 18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в доказани реално съществуващи /възстановими/ стари реални граници не може да бъде издадено решение за възстановяване правото на собственост на имоти с кад. №№ 080489 и 080486, тъй като същите са проектни и собственик на основния имот с кад. № 080179 с площ от 49,165 декара, включен в държавния поземлен фонд, е Държавата, чиито права се упражняват съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х..

Видно от представените два броя експертни оценки на земеделски земи по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, пазарната цена на имот с проектен № 080486 възлиза на 137 лв., а на имот с проектен № 080489 – на 213 лв.

Съгласно приетата по делото съдебно - техническа експертиза след извършено от вещото лице геодезическо измерване се установява, че имотът в местността „К.б.” попада в имот № 80117 - общински остатък, в имот № 80118 наследствен на А. А. А.и в имот № 80179 - ДПФ, а имотът в местността „Д.я.” попада в имот № 80179 - ДПФ, и в имот № 110210 - населено място.

Настоящият състав не обсъжда останалите доказателства по делото, доколкото същите са неотносими към предмета на спора.

И след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените в жалбата пороци на атакуваното съдебно решение и възраженията на насрещната страна, съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

М. районен съд е бил сезиран от Ю. М. М. и К. М. М. с предявени против Държавата, представлявана съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х., активно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на осноÔание земеделска реституция, наследяване по закон и давностно владение върху следните поземлени имоти, находящи се в землището на с. Ч., общ. К.: имот с № 080486, с площ от 0,690 декара, находящ се в местността „Кая башъ”, с начин на трайно ползване – нива, девета категория, както и имот с № 080489, с площ от 1,076 декара, находящ се в местността „Д.я.”, с начин на трайно ползване – нива, девета категория.

Ищците основават правото си на собственост на решение № Ч85/21.05.2007 г. на ОСЗГ – К., с което на наследниците на общия им наследодател М. Ю.К. е признато правото на собственост върху нива с площ от 1,630 декара в местността „К.б.”, заявена с пореден № 6 от заявление с вх. № Ч85/06.01.1992 г., и върху ливада с площ от 1,5 декара в местността „Д.я.”, заявена с пореден № 8 от заявлението. В исковата молба се сочи, че със същото решение е възстановено правото на собственост върху нивата с площ от 1,630 декара в местността „К.б.” и е отказано възстановяването на ливадата с площ от 1,5 декара в местността „Д.я.”, с мотиви, че същата подлежи на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди се в исковата молба, че до 21.05.2007 г. за посочения имот не е налице обезщетяване с поименни компенсационни бонове, съгласно удостоверение № 276/21.05.2007 г. Сочи се също, че от 1992 г. наследодателят на ищците, а и самите ищци като негови синове владеят и ползват наследствените им имоти /нива в местността на „К.б.” и ливада в местността „Д.я.”/, като от нивата в местността „К.б.” владеят площ с размер от 0,690 декара, а от ливадата в местността „Д.я.” – 1,076 дка, при граници съгласно скици с №№ Ф01131 и Ф01132, издадени на 16.03.2010 г. Ищците навеждат твърдения, че с писмо с изх. № 834/09.11.2012 г. на началника на ОСЗ – К., са уведомени, че тези имоти са включени в имот с кадастрален № 080179, с площ от 49,165 декара, част от държавния поземлен фонд, което ищците намират за неправилно и с което обстоятелство същите обосновават правния си интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ответникът – Държавата, представлявана съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х., оспорва исковете, като в отговора излага подробни съображения по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество съдът приема следното:

Исковете са неоснователни, тъй като по делото не бе установено при условията на пълно и главно доказване, че правото на собственост върху процесните две земеделски земи, находящи се в землището на с. Ч., общ. К., с проектни №№ 080489 и 080486, принадлежи на ищците. Съображенията за това са следните:

В настоящия случай ищците се позовават на наличие на право на собственост на основание земеделска реституция, наследствено правоприемство и давностно владение. От една страна, съдът намира за доказано, че ищците са наследници по закон на М. Ю. К., в която насока отчете представените два броя удостоверения за наследници, видно от които същите се явяват негови правоприемници. Установява се от събраните по делото доказателства също и наличието на възстановено на наследниците на общия наследодател на ищците по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху част от заявени в реституционното производство земеделски земи и съответно отказ за възстановяване на друга част от така заявени земи. Не се установи обаче, от друга страна, по безспорен и категоричен начин, че претендираните от ищците два поземлени имота са част от имотите, заявени за възстановяване в заявление № 85/06.01.1992 г., а именно: нива с площ от 1,5 декара, находяща се в местността „К.б.” /описана под № 6 от заявлението/ и ливада с площ от 1,5 декара, находяща се в местността „Д.я.” /описана под № 8 от заявлението/. Не са налице никакви доказателства, установяващи, че претендираните в исковата молба имоти с проектни №№ 080486 и 080489, част от които попадат в имота с № 080179, собственост на ответника, представляват реални части от гореописаните земеделски земи. Още повече, че и ответникът в отговора на исковата молба навежда твърдение ищците да са се разпоредили с имот с № 080139, находящ се в местността „К.б.”, възстановен по силата на решение № Ч85/11.05.2004 г., с което обстоятелство същият обосновава неоснователността на исковете поради наличието на предходно разпореждане с предмета на спора, т.е. навежда се възражение, че процесните имоти са част не от твърдените от ищците поземлени имоти, а от друг имот, който им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ и с който те са се разпоредили. На следващо място, назначената по делото съдебно – техническа експертиза установява единствено местонахождението на двата претендирани от ищците поземлени имоти с проектни №№ 080486 и 080489, но не и тяхната идентичност със заявените за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ нива с площ от 1,5 декара, находяща се в местността „К.б.” /описана под № 6 от заявлението/ и ливада с площ от 1,5 декара, находяща се в местността „Д.я.” /описана под № 8 от заявлението/.

Освен това, безспорно се установява по делото, че възстановяването на имота, заявен от наследодателя на ищците под № 8 в заявление № 85/06.01.1992 г., представляващ ливада в местността „Д.я.”, е отказано поради обстоятелството, че същият е застроен и подлежи на обезщетяване по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. А обстоятелството дали ищците, в качеството им на наследници на М. Ю. К., са били обезщетени със земя или поименни компенсационни бонове за признатото им, но невъзстановено право на собственост върху този имот, е ирелевантно в случая, тъй като същите не могат да се легитимират като собственици на този имот, възстановяването на който е било отказано с влязло в сила решение на компетентен орган /както решение № Ч85/21.05.2007 г. на ОСЗГ – К., така и решение № Ч85/28.12.2000 г./. И тъй като в исковата молба се твърди, че претендираният имот с проектен № 080489 е част от въпросната ливада в местността „Д.я.”, то, предвид обстоятелството, че възстановяването на описаната ливада е отказано по реда на ЗСПЗЗ, то съдът намира, че по делото безспорно е установено обстоятелството ищците да не са собственици върху претендирания имот с № 080489 на твърдяното основание – земеделска реституция и наследяване по закон. Фактът дали е налице или не обезщетяване във връзка с отказа за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ би могъл да обуслови единствено наличието на претенция за реално обезщетяване, и то не с този, а с друг имот или по друг начин, регламентиран по нормативен ред, но в никакъв случай не може да обуслови наличие на право на собственост върху него.

Следва да се посочи също, във връзка с претендираната от ищците изтекла в тяхна полза придобивна давност, обстоятелството, че съгласно чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, поради което и няма как да се приеме, че ищците могат да се легитимират като собственици върху процесните имоти на основание така посочения от тях придобивен способ – давностно владение.

Що се отнася до оспореното по реда на чл. 193 от ГПК удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г., издадено от Началника на ОСЗГ – К., настоящата инстанция намира, че материалната доказателствена сила на същото по отношение на съдържанието, в частта, с която е удостоверено, че до 21.05.2007 г. наследниците на М. Ю. К. не са обезщетени с поименни компенсационни бонове за имот по решение № Ч85 в местността „К.б.” за 1,130 декара, не е оборена. По делото не се установи безспорно, че с решение № Ч85/28.12.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, и издаденото въз основа на него решение № Ч85/22.01.2001 г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ, наследниците на М. Ю.К. са били обезщетени за признатото им, но невъзстановено право на собственост върху имота с площ от 1,130 декара в местността „К.б.”. На първо място, в решение № Ч85/28.12.2000 г. изрично е посочено, че същото се издава във връзка с преписка с вх. № Ч85/05.10.1998 г. на основание влязло в сила решение на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № Ч85/30.08.1993 г. Такова решение няма представено по делото, поради което и няма как да бъде установено по категоричен начин, че в земеделските земи с общÓ площ от 7,220 декара, за които наследниците на М. Юмеров Кадиров са били обезщетени с 534 броя поименни компенсационни бонове, е включен и имотът с площ от 1,130 декара в местността „К.б.”, чието възстановяване е отказано с решение № Ч85/28.12.2000 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници. Освен това, никъде по делото няма данни, индивидуализиращи въпросните земи с обща площ от 7,220 декара, чието възстановяване е било отказано и за които наследниците на М. Ю.К. са били обезщетени с 534 броя поименни компенсационни бонове, а от друга страна, е налице позитивно решение на ОСЗГ – К. № Ч85/21.05.2007 г., с което е възстановена собствеността върху имот с площ от 1,630 декара в местността „К.б.”. Същото не се явява недопустимо, както е приел районният съд, доколкото по делото няма данни за наличие на предходна реституция или обезщетяване по отношение на визирания имот.

Предвид всичко изложено дотук настоящата инстанция намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а оспорването по реда на чл. 193 от ГПК на истинността на удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г., издадено от Началника на ОСЗГ – К., в частта, с която е удостоверено, че до 21.05.2007 г. наследниците на М. Ю.К. не са обезщетени с поименни компенсационни бонове за имот по решение № Ч85 в местността „К.б.” за 1,130 декара, следва да бъде признато за недоказано. По тези съображения обжалваното решение на К.районен съд следва да бъде отменено в частта, с която е признато, че оспореното по реда на чл. 193 от ГПК удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г. издадено от Началника на ОСЗГ - К. е неистинско, както и в частта, с която е постановено след влизане на решението в сила препис от последното, ведно с копие от оспорения по реда на чл. 193 от ГПК документ, да се изпратят на РП - М. по компетентност на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК. Вместо това следва да бъде признато, че оспорването истинността на горепосоченото удостоверение е недоказано. Поради съвпадение на крайните изводи на първата и въззивната инстанция, в останалата му част обжалваното решение на М.районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат своевременно поисканите разноски за осъществената юрисконсултска защита и съдействие във въззивното производство в размер на 300,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 31/11.07.2014 г., постановено от М.районен съд по гр. д. № 323/2013 г. по описа на съда, в частта, с която е признато за установено по заявеното от ответника - Държавата, представлявана съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х., оспорване истинността на представеното от ищците Ю. М. М., ЕГН *, и К. М. М., ЕГН *, удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г. издадено от Началника на ОСЗГ - К., че документът е с невярно съдържание относно съдържанието в частта, с която е удостоверено, че наследниците на М. Ю. К. до 21.05.2007 г. не са обезщетени с ПКБ за имот по решение № Ч85, в местността „К.б.” за 1,130 декара, приложен по делото в заверено копие, и на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК същият е изключен от доказателствата по делото; както и в частта, с която е постановено след влизане на решението в сила препис от същото, ведно с копие от удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г. издадено от Началника на ОСЗГ - К., да се изпратят на РП - М. по компетентност на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК; вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на удостоверение с изх. № 276/21.05.2007 г. издадено от Началника на ОСЗГ – К., в частта, с която е удостоверено, че наследниците на М. Ю.К. до 21.05.2007 г. не са обезщетени с ПКБ за имот по решение № Ч85, в местността „К.б.” за 1,130 декара.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН *, и К. М. М., ЕГН *, да заплатят солидарно на Държавата, представлявана съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от М. на З. и Х., сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.