№ 12639
гр. С., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110102067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу В. С. Р. –
К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „Ц. С.“ № 28, вх. А, ет. 2, ап. № 8, с аб. № 262***. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: 2125,78 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
343,14 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.,
сума в размер на 57,27 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
17.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 12,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
1
делото, проведено на 01.11.2022 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238
ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно
с исковата молба и приложенията към нея. Вероятната основателност на иска следва от
приложените по делото писмени доказателства.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответниците,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за
извършването на разноски на стойност 106,54 лв. Поради това на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 206,54 лв., включващи и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Р. – К., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2125,78 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
17.01.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 343,14 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., сума в размер на 57,27 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 12,33 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 206,54 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3