Р Е Ш Е Н И Е
№261646/11.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18167 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 80866/4.11.2019 год., получена по подсъдност от
Софийски районен съд (с вх. № 50778/03.09.2019 год.) от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** п*, представлявано от Р. В., чрез
пълномощник срещу Н.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1183.02 лева, от които: 500.00 лева, представляваща дължима
главница по Договор за кредит № *, сключен на 04.08.2016 год., между „*“ ЕООД и
Н.Д.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
03.09.2019 год. до окончателното изплащане на задължението; 567.70 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 04.09.2016 год. до 22.11.2018
год.; 115.32 лева, представляваща сбор от дължими такси за експресно
разглеждане. Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се излага, че на
04.08.2016 год. между „*“ ЕООД и Н.Д.С. е сключен Договор
за кредит № *, по силата на който на последния е предоставена, чрез паричен
превод от „*“, сумата от 100.00 лв., дължима в срок до 03.09.2016 год. В деня
на искането за кредит – 04.08.2016 год., е отправено искане за допълнителен
кредит, за сумата от 50.00 лв., отпуснати чрез паричен превод от „*“, на
04.08.2016 год. На 18.08.2016 год. е отправено искане за допълнителен кредит,
за сумата от 250.00 лв., отпуснати чрез паричен превод от „*“, на 18.08.2016
год. На 25.08.2016 год. е отправено последно искане за допълнителен кредит, за
сумата от 100.00 лв., отпуснати чрез паричен превод от „*“, в деня на искането
- 25.08.2016 год. До посочената дата изпълнение от страна на заемополучателя не
е предприето, поради което от страна на заемателя, на основание т. 13.2 от ОУ,
е начислена наказателна лихва, в размер на основния лихвен процент, определен
от БНБ (10.00 %). На 23.11.2018 год. между „*“ ЕООД и ищцовото дружество е
сключен договор за цесия, по силата на който процесните вземания са прехвърлени
от заемателя на ищеца.
Ответникът
– Н.Д.С.,
чрез назначения му особен представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност
на претенцията. Възразява срещу валидността на цесията, а от там – и срещу
легитимацията на ищеца, а също и срещу
надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит. Оспорва валидността на облигационната връзка, на която
ищецът основава правата си, изправността на заемателя, реалното получаване на
отпуснатата сума от длъжника. Оспорва и действителността на договора, поради
противоречието му със закона. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 99,
ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността
на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; факта и момента
на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; имуществено разместване между цедента по
договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното
благо и получаването му от другата страна; размера
на претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представения с исковата молба договор,
обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „*“ ЕАД
в качеството му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 .., с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за потребителски кредит № */ 04.08.2020 г.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е
съобщил за него на длъжника.
В
настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника
за сключения договор, преди депозиране на исковата молба. Независимо
от последното, настоящия състав приема цесията за
редовно съобщена на длъжника, чрез особения му представител. Този извод се
налага по следните съображения: След
изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на ответника, на последния е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител, като от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (така и в Решение № 198/
18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018 год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този
извод следва бъде отбелязано, че право на кредитора е да избере начина на
съобщаване за прехвърлянето на вземането. В случай, че избере това да се
осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е редовно и при надлежно
проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК, като отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. При невъзможност за откриване на
длъжника, съобщаването на цесията на особеният представител (който е лице с юридически
познания), охранява правата му в по голям обем, в сравнение с гореописаната
процедурата по връчване чрез залепване на уведомление, разписана в чл. 47, ал.
1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за извършените
прехвърляния на вземането, а и за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането,
е настъпило с получаването на преписа от исковата молба, обективираща изявления за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземаните по договора, с приложеното към същата уведомление за
цесия (л. 33), а именно - на 23.07.2020
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – кредиторът основава вземането си, предмет нацесията, на договор за кредит
№ *, за който се твърди, че е сключен между цесионера и ответника, от
разстояние, и по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължение
за връщане на сумата от 500.00 лева, както и за заплащане на наказателна лихва
и такса за «експресно разглеждане».
В
случая, по делото са представени общо четири договора за кредит под № *, два от
които с дата 04.08.2016 г.,съответно за сумите от 100 лв. и 150 лв., от
18.08.2016 г. – за 400.00 лв. и от 25.08.2016 г. – за 500.00 лв. В същите са
записани изявление, за предоставяне от страна на „*“ ЕООД на Н.Д.С., на заемни
суми, в посочените по – горе размери, срещу задължение за връщане на конкретно
определена дата. В коментираните документи е обективирана и уговорка за
заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане.
Представени
с исковата молба са и Общи условия на договора за кредит.
Визираните
документи не съдържат подпис на страните.
С
договора за заем заемодателят се задължава да предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а последниятт се задължава да върне
заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е неформален - не е необходима определена форма за
неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това, че
договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на
страните заетите пари или вещи бъдат предадени
на заемателя. Консенсуалният характер на договора предполага постигането на
съгласие между двете страни по него за
сключването му.
Съгласно
чл. 18, ал.
1, т. 3, ал. 2
и ал. 3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ,
а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП). Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно
абзац V от представените с исковата молба
общи условия, потребителят следва да попълни електронен формуляр за
регистрация, намираща се на страницата vivus.bg или да подаде искане за
отпускане на кредит при партньор на кредитора или по телефон. Предвидено е още
провеждане на телефонно обаждане от кредитора (при това с опция за записване),
създаване на профил на потребителя, подписване по електронен път, като по този
начин кредитополучателят да изрази съгласие за сключване на договора, след
което е да му бъде отпусната заемната сума по избран от заемополучателя начин.
В разглеждания случай, липсват
каквито и доказателства за осъществена кореспонденция между страните, която
евентуално би могло да удостоверипо надлежен начин заемното правоотношение, което ищецът
твърди, че е възникнало. Липсват данни, за отправено от цедента предложение, посредством
средство за комуникация, респ. за неговото приемане от ответника, а от това – и
за постигнато между страните съгласие за сключването на заемно правоотношение, при посочените от ищеца
параметри. Приложеният към исковата молба документи наименовани „Договор за кредит при
специални условия“ не
носят подписа на ответника, поради
което и по никакъв начин не го обвързва. Не са ангажирани и каквито и да е доказателства,
установяващи твърденията за постигнато между страните съгласие и изразена от
длъжника воля за заплащане на и на т. нар. такса за експресно разглеждане.
От
друга страна, както бе посочено по – горе, договорът за заем е реален, т. е.
същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните
заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Доказателства, годни да
установят, превеждане, респ. получаване на сумите в общ размер на 500.00 от
ответника на каса на „*“, въз основа на договора и анексите към същия, също не
са ангажирани. Този извод се налага, до колкото сами по себе си паричните
преводи не обосновават възникнала облигационна връзка. В случая, приложените
към исковата молба разписки от „*“ не са достатъчно
информативни относно основанието за превода, както и за изразено от ответника
воля за връщането и. В този смисъл, дори и да се приеме, че сумата е получена
от ответника, не е налице основание за ангажиране на договорната му
отговорност, с оглед липсата на достатъчно данни за възникнало заемно
правоотношение.
Независимо от горното, по отношение на претенцията за заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи, следва да се съобрази също така, че в случая липсват доказателства за осъществяване
на тази допълнителна услуга, сочеща на „експресност“, както е посочено в
договора. Кредиторът, предоставяйки при облекчени условия кредит на
кредитополучателите, не може да санкционира същите посредством заплащане на
такава такса за експресност в размер на около една трета от отпуснатата сума.
Коментираното задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на
печалбата а отделно се дължи договорна лихва. С определяне на горното плащане
по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. А,
вече се посочи, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът
приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
По изложените съображения, се налага извода, че
фактическият състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД не е осъществен, поради което и
предявеният иск досежно главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1, ЗЗД.
На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и
претенцията за присъждане на такса за експресно разглеждане, поради което и
също подлежи на отхвърляне.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед изхода
на спора по главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция,
касаеща
наказателната лихва, поради което и същата следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от
„К.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** п*, представлявано
от Р. В., чрез пълномощник срещу Н.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** *, с искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1183.02 лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и две стотинки), от
които: 500.00 (петстотин) лева, представляваща дължима главница по Договор за
кредит № *, сключен на 04.08.2016 год., между „*“ ЕООД и Н.Д.С., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.09.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението; 567.70 лв. (петстотин шестдесет и
седем лева и седемдесет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от
04.09.2016 год. до 22.11.2018 год.; 115.32 лв. (сто и петнадесет лева и
тридесет и две стотинки), представляваща сбор от дължими такси за експресно
разглеждане, основание чл. 99,
ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: