О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
19.04. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1789 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *****, гр. София, чрез пълномощника
си, ю.к. н.С., срещу НИКОЛИНА А.Ц., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника, произтичащи от
Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., сключен с АКСЕС ФАЙНАНС
ООД, прехвърлено на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 год., Приложение № 1/11.04.2018 год. и Потвърждение за
сключена цесия:
- 600,00 лв. главница,
- 83,86 лв. – договорна лихва за периода 06.02.2017 год.
– датата на първата транзакция, до 06.08.2017 год. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост,
- 81,08 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
исково производство.
Искането за установяване задължение в размер на 25,00 лв.
– лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 07.08.2017
год. – денят, следващ датата на настъпване, респ. обявяване на предсрочната
изискуемост, до датата на подаване на заявлението – 31.05.2018 год., което също
е предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, както и на първоначално
подадената искова молба е оттеглено с допълнителна молба преди образуването на
делото, в срока за отстраняване на нередовности.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., сключен между
ответника и третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД,
2.
Приложение № 1 към Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год.,
3.
Общи условия към Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна
карта «Бяла карта» на АКСЕС ФАЙНАНС ООД, в сила от 13.01.2017 год.,
4.
Рамков договор от 11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между ищеца и третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД /цедент/
5.
Извлечение от Приложение № 1/11.04.2018 год. към рамковия договор за цесия,
6.
Потвърждение от цедента за сключена цесия,
7.
Пълномощно за уведомяване за цесията,
8.
Уведомление за цесия /без данни за изпращане, получаване и дата на
издаване/
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 1200/2018 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. П. Петров, МАК
счита предявените искове за недопустими – тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а и към завеждане на настоящия установителен иск,
не е била уведомена за цесията.
Счита исковете и за неоснователни.
Твърди, че по сключеният с АКСЕС ФАЙНАНС ООД Договор за
кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год. действително е получила сумата от
600 лв., но е била изправна страна и коректно си е погасявала задълженията,
като за периода 29.03.2017 – 06.12.2017 год. е изплатила общо 570 лв. и към
датата на цесията не е имала задължения към цедента.
Отделно счита за недоказано твърдението, че е усвоила
сумата от 600 лв. – главница.
За това моли делото да бъде прекратено поради
недопустимост на иска. Алтернативно – исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Претендира разноски.
Писмени доказателства, представени с отговора на ответника:
1.
Разписки от 29.03.2017 год., 07.04.2017 год., 06.06.2017 год., 24.08.2017
год., 16.09.2017 год., 29.09.2017 год., 09.11.2017 год., 06.12.2017 год.,
2.
Вносна бележка от 09.05.2017 год.
Доказателствени искания, направени с отговора на ответника – няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ пи отговора на ответника исмени
доказателства и допусне доказателствените искания.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *****, гр. София,
чрез пълномощника си, ю.к. н.С., срещу НИКОЛИНА А.Ц., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., сключен между
ответника и третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД,
2.
Приложение № 1 към Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год.,
3.
Общи условия към Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна
карта «Бяла карта» на АКСЕС ФАЙНАНС ООД, в сила от 13.01.2017 год.,
4.
Рамков договор от 11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между ищеца и третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД /цедент/
5.
Извлечение от Приложение № 1/11.04.2018 год. към рамковия договор за цесия,
6.
Потвърждение от цедента за сключена цесия,
7.
Пълномощно за уведомяване за цесията,
8.
Уведомление за цесия /без данни за изпращане, получаване и дата на
издаване/
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 1200/2018 год. на РС – Лом
ПРИЕМА писменият отговор на
ответника.
ПРИЕМА писмените
доказателства, рпедставени с отговора на ответника:
1.
Разписки от 29.03.2017 год., 07.04.2017 год., 06.06.2017 год., 24.08.2017
год., 16.09.2017 год., 29.09.2017 год., 09.11.2017 год., 06.12.2017 год.,
2.
Вносна бележка от 09.05.2017 год.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 29.05.2019
г. от 10,00 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск
по чл. 86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД и ответника е сключен Договор за кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год., по силата на който ответникът е получил револвиращ кредит
в размер на 600 лв., които е следвало погасява, към падежната дата – всяко 2-ро
число на месеца. В договора са били разписани размерът на дължимите лихви и
условията, при които се дължат неустойки.
С подписването на договора, на ответника е била
предоставена кредитна карта и ПИН-код. От предоставеният максимален лимит по
кредитната карта ответникът е усвоил сумата от 600 лв.
В договора е договорено задължение в случай, че не плати
текущото си задължение, представляващо сбор от сумите на усвоена главница,
лихви и такси в 3-дневен срок от падежа, а именно 2-ро число на месеца,
длъжникът да представи в 3-дневен срок обезпечение чрез поръчителство. Това
задължение възниква за всеки отделен случай на забава при плащанията и за
неизпълнението му се дължи неустойка. Едновременно с неустойката, при забава в
плащанията е договорено да се дължи и такса разходи.
В случая, поради трайна забава и неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото задължение е обявено за
предсрочно изискуемо на 06.08.2017 год.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 год. И подписаното Приложение № 1 от 11.04.2018 год.,
първоначалният кредитор – третото лице АКСЕС ФАЙНАНС ООД е прехвърлил вземанията си кам ответника на настоящия
ищец.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1200/2018 на ЛРС, като ответникът се е възползвал от
правото си да подаде възражение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и съдът е указал
на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания
срещу ответника, произтичащи от Договор за кредит «Бяла карта» №
494347/31.01.2017 год., сключен с АКСЕС ФАЙНАНС ООД, прехвърлено на ищеца с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 год.,
Приложение № 1/11.04.2018 год. и Потвърждение за сключена цесия:
- 600,00 лв. главница,
- 83,86 лв. – договорна лихва за периода 06.02.2017 год.
– датата на първата транзакция, до 06.08.2017 год. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост,
- 81,08 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. П. Петров, МАК
счита предявените искове за недопустими – тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а и към завеждане на настоящия установителен иск,
не е била уведомена за цесията.
Счита исковете и за неоснователни.
Твърди, че по сключеният с АКСЕС ФАЙНАНС ООД Договор за
кредит «Бяла карта» № 494347/31.01.2017 год. действително е получила сумата от
600 лв., но е била изправна страна и коректно си е погасявала задълженията,
като за периода 29.03.2017 – 06.12.2017 год. е изплатила общо 570 лв. и към
датата на цесията не е имала задължения към цедента.
Отделно счита за недоказано твърдението, че е усвоила
сумата от 600 лв. – главница.
За това моли делото да бъде прекратено поради
недопустимост на иска. Алтернативно – исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Претендира разноски.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
безспорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Ответникът ще следва да докаже възражението си за
недължимост поради плащане.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: