Решение по дело №2701/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2175
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110102701
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2175
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110102701 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
43758/07.03.2022 г./ на А. И. Ш. срещу В. Л. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
следните суми: 1 173.53 лв. – неплатена част от подлежаща на връщане на основание
Споразумение от 12.10.2021 г. сума в общ размер на 1 900 лв., платена от ищцата по
Договор за изработка от 01.06.2021 г., изменен със Споразумение от 29.09.2021 г. и
прекратен със Споразумение от 12.10.2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2022 г. до
окончателното плащане; 926.47 лв. – неплатена част от дължимо на основание
Споразумение от 12.10.2021 г. обезщетение в общ размер на 1 500 лв. за вредите, които
ищцата е понесла от неизпълнението на Договор за изработка от 01.06.2021 г., изменен със
Споразумение от 29.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2022 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е бил сключен Договор за изработка на мебели на
01.06.2021 г. между нея и фирма, по който ответникът лично се задължил с изработката на
мебелите, подписвайки договора, като със Споразумение от 29.09.2021 г. той заместил в
правата и задълженията изпълнителя по договора, а последният бил освободен от
отговорност. Излага, че поради неизпълнение в уговорения срок отправила до ответника
покани, но той признал, че не е в състояние да изпълни поръчката, и затова със
Споразумение от 12.10.2021 г. прекратили договорното отношение. Посочва, че с това
споразумение уговорили ответникът да й върне авансово платената по договора за изработка
сума от 1 900 лв. и да й заплати сума в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея вреди в резултат на неизпълнението на договора – платени разходи за
транспорт на мебелите до Швейцария, който транспорт не бил осъществен поради
виновното неизпълнение на договора от ответника. Признава, че ответникът е платил по
Споразумението от 12.10.2021 г. сума в общ размер на 1 300 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба,
въпреки че препис от исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо
разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, са му
връчени лично на 16.06.2022 г.
1
Ответникът е редовно призован за откритото заседание на 02.02.2023 г. по реда на чл.
47 ГПК. Въпреки това той не се е явил в откритото заседание, не е изпратил процесуален
представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В откритото заседание на 02.02.2023 г. ищецът е поискал съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал
отговор и не се е явил в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а същевременно предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
които е направил за производството, възлизащи общо на сумата от 500 лв., както следва: 100
лв. – държавна такса; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. М., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на А. И. Ш., ЕГН
**********, с адрес: адрес, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следните суми: 1 173.53 лв.
– неплатена част от подлежаща на връщане на основание Споразумение от 12.10.2021 г.
сума в общ размер на 1 900 лв., платена от ищцата по Договор за изработка от 01.06.2021 г.,
изменен със Споразумение от 29.09.2021 г. и прекратен със Споразумение от 12.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от 19.01.2022 г. до окончателното плащане; 926.47 лв.
неплатена част от дължимо на основание Споразумение от 12.10.2021 г. обезщетение в общ
размер на 1 500 лв. за вредите, които ищцата е понесла от неизпълнението на Договор за
изработка от 01.06.2021 г., изменен със Споразумение от 29.09.2021 г., ведно със законната
лихва от 19.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като на ответника се укаже възможността в
1-месечен срок от връчването да подаде пред СГС молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за
неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2