Р Е Ш
Е Н И Е
№ 240/03.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №258/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №22 от 03.02.2023г., постановено
по АНД №20221630200927/2022г., Районен съд Монтана е отменил Наказателно
постановление №559/28.07.2022г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И.Ц.И.
*** на основание чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от Закон за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно. В съдебно заседание, касатора, не взема становище.
Ответната страна, чрез пълномощника
си адвокат Георгиев, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задаотмениналожената глоба, въззивният съд е приел на първо място, че в случая не е установено по
безспорен начин, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1
и т.3 от ЗГ, а на следващо място, че липсва посочване на дата на извършване на
нарушението, което е съществен порок водещ до неговата незаконосъобразност.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано
в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно установено, чеадминистративнонаказаното
лице е извършило нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ.Районният съд е събрал относимите за спора доказателства и
обосновано е приел, че административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си да направи надлежна преценка на фактите и обстоятелствата по
случая преди да издаде наказателното постановление, което е довело до налагане
на административно наказание при наличието на неязяснена фактическа обстановка.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да
отмени наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в
мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение. Следва да се
отбележи, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочена
дата на извършване на нарушението, което както правилно е приел въззивният съд
е липса на задължителен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
респективно при наличието на неговата липса в случая е налице още едно
самостоятелно основание да се приеме, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Следва
с оглед пълнота да се посочи, че в хода на воденото административнонаказателно
производство не е установено по безспорен и категоричен начин, че нарушението е
извършено от ответника по делото. В тази връзка следва да се допълни, че при
съставянето на констативният протокол е следвало да се даде възможност на
административнонаказаното лице да се запознае с констатациите в него и да
ангажира доказателства, което не е сторено в случая.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №22 от 03.02.2023г., постановено по АНД №20221630200927/2022г. по
описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: